(Анджелита)

Смятам те за безполезен бръмбар в моята глава,
но харесва ми как пъплиш с мъничките си крачка.

Принудена
Автор: Анджелита

Сива пепел обгръща небето
цяло го обвива с бетонна самота
студено е, а някъде вътре в сърцето
тайно изгрява зловеща луна.
Принудена съм от безкрая да ходя боса
във прахта
пред себе си най-сетне да призная, че същата съм и сега.
Отчаян шепот на дете долавям – обръщам се – просто бледа следа.
Луната цяла е – дошло е време.
Принудена съм да се променя!

Бръмбар
Автор: Анджелита

Смятам те за безполезен бръмбар в моята глава,
но харесва ми как пъплиш с мъничките си крачка.
Ти си супер непотребен, ти си звук без светлина,
но когато ме погледнеш зная – нежна е нощта.
Ти си празна химикалка, изтънял озонов слой
- най-красивия отпадък се оказа лично мой.
Някой ден ще го изхвърля, смятам да го смачкам с крак,
но сега ми трябваш, трябваш ми – за да те обичам пак.

About dojh