Приказки изпод Болния Мозък: ЗА ЧЕРВЕНАТА ШАПЧИЦА И ЗЛИЯ ДЪЛЪГ, КОИТО

Така бабата на Червената Шапчица останала без маргарин и умряла същата нощ, но никой не се натъжил особено, защото и без това не й била истинска баба, а и имала огромна брада и била плешива.

Автор: Rogger Dojh
Корица: Will Hall
Година: 2006

       ,-~~-.___.
      / |  '     \
     (  )         0          It was a dark and stormy night...*
      \_/-, ,----'
         ====           //
        /  \-'~;    /~~~(O)
       /  __/~|   /       |
     =(  _____| (_________|

* От романа “Пол Клифърд” на Едуард Баулър-Литън, Барон Литън Първи

Решила майка й на Червената шапчица да я прати при баба й в другия край на гората да я види. Връчила й една червена шапчица и една кошница с маргарин, че баба й била болна, да се лекува с маргарина, и рекла:

- И да се пазиш от Злия Дълъг, който дебне в гората!!!

- Мдам. – отвърнала Червената шапчица, турила си червената шапчица на главата и заприпкала с кошница в ръка.

Припка, а около нея птиченца, пеперудки, цветенца, все едно е в някой Сънчо.

И именно този момент Злият Дълъг избрал да се появи.

Появил се Злият Дълъг от небето, възседнал изполинската Синя Птица, която от висините на своя полет тутакси съзряла светналата като сигнална лампа червена шапчица.

Червената Шапчица се спряла и го загледала, докато се смъквал от гърба на Синята Птица. После двамата застанали така и се гледали известно време.

- Аз съм злият Дълъг. – казал най-накрая Злият Дълъг и нямало съмнение, че това е именно така.

- Аз съм Червената Шапчица! – изтананикала тя при същата степен на неопровержимост.

- Да не си помислиш, че ми викат Злия Дълъг заради ръста? – сопнал се Злият Дълъг, гледайки по зъл начин Червената Шапчица.

- Хмм. – отвърнала тя. – Много си оригинален.

Злият Дълъг, очевидно подразнен от последните думи на Червената Шапчица, разперил крилата на Ангелския си костюм и стъклопакетът му пробляснал заплашително. След което попитал:

- Накъде си тръгнала?

- На 6тата мечка в гъза. – отвърнала натъртено Червената Шапчица, която малко се стреснала от внезапната поява на крилата. – При баба. – побързала да допълни тя, защото Злият Дълъг направил крачка напред. – На другия край на гората.

- А какво носиш в тази кошница? – поинтересувал се Злият Дълъг.

- Талибански лай … маргарин. – заекнала Червената Шапчица, а Злият Дълъг вече се надвесвал над нея.

- Да не е нещо друго?

- Не. – уверила го Червената Шапчица. – На, виж сам.

- Мдаа, маргарин е. – разочаровано констатирал Злият Дълъг, след като подушил нещото в кошницата. – Както и да е, идвам с теб.

Червената Шапчица искрено се изненадала от подобно предложение.

- Да бе, знаеш ли как смърди дъртата? – сбърчила гнусливо нос тя.

- Аа, ми именно, нали някой трябва да предпази невинна девойка като теб от бруталностите на живота?

Червената шапчица леко се смутила от нотката, която се прокраднала в гласа на Злия Дълъг, докато произнасял думата “девойка”. Асоциации се зароили в главицата на Червената шапчица: “100% free, teen asian, amateur …”

- Не. – отсякла тя и се обърнала решително.

И тогава се заковала на място.

Пред нея стоял … за момент тя си помислила, че това е Вълкът. После обаче разбрала, че това е талибайнольо.

- Аййййййййййййййййййййй!!!! – изпищяла тя, хвърлила кошницата с маргарин и се втурнала назад, право в прегръдките на Злия Дълъг. Той внимателно я спуснал на земята и я прибутал зад себе си, а в ръката си вече стискал Концептуалния меч.

- Ае, беж от тук. – наредил той на талибайнольо, но до талибайнольо се изправил Етървата и се усмихнал лъчезарно и Злият Дълъг, леко смутен, бил принуден да увеличи диоптера на анатомичния си късогледер.

- Аййййййййййййййййййййй!!!!! – пронизително изпищяла отново Червената Шапчица, която имала остро девическо зрение, и припаднала при вида на Етървата.

Синята птица, която всъщност била син щраус, си била заровила главата в земята, за да не гледа Етървата.

От другата страна на талибайнольо гордо изпъчил лъскав гъз Азис. Злият Дълъг преглътнал притеснено – противникът бил по-многоброен от обикновено и предполагал неприятност.

Зад предводителите на Лайняния отряд се строили два кватропедерата отбрани педали. Злият Дълъг направил няколко светкавични сметки и без колебание надал стъклопакетния вик “На помощ, Стъклопакетно Войнство!” и тутакси от небето се изсипали дузина камили-пацаци с парашути, а на гърба на всяка седял по един Робот-Коньоубиец.

Тръпка на страх преминала този път през редиците на Лайняната Дружина.

- Ахаб гав глааб! – ревнал талибайнольо, събирайки последните капчици смелост и гнусните се хвърлили напред, кои с цел да се доберат до Червената Шапчица, кои да заколят Злия Дълъг и да натрошат на парчета Глупостните роботи.

Последвало кратко сражение и с мазните си, потни задници кватропедератите ааа-ха да вземат превес, когато 6тата мечка се задала от планината и изяла с гъз всички неприятници, след което се върнала с ръмжене обратно.

Злият Дълъг изпратил роботите за дезинфекция, а той самият отишъл да се изкъпе в реката. Поставил все още изпадналата в несвяст Червена Шапчица на меката трева на брега, съблякал се и се цамбурнал в дълбокия вир (колкото и дълбок да бил, Злият Дълъг все пак опирал дъното с крака). Слънцето затоплило Червената Шапчица и тя се събудила. И що да види – всички дрехи на Злия Дълъг на куп на брега, а той във водата.

- Ей, излез де! – викнала тя закачливо.

- ‘Що ти не влезеш. – изръмжал кисело Злият Дълъг в отговор. – Да видиш, ‘що ми викат зъл и дълъг :P

Така бабата на Червената Шапчица останала без маргарин и умряла същата нощ, но никой не се натъжил особено, защото и без това не й била истинска баба, а и имала огромна брада и била плешива.

Prev/Next«Приказки изпод Болния Мозък: ЗА ИЗРÒДИЯ, ЕДНАКВИТЕ, ПОДОБНИТЕ И ДРУГИ ЛОШИ НЕЩАПриказки изпод Болния Мозък: ЗА ЗЛАТА ПРИНЦЕСА»

About dojh