WTF?, ЧАСТ 1: ДУХОВЕ И ЗОМБИТА, Глава 2

"Няма начин да свържете точките от пъзела на живота, който ви предстои. Това е възможно единствено с поглед, отправен към миналото, и с вяра, че те ще се свържат и в бъдещето. Трябва да вярвате - в интуицията си, в съдбата, в живота, в кармата... в каквото и да е. Този подход винаги е бил добър за мен и именно той промени живота ми и го направи това, което е в момента." Стив Джобс, из речта пред випускниците на Станфорд през 2005 г.

WTF?
Автор: Rogger Dojh
Година: 2010

       ,-~~-.___.
      / |  '     \
     (  )         0          It was a dark and stormy night...*
      \_/-, ,----'
         ====           //
        /  \-'~;    /~~~(O)
       /  __/~|   /       |
     =(  _____| (_________|

* От романа “Пол Клифърд” на Едуард Баулър-Литън, Барон Литън Първи

2. Зомби?

- Уааа – каза той. – Ааааааааааааа! Ляяяяяяяяяяяяя! Ляяяяяяя-ааа-а-а-а! Уаааа.

Бебето беше грозно като гъз и крещеше до небесата. Това, до колкото знам е, защото много боли когато дробовете се разтварят за първи път и изгарящият въздух нахлува в тях. Петър, който все още нямаше име, получи ножица в пъпната връв, а майка му го получи да му се порадва, както е още целият в слуз и кръв. В отговор на милувките на мама Петър каза пак:

- Уаа!

И кожата му гореше от въздуха. Червена и сбръчкана като нещо, поръчано в малайзийски ресторант.

Така започна конкретната инкарнация на Петър – като трогателно, малко, вресливо и доста безпомощно от традиционна гледна точка бебче. Без възможност да си набави само храна, акащо, пишкащо и повръщащо безогледно по всяко време и навсякъде, лежащо без възможност за самотранспортиране, голо и с не особено добре работещи зрение и слух. Та значи, Петър имаше нужда от грижи или казано другояче – от възрастни да го гледат.

Такова е състоянието на всеки, когато се роди – да зависи от волята на други хора.

И като се отпочне така – до дълбока старост. Много е лесно човек да си остане на волята на съдбата, на волята на държавата и правителството, на волята на родителите си, на волята на шефовете си, на волята на финансовата институция, която го кредитира… Плюс, че на повечето от изброените им харесва да си имат подволни хорица, които зависят от тях. Разпространено е мнението, че трябва да си послушен, лоялен, благодарен, да проявяваш уважение и да се съобразяваш. Докато си детенце, щеш не щеш, си послушен и се съобразяваш, защото, освен да ревеш, друго не можеш да направиш. Баща ми даваше добра формулировка – докато живееш под моя покрив – ще се съобразяваш. Мда.

Така израства зомбито – защото първоначално няма избор, а когато е достатъчно силно, за да има избор, вече е зомби в доста сериозна степен. Особено, след като завърши даскало/университет и мама и тати, ако приемем, че те са налице по това време, спрат да дават кинти, а порасналите интереси и желания повече от всякога имат нужда от пари, за да бъдат удовлетворени. В този миг виждаш малко алтернативи – или се хващаш да бачкаш, или загиваш. Може да станеш и крадец, убиец, мутра или друго. Само че там пак – или си намираш шефче, или загиваш. Може да го сведем до: или се подчиняваш на нечия воля, или загиваш. И тъй, примерно 95% от хората по земята затвърждават своето качество (* т.е., ако си представим табличка с всички качества на един човек, където има по един ред за финанси, шофьорски качества, здраве и т.н. и срещу всяко качество има количествена оценка на това, колко добре е развито то, в началото на таблицата, на челно място, стои надписът “зомби” и срещу него блести един красив, обещаващ, горд надпис – “отлично!”. б.а.), да бъдеш зомби и започват да трупат опит в това. Стават Mutant Zombies. Както и да е, играйте Hereos II (* за непосветените тук Google ще е от помощ. б.а.).

Ето го Петър, става сутрин, пие кафе с гаджето, качва се на колата и отива на работа. Бачка. Случват се някакви служебни неща. Може да се каже, че са интересни, но това е сравнителна оценка – интересни са само на фона на останалите неинтересни неща в работата. После отива да пие по нещо на Билка. Там води същата високоразвита комуникация, която е усвоил още с първите си напивания – говори за маловажни неща с хора, които не са му особено близки. Срещат се в Билка с гаджето и се прибират. Вечерят или нещо подобно. Ебат се. Или нещо подобно. Спят. Започва следващият ден. Ето го Петър, става сутрин, пие кафе с гаджето… Зомби.

Вариации има много. Но всички си приличат по това, че се повтарят, повтарят, повтарят до втръсване, повтарят се до повръщане, до припадък, до смърт. Повтарят се като тиктакането на часовник. Защо това е лошо, пише в една друга книга, “Сезон за Лов на Диви Кучки”. Там се разказва и за Часовникаря, който е голем циганин. Както и да е.

През главата на порасналия Петър просветват мисли, милиони на ден, кратки и мимолетни. Някои от тях са мечти. По-късно той дори не си спомня за тях, защото шефчето пак е бучало за нещо и го е изнервило. Нервата не е толкова мимолетна и измества мечтите в мозъчната кофа за боклук. Накратко, дори да иска да иде на Карибите, Петър няма да го направи, защото редовно забравя, че иска да го направи. Волята на обстоятелствата, шефовете, банките, държавата, че дори на мама и татко, които имат нужда от него, да се грижи за тях, нали мама е много болна – не му позволяват да отиде на Карибите. Няма кинти, няма време, няма ноу-хау, как се ходи на Карибите.

Те това е едно истинско мутирало зомби от София. Ще направи кариера то, една чудЙесна кариера на зомби. Зомби, зомби, зомби! Бъди добро и не закъснявай за работа, защото ти плащам заплата и за мизерната възможност да си купиш манджа ми дължиш 1/3 от живота си. Стой сега на опашката, защото, за да не ти осерем живота, трябва да минеш през тази гишета и да си оправиш документите на автомобила. Дължиш ни един ден от живота си. Ти си зомби. Премести колата напред. Браааво, послушно зомби.

Нека сега зомбито ни, по силата на Божията воля или един Бог знае по чия друга, се спре за момент. За малко нека прекъсне цикъла на до болка познатото ежедневие и се огледа. Това в преносен смисъл – всъщност нашето зомби в този миг за първи път в живота си задава въпроса: “WTF? (гледайки изненадано живота си досега)”. Защо последните 365 дни от живота ми могат да се опишат с общо три схеми – дневен режим, седмичен режим и месечен режим? Ето: през деня пия кафе, ходя на работа и после спя. През седмицата бачкам, а уикендите обикновено с гаджето ходим някъде извън София. Всеки месец взимам заплата към десето число и си купувам по един Джак Даниелс и излизаме да се наплюскаме в Милениума. А, и плащам сметките. Всеки месец. Всяка седмица. Всеки ден.

Отговорът идва постепенно. Може да се наложат много прекъсвания за ретроспективен поглед, преди първата пълноценна формулировка. А когато дойде, в началото е неуверена, като първите стъпки на дете, и звучи горе-долу така: “Не знам. Бях там и пак не знам. Просто така се получи. Нямах избор. Така се подредиха обстоятелствата. Въпрос на късмет”. Блааа блааа блааааааа…

После, в някакъв момент, идва и просветлението: “Бях подвластен на чужда воля”. Или казано по друг начин – не бях подвластен на собствената си воля.

Когато зомбито осъзнае, че притежава воля и просто не я използва, нарушава нашата дефиниция за зомби и зомбито вече не е зомби (ето една примерна дефиниця: същество, което действа по силата на чужда воля). Като дефинираме свободна твар с определението “същество, което действа по силата на собствената си воля”, и ето – имаме свободна твар.

Тези дефиниции горе приличат на някакъв вид евтино заяждане. Само че не са, защото, ако изградим портретите на двата вида същества – зомбито и свободната твар, само на базата на тези дефиниции, ще получим две напълно различни картини. Зомбито става съставна част от всяка система, с която влиза в досег. Свободната твар се възползва от ресурсите на всяка система, с която влиза в досег. Зомбито е амортизиращ се агрегат. Свободната твар е творец. Зомбито посещава местата, където е предвидено да бъде. Свободната твар пътува. И т.н и т.н.

И най-хубавото е, че съществува път, по който зомбито може да премине от другата страна на воала и да се превърне в свободна твар. Това е практически възможно за всяко човешко същество, без значение, колко тежък живот има и колко е сериозна безизходицата на момента. Единственото, което е необходимо, е импулсът за промяна. И дори човек да е зомбиран в такава степен, че в духа му да е угаснала и последната искрица желание, Вселената е на разположение с безкрайно разнообразен репертоар от мотивиращи, разтърсващи случки, с които да даде начална скорост.

Всеки може да изправи рамене, да отърси мухите и паяжините на рутината от косата си и да загърби битието на зомбито, поемайки по един неочакван, красив и вълнуващ път, в който дори крайната цел не е толкова важна, колкото отделната крачка. Затова – моля ви, не бъдете зомби, защото в този случай най-вероятно лошите некромансери ще ви пратят да умрете в някоя безсмислена битка и дори заразните мухи, които летят около главата ви, няма да ви спасят. Бъдете свободна твар и се отдайте на изживяването на мига, който е единствената реална точка от времето, която можете да пипнете. И, за да го постигнете, спрете се за момент и погледнете назад през рамо, произнасяйки вълшебните думи – What the fuck?!

Амин.

“Няма начин да свържете точките от пъзела на живота, който ви предстои. Това е възможно единствено с поглед, отправен към миналото, и с вяра, че те ще се свържат и в бъдещето. Трябва да вярвате – в интуицията си, в съдбата, в живота, в кармата… в каквото и да е. Този подход винаги е бил добър за мен и именно той промени живота ми и го направи това, което е в момента.”

Стив Джобс, из речта пред випускниците на Станфорд през 2005 г.

… очаквайте скоро пълния текст на книгата на хартиен носител …

Prev/Next«WTF?, ЧАСТ 1: ДУХОВЕ И ЗОМБИТА, Глава 1WTF?, ЧАСТ 1: ДУХОВЕ И ЗОМБИТА, Глава 5 – Късмет»

About dojh