Елеонора, Оноре Дьо Балзак? (18+)

Съблазнителността на бедрата й не се изплъзна от очите на маркизата. Плътните полукълба на задника на девойката се движеха при походката й и като че ли зовяха към себе си ласкавата ръка на любовника.

ОНОРЕ ДЬО БАЛЗАК (непотвърдено арторство*)
Е Л Е О Н О Р А

* опитите ми да открия каквито и да е сериозни следи в нета, че именно балзак е автор на този текст, бяха несполучливи, което ме навежда на мисълта, че текстът е приписан. благодаря на Августина Даскалова, че ми обърна внимание. б.ред.

“Ако са ви скъпи минутите, в които сте ме обичали, то изпълнете последната ми молба. Животът ми е загубен, аз загивам”.

След като написа тези редове, Елеонора наклони към изваяните си ръце горяща от страст глава, която нито тихия мрак на обителта, нито молитвите, възнесени към господа бога не бяха в състояние да успокоят.

- Лора, – повика тя своята послушница. В същия момент вратата се отвори и при нея влезе петнадесетгодишна монахиня с хубави форми на тялото. За това свидетелствуваше чувствителната, сладострастна уста и хълмчетата, леко издигнати на гърдите и. Широката й роба не беше в състояние да скрие заоблените и бедра.

- Лора, – тихо произнесе маркизата – отнеси това писмо, ти знаеш на кого и веднага се върни обратно.

Безшумно стъпвайки, монахинята се отдалечи скромно свеждайки очи.

Съблазнителността на бедрата й не се изплъзна от очите на маркизата. Плътните полукълба на задника на девойката се движеха при походката й и като че ли зовяха към себе си ласкавата ръка на любовника.

Проследявайки послушницата, очите на маркизата загоряха с пламен-ен огън. Тя повдигна бархетната си рокля и сложи двата си пръста в междината. Като почувствува нервното потрепване на горещите си влагалищни устни, маркизата се обърна към разпятието, висящо на стената и падна пред него на колене. Тя стоеше пред него с една ръка, издигната нагоре, а с другата стискаше своите жадни срамни устни.

- Отблъсни изкушението – мълвеше тя, но разпятието мълчеше.

Елеонора стана бавно, пристъпи към леглото и започна да сваля дрехите от тялото си. Тя разбра, че молитвите няма да я спасят. В бъдеще я чакше вечният пламък на ада. Тогава нека това тяло получи всичко, до края на изкушението. Цялата тя отразяваше желание, трепереща дали от вечерната прохлада, или от страстта, бушуваща в гърдите й. Ефирните коси, падащи на раменете й, красиво подхождаха на мраморния тен на кожата й. Пълните и гърди, с кафяви кръгове около зърната, тежко се повдигаха. Оголеният задник, силно издаден назад, с предвкусване на наслада, леко се извиваше, свивайки и разпускайки полукълбата си. Устните на маркизата потрепваха, оголвайки ред бисерни зъби, а очите й бяха плътно затворени.

С едната си ръка тя галеше зърната на гърдите си, а с другата, едва разтворила срамните си устни, беше вмъкнла двата пръста във влагалището си. То стана влажно и Елеонора легна, покривайки горящото си тяло с чаршаф. Ръката на маркизата се плъзна под възглавницата. Пръстите й, треперейки, стиснаха дебела два пръста и дълга 13 см свещ. Като повдигна корема си нагоре и силно разкрачи краката си, маркизата я вкара във влагалището си. Вмъквайки и измъквайки свещта, Елеонора чувствуваше, как краят й се докосва до матката.

При всяко докосване тя напрягаше корема си, стискайки затоплената свещ със стените на влагалището си. Пред затворените и очи се предс-тавяха сладострастни картини. Тя не забеляза как в момента, когато изпитваше най-високо блаженство, зъбите и прехапаха до кръв долната й устна. Елеонора чувствуваше блажена напрегнатост и със сила натикваше свещта вътре в себе си. Краката й нежно се огъваха и тя в изнемощение се отпусна на възглавницата.

Отдъхвайки си, тя лежеше, когато вратата се отвори и влезе Лора.

- Изпълних вашата заповед – каза Лора.

- Отдавна исках да поговоря с теб, – прошепна маркизата и посочи на послушницата да седне до нея. – Лора, мила, знаеш ли как се мъча? Готова съм да сложа край на живота си. – отново прошепна тя, тре-перейки с цялото си тяло.

- С какво мога да ви помогна? Ще изпълня всичко, което е по си-лите ми. – Отговори Лора.

През цялото това време ръцете на маркизата се плъзгаха нежно и жадно по тялото на девойката. Лора още не беше разбрала молбата и, когато от нейното рамо се свлече долната риза. Пред маркизата се разкри прекрасното тяло на девица, достойна за ръката на Рафаел.

Гърдите на девойката , стърчащи напред, но вече достатъчно пълни и с нежно кафяви петна около зърната възбуждаха особено силно Елеонора

- Легни до мен – прошепна Елеонора, прегръщайки я с горящите си ръце, цялата пламтяща от сладострастие.

Тя притискаше до себе си гъвкавото моминско тяло, покривайки го с целувки.

- Стисни по-здраво гърдите ми, дай ми твоите. – помоли маркиза-та.

Зърната на младата монахиня изпъкнаха от тая ласка , на Елеонора също. Но ето, че Елеонора обърна главата си към краката на девойката и започна да целува нейното тяло отгоре надолу, рамената, гърдите, корема и накрая устните и се спряха на триъгълника на венера, покрит със светъл, нежен мъх. След като внимателно разтвори краката на девойката, маркизата докосна с уста устните на наслаждението. Нежнорозовият й език проникна във влагалището на монахиня-та, приятно раздразвайки половите й органи. Очите на Лора ту се отваряха, ту се затваряха. На бузите и изби руменина, а нервното по-трепване на крайниците и говореше за бурята от чувства, пробудили се в младото тяло. Девойката започна да притиска главата на маркизата между краката си и с движения на краката, задника и корема си се стар-аеше колкото може по-дълбоко да проникне езикът й във влага-лището . Монахинята цяла трепереше, обхванала главата на Елеонора с ръце и приближи лицето и към своя потрепващ корем, който тя издигаше, силно разтваряйки краката си. Девойката правеше всичко. Тя нервно притискаше лицето си към пишните, разкошни прелести на маркизата. Тя започна да прави бавни движения с езика си, стараейки се да доведе маркизата в същото състояние, в което се намираше самата тя. Ръцете на маркизата легнаха на задните полукълба на Лора и пръстите и нежно започнаха да гъделичкат и галят ануса и. След известно време, тласъ-ците на удовлетворените женски тела достгнаха върха на насладата. Последно потрепване на телата и двете жени изпаднаха в див, нечовешки възторг.

Лежаха неподвижно. Но ето, че Елеонора целуна девойката в устата и пожела тя да застане на четири крака. Лора изпълни молбата й. Елеонора се отпусна на колене пред задника на девойката. С едната си ръка прегърна главата и, а с другата започна да гали зърната на гърдите си с влагалището и ануса на девойката, докато влагалището започна импулсивно да се свива. Елеонора мълчаливо преобърна Лора на гръб и легна върху нея, вкарвайки във влагалището и показалеца и сред-ния си пръст, свити винтообразно. Показалецът тя вкара във себе си, притискайки се към девойката с цялото си тяло, като мъж удовлетворен от жена. Лора чувствуваше малко болка, причинена от разтягането на девсвената ципа, прикриваща пътя към света на насладите, познати за пръв път от младата послушница. Очите й широко се разтвориха и в тях засия бездната на радостта. Тя целуваше Елеонора като мъж отново и отново,стегната от страстно напрежение в мускулите. След това телата им се отпуснаха и двете , изнемощели, обляни в пот се хвърлиха в обятия-та на своите възглавници.

След половин час Лора се отдалечи. Елеонора стана от постелята, хвърли поглед към градината, спусна се там и едва усетила прохладата, се отправи към слабо осветения ъгъл на градината. Огромно куче се повдигна от леговището си и скимтейки се отправи към Елеонора.

- Тихо, Негор, тихо. – Прошепна тя.

Маркизата повдигна капюшона си над кръста и с пръсти разтвори половите си устни. Негор се приближи муцуната си и вдъхна миризмата на плътта и. Като изпъна тяло, Маркизата даде на кучето да почувствува по-ловите й органи , то вдъхна въздух и разбрало какво се иска от него, скочи върху Елеонора като обхвана с лапи широката й задница. Острият му член се плъзна между задните части на бедрата и. С два пръста на лявата си ръка тя подаде члена в полуотворените устни на влагалището си и като напрегна цялото си тяло, замря. Огромният дог, с бързи движения разтвори половите й органи , докато изхвърлянето на спермата го накара да изхвръкне от Елеонора. След това езикът му започна да облизва срамните устни и задницата на марки-зата, където спермата му се смесваше със соковете на човека-самка. Някакви звуци ги прекъснаха. Елеонора се приближи към стената, обрасла с лоза. От нея изкочи снажна мъжка фигура. Като видя Елеонора, мъжът се хвърли към нея със страстен порив, притискайки се към тялото на жената, покривайки с целувки шията й, лицето й, уст-ните й, гърдите й, разголени от разтворения капюшон.

- О, Пол, мили, да идем по-скоро в стаята ми! – простена марки-зата.

Едва забелязал светлинката, която проникваше от прозореца на ней-ната килия, мъжът спря за да впие устни в сочните и уста и хвана с нетърпелива ръка гърдите и. Тя се спря, разкрачи краката си за да е по-удобно на Пол и когато ръката му спря да терзае горещите и гърди, продължи пътя си. Тези страстни съприкосновения така я раздразниха, че маркизата, преди да влезе през прозореца в килията, хвана с лявата си ръка Пол за врата, а дясната промъкна под пояса му. Пръстите и на-пипаха горещия мъжки член и тя така го сграбчи, че само страхът да не ги забележат, застави Пол да не извика от болка. Но членът му, от су-ровата ласка още повече се втвърди.

Понякога страстта на жената няма граници и такива жени умират с незаситена плът. Любовните чувства биват най-различни и да се обвинява бедната маркиза, от дете надарена с бясна полова страст, не бива. На 17 години тя беше омъжена, а след три дни овдовя. Мажът и, маркиз Пиер, не успя да освободи крака си от стремето и беше стъпкан от копитата на бясно препускащите коне. Маркизата, прекарала в траур една година, с пробудила се отново страст, започна да се отдава на 15 годишен юноша, след това на своя пастор, който независимо от възрастта си и жизнената си сила, все не можеше да я удовлетвори. Той извършваше по 7-8 сношения на ден с нея, но това й беше малко. Веднага след като той си идеше, маркизата се отдаваше на своя кочияш, който стигаше до 10 тека . Но и той, в крайна сметка си отиваше изтощен, оставяйки маркизата незадоволена. И ето, че на един бал вниманието на маркизата беше привлечено от младия граф. Като зах-ласната тя гледаше красавеца Пол, чувствувайки, че в нея се пробужда новачеството. Тогава тя замина в манастира “Свети Вартоломей”, за да избяга от светската суета и да усмири своята плът. Колкото и да се мъчеше маркизата над усмиряването на безпътното си тяло, всичко беше напразно.

Но да се върнем при нашите герои. В центъра на килията стоеше Пол. Пред него, на колене стоеше Елеонора, устремила погледа си към големия възбуден член. Тялото на графа беше хубаво и силно. Фигурата му правеше впечатление на мъжественост и красота. Широките му рамене, красивите му мускулести ръце, тесните бедра – всичко бе хармонично. Но сега маркизата виждаше само неговия член, вдигнал се почти до корема от страстно възбуждение. Едрата му главичка, почервеняла от прилива на кръв, напрегнатото тяло, изпъкналите вени, големите косми от вълната му бяха нежно гладени от ръката на маркиза-та. Пръстите й потреперваха от сладострастие, когато се докосваха до члена или до тестикулите му. Тя чувствуваше, че в отговор на док-осванията и, членът трептеше и горещата му кръв пулсираше на малки тласъци. Маркизата стана и държейки члена на графа в ръка, започна да отстъпва към леглото. Тя падна върху него, слагайки зад главата си, прекрасните си ръце. Тя лежеше напряко и се изпъна така, че половите и органи изпъкнаха нагоре, като че ли молеха и търсеха наслада. Той легна върху маркизата, впивайки пресъхналата си уста в зърната на гърдите и, като започна силно да ги смуче и да ги хапе лекичко със зъби. Пламналият му от възбуда член, спря във венерината издутина на Елеонора. Графът леко го насочи с пръсти и членът му накрая попадна във влагалището и. Цялото му тяло се обля с топъл трепет. Маркизата изведнъж силно се прегъна, сви се и членът му се оказа пред лицето и. Тя полуотвори устата си и обхвана главичката на члена с устни .

Беше решила да го доведе до още по-голям възторг, а след това да му се отдаде. Тя смучеше навътре члена, чувствувайки как бавно навлиза в устата и, допира езика и, гъделичка небцето и. Когато, накрая усети, че и пречи да диша, изблъска го от устата си и отново го вмъкна почти до гърлото си. Така тя направи няколко пъти, докато Пол не почувствува, че още миг и ще се изпразни. Графът извади члена си от сочните устни на маркизата и обезумял от див възторг, отново го вкара във влагалището и. Тя страстно обхвана полукълбата на задника на Пол и, като изви краката и талията си, ги вдигна така, че те се до- пряха до гърба на графа. Едновременно с това, телата им се впиха в страстна целувка. Членът на Пол с труд проникваше във влагалището на Елеонора. Тя му помогна, като си прегъна корема, разтегна с пръсти стените на влагалището силно разтвори краката си. Но въпреки това, срамните й устни леко се свиха, причинявайки сладострастна, с нищо несравнима болка. Тя цялата се въртеше, извивайки се в бесен ритъм, чувствувайки в себе си пламтящия член на юношата. Провирайки ръка между себе си и графа, тя хвана члена и започна бясно да го върти, притискайки го към стените. Остра болка, дивна радост от нас-лада, всичко се смесваше в нейния мозък. Пол също изпадна в лудост. Той я обърна по корем и я постави на четири крака. Сега членът му влезе още по-дълбоко във влагалището на маркизата. Тя вече не беше в състояние нищо да мисли, нищо да говори. Само един сподавен стон се откъсна от устните и, когато тръпките от неповторимата наслада накара техните тела да замрат.

Елеонора лежа неподвижно няколко минути, а след това извади с ръка члена на юношата, изтри го с белоснежната си кърпичка и започна да го раздразва. Вкарваше го в устата си, прекарваше го по гърдите си. Когато той стана достатъчно корав, тя седна на коленете на Пол, вкарвайки члена му в себе си. Бързо и все по-бързо присядайки и ставайки, като че ли сменили ролите си с младия мъж, Елеонора продължаваше да го раздразва, но и това и беше малко. Тя започна да прави със задника си кръгови движения без да вади члена от влагалището си. Графът, когото всичко това докара в екстаз, преобърна маркизата на постелята и вкара члена си още по-навътре. За да стане по-тясно, Пол вкара в задника на Елеонора показалеца си. Сега неговият член чувствуваше пръста, а пръстът долавяше и най-малките движения на члена през тънката и мека преграда, отделяща задния проход от влагалището. В отговор, Елеонора гладеше задните полукълба на Пол. След това, Пол смени местата на пръста и члена си, а маркизата отново се затресе в греховни конвулсии, макар че тесният проход на задника и изпитваше рязка болка от надървения, дебел член. Когато, накрая тя почувствува как на тласъци се влива в матката и животворящата сперма, маркизата възкликна:

- Пол, мили мой, аз съм щастлива!

Пол, измъчен от бесния ритъм, в който начините на наслаждение се смесваха така бързо, се отпусна на възглавницата и затихна в пълно вцепенение.

- Елеонора, любов моя, ела с мен, съгласна ли си? Кажи ми! Аз ще те отведа от тази килия във фамилния ми замък, завинаги!

- Не, Пол, това е невъзможно! – През сълзи шепнеше маркизата – аз ще си отида от този свят. Не искам и теб да принеса в жертва на сатанинската си страст. Като останеш с най-красивите си спомени за мен, знай, че само с теб съм била щастлива!

Пол стана и се приближи към масата, където стоеше донесената от него бутилка бургундско вино. След като освежи главата си, той отново се върна към леглото, изгарящ от желание да продължи страстните мину-ти. Но леглото беше празно. Маркизата беше излязла. Той се хвърли към вратата и на самия праг се натъкна на Лора, която гледаше мъжа с широко отворени очи. Всичко видяно от прислужницата няколко часа назад, през време на сношението и с Елеонора, премина пред нейния по-глед. Кръв преля в главата на девойката, пред очите и изплуваха пред-метите, мечтите и … И тя, безчувствено падна в краката на Пол. Роклята и се повдигна, откривайки прелестите на младата монахиня.

Пол, възбуден от виното, сам не разбра какво прави и се отпусна пред нея на колене. Пред очите му се откри природна гледка, която не всекиму се пада да види: Високо повдигнатите крака на момичето, половият орган, покрит със светъл мъх, плътно затворените полови устни на вла-галището, до които не се е докосвала мъжка ръка. Неговото страстно докосване силно раздразни девойката и тя сама разтвори краката си. Лора почувствува как ръката на графа напипа гърдите и и ги сграбчи, как езикът му проникна във влагалището и. Когато членът му спря между краката и, тя забрави всичко: Бог, срам, хора и обет за непорочност, тя желаеше само едно – членът на мъжа да влезе по-скоро. С трепереща ръка, тя хвана предмета на своето желание и го забута към себе си. Опирайки се с пети в килима, Лора се изви, полагайки члена на графа в своите полови органи, но поради неопитността си, много силно си вдигна корема и членът на графа, няколко пъти се плъзна между краката и, малко по-ниско от половите устни. Това беше обичайна игра за разврат-ната Елеонора, но се оказа твърде тежко изпитание за младата девойка. Лора цялата се изви, стараейки се да се освободи от неудачно попаднал-ия член и въпреки това му се отдаде. Като забрави болка и срам, тя хвана с ръка и притисна члена към отвора, покрит с девствена ципа. Пол замуча от удоволствие: Такова тясно влагалище, той не беше срещал. Пол разкъса отвора на моминската риза и оголи младото тяло. Лора, цялата трепереше от желание. Произнесе няколко несвързани думи и от рязката болка загуби съзнание. След като видя, че по половите и органи: Устни, задница, вълна и бедра, тече кръв, Пол разбра, че беше лишил Лора от девствеността.

А къде е Елеонора? Къде я отведе пагубната и страст?

Клетата маркиза, без да знае, че в този момент, Пол и измяня с девойката-послушница, тичаше по дългия коридор на манастира, по тъмно-то стълбище надолу. В тъмнината се раздаде оглушителен рев. Тя запа-ли свещ и видя вдигналата се на задни лапи мечка. Дебелата верига я притискаше към стената. Елеонора смело приближи звера и започна да глади козината му по корема, като постепенно се приближаваше към обраслия му член. Членът възбудено се надърви, като учуди с размерите си, видялата всякакви членове, безпътница. Елеонора легна до него и пролази между краката на животното. Извивайки корема си, плъзгайки се, се притисна към мечката, опитвайки се да хване с отворените устни на влагалището си, члена на животното. И ето, огромният член на мечката се допря до половите устни и започна бавно да влиза, изпълвайки отвора на влагалището. Но Елеонора не чувствуваше болка. Най-после, вкарвайки достатъчно големия си член, в разпънатата си утроба, тя почувствува слаба болка. Звярът се изпразни вече два пъти, като вля в матката и голяма доза охлаждаща течност. Но маркизата нарочно разтягаше наслаждението си, без да се изпразва и отново вкара члена във влагалището си. Тя така се притисна към корема на животно-то, че почувствува честите удари на сърцето му. Тя търкаше с нежните си ръце гърдите му, стараейки се да го възбуди отново. Това и се от-даде. Звярът заръмжа от удоволствие, озъбил страшната си муцуна. Елеонора почувствува как огромен спазъм премина по туловището на мечката. В нея се изля спермата, но този път празненето беше взаимно и блажените секунди сковаха в една тръпка, телата на жената и животно-то. Обаче стонът, откъснал се от гърдите на жената се сля с предсмъртния и вик. Звярът, за когото оргазмът на наслада, пред-извикваше диви инстинкти, захапа гърлото на удовлетворената, най-после Елеонора.

Пол малко тъгува по маркизата, отведе Лора от манастира и се ожени за нея. Елеонора, погребаха в манастирското гробище. Пол, с младата си жена, често ходеха на гроба и. Припомняйки си нещастната жена, Лора разказваше за нея, като за най-добра другарка и наставница. Разбира се, тя не разказа за пагубната страст, на която я беше научила маркизата. Мъжете също не говорят за това, а манастирът, от своя страна, мрачно пази тайната, плашейки, с тъжния си вид, закъснелия пътник.

В стената на подземието още стои халката, към която беше прикована 6-тата мечка, последният любовник на Елеонора.

36

About dojh