Приказки изпод Болния Мозък: ЗА ВЪЛКА И ТРИТЕ ПИЯНИ ПРАСЕНЦА

Дошла зимата и трите прасенца решили да си построят дом, че да не им мръзнат сланините. Чудили се, що да сторят, пък накрая седнали и си направили къщичка от есенни листа. Или по-скоро иглу от есенни листа. Или направо да си го кажем - една огромна купчина есенни листа, в която те се ровили като истински свини.

Автор: Rogger Dojh
Корица: Will Hall
Година: 2006

       ,-~~-.___.
      / |  '     \
     (  )         0          It was a dark and stormy night...*
      \_/-, ,----'
         ====           //
        /  \-'~;    /~~~(O)
       /  __/~|   /       |
     =(  _____| (_________|

* От романа “Пол Клифърд” на Едуард Баулър-Литън, Барон Литън Първи

Дошла зимата и трите прасенца решили да си построят дом, че да не им мръзнат сланините. Чудили се, що да сторят, пък накрая седнали и си направили къщичка от есенни листа. Или по-скоро иглу от есенни листа. Или направо да си го кажем – една огромна купчина есенни листа, в която те се ровили като истински свини.

Вълкът, на който топките му били станали на лешници от адските студове, много се издразнил, че прасенцата си имат такава хубава къща, и отишъл при тях. Седи пред къщата и разправя:

- Ей, свини, я да ме пуснете и я да се постоплим малко, че тука вънка си е ебало мамата.

Искал да свучи страшно, но като му тракали така зъбите, и все накъсвали речта му.

Прасенцата, сврели се на топличко под есенния юрган, си приказвали:

- Абе, тоя гей само да се намърда тук и ке ни изяде без да се усетим.

- Бе никфи такива, няма да го пускаме.

Третото прасенце направо се провикнало:

- Ей, гей, славен гей, по пътя си върви и гагата си де не ти е работа не ври!

Ооо, как се ядосал Вълкът, зачудил се що да стори и му хрумнала блестяща идея. Надул с все сила дробовете си и като духнал по къщата на прасенцата и тя се разлетяла на сички страни, а прасенцата останали да лежат в снега по корем, захлупили с предните си копитца очи.

Вълкът, отвратен и от прасенцата, и от себе си, и от целия живот, се разкарал.

Седнали прасенцата пак да обсъждат, де да зимуват, но било много студено, та си капнали по малко ракия да се сгреят.

- Е па я викам по-здрава къща да си построим – думало едното прасе.

- Е па от що ке я правим?

- От снег – рекло третото прасе, дето най-много било пило и вече мозъкът му в извънземен режим заработил.

Е те туй било то едно истинско иглу.

Седи Вълкът на един хълм и вие по луната, дето се не види през облаците, и гледа, на другия край на гората дим се вие. “Скапаните прасета пак къща са построили, рекъл си той, и огън са запалили, бе не ме интересува, ще ходя там, че тука топките ми на грахчета ке станат”.

Отишъл Вълчо до иглуто и потропал на вратата.

- Ей, свини, я да ме пуснете и я да се постоплим малко, че тука вънка си е ебало мамата – рекъл той.

- Я па тоя! – дочул се отвътре вик. – Къф си ти бе?

- Бегай се, дорде не сме ти подпалили опашката! – викнало второто прасе.

- Ойлеле, Вълкът цял гей-парад е спретнал! – изпискало третото прасе, като надзърнало през прозорчето. Вълчо се огледал озадачено, но не видял никой друг. – Ти за десет гея се броиш бе, тъпоумнико! – изкискало се прасето на прозореца.

Вълчо направо побеснял, поел ужасно дълбоко въздух и като духнал, нищо не направил. Гадното иглу не помръднало ни на йота (какво е това йота?). Спрял се, та се замислил що да стори. “Ке се изпикаем на иглуто им и то ке се разтопи!”, светнали му очичките и речено – сторено.

Мокри и кисели като лимони прасенцата се замъкнали надалеч от препиканото място, а Вълкът се върнал на хълма си, защото нямало вече къща в гората и нямало що да дири из пущинака.

Ууу, този път прасенцата подхванали сериозно бутилката, но не толкоз заради студа, колкото от срам и унижение. Седнали до горския поток, който още не бил замръзнал, и подели такава беседа:

- Тоа ке му правим главата да роди лепенки – разправяло завалено едното прасенце.

- Ке му избием зъбките, ей! – дразнело се другото.

- Ке му правим лицето трудно за рисуване! – канело се третото.

- Ей с тоя клон ке го потрошим! – размахало някакъв клон първото прасенце.

- Ей, по-леко ма! – рекло второто, защото клонът го шибнал по кратуната.

- Ке му го наврем тоя клон в … – но първото прасенце не могло да довърши, тъй като клонът съборил второто в ледените води на потока и то се разпискало:

- Помооощ! Помооощ!

- Олеле, що стори ти ма! – провикнало се третото прасенце и се опитало да помогне на второто, но течението вече го било отнесло далееече, далече.

- Вълкът е виновен – заявило първото и, залитайки, тръгнало към хълма, откъдето се чувал самотният вой на Вълчо.

- Ке го утепем – допълнило третото прасенце и двамцата, прегърнати през рамо, се заклатушкали да отмъстят.

Намерили Вълка (премръзнал, та се вкочанил – а топките му – на ечемик се свили) и като го подбрали, направо го утепали от бой. След това се върнали при поточето да полеят победата. Напили се като кирки и заспали. Напролет, когато Баба Меца най-сетне изпълзяла от бърлогата си, била приятно изненадана от замразеното свинско, което открила да се валя безпризорно в ракитака.

Когато обаче изяла месото, Баба Меца така се напила от високото алкохолно съдържание в него, че си забравила името и накрая си измислила ново, което било 6тата мечка.

Prev/Next«Приказки изпод Болния Мозък: ЗА ЗЛАТА ПРИНЦЕСАПриказки изпод Болния Мозък: ЗА ИВАН И БАБАТА»

About dojh