Приказки изпод Болния Мозък: ЗА СНЕЖАНКА И СЕДЕМТЕ ДЖУДЖЕТА

Дядо Мраз: Взех я от майката на Червената Шапчица. Я виж, дали ше ти стане.
Снежанка: Ама нали не си я убил?
Дядо Мраз: Не.
Снежанка (към публиката): Това беше happy end.

Автор: Rogger Dojh
Корица: Will Hall
Година: 2006

       ,-~~-.___.
      / |  '     \
     (  )         0          It was a dark and stormy night...*
      \_/-, ,----'
         ====           //
        /  \-'~;    /~~~(O)
       /  __/~|   /       |
     =(  _____| (_________|

* От романа “Пол Клифърд” на Едуард Баулър-Литън, Барон Литън Първи

Снежанка: Ало, Вторник, кога ше ми е готово кафето?

Сряда: Кат си го направиш.

Снежанка: Абе, Сряда, ти май си мноо отворен нещо неска. Ае, че оше не мога се събуда, направи ми кафе, че Вторник пак се е заебал на двора с овцете.

Сряда (стърже хрян на масата в стаята): Ти пак си сънувала мокри сънища с добитъка.

Снежанка (вече силно раздразнена): Не бе, пие ми се кафе.

Петък (влиза с гюм с мляко): Ае, готови са овцете.

Сряда: Ако Вторнищк е свършил с тях, кажи му да направи кафе на тая патица, че ми наду главата.

Петък оставя гюма и излиза. След малко влиза Вторник с бяло по устата.

Снежанка: Леле! Ти и овена ли оправи?

Вторник: Свиня. Мих си зъбите.

Снежанка: Ае тогава, шом си с чисти зъби, да ми направиш бързо едно кафе.

Вторник се фаща със задачата. Изведнъж Снежанка почва буйно да се кикоти.

Сряда: абе, къде е Понеделник? (Оглежда се наоколо.) Той имаше чесън, трябва ми чесън за манджата.

Снежанка се кикоти все по-неприлично.

Сряда (крещи силно): Понеделник, твойта майка недоклатена, идвай веднаха с чесъна!!!

Завивките в краката на Снежанка почват да шават и от там се появява зачервеният нос на Понеделник.

Понеделник: Нема чесън, изядох го.

Снежанка изведнъж сбърчва нос.

Снежанка: Олеле, устата ти ли вони така?

Понеделник: Да, како, от устата. И в носа си наврях по една скалидка. Ти кфо мислиш, че отдолу миришеш на теменужки?

Снежанка: Аре аре, млъквай и се прибирай обратно. Че кат говориш и мухите падат насред полет.

Откъм гардероба се чува странен шум. Някой удря вратата отвътре няколко пъти със страшна сила и накрая тя се отваря. Събота и Неделя се изтърколват насред стаята.

Снежанка: Абе, маймуни, пак ли се ебете тайно?

Събота (неубедително): Не, Петък ни заключи вътре рарочно.

Снежанка: Аз какво съм ви казала за секса между джуджета?

Събота и Неделя (в хор): Никога не го прави с джудже, защото така се предават болестите от козите!

Снежанка: А вие какво правехте?

Неделя: Разговаряхме за смисъла на живота.

Събота: И за любовта към Бога.

Неделя: Обсъдихме един важен световен проблем.

Събота: Направих му свирка.

Неделя удря събота.

Неделя: Ссс, тихо бе, гъз, лелее, как мое си толкова проз, за какво приказваш са!

На двора се чува тропот и тежки стъпки се спират пред входната врата. Вратата се отваря и влиза Дядо Мраз.

Дядо Мраз: Хохохо. Ебе ми се нещо младо и свежо. Я, Снежанка. Хохохо.

Понеделник се измъква покрусен изпод завивките и отива да си мие зъбите. Останалите джуджета също се изнасят едно по едно, докато Снежанка и Дядо Мраз не остават сами.

Дядо Мраз: И така, Снежанке, я да видим татко какво е приготвил на непослушната с дъщеричка.

Снежанка гледа и мълчи.

Дядо Мраз бърка в пазвата си и вади от там една голяма, червена …

шапка.

Дядо Мраз: Взех я от майката на Червената Шапчица. Я виж, дали ше ти стане.

Снежанка: Ама нали не си я убил?

Дядо Мраз: Не.

Снежанка (към публиката): Това беше happy end.

Prev/Next«Приказки изпод Болния Мозък: ЗА ПРИНЦЕСАТА ОТ 6-ТОТО КРАЛСТВО

About dojh