6тата Мечка, Част първа, 4

- Серафимеееееее! - викаше Злият Дълъг и оглеждаше двора с паница с котешка храна в ръка. - Мааац-пис-пис-пис, Серафимеее! Мац! Ела мацо, ела - продължи Злият Дълъг, когато Серафим скочи от покрива на бараката и се размяука с трептяща опашка. - Ела, Серафиме, на, да плюскаш.

6тата Мечка
Автор: Rogger Dojh

       ,-~~-.___.
      / |  '     \
     (  )         0          It was a dark and stormy night...*
      \_/-, ,----'
         ====           //
        /  \-'~;    /~~~(O)
       /  __/~|   /       |
     =(  _____| (_________|

* От романа “Пол Клифърд” на Едуард Баулър-Литън, Барон Литън Първи

4. Земя – България – вилна зона Симеоново – 12. април 2307 г. 09:30 АM

- Серафимеееееее! – викаше Злият Дълъг и оглеждаше двора с паница с котешка храна в ръка. – Мааац-пис-пис-пис, Серафимеее! Мац! Ела мацо, ела – продължи Злият Дълъг, когато Серафим скочи от покрива на бараката и се размяука с трептяща опашка. – Ела, Серафиме, на, да плюскаш.

- Жоркоооооо, Жжжжжорко! – се чу от вътрешността на къщата и от там излезе О-Гош, а антените на Свинската му каска се полюшваха. – Виждал ли си Жорко? – попита той Злия Дълъг.

- Жорко! – извика вместо отговор Злият Дълъг и двамата с О-Гош продължиха така, докато не призоваха другата котка. О-Гош й сложи храна и двамата със Злия Дълъг прекараха 3 минути в мълчаливо съзерцание, как Стоката консумира крокети. Анатомичните антени на главата на Жорко се клатеха лакомо, а Серафим беше разперил хищно присадените на гърба си криле.

- Граааааа! – каза Птицата Предупредител, кацнала на Алдебаранската смокиня до дворната порта. – Eturva approaching! Eturva approaching! Eturva approaching!

- Аййййй – отвърна притеснено Злият Дълъг и побърза да облече ангелския костюм, подпрян до вратата. – О-Гош, Етървата не умря ли миналата зима?

- Не – отговори О-Гош и нагласи лазерната зурла на Свинската каска пред лицето си. – Ще се оправиш ли с него, защото аз трябва да кодирам системите за сигурност и да програмирам санитарния робот?

- Ще опитам – Злият Дълъг коригира диоптера на лещите си достатъчно, за да вижда размазано и разпери застрашително крила. – Считам, че съм подготвен доволно добре.

О-Гош се скри отново в къщата, отнасайки Жорко и Серафим, за да не попаднат в ръцете на Етървата.

Злият Дълъг, съвсем преднамерено, не видя ясно Етървата. Той видя размазаното от допълнителния диоптер петно на неприятната твар и разпери още повече крила. Така застанал, фигурата му се извисяваше внушително и надхвърляше 3 метра. В ръцете му проблясна Концептуалният меч.

Етървата се усмихна, с което се надяваше да съкруши волята на противника. След това атакува, разчитайки на предизвиканата от визуалния контакт зрителна парализа. Но Злият Дълъг бъзо промени още повече диоптера и размаха криле, отделяйки се от земята. Етървата отвори зловонна паст и блъвна невидима струя гнилочна миризма. Злият Дълъг задържа дъх и замахна с Концептуалния меч, чието енергийно острие свистеше в настъпилата тишина.

Етървата отскочи назад и побягна по пътеката, оставяйки отровна следа от слизечна урина след себе си.

Злият Дълъг се поколеба и най-накрая се отказа от преследване. Кацна в двора и изгаси Концептуалния меч.

- Грух – обади се от вратата О-Гош. – Включен ли ти е информационният канал?

Злият Дълъг изпрати нервен импулс към импланитраня си комуникатор, погълна последните новини от извънредната емисия, стисна челюсти и погледът му се изостри. О-Гош поклати по свински глава с разбиране и подаде мисловна команда към къщата да се блокира на максимално ниво на сигурност.

Всички канали предаваха една и съща, зловеща новина – 6тата мечка се бе завърнала.

Prev/Next«6тата Мечка, Част първа, 36тата Мечка, Част първа, 5»

About dojh