Лабораторни Хроники 2 – Зрелост

Дойдоха военни. Взеха схемата. Хвалиха ни. После ни заплашваха. Обещахме да мълчим. Вечерта дойде журналист. Напихме го и го оставихме на техническия етаж. Оттам още никой не се е измъкнал бързо. Лутат се минимум денонощие.

Лабораторни хроники
Автор: Колективно творчество
Превод от руски: Мирослав Николов, Николай Иваненко, Дончо Ангелов
Източник: blog.doncho.net, Руският оригинал

2. Зрелост

10 Юни
Пуснахме малошумящ усилвател. Регистрира импулсни смущения всеки 8 секунди.

11 Юни
Анализирахме спектъра на смущенията. Намерихме източника – радарът на летището.

12 Юни
Тествахме нови компютри. Фурие и Уейвлет преобразованията направо летят. Quake също върви гладко.

13 Юни
Тествахме монитори. След 3 минути имахме нов бот. Борихме се и тримата. На седмата минута забихме окончателно. Дотърча шефът. Беше лаконичен, но говореше много образно. Болят ни ушите. Тъжно.

14 Юни
Екранирахме усилвателя. Заземявахме. Заземихме всичко, което можахме. Не помага. Спиртът също. Трябва да приключим с радара.

15 Юни
Мислихме. Запоявахме схеми.

18 Юни
Сутринта. Включихме усилвателя. Заглушавахме радара с новата схема. Настройвахме формата и фазата на импулса. Заглушихме го. Смущения в усилвателя вече няма.
Обяд. Върху нас без малко не кацна самолет.
Вечерта. Самолети налитат отвсякъде. Изключихме схемата. На портала ни чакат пилоти. Здрави момчета, добри реакции. Охраната ги наби. После и нас.

19-22 Юни
Задушевни беседи със следователя.

23 Юни
Дойдоха военни. Взеха схемата. Хвалиха ни. После ни заплашваха. Обещахме да мълчим. Вечерта дойде журналист. Напихме го и го оставихме на техническия етаж. Оттам още никой не се е измъкнал бързо. Лутат се минимум денонощие.

26 Юни
Сутринта пуснахме бота в Quake. 20 минути касапница. Шефът дойде доволен. Вече не говори за уволнения. Журналистът сигурно вика някъде, но вентилацията го заглушава успешно.

27 Юни
Шефът се е отрязъл. Ние тримата разпускаме. Разгромяващ резултат. Обидно. Анализираме причините за неуспеха.

Вечерта.
Търсихме журналиста. Останахме нощна смяна. Намерихме го. Хили се и пише нещо на ноутбука. Оказва се, че има достъп до интернет. Завиждам.

28 Юни
Уви, всички сме с лоши реакции. Ръцете ни не могат да се справят с клавиатурите. Ще направим манипулатор управляван от биотоковете на мозъка.

29 Юни
Настройваме манипулатора. Оказва се, че реагира на подсъзнателни образи. Всички сме в синини. Намалихме чувствителността. Стана.

30 Юни
Махнахме манипулаторите. Не е спортсменско, пък и може да ни уволнят. Приспособихме ги за горещата камера, където работим с радиоактивни материали. Удобно, бързо. Остава повече време за компютрите.

3 Юли
Дойде шефът. Прибра манипулаторите. Помоли да направим още. Цял ден се опитвахме да си спомним управляващата схема. Не можахме. Цигари няма. Спирт няма. Шефът пак се е нафиркал.

4 Юли
Дойде Вася. С джип. Бивш сътрудник. Сега е бат’здравко. Занимава се с GPS-и. Хм. Обзаложихме се, че GPS-а няма да му помогне. Не вярва.

5 Юли
Готвим се за облога. Закрихме прозорците на джипа. Вася е готов. Смее се. Ние също сме готови. Намерихме подходящ кабел за новата схема. Основно – да издържи подстанцията.

6 Юли
Подстанцията издържа до обяд. Джипът е затънал в блато на 120 км от града. Вася е удивен. Мислел, че е в центъра на града. Радостни сме.

7 Юли
Вече не сме радостни. Схемата я няма. Апаратура няма. Компютри няма. Скритата бутилка също я няма. Стаите са запечатани.

8-20 Юли
В ареста сме. Понякога ни посещава следователят. Във вестниците четем за кораби и самолети загубили ориентация.

21 Юли
Видяхме се с шефа. Говори тихо. Нервничи. Търка си очите. Иска при мама. Нищо не помни.

22 Юли
Дойдоха военните. Много ни заплашваха. Малко ни хвалиха. Искаха да работим за тях. За толкова пари!?!?

Август
Кофти. Трябваше да се съгласим. Вече е късно. Не е лесно да си дървосекач. Спиртът от местната дървесина е кофти. Работата върви бавно. Неефективно. Трябва да се направи нещо…

Септември
Направихме. 5 хектара гора за нула време!!! Само да не беше този малък инцидент… В ареста сме. Жалко, установката също изгоря. Не искахме да изгорят казармата и селото. Тъжно. Чакаме следователя и военните…

(… more to come …)

Prev/Next«Лабораторни Хроники 1 – ДетствоЛабораторни Хроники 3 – Три години по-късно»

About dojh