Мая, 4. Седем дни

...7. Стъпки. Не идват отникъде наоколо. Идват през небитието, отекват като подковани ботуши в стоманен коридор. Тихият звук от раздвижена черна роба. Звукът от непознато мълчание. Очакване. Коса. Бездънните дупки на очите на череп. Черна качулка. Ръце на скелет, крака в подковани ботуши. Косата е във въздуха и минава през шията ми...

Мая
Автор: Rogger Dojh

       ,-~~-.___.
      / |  '     \
     (  )         0          It was a dark and stormy night...*
      \_/-, ,----'
         ====           //
        /  \-'~;    /~~~(O)
       /  __/~|   /       |
     =(  _____| (_________|

* От романа “Пол Клифърд” на Едуард Баулър-Литън, Барон Литън Първи

4. Ехххх, Мила, Мила, как мразя да ме правят на маймуна, а ти на нещо по-лошо ме беше направила…

Седем дни. Седем дълги дни очакване. Седем дни на самотния ветровит връх, покрит със сняг, от който се подават ледени късове. Седем самотни дни, стържещи по душата, вледеняващи тялото. Седем от най-ужасните дни, изпълнени с една постоянна снежна виелица, бяла снежна виелица, облаци от сняг, облаци от невидим леден прах, облаци от забравени мечти.
Седем дни, в които има скрита красота: оставаш сам, оставаш лице в лице с душата си, подложена на постоянни изпитания, връхлитана от видения, изсмуквана безмилостно от времето.

Гласът. Белият глас.

Очакваш. Очакваш с години, векове, до края на времето. Очакваш с нетърпение, от което снегът в краката ти се нажежава до червено и дими. Облаците на небето, когато се виждат през бурята, са разкъсани, а небето зад белите им тела е дълбоко, чисто, синьо, преливащо от вятър и хлад. И слънцето на него е малко, бяло и ярко, а луната е странно голяма и триизмерна. Тя те гледа. Затова се радваш на бурята, която я крие.

Един ден. Студ, самота, очакване.

Втори ден. Студ, самота, очакване.

Трети ден. Самота, очакване.

Четвърти ден. Нима съм бог?

Пети ден. Самота, очакване.

6. Очакване.

7. Стъпки. Не идват отникъде наоколо. Идват през небитието, отекват като подковани ботуши в стоманен коридор. Тихият звук от раздвижена черна роба. Звукът от непознато мълчание. Очакване. Коса. Бездънните дупки на очите на череп. Черна качулка. Ръце на скелет, крака в подковани ботуши. Косата е във въздуха и минава през шията ми.

Очакването приключи. Сега сме заедно отвъд. Виждам душата ти – единствено тя би могла да блести така.

Сега сме заедно отново.

….………………отново…………..

Prev/Next«Мая, 3. МаяМая, 5. Колко много звезди»

About dojh