СЕЗОН ЗА ЛОВ НА ДИВИ КУЧКИ: Бонус Глава 2 – Историята на Силвия

Силвия е спуснала прозореца на колата и пуши на него. Взела е цигара от Валя. Калин би трябвало да се досети, че тази цигара е сигнално червено. Че няма какво повече да се опитва, но като заклет пушач, той никога не е отказвал цигарите и съответно не е пропушвал отново ... Няма как да е запознат с емоционалната нагласа, която те принуждава да посегнеш към забранената кутия.

Сезон за Лов на Диви Кучки

Автор: Rogger Dojh
Редакция: Райна Деницова
Издания:

Интернет, 2003
Издателска къща “ЛИК”, София, 2004, ISBN 954-607-641-4

       ,-~~-.___.
      / |  '     \
     (  )         0          It was a dark and stormy night...
      \_/-, ,----'
         ====           //
        /  \-'~;    /~~~(O)
       /  __/~|   /       |
     =(  _____| (_________|

Бонус Глава 2 – Историята на Силвия

1.

Дата: Великден, Неделя, 27. Април 2003 г.
Час: 10:15 сутринта.
Място: една от Симеоновските вили (Източно Симеоново).

Силвия се събужда след парти на вилата на своя приятел, Калин. Буди се самичка в стаята на брат му (който е само на 14 год. и в момента отсъства). Измъчва я махмурлук. Всъщност са седяли до 4 и половина сутринта. Преди да заспи са правили секс. После Калин се е върнал при приятелите си, а тя си е легнала.

Калин изобщо не е спал. Той все още е на долния етаж, доста пиян, размазал се е на един от дългите дивани и пуши цигара след цигара. С Петър, Алекс и Милен играят карти. Музиката, която слушат, е RHCP.

Силвия се замъква в банята на етажа, пишка и се опитва да се приведе в по-приличен вид. Измива си зъбите и изтрива грима си. Нещо я тревожи, но й е трудно да се съсредоточи. Изглажда поличката и блузката си, пооправя косата си и слиза долу при останалите.

При вида на Калин в главата й проблясва. Стомахът й се свива. Снощи, силно опиянени, двамата с Калин се бяха чукали до припадък и накрая той беше свършил в нея. Без презерватив – а овулацията й е горе-долу по това време.

В големия, остъклен хол има и още хора – отделни младежи и момичета и по някоя и друга двойка, изпозаспали кой където намери. Но освен четиримата играчи, никой друг не дава признаци на живот.

Калин е супер уморен. Играе последно раздаване. Освен това му е и лошо, тъй като е омешал три-четири вида алкохол.

Силвия отива при него, сяда на дивана и му казва:

- Калине, трябва да поговорим. Искаш ли да се поразходим малко?

При думата разходка на Калин му призлява съвсем.

- Не. Ще лягам да спя.

- Важно е!

- После. – опитва се да я фокусира. – Моментът не е подходящ за приказки.

- Всичко коз. – казва Милен.

- Аре. – отговаря му Калин, хвърля си картите, изправя се нестабилно на крака и се отправя към спалнята. Влиза вътре и въпреки, че на широкото легло вече има хора, той се набутва при тях и много скоро след това заспива.

Милен предлага на Силвия да играе на мястото на Калин. Тя не иска. В крайна сметка отива да се разхожда сама.

Към 11 часа Силвия се връща. Някои от гостите са се събудили, Петър и Алекс са си тръгнали, а Милен кърти на дивана, където преди е лежал Калин. Самият Калин спи непробудно в спалнята, вече сам.

Най-добрата приятелка на Силвия – Мая – също е будна и помага на на Петя, братовчедка му на Калин, да поразтребят. Кочината е забележителна, защото през нощта някой е разлял много вино и след това много крака са тъпкали в него и са го разнесли из цялата вила. В умивалника в кухнята има куп мръсни чинии. Някой е повърнал върху тях. Силвия и Мая се споглеждат отвратени.

- Тва ако не е някой от онези метали … – казва Мая.

- Ебаси, как ще го почистим?

- Ами не знам. Намират ли ти се санитарни ръкавици?

- Ще ни трябват и противогази.

- Блеее. – казва Петя щом се доближава. – Баси животните.

Силвия започва да търси ръкавици. Накрая открива огромен наелон, в който с погнуса прехвърлят мръсната посуда и я изнасят на двора, където я изсипват. Петя слага маркуча на градинската чешма и я пуска много силно.

- Това като че ли ще свърши работа. – казва тя, наблюдавайки как струята блъска чиниите и тиганите.

Гостите продължават да се изнасят. Много скоро остават само те трите, спящите Калин и Милен и приятелят на Мая – Слави. Слави е седнал на терасата и пие бира. Силвия се опитва да не го забелязва – никак не го харесва. Но заради Мая й се налага да го трае.

Около обяд вече са приключили с домакинската работа и отиват в кухнята да си сготвят нещо за ядене. Спагети. Класика за подобни случаи.

Слави се присламчва към тях, щом надушва, че има плюскане. Почти не говори – само гледа. Силвия си мисли, колко хубаво би било да му избоде очите. Да не гледа толкоз с този рибешки поглед. Но си трае. Веднъж се изпусна пред Мая и после не си говориха две седмици.

Около 4 следобяд Мая и Слави се качват на синьото му Рено и се прибират в София. Силвия и Петя пият сок и гледат някакво глупаво предаване по телевизията. Калин спи. Навън времето нещо е взело да се позаоблачава, но все още е топло и приятно.

Към 5 Калин става и се пъха в банята. След това отива и доизяжда остатъците от макароните. Държи се като пълен темерут. Но Силвия зане, че това е нормално, преди да е пил кафе. Преди това не можеш да изкопчиш от него и думичка. Затова тя междувременно прави кафе и му сипва. Сяда от другата страна на масата с чашата си сок.

- Снощи май бяхме прекалено пияни. – казва тя с крива усмивка. Поговорила е с Мая за случилото се и Мая се е опитала да я поуспокои – ако овулацията й е минала няма никаква опасност. Но Силвия изобщо не е сигурна.

Калин отпива от кафето.

- Абсолютно нищо не си спомням.

- Ами … Правихме го без никакви предпазни средства. И ти свърши в мен.

Калин вдига вежди.

- Най-много да станем родители. – коментира той.

- Не желая да имам деца.

- Ако забременееш, ще направиш аборт.

Силвия прави намръщена физиономия.

- Много добре занеш, колко опасни са абортите.

- Е добре де, нищо не може да се промени. Каквото е станало – това.

Така е. Наистина. Но Силвия е ужасно нервна и не може да си намери място от притеснение. Освен всичко изпитва и някакво гадно чувство за вина, че е постъпила толкова глупаво.

- Ти наистина ли толкова си се панирала? – пита я Калин. – В крайна сметка детето ще бъде от мен.

- Калине. – казва Силвия натъртено. – За никакви деца не става дума. Но ужасно ме е страх от аборт.

- Добре де. Може и нищо да няма.

- Не знам.

Калин става и отива в хола. Силвия остава на мястото си. По дяволите. Понякога Калин наистина гледа несериозно на живота. Именно заради това тръгна преди 7 месеца с него – не му пукаше от нищо и умееше да се забавлява. Но не е сега моментът да се проявява в тази светлина. Все едно нищо не се е случило!

Силвия излиза на терасата. Облаците са се сгъстили. Започнал е да духа хладен вятър. Тя потреперва и се прибира обратно. Калин се е разположил и гледа някакъв футболен мач с бира в ръка. Това е любимото му средство против махмурлук (бирата, тфа).

Силвия сяда на един от диваните.

- Дали няма някакви хапчета, които да действат след това? – пита тя. Въпросът не би трябвало да е насочен към никого конкретно, но тъй като освен Калин в стаята няма други, той повдига рамене, без да откъсва поглед от телевизора.

- Едва ли. – отговаря. – Вече е минало много време.

- Дали да не отида в понеделник на гинеколог.

Калин отново вдига рамене.

- Май изобщо не ти дреме. – подхвърля Силвия.

Калин извръща глава към нея.

- Добре, какво искаш да направя? Станалото – станало. Не може да се промени. Безмислено е само за това да приказваш!

- Да, безмислено е, но не разбирам пълното ти безразличие! Въпреки че само аз може да забременея, ти също участваш! И двамата имаме еднакъв дял в тази ситуация!

- Не опитвай да ме изкараш виновен. Ако сама не се пазиш … – опитва се да се защити Калин, но по изражението на момичето срещу него разбира, каква грешка е допуснал. Силвия се изправя.

- Копеле! – възкликва тя. – Не мога да повярвам, че го казваш!

- Почакай, нямах това пред вид. – Калин също се изправя. Бирата все още е в ръката му.

- Не, няма да чакам. Съвсем точно разбирам, какво имаш пред вид! Майната ти.

Тя грабва от барплота чантичката си. Калин, излязъл от унеса, който го е обзел след ужасното напиване и дневния сън, се опитва да я спре. Тя обаче му се изплъзва и без да обръща внимание на извиненията му, отива на терасата, спуска се по стълбичките и изтичва до дворната врата. Калин я следва до терасата, но по това време тя вече е на улицата и се отдалечава. Първите едри капки на задаващия се дъжд удрят по навеса. Калин псува на глас, но се прибира обратно. В този момент го е яд на момичето – изпитва чувство за вина, но го прехвърля на нея. В крайна сметка сяда отново пред телевизора и изкарва така половин час. Накрая скача на крака, отива и пали автомобила. Опитва се да се обади по GSM-а на Силвия, но нейният телефон е изключен. Калин обикаля сприките на 67 и на 98, където тя би могла евентуално да чака автобус, но нея я няма. Накрая, с натрапчивото чувство, че е пълен глупак, той се връща във вилата си и отваря една останала от снощи бутилка водка.

Щом напуска къщата, Силвия, вместо да отиде на някой от Симеоновските автобуси, се спуска надолу към полето. Иска да остане съвсем сама. Едва, когато започва да вали като из ведро тя спира и се оглежда, но всъщност Околовръстното шосе вече е по-близо, отколкото да се връща обратно. Вади GSM-а си, за да се обади на Мая, но е нервна и ръцете й треперят, затова го изпуска. Телефонът пада в някаква кална локва, която в момента е започнала да кипи от обилните дъждовни струи. Силвия кляка и го вади от водата. Телефонът е угаснал. Shit!

Е, продължава надолу. Вече вижда самото шосе, по което преминават камиони и автомобили. От ниските, тъмни облаци се е смрачило съвсем и дъждовната вода е студена. Силвия се затичва и най-накрая стига пътя. В дясно се вижда някаква спирка. Силвия тръгва натам. Застава под порутения навес, който капе, но все пак поне малко пази от пороя.

ТИР. Камион. ТИР. BMW. ТИР. Тези ТИР-ове са наизлезли като дъждовни червеи в дъжа. Силвия слабо се усмихва на тази глупост, но й е прекалено нервно, студено и мокро и усмивката й тутак си помръква.

Автобус.

Силвия излиза смело напред в дъжда, за да не би да не я забележат. Но автобусът преминава съвсем спокойно, без да спре. Абсолютно празен е. 111, който пътува за гараж. Силвия е толкова вбесена, че му показва среден пръст. Но това не помага – автобусът не се връща да я качи. Силвия се пъха обратно под навеса.

Още известно време водни пръски, капки и ТИР-ове. Приближава лек автомобил. Май е някаква глупава Шкода. Силвия веднага се поправя – по-добре да караш глупава Шкода, отколкото да киснеш на тази спирка. Припомня си вица за трабантчето (дето в люта буря на някаква спирка стоят премръзнали и мокри като кокошки 5-6 човека и чакат градски транспорт – точно като нея; покрай спирката минава трабантче; шофьорът намалява (тук Шкодата прави същото), спира (да, тази Шкода също спира), отваря вратата откъм хората (от вратата на Шкодата се показва късо подстриган младеж с цайси) и пита – някой да знае вицове за трабантчета?).

- За къде си? – казва младежът.

По принцип Силвия не пътува на стоп – какви ли не престъпни типове има по улиците. Но шфьорът на Шкодата, пък и самата Шкода не изглеждат опасни, а и самата тя е в такова състояние, че тегли една на всякаква предпазливост и отговаря:

- За Младост 2.

- Качвай се.

Без да чака втора покана Силвия скача в автомобила. Синята Шкода дава десен мигач и отново поема по мокрия път.

2.

По пътя момичето е неразговорливо. Не само, че изпитва чисто физически неудобства (парното и дрехата, които младежът й дава донякъде помагат, но дори бикините са й вир-вода, какво има да говорим …), ами се е скарала с гаджето си (баси тъпото парче!) и някъде в неясното бъдеще наднича зловещ аборт. Shit, shit, SHIT!

Вече са пред входа й. Силвия копнее да се прибере, за да може да се изкъпе и да легне да спи. Иска поне за малко да й се разкара всичкия shit от главата. В бързината насмалко да си замине с шушляка на младежа. Сепва се, когато той й подхвърля нещо по въпроса. Прибира се обратно в автомобила и сваля дрехата. Шофьорът я наблюдава усмихнат. Тя продължава да сипе извинения.

- Няма ли да ме поканиш на кафе? – пита младежът, очевидно развеселен от случката.

Силвия се сепва. За първи път се заглежда по-добре в човека, който я е качил на Околовръстното. Минава й през ум, че дори не го е попитала как се казва. Всъщност се е държала страшно неучтиво. Иска й се наистина да го покани за компенсация (пък и какво толкова, момчето изглежда истелигентно, може би е студент, пък и няма вид на някой, който всеки момент ще ти опре пистолет в главата), но се сеща, че и майка й и баща й в момента са си у тях. След операцията майка й е особено капризна на тема външни хора, тъй като за удобство се разкарва в най-невероятни комбинации от бельо, превръзки и нощници.

- Ами всъщност … – успява да отговори тя.

- О, не исках да те притеснявам.

- Наистина, идеята ти е хубава, но точно в момента горе е пренаселено и …

Младежът изглежда леко разочарован. Силвия в търсене на изход от неловката ситуация му предлага да се срещнат на следващия ден. Той й оставя GSM-а си. Тя поглежда листчето, където го е записал.

- Доч ли се казваш?

- Ахам.

- Аз съм Силвия.

- Приятно ми е.

- Еми, значи … ще те оставям и ще се прибирам. Много ми е студено. – това е самата истина.

- Бягай.

Силвия слиза от Шкодата и изтичва под козирката на входа. Отключва вратата и преди да се мушне вътре поглежда назад. Колата още е на паркинга. Шофьорът я наблюдава. “Господ здраве да ти дава!”, пожелава му съвсем искрено на ум Силвия, махва му и се вмъква вътре.

Най-сетне гнусната дъждовна вечер е заключена отвън. Познатата миризма на стълбището й й действа успокояващо. Почти си е у дома.

- Ауу, миличка, къде си ходила! – разнася се пронизителният глас на майка й, щом я вижда минута по-късно да си събува сандалите в антрето насред локвичка дъждовна вода. – Ако сега ми се разболееш какво ще те правя!?!

- Няма ми нищо, мамо! – отговаря Силвия. – Само малко се понамокрих.

- Влизай бързо в банята!

- Да, да, ей сега.

След около час, ухаеща на шампоан и балсам за къпане, Силвия се е свила в завивките си и слуша Dead Can Dance. Въпреки че киха от време на време, вече се чувства много по-добре. Може би Калин в крайна сметка наистина не е искал да каже онази глупост. На всеки се случва понякога да говори непредпазливо. При мисълта за това обаче Силвия отново побеснява. Копеле!

3.

Понеделник. На сутринта Силвия се чувства зле и май има температура. Времето продължава да е гадно и тя се размотава из къщи увита в хавлия и пие чайове и гледа телевизия. Влиза в Интернет, за да си провери пощата. Не й се занимава с нищо. Материалът за сряда, който мислеше да подготви днес явно ще остане за утре. Наближава следобяд и тя се чувства още по-скапана. По някое време се сеща, че е обещала на … как беше? … Доч? да излязат на кафе. Взима GSM-а си, за да му се обади и да му каже, че няма да може, но GSM-ът все още не работи. О, по дявалите, той ми беше записал телефонния си номер на някаква хартийка! Силвия няма никаква идея, къде може да я е оставила. След като не я открива, съвсем вкисната сяда пред PC-то и отново влиза в Интернет.

Мая е online в ICQ.

<Bubble Gum> здрасти
<Bubble Gum> що ти дава, че ти е изключен телефона?
<Alice> Изпуснах го в една локва
<Bubble Gum> браво на теб
<Alice> аха
<Alice> Вчера беше ебаси гадния ден
<Bubble Gum> е, нищо не се знае, може и да ти се размине
<Alice> Нямам пред вид това. Не само това т.е.
<Bubble Gum> какво е станало?
<Alice> Скарах се с Калин. А сега съм болна.
<Bubble Gum> от какво?
<Bubble Gum> заради онова ли?
<Alice> Да. Отвратително. Знаеш ли какво ми каза? Ако сама не съм се пазела, нямало кой да ме пази.
<Bubble Gum> Калин ти е казал това???
<Alice> да
<Bubble Gum> страхотно
<Alice> Не знам. Стана ми много гадно.
<Bubble Gum> извини ли ти се след това?
<Alice> Започна да се оправдава.
<Bubble Gum> опитай да поговориш с него
<Bubble Gum> може просто да е дрънкал
<Bubble Gum> понякога като че ли говори просто ей така, без да мисли
<Alice> Ще поговоря. Ако ми се обади. От вчера не се е обадил изобщо.
<Bubble Gum> gsm-ът ти не отговаря
<Alice> Знае домашния ми телефон наизуст.
<Bubble Gum> от какво си болна?
<Alice> Настинала съм. Тръгнах си от вилата и точно тогава заваля. Половин час съм висяла на околовръстното да чакам 111.
<Bubble Gum> защо не ми се обади, щях да дойда да те взема
<Alice> Нали ти казах, телефонът ми падна в локва. Въобще не иска да се включи.
<Bubble Gum> вчера беше отвратително времето
<Alice> Освен това така и не дойде автобус. Мина само един празен 111, който не спря.
<Bubble Gum> как се прибра
<Alice> Някакъв ме взе на стоп.
<Bubble Gum> да бе
<Bubble Gum> не си те представям
<Alice> Той сам си спря.
<Bubble Gum> да бе
<Bubble Gum> с ква кола?
<Alice> Шкода
<Bubble Gum> поне да беше BMW
<Alice> И тази свърши работа.
<Bubble Gum> аха
<Bubble Gum> ама какъв беше?
<Alice> Ми не знам, не обърнах много внимание. Беше ми студено и гадно и въобще …
<Bubble Gum> някакъв дъртак?
<Alice> Не бе, не беше дъртак. Някъде около 25 сигурно.
<Bubble Gum> запознахте ли се поне?
<Alice> Да. Искаше да го каня на кафе у нас.
<Bubble Gum> и ти не го покани
<Bubble Gum> готин ли беше?
<Alice> Нямаше как, знаеш, с майка ми …
<Alice> Не знам, беше с цайси и … абе нормално момче
<Bubble Gum> взе ли ти телефона?
<Alice> Даде ми неговия. Само че съм го загубила.
<Alice> Какъв е този огромен интерес от твоя страна?
<Bubble Gum> просто съм любопитна
<Bubble Gum> какво ще правиш тази вечер?
<Alice> Ще си седя у дома и ще чакам Калин да се обади.
<Bubble Gum> искаш ли да ти дойда на гости?
<Alice> Ако ти се идва. Доста ми е лошо обаче и няма да съм кой знае колко добра компания.
<Bubble Gum> ти пък
<Bubble Gum> ще мина към 7
<Bubble Gum> айде че Слави ме чака да излизаме
<Alice> Чао
<Bubble Gum> bye

4.

Във вторник (29. Април – първия от двата работни дни насред празниците), Калин минава през работата на Силвия. Тя е в отвратително настроение – два от сценариите са върнати от редактора, материалът за сряда още не е готов и освен това трябва да пътува със снимачния екип за Варна, а все още й е лошо. Калин я заварва, докато се опитва да внесе корекции в сценариите.

- Здравей, – казва сериозно и делово. – Мисля, че трябва да поговорим.

Силвия отдавна е преглътнала жлъчните отговори, които му е приготвила през предишния ден, през койт отой не се е обадил. Мълчаливо се изправя и тръгва към кафенето на долния етаж. Калин я следва. Настаняватй се на една странична маса.

- Извинявай, че не ти се обадих до сега. Всъщност ти бях ядосан.

- О!

Кратка тишина.

- Наприказвах ти куп глупости на вилата. Въобще се получи много тъпо.

Тишина.

- Как се чувстваш?

- Нормално.

- Има ли нещо?

- Не знам. Тестовете дават резултат най-рано след седмица.

- Виж, наистина не трябваше да го правим така, но нищо не може да се промени в момента.

Тишина.

- Знаеш, че можеш да разчиташ на мен. Ще ти помогна винаги. Само кажи, ако имаш нужда от нещо.

“Да, бе”, мисли си Силвия. “Иска ти се, да е така. Но за съжаление на теб въобще не мога да разчитам.”

- Всичко е наред, – казва с отпаднал глас. Не й се занимава с тези неща. С нищо не й се занимава. Май пак е вдигнала температура.

Калин се навежда напред и се вглежда в нея. Опитва се да хване ръката й, която е на масата, но Силивя я отдръпва.

- Сигурна ли си, че си добре. Изглеждаш ми болна.

- Нищо ми няма.

- Виж, наистина съжалявам. – тези думи му костват страшно много – до сега никога не е признавал, че съжалява за нещо, което той е направил. Но безразличието на Силвия го влудява. Тя го поглежда в очите. – Каквото и да е, ще се размине. Говорих с майка й на Надя, която е гинеколог. Каза ми, че ако съвсем в началото се открие бременността, абортът е напълно безопасен и процедурата е елементарна. Дори ако искаш, може да отидеш при нея. Няма да ти вземе пари.

- Може изобщо да не съм бременна.

- Е да, дано. Но ако все пак …

- Благодаря ти. Но сигурно ще си отида при мойта лекарка.

- Аз само ти предлагам …

- Благодаря.

Калин започва пак да се изнервя. В крайна сметка е дошъл на крака да говори с момичето, показва й, че му пука и дори е направил нещо реално по въпроса, а тя се държи като отегчена крава. Яко му се е нацупила. Ми добре, да си се цупи.

- Аз ще си ходя. – казва той и се изправя. В последния момент, следвайки някакви свои си инстинкти, добавя – Искаш ли да излезенем някъде довечера. Може да идем на китайски ресторант.

- Днес ще пътувам. Ще се върнем утре или в други ден.

- Обади се, когато си дойдеш.

- Добре.

Калин си заминава. Силвия изпитва пристъп на апатия и необходимост да остане сама. Връща се на работното си място и се опитва да се абстрахира от досадния глас на колежката Станислава, която обяснява с до непоносимост разпален тон нещо, за което Силвия не ще и да знае.

Телефонът изввънява. Шофьорът е.

- Ще тръгнем в два и половина.

- Трябва да мина през нас да си взема някакви дрехи и лекарства.

- Болна ли си?

- Да.

- Ще спрем по пътя.

- Благодаря ти.

5.

Силвия заминава за Варна, изпълнена с отвратителни очаквания. Но напук на всичко изкарват готино. Времето е хубаво, репортажът се оказва интересен. Операторът изпада в някакво откачено настроение и доста се забавляват покрай снимките.

В сряда вечерта (30. Април) се прибират в София. Силвия остава до късно в службата, за да обработят с Нина материала. Когато си отива у дома е капнала, скача в леглото, без дори да вечеря, и заспива. Май че работата в големи количества й се отразява добре. Поне не я занимават глупави мисли.

6.

За празниците Силвия заминава в Троян с Мая и Слави. Не й се ходи особено – заради тъпото парче Слави. Но я отвращава мисълта да стои сама в къщи и да пишка през половин час в чашка, за да направи поредния тест за бременност.

На 5-ти си е в София. Калин не се е обаждал и тя не му се е обаждала. Вече е минала една седмица, но тестовете са все отрицателни. В други ден ще отиде и на лекар, за да потвърдят, че няма нищо. Силвия се чувства по-спокойна. Дано, дано, дано.

Вечерта сядат с майка й и баща й да вечерят.

- Изглеждаш ми притеснена. – заявява майка й. Силвия прави кисела физиономия.

- Мамооо.

- Не трябваше да ходиш в Троян като си болна. Още подсмърчаш.

- Вече почти ми мина.

- Някакви проблеми ли имаш? – пита майка й след малко между две хапки.

Силвия оставя вилицата на масата и поглежда майка си.

- Всичко е наред, мамо. – казва тя с максимално спокоен глас. Майка й обаче я познава прекалено добре. Цялото поведение на дъщеря й все едно крещи Помощ! Помощ! Самият факт, че се задържа толкова в къщи вече е притеснителен.

- Силве, тук сме с баща ти да ти помагаме, особено в трудни моменти.

- Мамо, защо не ме слушаш. Нямам проблеми. Само си въобразяваш.

Майка й обаче не мирясва. Накрая, за да не се скарат, Силвия решава да излезе. И някак между другото се насочва към Симеоново, към вилата на Калин. В крайна сметка тя му е обещала да го потърси още преди няколко дни.

Пътят до Симеоново е скучен. Автобуси, досадни хора, които миришат и говорят, мърсотия и дори едно циганче, което иска пари. Отврат. Силвия гледа притъмняващия свят през прашното стъкло и в главата й се тълпят неориентирани мисли от изминалите дни.

Улицата пред вилата на Калин е тъмна. Силвия изминава последните метри и влиза през дворната врата. Колата на Калин не е в двора, което означава, че и той отсъства. Силвия отключва със собствения си ключ и влиза в хола. Пуска телевизора и сяда пред него. Но не й се гледа нищо. След около половин час претърсва хладилника и открива няколко бири. Отваря си една. Излиза на терасата и сяда на жълтия шезлонг. Тук се чувства спокойна – през изминалите месеци е прекарала повечето си вечери на тази вила. Обстановката й е позната, въздухът й е познат, котката на съседите, която гледа от едно съседно дърво й е позната … Силвия отпива от бирата и отпуска назад глава. На небето има звезди и тънка луна. Вечерта е топла и Силвия просто си лежи така.

Около 10 и половина надолу по улицата се чува приближаващ автомобил. Звукът му също е познат на Силвия. Почти сигурно е Калин. Не, че се чувства самотна така, даже й е много добре, но все пак й се иска да го види.

Колата приближава завоя, минава зад дърветата и спира пред портала.

Гореща вълна залива Калин. Очите му се приковават върху осветената къща.

- Какво има? – пита момичето до него, забелязало реакцията му.

Калин съобразява бързо. Той различава също и силуета на Силвия, която се е подпряла с лакти на парапета на терасата. Валя му все още не я е забелязала, но и това ще стане. Най-сетне Калин се спира на някакъв вариант и казва:

- Би ли ме изчакала тук.

И без да дочака отговор слиза от автомобила и влиза в двора.

Силвия наблюдава сцената. Фантазията й запълва информационните празнини. Калинчо се бави да слезне. Я, май че има още някой при него? Жена, добавя модулът за анализи. Ето го, сега идва насам. В колата определено остана още един човек, чиято сянка се движи. Какво ли ще каже Калин, когато стигне до нея? Силвия е изпаднала в състоянието на котка, която наблюдава без никаква реакция, но с напрегнат интерес приближаването на странно жужащо насекомо (връхчето на опашката трепва; дали е опасно? ей сега, след малко ще го перна с лапа и ще си проличи…).

- Здравей! – казва Калин, като се спира на най-горното стъпало към терасата. Силвия е извъртяла глава към него, но инак не се е помръднала.

- Здрасти, – отвръща му тя.

- Отдавна ли си тук?

- Да.

Настъпва неловка тишина. Силвия неволно поглежда към колата. Калин, чието внимание също е неотлъчно насочено натам, реагира моментално:

- С Милен и една негова приателка ще ходим на клуб. Сега отиваме да го вземем. Искаш ли и ти да дойдеш? – Калин поема голям риск така, тъй като изобщо не знае, къде е Милен. Изглежда ще се наложи да му се обади по телефона и да го предупреди. Дано само си е на вилата.

Силвия повдига вежди.

- Нямам настроение за клуб. Искаше ми се да се видя с теб.

Тя все още не е съвсем уверена в заключенията си и се опитва да предизвика Калин.

- Вече сме се уговорили. Трябваше да се обадиш, преди да дойдеш! – в този момент Калин е щастлив, че може да си позволи да бъде напълно искрен.

- Няма значение, – отвръща Силвия. – Само ще те помоля да ме оставиш някъде в центъра. От там ще си взема такси.

Калин усеща хладна нотка в гласа й. Всъщност той изобщо е престанал да очаква тя да му се обади и в момента се проклина, че не се е качил на вилата сам. Но ситуацията е такава и трябва да се съобразява с нея.

- Добре. – казва той. Знае, че има добри шансове да я убеди да дойде с тях, когато слязат в София. Само да намери Милен преди това! – Само ще скоча да си взема телефона и ще ида до тоалетна и се връщам. – Забравеният телефон чудесно обяснява, защо се е отбил от тук.

Силвия наблюдава гърба му, докато пресича хола. Копеле. Я да видим, какво ще каже по въпроса … Валя? Силвия влиза в къщата, за да си вземе чантичката, излиза при колата и се качва отзад. Така непознатата няма да може да я вижда или ще трябва да се извърти. Ще се чувства неловко. Кучка.

- Здрасти. – казва Силвия със сладък глас.

Валя е не по-малко любопитна.

- Здравей, – отговаря тя. – Тук ли живееш?

- Почти. Къде сте решили да ходим?

- На вилата на Калин.

- Това е неговата вила.

Валя се извърта рязко назад.

- Аз си помислих, че само спираме да те вземем.

Силвия мълчи. Повече нищо не я интересува. При всички положения ще го накара да я откара до тях. След това да правят каквото искат.

Когато Калин се връща на терасата, отсъствието на Силвия му въздейства още по-стряскащо от присъствието й на същото място преди 5 минути. Въобще – оплел е здраво конците. Изобщо не е искал да се разделя с нея, всъщност не знае как се е получило с Валя така, че да я отведе на вилата си. Сигурно защото Силвия избощо не му се еобаждала и той се чувства пренебрегнат и има нужда да укроти някак си наранената си гордост … Но като че ли ще е малко трудно да обясни всичко това на студеното и отчуждено момиче. Чиято насмешка вксъщност го вбесява. Нищо, ще опита.

Силвия е спуснала прозореца на колата и пуши на него. Взела е цигара от Валя. Калин би трябвало да се досети, че тази цигара е сигнално червено. Че няма какво повече да се опитва, но като заклет пушач, той никога не е отказвал цигарите и съответно не е пропушвал отново … Няма как да е запознат с емоционалната нагласа, която те принуждава да посегнеш към забранената кутия.

Калин й показва с жест, че иска тя да слезе и да отиде при него. Не го интересува, Валя какво ще си помисли. Силвия се бави няколко секунди, след което отгваря вратата и излиза. Приближава се до Калин.

- Не е, каквото си мислиш. – казва той.

На Силвия й става смешно. Брутално изказване.

- Валя ми е колежка. Милен искаше да го запозная с нея, след като я видя в университета. Обещах му да излезнем заедно някой път!

Усмивката на Силвия помръква.

- Не ти вярвам. – уведомява го тя. Дърпа си дълбоко от цигарата и извръща глава, за да издуха дима. Бавно и продължително.

- Добре, обади се на Милен, ако искаш.

- На никого няма да се обаждам. Просто не ти вярвам. Имаш ли нещо против да ме закараш у дома?

- Виж, зная, че всичко се е объркало в последно време, но не сме малки деца! Искам да седнем и да обсъдим нещата. Дори съм готов да ти се извиня.

Силвия е изненадана от подобно предложение. КАЛИН да се извини? Калин да се … ИЗВИНИ?!

Цигарата стига до заварка. Силвия се качва на терасата и я гаси в пепелника на масата. Калин я наблюдава. Трябва на всяка цена да я накара да разговарят. Ще успее да я убеди.

Силвия слиза по стълбите и застава пред него. Много близо. Поглежда го в очите. В този момент желае единствено да си отиде у дома, където родителите й, макар и малко досадни на моменти, са искрено загрижени за нея и не я лъжат. Където няма интриги и мистериозни колежки от университета.

- Няма нужда. Просто ме остави пред входа ми.

За момент изглежда, че Калин ще добави нещо, но той си дава сметка, че ако продължи, Силвия ще си тръгне пеша. Симеоново не е най-безопасното място за само момиче по това време от денонощието.

- Добре.

Качват се в колата и тръгват.

Валя казва нещо на Калин. Той й отговаря с нежелание. Силвия изобщо не ги слуша. Оставила се е на вечерния въздух да я духа в лицето и пуши поредната цигара. Очаква да е тъжна или да ревнува или да е ядосана … но всъщност открива, че изобщо не я интересува нищо. Дори изпитва чувството, че главата й е празна кутия с две очи. Сигурно, защото й се спи от бирата и заради до болка познатата обстановка – колата, улиците наколо, лаят на кучетата по вилите, вилата, от която си тръгва … Дори Валя има като нейната коса, малко по-къса, може да си представи, че гледа себе си на предната седалка.

Силвия протяга ръка през прозореца, за да изтръска цигарата и точно тогава минават през огромна дупка. Цигарата излита от ръката й и Силви инстинктивно подава глава и поглежда назад след нея.

И тогава тя видя трупа.

7.

Добре де, никакъв труп няма, само че стана прекалено мелодраматично, та си викам … малко да пораздвижа обстановката.

В резюме, Калин все пак минава да събере Милен и след това слизат в града. Валя също иска да се прибира, така че в ролята си на такси Калин минава през Младост 4 и после през Младост 2 и в крайна сметка вместо с едно момиче на вилата си се зовава с един пръч насред Младостите. Какво да се прави, такива са обратностите на живота.

8.

От този момент животът за Силвия потича доста еднообразно. Тя съвсем се заравя в работа – просто няма какво друго да прави. От време на време излиза с Мая и Слави, който се опитва да я запозне подред с всичките си приятели, но те като че ли са внимателно подбирани да са гнусни като него. Междувременно гинеголожката й потвърждава, че не е бременна – единственото хубаво нещо, което й се е случвало напоследък.

Time is ticking away. Тик-так, тик-так, тик-так …

Минават близо два месеца в служебни проблеми. И тогава Калин се обажда за трети път след онази глупава вечер.

Подкрепете финансово (с еднократно дарение в размер на 1 лв.) онлайн-изданието на Сезон за лов на диви кучки, като използвате бутона ePay now!

Prev/Next«СЕЗОН ЗА ЛОВ НА ДИВИ КУЧКИ: Бонус Глава 1 – Tick-tack worldСЕЗОН ЗА ЛОВ НА ДИВИ КУЧКИ: Бонус Глава 3 – Ден от май»

About dojh