СЕЗОН ЗА ЛОВ НА ДИВИ КУЧКИ: Бонус Глава 3 – Ден от май

Тактувам си на спирката, зяпам небето, а сърненцата се връщат. Ближат сладолед. Забелязвам ги, чак когато са на пет крачки. Този път разглеждам муцките им. Русата е сериозна и говори нещо, а приятелката й се смее и маже устни по сладоледа. Не мога да откъсна очи от тая гледка.

Сезон за Лов на Диви Кучки

Автор: Rogger Dojh
Редакция: Райна Деницова
Издания:

Интернет, 2003
Издателска къща “ЛИК”, София, 2004, ISBN 954-607-641-4

       ,-~~-.___.
      / |  '     \
     (  )         0          It was a dark and stormy night...
      \_/-, ,----'
         ====           //
        /  \-'~;    /~~~(O)
       /  __/~|   /       |
     =(  _____| (_________|

Бонус Глава 3
Ден от май

Ден от май. Привечер. Любимото ми време. Седя на оградката пред блока ми в София и зяпам минаващите хора. Навън е толкова топло и спокойно, че се чувствам все едно съм си вкъщи.

Всъщност чакам Мам, О-Гош и Мими да ходим да пием бира в парка. Всеки момент трябва да се появят. Оглеждам се нагоре и надолу по улицата. Сумати народ. Всъщност сега не е толкова много, колкото обикновено – всички са някъде, кой знае къде. Спирам поглед на две сърнета, които приближават и скоро ще минат покрай мен. Едното е русичко и малко по-високо от другото – кестеняво и къдраво. И двете вадят слаби крака и плоски кореми. По-нагоре нещата също не стоят зле. Просто ги оглеждам без никакъв такт, а те се правят, че не го забелязват. Подминават ме и погледът ми се впива заедно с дънките в задничето на русата.

После свиват към парка, а аз отново си търся нещо интересно. Небето е суперско – тъмно и дълбоко като някакъв огромен кладенец. Идва и си заминава някакъв трамвай, но мойте хора не са там. От блока някой надува “Shine”-а – копеле, казвам ти, става ми адски диво. Тая песен е просто жестока. Тактувам си на спирката, зяпам небето, а сърненцата се връщат. Ближат сладолед. Забелязвам ги, чак когато са на пет крачки. Този път разглеждам муцките им. Русата е сериозна и говори нещо, а приятелката й се смее и маже устни по сладоледа. Не мога да откъсна очи от тая гледка. Хващам погледа на русата, но съвсем за кратко. Дупетата им минават като сън пред очите ми и отплуват. Вече почвам да си припомням, колко ужасно закъснява Мими – от доловин до един час. За О-Гош не става дума – той често хич и не идва. Само на Мам разчитам да ги е погнал, ако са му издържали нервите. Щото знаеш ли к’во е биберон? Мими вади език и О-Гош го смуче. И няма да е истински биберон, ако не го гледаш, т.е. без публика. Мими и О-Гош могат да те побъркат. Добре че съм им свикнал.

Поне още десет минути кисна, “Shine”-ът е свършил и слънцето скоро ще се покрие. Там птици и всякакви подобни екстри ме разсейват и все още не съм се нервирал. Чудя се, дали да не се кача да чакам вкъщи, ама ме мързи. И тогава сърненцата отново се задават. Когато русото се спира при мен и ме пита за цигара, получавам сърцетуп. Хич и не съм мислил да се занимавам с нови запознанства, но на такъв късмет не се отказва. Вадя кутия Victory (brothers in Victory! :) и й предлагам. Вадя и огънче и й паля.

- Петя, айде! – вика къдравото, избързало няколко крачки.

- Ей сега – после се обръща към мен. – Чакаш ли някого? Що не дойдеш с нас в парка да се разходим?

Хвърлям поглед към къдравото и виждам зад гърба му Мими, Мам и О-Гош да се влачат по тротоара и да ми се хилят. И аз се захилвам.

- Супер! Аз викам да ходим да вземем само бира от Фишера преди това – мойте хора са вече на две крачки. – Аз съм Доч.

- Петя. А това е Деси.

Деси ми се усмихва.

- А това са Мам, О-Гош и Мими.

Сърнетата се обръщат изненадани.

Следва здравейте, аз съм едикой си, мня-мня. Досадни подробности. След половин час вече седим на масичките при колелото в Южния парк и смучем бира. Мими, попаднала сред непознати и изгубила всеобщото внимание, е малко нацупена, О-Гош се е върнал за малко към добрите си стари навици и говори някакви дивотии за Пацака, а двамата с Мам сме запалили по един King Edwards (той е взел и за двамата някакви кинти за последната програма, която писахме) и всички се кефим тотално. Не че King Edwards са нещо кой знае колко приятни на вкус, но ми напомнят за още сто такива случая, когато изневиделица сме имали пари и сме си купонясвали. Петя и Деси си шушукат нещо.

- Какво си приказвате тайно? – пита Мам, за да ги прекъсне.

- Тайна!

- Тайна майна – обаждам се по инерция. – Вие сигурно живеете някъде тук.

- Аз съм точно до пазарчето – казва ми Деси. – Петя живее в ония новия блок. А ти?

- Аз съм в блока на спирката. Дето беше зад гърба ми.

- Освен че бачакате, учите ли някъде?

- Ами в момента аз съм прекъснал. А той – соча Мам – септември ще ходи в казармата.

- Верно? Що? – намесва се Петя.

- Защото ми писна в университета – отговоря й Мам.

- Каква специалност си?

- Заедно с него сме. Математика.

И двете правят едновременно кисели физиономии.

- Що сте се набутали там?

- Бяхме млади и зелени и не знаехме колко ще е гадно във ФАК-а – отговарям.

- А ти какво ще правиш, ще продължаваш ли?

- Не. Сега карам курсове по немски в Гьоте и ще кандидадствам в икономето и в МЕИ. Ако не ме приемат може и задено да набиваме крак наесен.

Дърпаме си тежко от пурите. За малко да се закашлям. Някой ми беше казал, че пура не се дърпа дълбоко, ама кой ли го слуша. Разговорът продължава все в тоя дух – опознаваме се.

По едно време става дума кой каква зодия е. Първо си казва Петя – раче. А Деси заявява, че днес има рожден ден. Т.е. теле.

- Наистина ли днеска имаш рожден ден или се ебаваш? – пита Мам.

- Наистина! – кима Деси. – Ако искаш ще ти покажа паспорта си.

- Я дай да видя. Ще правиш ли купон?

- Техните не й дават – обажда се Петя. – Поканили са роднини на гости, само че й се разкрещяха, като каза за купон.

- Аре да ходим в нас, можем да си заформим готин терен – предлагам веднага.

- Достатъчно хора сме за начало, а можем да намерим и други.

- Аз няма кой да каня. Само Петя дойде да ме види. Изпокарала съм се с всичките си познати. А тея от класа са абсолютни задници.

- Можем да се обадим на Слав и София – предлага Мам.

- И на Ендър. Тоя чук къде е сега?

- Де да го знам. Днес не е минавал през нас.

- Ще звънна и на Евреина.

- За каво ти е Евреина? – пита Мими.

- За купона, за какво?!

- Ще останем ли да спим у вас?

- Ами да. Мразя купони, от които трябва да си тръгвам.

- Мен не знам дали ще ме пуснат за цяла нощ – обажда се Деси. – У вас никой ли няма?

- Има. И двата ми родителя са там. Само че за това не се притеснявай. Ти имаш ли проблеми с ваште? – питам Петя.

- Не.

- Тогава ще се оправим. Ако трябва ще дойда с теб до вас и ще говоря със семейните ти.

- По-добре да не го правиш – вика ми Мам.

- Защо, мисля че ако знаят къде съм и с кой съм има по-голяма вероятност да ме пуснат.

- Каква зодия е баща ти?

- Овен.

- Е, няма проблеми.

- Що, ти коя си?

- Овен.

- Ще кажеш, че и Петя ще е с теб. Вие ако искате ходете, ние с О-Гош и Мими ще ви изчакаме тук.

Тръгваме с Деси и Петя. Притъмнява (и става страшно красиво), хората са само силуети и изгрява луна. По нашта улица няма жив трамвай и е сравнително тихо. Чува се само музиката от кфето на ъгъла и лай на някакво шибано куче. Петя върви до мен, а Деси от другата й страна. От известно време сме замълчали.

- Ебати, немога да повярвам, че ви срещнах – казва внезапно тя. И двамата с Петя я поглеждаме. – Бях започнала да се чувствам изоставена.

- Аз пък щях да падна, когато ти ме заговори – викам на Петя.

- Нещо май я заглеждаше, като минахме преди това.

- Очите ми изтекоха.

- За мен ли говорите? – пита Петя.

- Аха, за теб.

- Как ти викат?

- Доч.

- Мими май те нарече Доджи или нещо подобно.

- Мими може да не я слушаш как ме нарича.

- Ето тук, в тоя вход сме.

(Род Стюард е еба ти лайното)

Седим с Петя в антрето. Мен ми става нещо. Дивее ми се. Стоя и я гледам, а в мозъка ми – к’во ли не. По едно време гледам – и тя ме гледа. Изучава втораченото ми поведение.

- Див купон – викам, като слушам сърбеещата музика и многото гласове на дъртата рода. Тракане на чинии и чаши.

- Пие ми се.

- А на мен ми се вършат разни велики неща. Искам да отида на всякаде и да направя всичко. Обаче май ще трябва да се задоволя и аз с пиене.

Истината е, че ми се е приебало като на свиня, но все тая.

Настава тишина, през коята с Петя продължаваме да се фиксираме задълбочено. Тъкмо усещам момента и се отлепям от стената, когато Деси се подава от хола и ме вика да ида. Пускам усмивка, в която има и нещо малко тъжно. Петя обаче зяпа другаде.

В хола около дълга маса са насядали сума ти хора и се кефят. Един от мъжете става и идва при нас, след като Деси му махва.

- Това е баща ми.

- Добър вечер – казвам мазно. – Честит празник. Аз съм Доч.

- Приятно ми е. Чавдар – личи, че си е пийнал и вече съм окуражен. – Ти, ъъ, Доч, къде живееш?

- На предпоследната, на самата спирка. Не съм правил отдавна купон и наще няма да протестират особено.

- Това е добре – мисли. – Десислава, в дванайсет те искам тук.

- Извинявай, нали мога да ти говоря на ти? – питам го.

- Разбира се. Казвай.

- Какво ще кажеш Деси да остане за цялата нощ. Ако тя си тръгне ще останем без повод за купона. И Петя е с нас, така и тя ще трябва да си ходи и ще съвсем изтъпеем.

- Кажи си телефона.

Казвам му го, а той го записва върху кутия Victory. Така печели още една точка при червените.

- Влез да пийнем по чашка – предлага ми Чавдар. Тъкмо на “Ферари с цвят червен”. Съвсем за ракийка. Обръщам се да повикам Петя, но явно няма смисъл, защото Деси е вече при нея и си говорят и са се запътили към детската. Чавдар ми пъха чаша в ръка и налива ракия. Домашна сливовица – муцка. Оглеждам масата и си избирам чиния царска трушия. – Седни – разправя Чавдар. – Нали не бързате?

- В парка ни чакат приятели, но по повод не отказвам.

Подкрепете финансово (с еднократно дарение в размер на 1 лв.) онлайн-изданието на Сезон за лов на диви кучки, като използвате бутона ePay now!

Prev/Next«СЕЗОН ЗА ЛОВ НА ДИВИ КУЧКИ: Бонус Глава 2 – Историята на СилвияСЕЗОН ЗА ЛОВ НА ДИВИ КУЧКИ: Бонус Глава 4 – Анелия»

About dojh