(Синтия) 18+

Не знаеше как да му отговори. Вече не усещаше как минаваха дните, сиви сенки минаваха около нея, но само Той беше успял да се докосне до душата й, разпознавайки всяко нейно желание, сбъдвайки всяка нейна мечта.  (Текстът съдържа садо-мазо и еротични елементи и не се препоръчва за лицата, за които не се препоръчва.)

Автор: Синтия

(Текстът съдържа садо-мазо и еротични елементи и не се препоръчва за лицата, за които не се препоръчва.)

- Имаш ли ми доверие?

Въпросът му я върна към реалността.

- Да.

- А вярваш ли ми?

- Не. Ти сам каза че не трябва…

- Така е момичето ми. Но пропусна нещо.

Острата болка я накара да пищи. Той стискаше жестоко зърната й.

- Простете, Господарю… Повече няма да забравям…

Натискът отслабна.

- Постарай се да не забравяш – От гласа му я побиха тръпки. Опита се за каже нещо, но усети пръста му на устните си и се спря. – Тихо, малката ми. Искаш ли болката?

Отговори, без изобщо да се замисля.

- Да, Господарю.

- А заслужила ли си я?

Не знаеше как да му отговори. Вече не усещаше как минаваха дните, сиви сенки минаваха около нея, но само Той беше успял да се докосне до душата й, разпознавайки всяко нейно желание, сбъдвайки всяка нейна мечта. Вече се усещаше жива само когато беше около него, когато се подчиняваше на заповедите му, когато беше негова робиня. Неговата Робиня… Самата мисъл, че е само негова я караше да потръпва. Единственото, което искаше беше да му достави удоволствие по всеки възможен начин. Тогава се сети… нещо, която беше чула отдавна… като спомен от минал живот. “Единственото момиче, което съм обичал ми позволи да я… маркирам.” Думите отекнаха в главата й, ясни като в деня, в който ги беше чула. Беше отказал да й разкаже повече. Не знаеше нито кое е било момичето, нито как е било “маркирано”, но усещаше колко много е значело това за господаря й.

- Господарю?… – гласът й трепереше.

- Да?

- Искам да бъда само ваша… Позволете ми да ви принадлежа…

Той повдигна вежда.

- Знаеш ли какво би означавало това?

- Да, Господарю – решителността в гласа й го накара да разбере до каква степен го иска… колко силно желае да му принадлежи.

- Ще боли, малката ми.

- Нека боли… Обичам болката.

Той се усмихна и извади ножа си.

- Къде? – попита.

- Където пожелаете, Господарю.

Той се загледа в тялото й. Харесваше чертите й. Щеше да му достави огромно удоволствие да остави отпечатъка си върху тялото й. Накара я да легне по гръб и върза ръцете и краката й за да не може да оказва съпротива. Трябваше да е напълно неподвижна, докато се подписва върху нея. Последните години беше живял с образа на “момичето”. Момичето, което се беше подиграло с него. Сега образа щеше да бъде заместен с този на “робинята”. Тази, която даваше душата и тялто си за да го направи щастлив. Преди беше изписал върху нежната кожа “t1&onLy”. Следите от буквите бяха зарастнали и с избледняването им и любовта също се изпари. Този път нямаше да ги остави да се изтрият. Щеше да ги повтаря отново и отново докато посланието им се запечата дълбоко в душата и върху тялото на момичето. Момичето, което беше пожелало да е изцяло в неговата власт. Щеше да удовлетвори желанието й. Щеше да и позволи да го обича и да отвърне на любовта й. С присъщата единствено на него нежност той допря ножа до кожата на корема й.

Двадесет минути по-късно облизваше кръвта от раната. Вече остави своето послание върху нея.

~M~L~S~

About dojh