Мая, 7. Седем

Седем дни вървя по пътя,
водещ към смъртта.
А над мене само мрак и самота.
...

Мая
Автор: Rogger Dojh

       ,-~~-.___.
      / |  '     \
     (  )         0          It was a dark and stormy night...*
      \_/-, ,----'
         ====           //
        /  \-'~;    /~~~(O)
       /  __/~|   /       |
     =(  _____| (_________|

* От романа “Пол Клифърд” на Едуард Баулър-Литън, Барон Литън Първи

7.

Седем дни вървя по пътя,
водещ към смъртта.
А над мене само мрак и самота.
Стъпки ледени подире ми остават,
светят плахо във нощта,
а времето е спряло …
седем дни по Пътя на Студа.

Нося на челото си венец
от пръстите на самодива сплетен
Воден съм от неговия ореол …

И душата ми се гърчи
в ледените пръсти
на смъртта.
И сърцето ми е спряло,
хладно и умряло
паднал възнак
влача се по пътя на студа.

От камбани ехо във нощта,
тръпки от очи, вперени в тила
гарвани крещят по кръстовете отстрани…
Духовете на умрели се роят

И съм сам,
бързам към смъртта,
с поглед търсещ седем стъпала…
Седем крачки ще вървя
седми ден изтича,
седем са молитвите на онемялата уста.
Седем крясъка от тебе ме делят.


Седем пъти ще приветствам края.

Prev/Next«Мая, 6. Лицето в снегаМая, 8. Без гроб»

About dojh