Спящата катерица, Глава 2., Rogger Dojh

"Съжалявам за безпокойството. Имаше нарушаване на тъканта на пространство-съдбата и имаше преплитане на линии на късмета. Наложи се да я зашием."

Спящата катерица
Автор: Rogger Dojh
Посвещава се


на Ивайло Кицов за метафорите
на Alan Parsons Project за “Freudiana”
и
на Том Кланси за “Реална заплаха

       ,-~~-.___.
      / |  '     \
     (  )         0          It was a dark and stormy night...*
      \_/-, ,----'
         ====           //
        /  \-'~;    /~~~(O)
       /  __/~|   /       |
     =(  _____| (_________|

* От романа “Пол Клифърд” на Едуард Баулър-Литън, Барон Литън Първи

2.

Проблемите, както се очакваше, започнаха на следващото мъдро утро. Заедно с първите лъчи на зората, в хотелската стая, в която Аскър и Криси бяха се настанили предната вечер, се появи някакъв мъж, облечен в сив работен комбинезон. В ръката си носеше оръфано по ъглите куфарче. Без изобщо да обръща внимание на Аскър и Криси, които го гледаха сънено и без разбиране, той изтърси от един от столовете дрехите на Аскър и ги остави на купчина на пода. Избута няколко книги от масата и се настани безцеремонно пред нея. Разтвори куфарчето си и измъкна оттам черна книга, жезъл, два тежки пръстена, които постави на безименните си пръсти, череп, свещи и някои още по-непонятни работи. Без да се бави излишно, с точни и уверени движения на ръцете и пръстите, мъжът започна да извършва сложни жестове, от които пространството потрепваше и пращеше като разкъсвана паяжина, изплетена от огромен паяк.

Аскър се измъкна от леглото и нахлузи дрехите си.

- Ей, пич… – започна той, но мъжът му махна с пестелив жест да мълчи, и продължи да разфасова умрял преди три дни плъх, отделяйки старателно различните вътрешности, докато в центъра на масата сянката от езичето на златен слънчев часовник се въртеше бясно в кръг.

Аскър отново се опита да привлече вниманието върху себе си. Улови натрапника за рамото. Разхвърчаха се искри и Аскър моментално се отдръпна.

Въздъхна.

След пет минути напрежението в стаята сякаш понамаля и мъжът уморено размърда рамене. Обърна се.

- Какво има? – попита.

Аскър се смръщи допълнително.

- Какво има ли? Тази стая е наша, дават я безплатно на младоженци! Така че ти нямаш място тук.

Аскър без да иска се беше подпрял на рамката на вратата на банята точно като Ходещата Воля.

Мъжът провери нещо на някакъв документ.

- Мястото е същото – констатира той. – Точно тук е – почеса се по главата и после продължи – Съжалявам за безпокойството. Имаше нарушаване на тъканта на пространство-съдбата и имаше преплитане на линии на късмета. Наложи се да я зашием.

После разпери криле и отлетя през някакви странни измерения, смалявайки се. Така, в гръб, приличаше много на ангел.

Вратата на стаята зейна с трясък. Управителят на хотела, заедно с няколко броя единици охрана под формата на огромни, страшно здрави мъже, нахлу в помещението и без излишни разговори, Аскър биде повален на земята и ръцете му бяха закопчани в белезници. След това същото се случи и с Криси, която седеше опулена в леглото, вдигнала завивката пред гърдите си.

Prev/Next«Спящата катерица, Глава 1., Rogger DojhСпящата катерица, Глава 3., Rogger Dojh»

About dojh