Отвъд свършека на света 1, Глава 3., Rogger Dojh

Облаците се бяха разкарали и слънцето отново напичаше. Докато ставахме забелязах, че Ани и пръдльото са изпълзяли на сушата и се клатят диво.  Гостите ни се загледаха натам.

Отвъд свършека на света 1
Автор: Rogger Dojh

       ,-~~-.___.
      / |  '     \
     (  )         0          It was a dark and stormy night...*
      \_/-, ,----'
         ====           //
        /  \-'~;    /~~~(O)
       /  __/~|   /       |
     =(  _____| (_________|

* От романа “Пол Клифърд” на Едуард Баулър-Литън, Барон Литън Първи

3.

“Обичам я. Не я познавам и никога не съм я виждал, но стомахът ми се свива, когато мисля за нея. Това е усещането на първата любов, когато получаваш див оргазъм, че си гепил гаджето за ръка. Сънувах я няколко пъти и всеки път една и съща – с млечнобяла кожа и огромни черни очи. Последният път я ебах – беше в някаква древна монументална сграда с мраморни колони, насред огромна зала. В центъра се намираше широко легло, покрито в пух и възглавници. Едва, когато доближих, успях да различа сред тази ужасна бяла купчина голото момиче. То седна и ми отправи най-невероятния поглед на света. После се облиза. Беше гримирала срамните си устни (естествено прилежно обръснати) и гърдите си с тъмно червило. През кръста й минаваше кожен колан и беше обута с лъскави обувки с висок ток. Докато я зяпах безумно, тя свали едната и прекара токчето между карката си. …”

R.J. спря да пише за момент и се зазяпа замислено през джама. Долу на платцдарма маршируваха някакви войничета и някакъв шибан педераст ги командваше. “Аре, ще скипна ебането, че е много компорментиращо”, реши R.J. Нямаше намерение да дава дневника си на някого, но щом го е написал беше ясно, че все ще бъде прочетен.

“… Само накрая стана малко гадно. ‘Щото очите й се превърнаха в пички и дори ми достави удоволствие да й го натикам в главата – не в устата, а направо в главата!”

R.J. стисна слепоочиятата си с четири пръста.

- Миррно! – долетя от платцдарма.

- Абе да те еба и в путката лелина! – отговори напосоки R.J. и стана да се разкара нанякъде.

/*
** Какво ли да напиша? Трябва да ходя на зъболекар. Боли ме един кьтник.
** Когато човек има някакви болежки, не може да мисли за нищо друго!
** Направо се парализира. В момента си проветрявам зъба. Страхотно забавно.
** Мая се е разгонила, подобно на стопанина си. Какво да се прави? Хормони!?
** Направо ми иде да си бия едно кроше, може и на Гошо
** (ще свърши същата работа)
** Мими
*/

Валеше дъжд, ама слабо. Беше някъде към обяд и R.J. се мотаеше по улиците на Крайречното. Чудеше се, какво да прави и къде да се дене, че да не умре от скука. В общежитието не му се прибираше, защото там по дефиниция беше по-лайняно от всяко друго място. Накрая се запъти към плажа, където имаше бар на самия бряг. ‘Д’ееба и скапаното време. Веднаж да няма какво специално да правя и то да завали’. Морето се появи в далечината, сред влага и дъждовни капки. ‘Нещо не е наред с мозъка ми. Прекалено много сънувам и то все прекалени глупости’. R.J. нагази в мокрия пясък и тръгна покрай дюните. И тогава пред взора му се разкри прекрасна картина! Навътре сред морските вълни, потулена сякаш в ефирен воал от несподелени любовни тайни, танцуваше дивна русалка, копринените й коси се развяваха като тръпка в душата на влюбен поет, а ръцете й се извиваха, сякаш се искаха да извят формите на Афродита сред водните пръски.

Всъщност това беше Ани, която едновремено се къпеше и се опитваше да привлече към брега някой зелен мъжкар от дълбините, за да я ебе (Според мен, дори да излезеше тюлен, се тая). R.J. преглътна. След това се сепна, когато разбра, че момичето се е обърнало и го гледа.

- Бла-бла-бла… – долетя до него през прибоя. – Бла-бла?

- Какво? – извика в отговор R.J. и се приближи до водата.

Ани крачеше към него и гърдите й се полюшваха в такт с движенията й. От мокрите косми по пичката й капеше вода. Кожата й беше снежнобяла (‘Като в съня ми!’), а очите черни и огромни (‘Точно като в съня ми!’).

- Водата е страшно топла. – говореше тя. – Що не се изкъпеш с мен?

R.J. се притесни. Гледаше я направо в лицето.

- Ами, не знам. Не съм свикнал да се къпя в такова време.

- И без това целият си мокър.

Ани отметна коса с плавно движение и застина с наклонена глава.

- Страшно си притеснителен. Как се казваш?

- R.J.

- Ronald James?

- R.J.

- Аз пък съм Ани. Отивам във водата, че тук ми е много студено. Идваш ли?

R.J. пое въздух и без да се съблича се затича подир лъскавото дупе.

През това време седях на кръгло столче до бар-плота под навеса и зяпах разиграващата сцена. Чаках Елби и още едно-две важни лица, заради което бях изгонил останалите посетители. И пиех топъл пилешки бульон. Когато малката отведе пикльото в подводния свят да се чивтосват, почти се бях надървил. Т.е. се поразвеселих.

Кобол взе да бърше някакви чаши от другата страна на плота.

- Я надуй малко. – казах.

След като наду, той се върна да си бърше чашите и ме попита:

- Онва дупе знаеш ли го?

- Не съм го мяркал.

- От острова е. Дошъл е да учи програмиране във факултета.

- Верно? Тоя наред ли е? Я надуй още малко.

(слушахме Alanis Morissette или там както се пише)

- Наел е стая във Военното, че е по-евтино.

- Да не си му баял, че знаеш толкова много за него?

- Кисне редовно тук. Заговаряли сме се.

- Браво. Що не си го питал, дали като бие чикии се гали по ануса?

Кобол помълча малко.

- Много си кисел.

- Сигурно е щото сутринта бях с Кислека. Надуй до зуко и дай да не говорим за пикльовеца лелин. А, чакай. Знаеш ли откъде идва лафа ‘путка ти лелина’?

- Не.

- От Ленин.

Елби пристигна първи. След него до бара паркираха две луксозни лимузини, едната на LaiBachs а другата на Kadiar. От едната слезе възрастен мъж със стоманеносива коса и властна осанка, придружен от трима бодигарда. От втората се измъкна само един зализан хомосексуалист с обица на дясното ухо и начервени устни. Той гледаше страшно и по никакъв начин не се опитваше да прикрие оръжието под мишницата си.

- Старчето е шефа на източното крайбрежие. – изкоментира Елби. – А педи държи “Хиляда и една нощ” в Мийоми. Ела да ви представя.

- За какво точно става дума? – попита сър Лонселат, след като се бяхме настанили удобно около кръгла масичка на специално изнесени меки столове. – Елби спомена, че имате хубава стока на изгодни цени.

- Водорасли. – отговорих. – Млади и диви създания от Рифовете. Наловени са тази година. До сега ги пласирахме на Острова, но положението се промени. Сменили са се някои ключови видни личности от управлението.

- Звучи интересно. Как ги ловите?

- Имаме няколко бази, от които в Рифовете излизат специално обучени момчета. С мрежи и някои хитрости.

- Момичетата ползвани ли са?

- Повечето не.

- Колко искаш на парче?

- Три бона. Имаме няколко и по четири. Най-младите.

- А с колко разполагате?

- Трийсетина.

Настъпи тишина, през която всеки отпи от питието си.

- Бих желал да ги видя. – обади се педераса.

- Естествено. Можем да тръгнем към аквариумите веднага щом кажете.

- Имате ли да ни предложите още нещо?

- За сега не.

- Тогава да вървим.

Облаците се бяха разкарали и слънцето отново напичаше. Докато ставахме забелязах, че Ани и пръдльото са изпълзяли на сушата и се клатят диво. Гостите ни се загледаха натам.

- Какво е това? – поинтересува се сър Лонселат.

- Известна киноактриса. Репетира.

- Кой филм снимате в момента?

- Мокрият Ужас или Страшното Детство на Едно Дете.

- Тя ли е детето?

- Тя е сестра му. Израстват в малко крайморско село. Една нощ излизат морските хора и изяждат семейството им. Детето го отвличат, а сестра му става жертва на човешката жестокост и най-вече на един ненормален везир.

- Това май трябва да се е случило преди двеста години.

- Горе-долу…

- Звучи ми гнусно. – обади се педераса.

- Нека побързаме. – намеси се Елби, тъй като бяхме спряли, увлечени от разговора.

Докато пътувах с Елби в лимузината му към частното имение, където съхранявахме водораслите, слънцето на небето започна да се топи и да се стича зад хоризонта, докато не стана съвсем тъмно. Дори се наложи да спрем за малко, докато не изгря една огромна луна и не разля сребърното си сияние. Преди да стигнем изгря и втора, а по-късно и трета и четвърта и още достатъчно, за да покрият цяла дъга в небосвода. След това една залязваше, а друга се появяваше. Около тях светеха големи кълкото юмрук звезди и халогенната им светлина играеше в пълен хаос.

Prev/Next«Отвъд свършека на света 1, Глава 2., Rogger DojhОтвъд свършека на света 1, Глава 4., Rogger Dojh»

About dojh