Отвъд свършека на света 1, Глава 4., Rogger Dojh

Във вилата аквариумите се бяха пръснали на парчета и останалите на сухо красиви водни момичета издъхваха в агония по коридорите. Само една-две бяха успели да се доберат до басейните в двора, но и те нямаше да издържат дълго в сладката вода.

Отвъд свършека на света 1
Автор: Rogger Dojh

       ,-~~-.___.
      / |  '     \
     (  )         0          It was a dark and stormy night...*
      \_/-, ,----'
         ====           //
        /  \-'~;    /~~~(O)
       /  __/~|   /       |
     =(  _____| (_________|

* От романа “Пол Клифърд” на Едуард Баулър-Литън, Барон Литън Първи

4.

Първата ми реакция след като отбихме от пътя беше да включа радиото.

- (музикален фон – нещо от рода на жан мишел жар)

- … се разтопи и се стече в небесата. Над света настъпва вечна нощ!!! Това е ужас, обитатели на тази страна, които слушате радиото ни в колата си, на работното си място или пък в хола в къщи на дивана. За да хвърлим светлина върху това необяснимо и кошмарно явление се свързахме и поканихме в студиото известният астроном от Редуичката обсерватория професор Фридрих Гунеман. Той благоволи да ни отдели време, защото, както самият той се изрази, в небето няма нищо, към което да насочим телескопите си. Здравейте, господин Гунеман! Можете ли да намерите в себе си сили да успокоите нашите слушатели, свити под тежестта на непрогледното небе?

- Добър вече, скъпи сънародници – гласът му трепереше-дали от възбуда или страх не можеше да се разбере. – Единственото успокоение, което намирам за себе си е фактът, че все още дишам. Някой от вас знае ли как да реагира, когато слънцето се окаже не грамадна огнена звезда, а просто светеща топка, поставена върху стъкления похлупак на Земята? Вече дочувам отговорът ви – не. А питате ли един астроном, който е закърмен с Нютоновите представи за света! Аз….

- Извинете, господин Гунеман, очаквате ли да откриете три слона, стъпили върху гърба на костенурка от другата страна на света? – водещият се изкиска.

- Обсерваториите от другото полукълбо съобщават за абсолютно същите събития, които наблюдавахме в родните ни небеса. Не са видели костенурки.

- Един момент! – отново беше астрономът. Със сър Лонселат, охраната му и педи се бяхме събрали около нашата кола и слушахме напрегнати и безмълвни. – Обърнете поглед на север! Забелязва се слабо сияние! – извърнахме глави като навити с пружина.

- Поддържаме връзка с няколко информационни компании от Акимера. Те ни съобщиха, че по цялото Земно кълбо се наблюдават изгряващи от север луни! Господин Гунеман, не намирате ли времето, прекарано в колежа за естествени науки, за пропиляно?

- Съжалявам, не зная, какво да ви отговоря. Във всеки случай си подавам оставката. С моите задължения ще се справи по-успешно може би някой друид – (музикален фон)

- Малоумен!

Гледах тъпо изгряващата луна.

- Ей, Малоумен! – Елби май се опитваше да ми каже нещо.

- Малоумният май наистина е станал малоумен – подхвърли педи и разкърши рамене. Хомосексуалните му кокали изпукаха.

- Не бе, педераст – сепнах се рязко и в кръвта ми се изля сто кила адреналин. – Проебах мъже.

Педи вече посягаше към чивтето. Сър Лонселат махна с ръка и една от горилите му се протегна и го спря.

- Малоумен, мисля, че можем да продължим – изръмжа Елби. Гледаше и той в новородилата си луна. – Не знам к’во друго да направим. Какво ще кажете, а?

- Явно сме нужни у дома – рече сър Лонселат. – За жените ще говорим друг път.

Автомобилът на педи вече се отдалечаваше в мрака.

- Ще се свържем с вас при първа възможност.

- Ще ви очаквам. Довиждане.

- Бай.

- Бай.

Във вилата аквариумите се бяха пръснали на парчета и останалите на сухо красиви водни момичета издъхваха в агония по коридорите. Само една-две бяха успели да се доберат до басейните в двора, но и те нямаше да издържат дълго в сладката вода. Охраната беше духнала.

Елби хвана главата си с двете си ръце, седна тежко на стълбите пред верандата и изскимтя. Опитах се да го освестя, но той се изправи, затича се, скочи в колата и без да ми обръща внимание се фъсна с дива скорост. Тъй като нищо друго не ми оставаше, се заех да отнеса каквото беше оживяло до басейните. Останалите – нежни, но противно омекнали миризливи трупове – складирах възможно най-надалеч. После отключих резервните балони с морска вода и напълних единия басеин с нея. Вътре нимфите една по една взеха да се ококорват и да се трупат по ъглите. На обилната лунна светлина телата им блестяха в кристалната вода.

След това се запътих към телефона. Не работеше. Включих радиото. Не работеше.

Елби се върна пеш по пътя.

- Къде е колата?

Не работеше.

Нищо от шибаните неща не работеше.

Prev/Next«Отвъд свършека на света 1, Глава 3., Rogger DojhОтвъд свършека на света 1, Глава 5., Rogger Dojh»

About dojh