Отвъд свършека на света 1, Глава 5., Rogger Dojh

Освестих се с кислородна маска на лицето, насред осветена със синьо подводна зала. Стар водорасъл се занимаваше с раковини, рапани и стъклени съоръжения с бълбукащи в тях течности. По стените бяха опънати кожи от животни с изрисувани по тях знаци и схеми.

Отвъд свършека на света 1
Автор: Rogger Dojh

       ,-~~-.___.
      / |  '     \
     (  )         0          It was a dark and stormy night...*
      \_/-, ,----'
         ====           //
        /  \-'~;    /~~~(O)
       /  __/~|   /       |
     =(  _____| (_________|

* От романа “Пол Клифърд” на Едуард Баулър-Литън, Барон Литън Първи

4.

Вече изкарахме една седмица във вилата. Доповръща ми се от морска храна – от нея имахме подтискащо големи запаси. Морскиге гърли повече ми допаднаха. Като скачах във водата някои от тях се разбягваха уплашено, а други пристигаха да ме поздравят. В началото с Елби ги карахме безразборно, но по-късно открих че съм се привързал особено силно към едно тънко и страстно създание с бездънни очи и сочни виолетови устни. На Елби цялото това чивтостване под водата му подейства зле и вече изобщо не искаше да погледне басеин. Дори на мен ми праваше проблеми и трябваше да му вкарам един в муцуната, че да млъкне с морала и проповедите си. На втората вечер извадихме една бутилка сливова от бара и седнахме да си направим съвет. Нещата вървяха наистина на зле, тъй като светът беше се видоизменил коренно. Наоколо не се мяркаха никакви живи същества. Нямахме връзка с никого, а най-близкото населено място се намираше на 70 километра. Преди да се напием взехме решение – ако никой не ни потърси до две седмици, ще го потърсим ние. После се нарязахме като свине и заспахме направо на верандата, под топлото лунно небе.

На края на втората седмица се екипирахме добре, оставихме храна на водораслите и поехме към морето. Зеленокосата ми нимфа се показа над водата и маха след нас докато не се скрихме от поглед.

Когато наближихме брега и вече се чуваше далечен прибой, от гъстата растителност наоколо изкочиха много морски хора, вързаха ни и, въпреки че забих ножа си в окото на един от тях, ни отведоха в стъклен контейнер, пълен с въздух, и ни потопиха в морския им град Морскополис. Елби, кой знае защо, го пребиха с камшик и го оставиха да стене сгърчен на пода. Мен ме вързаха и ме изкараха в открития океан за двеминутен преплув. Накрая изгубих съзнание. Освестих се с кислородна маска на лицето, насред осветена със синьо подводна зала. Стар водорасъл се занимаваше с раковини, рапани и стъклени съоръжения с бълбукащи в тях течности. По стените бяха опънати кожи от животни с изрисувани по тях знаци и схеми.

- Събуди ли се, гъз? – попита ме водорасъла. Нямаше как да му отговоря, затова просто продължих да си лежа. – Сигурно. Вие, сухоземните лайна сте жилаво племе. Ще ми достави удоволствие да знаеш, какво се каня да направя с теб. Има половин час до тогава. Достатъчно е, за да се изтормозиш от ужас.

Хич и не щях да знам, какво иска да ме прави. Исках да ме изкарат на сушата, да ме избършат и облекат и да ми сервират свиско със зеле и комат топъл хляб. И всичко това да го направи някое красиво гадже.

- Знаеш ли, защо така се прееба небето, а, земно лайно? Сигурно не. Ти си тъп като овца и не знаеш нищо за нищо. Направихме му магия на небето. Древна магия. Всички сухи задници сте вече трупове. Това е морското небе и когато изминат седем месеца и седем дни от него ще се ицзлее солена вода и ще потопи целия свят.

Майко мила. Що не си затвориш шибаната старческа подводна уста!!!!?!

- Ти ще бъдеш изкупителна жертва за всичко отвратително, което сте сторили с нашия народ. Ще съставя есенцията на отмъщението и тя ще се съдържа във Великия Солен Потоп. В нея ще сваря едното ти око, два нокъта от ръката ти, топките ти и, колкото и да ти е неприятно, стомаха ти. Него ще го сваля последен. Със здравото око ще наблюдаваш, докато не се напикаеш от ужас. Урината ти също ще бъде съставка от елексира. Може да ти дам после да си пийнеш от него. Ще бъде забавно.

За да опровергае мислите ми, че говори глупости, той извади от ниша в стената прозрачен съндък с подпухнал, позеленял но явно обезобразен труп на момиче. Повърнах в кислородната маска. Задавих се и започнах да се душа. Водорасъла се хвърли към мен и последното, което усетих беше как ми сваля маската и се нагълтвам със солена вода.

Prev/Next«Отвъд свършека на света 1, Глава 4., Rogger DojhОтвъд свършека на света 1, Глава 6., Rogger Dojh»

About dojh