Спящата катерица, Глава 8., Rogger Dojh

- Гукам от умиление! - и Старият Бор изгука няколко пъти. Една гугутка отвън му отговори и той се преви от смях, катурвайки се от пъна.

Спящата катерица
Автор: Rogger Dojh
Посвещава се


на Ивайло Кицов за метафорите
на Alan Parsons Project за “Freudiana”
и
на Том Кланси за “Реална заплаха

       ,-~~-.___.
      / |  '     \
     (  )         0          It was a dark and stormy night...*
      \_/-, ,----'
         ====           //
        /  \-'~;    /~~~(O)
       /  __/~|   /       |
     =(  _____| (_________|

* От романа “Пол Клифърд” на Едуард Баулър-Литън, Барон Литън Първи

8.

Тази сутрин Старият Бор беше посетен от брат си, офицер в Стор Лиа-Дел-ската полиция, който винаги се възмущаваше от онзи кръг с ‘А’ в него и една стрелка надолу, който дядката беше нарисувал с бял тебешир на вратата на колибата си. Отвътре, естествено, за да не го измие дъждът.

- Здравей, братко, – каза Бил Мейсън с онзи глас, който намеква както за братска обич, така и за глождещо чувство за дълг и намеква, че този, когото нарича собствен брат, би трябвало да е в затвора за политически престъпления. Беше глас, присъщ на хора, които имат множество принципи и високи цели за благото на нацията.

Старият Бор изкудкудяка от щастие. Срещите с брат му подхранваха като с масло манията му за величие.

- Били, как си, скъпи друже!? – провикна се той и се хвърли да го прегръща. Офицер Бил Мейсън изтърпя това с благородно изражение на отвращение. Дори си позволи да го потупа но гърба.

- Седни по дяволите!- не млъкваше Стария Бор и потриваше ръчички. – Искаш ли кафе? А коняк? Не?! Но как може, вече мина осем часът! Не пиеш сутрин! О, Господи, бях забравил.

Като компенсация за отказа на брат си, Старият Бор изля сто грама в гърлото си. То измърка доволно за още. Не му се наложи да чака дълго.

Един осъдителен поглед лазеше по бутилката. Старият Бор я изтръска и погледът падна.

- Е! – извика той, след като изненадващо престана да е навсякъде из малката стаичка и седна на един пън. – Днес ти е свободен ден, така ли?

Брат му кимна с едно уравновесено движение.

- Защо – попита той, след като реши, че е настъпил моментът за това, – всички маркировки в гората са заменени с цветни… – той се затрудни да произнесе думата и посочи вратата зад себе си.

- Ааа, това ли! – Старият Бор подгря гърло за отговора. – Вчера беше много хубав ден и реших да строя едно добро дело.

- Това дело не е добро! – каза Бил Мейсън с леко поучителен, леко разсърден тон, без да пропуска и нотките на братска обич. – Сега вече никой не е в състояние да се ориентира в тази гора.

- Аз съм доказателство на противното – изхили се Старият Бор.

- Исках да кажа, че нито един турист или гражданин не би могъл да се ориентира.

Каза го така, давайки се разбере, че подобни евтини номера не могат да го смутят.

- Именно това имах предвид. Опазване на околната среда. Няма вече пластмасови чашки за кафе.

Гъл, гъл.

Бил Мейсън въздъхна. Реши да смени темата. Когато станеше дума за екология не се чувстваше в свои води. Когато замиришеше на барут и кръв, виж, тогава бе истинска пъстърва.

- Имал ли си някакви неприятности с престъпността? – поинтересува се той, сякаш по професионален навик.

- Ами – отговори Старият Бор. – Престъпността никога не забравя, кой е брат ми!

Ако не беше една нотка на ирония, която го загложди, Бил Мейсън беше готов да се почувства поласкан.

- Знам – каза той – че не одобряваш това, което е призванието на моя живот. Държавата! Ето за какво трябва да се бори всеки човек! Монархията! Това е единствената истина!

- Да живее Кралят! – провикна се Старият Бор и бързо наля две чаши с коняк. Връчи едната на противящия се офицер. – Да пием за Краля! Какво? Ти отказваш да пиеш за здравето на Краля? – Пауза. – Точно така! Господ да пази Монархията! – и Старият Бор се изхили така, че питието заседна в гърлото на Бил Мейсън.

- Братко! – (патетически-възпитателно) – Срамувам се от теб! Не можеш да отричаш по този начин закона! Не ти ли е мила националната идея?

- Гукам от умиление! – и Старият Бор изгука няколко пъти. Една гугутка отвън му отговори и той се преви от смях, катурвайки се от пъна.

- Ти, моят брат, как не разбираш, колко важна е Държавата! Ако не беше тя, кой щеше да те закриля от убиеца нощем? От крадеца в тъмната уличка? От изнасилвача?… Не, не се смей така! Ами кой щеше да те пази… – внушителна пауза, преди голямата дума – от ВРАГА?! Монархията е нашият общ дом и ние трябва да я закриляме както тя нас!

- Да живее Монархията!

Още един коняк изклокочи в чашите.

Огнената течност спомогна за прокарването на патриотизма в кръвта на офицера.

- Огледай се! – разпалваше се той. – Виж покварата и беззаконието! Те са протегнали нокти към нас и единствено истинската, силна, безкомпромисна власт на монархията ни опазва от кървавите им ръце! Справедлив е съдът ни! Не можеш да вкараш един изнасилвач в затвора без съд! Той трябва да има право на защита!

Млъкна, защото усети, че нещо не е съвсем наред в логиката му. Но вече беше забравил последните си думи.

- Моралът на обществото! – извика той. – Кой, ако не монархията, създава морала?!

- Господ да пази Кралицата! – изврещя Старият Бор и бутна още едно питие към брат си. Той го гаврътна, за да успокои разбушувалите се страсти.

Старият Бор се изправи. Бил Мейсън го последва.

- Е, братко – каза Старият Бор – очаква ме работа. Щастлив съм, че намина!

- И аз се радвам – смутолеви несигурно Бол Мейсън. Прегърнаха се. Този път, подхранвана от алкохола, прегръдката бе искрена.

- Довиждане, братле!

- Бай, пиленце!

Ухилен до уши, Старият Бор затвори вратата след полицая и гаврътна още малко от коняка. Заскача като възбудена кокошка из стаичката си, като надаваше опиянени крясъци.

- Господ да пази Кралицата!

Цяла сутрин този звук раздираше горското спокойствие. Когато Голямата Катерица дойде да види, защо Старият Бор се бави толкова, тя го завари къркан да драйфа в поточето.

- Ей сега идвам, миличка – изфъфли той с идиотска усмивка, която си размиваше непрекъснато очертанията. – Ей сега, миличка!

Старата вещица го нарами и забърза към Поляната на Самодивите, където времето не чакаше.

Prev/Next«Спящата катерица, Глава 7., Rogger DojhСпящата катерица, Глава 9., Rogger Dojh»

About dojh