Спящата катерица, Глава 9., Rogger Dojh

А, да. Клиниката. От кога, по дяволите, по света имаше психиатрични клиники??!

Спящата катерица
Автор: Rogger Dojh
Посвещава се


на Ивайло Кицов за метафорите
на Alan Parsons Project за “Freudiana”
и
на Том Кланси за “Реална заплаха

       ,-~~-.___.
      / |  '     \
     (  )         0          It was a dark and stormy night...*
      \_/-, ,----'
         ====           //
        /  \-'~;    /~~~(O)
       /  __/~|   /       |
     =(  _____| (_________|

* От романа “Пол Клифърд” на Едуард Баулър-Литън, Барон Литън Първи

9.

Едно не можеше да разбере Аскър – откъде изведнъж се беше взела тази държава. Монархии по света имаше много. Крале и кралици – с лопата да ги ринеш. Отчаяни принцеси, киснещи по разни замъци под надзора на лами и змейове – всеки втори замък криеше в кулата си нещо такова. Стража – ами разбира се, цели армии наводняваха света. Обаче монархия с парламент и задължителна военна служба – подобен кошмар не можеше да бъде създаден дори от колективните видения в една психиатрична клиника!

А, да. Клиниката. От кога, по дяволите, по света имаше психиатрични клиники??!

Светът беше започнал да се побърква.

Аскър седеше на пейката, като очакваше да острижат хубавата му коса. Отначало много се подтисна, но по-късно взе да му се услажда мисълта да походи като скинар, или както той го наричаше – като гигант. Гигантите по принцип бяха плешиви, огромни и мускулести и бяха прочути с обратните си сексуални наклонности и с омразата си към всичко живо. Изглежда до тук приликата със скиновете свършваше, защото в един гигант можеш да откриеш някакво очарование само ако харесваш да те изнасилват до смърт. При това гигантите НАИСТИНА бяха обратни типове и се размножаваха предимно по този начин.

Аскър си позволи да си помечтае за няколко внушителни гиганта, вместо да го острижат и да го пратят в казармата. В строителни войски – най-елитния корпус на педерасите.

Благодаря ти, Господи! – каза си наум Аскър и показа на Господ конфигурация от три пръста с преобладаващ среден.

Господ не се забави да му го върне – беше му изпратил един ефрейтор-хубавец.

Гадното ефрейторче срита новобранеца на земята.

- Айде бе, скапаняк! – излая ефрейторът. – Айде пак покажи какъв мъж си!

Тегли му няколко ритника с подкованите си военни ботуши и го изправи за яката. Аскър примижа, за да не прочете ефрейторът, какво пише в очите му.

Остригаха го като овца – оставиха му някакви си части от милиметъра. Ефрейторът, който го бе наблюдавал съсредоточено през цялото време, се изпика върху купчината блестяща коса, защото знаеше, че това ще го подтисне още.

 

Бълхите и въшките бяха най-хубавото нещо, което се случи на Аскър, докато отслужваше първите седем месеца от десетгодишната си служба.

Като малък бе получил добро военно обучение от баща си и по-големите братя. Знаеше как да се бие с петима въоръжени с ножове противници, брадвата в ръцете му носеше ужас, който по-добре да не те спохожда, лъкът и стрелата бяха част от ръката му, а рицарският бой течеше в жилите му.

Но никой не му беше казал, как може да се бори срещу една система.

Защото повечето му опити завършваха в карцера, с бой, или с двете заедно.

 

- Изчезни! – кресна генералът. Аскър тръгна по инерция в обратна посока, но го спряха думите:

- Редникът да остане!

Аскър послушно се върна обратно при ранения генерал. Беше благодарен за това, защото скинарската прическа правеше обедното слънце нетърпимо, а генералът се излежаваше в прохладна сянка.

- Кой си ти? – попита генералът.

- Аскър Кедърууд, редник, набор 994, 4-то поделение на седми полк на строителни войски.

- Откъде си?

- Източни прерии, Кедърууд.

- Мдаа – генералът поглади брадичка. – За какво са те хванали тук?

- Извърших престъпление, сър.

- Какво престъпление? – на генерала започна да му става интересно.

- Попаднах в преплитане на линиите на съдбата и изкривяване в съдбовно-временния континуум.

- Да – кимна бавно генералът. – Разбирам.

После замълча, сякаш премисляше казаното. Най-накрая отправи към Аскър изпитателен взор.

- Харесва ли ти войниклъка, момче?

- Пътят към истинския мъж и добрия патриот, отдаващ силите си за благото на нацията, минава през казармата, сър!

Генералът изглеждаше доволен.

- Отивай да работиш сега – каза той с дълбок и мъдър глас. – Ще те повикам отново.

Аскър отиде да работи и дойде пак, когато го повикаха отново.

- Ще бъдеш прехвърлен към пехотен корпус под мое началство – уведоми го генералът. Аскър мълчеше като пън. – Сега отиди с този човек и пригответе всичко за продължаване на пътя.

Този човек беше лейтенант, облечен в униформата на елитните войски. В очите му се забелязваше някакво присъствие на друго, освен псувни и ритници. Това обнадежди Аскър и той с радост пое по петите му, до мястото, където ковяха каруца за генерала, тъй като не беше в състояние да язди.

Още три месеца изкара той в строителни войски, докато генералът оздравее. След това се премести на едно ново място, което беше във всяко отношение по-малко противно от предишното и където не трябваше да охранява задника си с бой и да бди над девствеността му като орел.

Онова, на което казармата научи по-късно Аскър беше, че със злото трябва да се воюва. Научиха го пространните лекции на генерала, в които се говореше за морал, закон, права, враг, държава, справедлив съд и други такива страхотии, от които кожата ти да се смъкне сама надолу по гърба. Със злото трябва да се воюва! Къде си, Зло? Ела да воюваме заедно! В такива случаи Аскър добавяше само: Д`еба скапаната система! И се молеше злото да се страхува от нея по-малко, отколкото той.

През времето, когато беше отделен от Криси, Аскър ходи с няколко гаджета, но всеки път му писваше много бързо, а и заради военните задължения не му оставаше много време за тях. Бяха отегчителни млади катерици, дори понякога кучки. Липсваше им нещо, което Криси притежаваше, и много дълго той не можеше да разбере, какво е то. (Отговорът лежеше някъде в бъдещето и до него водеше един живот, който сигурно би заставил Мървин да записука от щастие над своя собствен.)

Дните ставаха седмици, седмиците – месеци, а те самите скочиха отвъд прага на една нова година. Аскър навърши осемнадесет и влезе с единия крак в гроба.

Когато съседното кралство обяви война.

Prev/Next«Спящата катерица, Глава 8., Rogger DojhСпящата катерица, Глава 10., Rogger Dojh»

About dojh