- Мая, 1. Младо либе
- Мая, 2. Триптих на Кръглата Нула
- Мая, 3. Мая
- Мая, 4. Седем дни
- Мая, 5. Колко много звезди
- Мая, 6. Лицето в снега
- Мая, 7. Седем
- Мая, 8. Без гроб
- Мая, 9. Тишината диша
- Мая, 10. Химн на параноята
- Мая, 11. На Росица
- Мая, 12. На Росица 2
- Мая, 13. Ето още малко болен мозък :P
- Мая, 14. На свещи
- Мая, 15. Деветнадесет стъпки
- Мая, 16. На Теди
- Мая, 17. Psychiatric
- Мая, 18. На Теди 2
- Мая, 19. Antique Swiss Pocket Watch
- Мая, 20. Нощем в парка
- Мая, 21. Анатоли
- Мая, 22. На Теди 3
- Мая, 23. На 16 год.
- Мая, 24. Течно време
- Мая, 25. На СУ и Канцеларията, а и на всички останали
- Мая, 26. Too late
- Мая, 27. 06.02.2003 5-ти км София
- Мая, 28. 06.02.2003 5-ти км София (по време на наряд)
- Мая, 29. 16.07.2003 5-ти км (ма от другата страна) София
- Мая, 30. Адрекс
- Мая, 31. кфо е тя
- Мая, 32. die
- Мая, 33. never say never
TweetМая
Автор: Rogger Dojh
,-~~-.___.
/ | ' \
( ) 0 It was a dark and stormy night...*
\_/-, ,----'
==== //
/ \-'~; /~~~(O)
/ __/~| / |
=( _____| (_________|
* От романа “Пол Клифърд” на Едуард Баулър-Литън, Барон Литън Първи
29. 16.07.2003 5-ти км (ма от другата страна) София
Една усмивка от непозната може да те направи щастлив.
Хубаво е, когато срещнеш спонтанна топлота просто някъде – без предистория и без очаквания. Но това се слува много, много рядко.
В такъв момент може да се почвустваш като във филм. Или не, всщност това става по-късно, когато си имал време да осмислиш … мига.
А мигът е … поглед. Очите ти следят хаотично в автоматичен режим заобикалящата те среда и в следващия момент вниманието ти е привлечено по тревога, погледът ти се заковава и знаеш, че отсреща се е случило същото. Все едно си котка, стресната от странен шум – цялото ти същество е насочило датчиците си в тази посока, светът се е стеснил и в края на тунела се виждат две други очи.
От стомаха по цялото тяло протича електричество и после отминава. Мъглата се отдръпва и отново виждаш и чуваш. Усещаш как или трябва да се усмихнеш, или ще се пръснеш. Усмихваш се.
Тя прави същото. Адски е красиво. Не като визуално възприятие, а като усещане. Малко ти е трудно да преглътнеш. Поемаш дълбоко въздух и … точно преди да отминеш, веждите на момичето потрепват и … това те спира.
Е, сега вече преглъщаш. Правиш няколко крачки към нея … о, но тук вече започва друга история за други неща. А всъщност исках да разкажа единствено за усмивката :)
