Тема: Литературата като такава днес

нямам си и идея, това защо съм го писал. ако нямаше дата, нямаше и да се сетя кога. anyway. за да не виси в самотен некатегоризиран файл на харда - айде в блога и после в trash bin-а :P

1. Тема

литературата като такава днес

2. Идея

литературата от гледна точка на този, който пише

- средство за общуване
- средство за създаване и изживяване на емоции, независимо от околната среда
- средство за свалка
- вид публична изява

3. Теза

- я кажи, какво ти идва на ум като чуеш израза “литературата като такава днес”?
- ъъъ. тъпотия

4. Текст

Литературата като такава днес

“- я кажи, какво ти идва на ум
като чуеш израза
‘литературата като такава днес’?
- ъъъ. тъпотия”

Ако трябва да се открие пресечната точка между relational database design, казармата, Eminem, убеждението, че жените не стават за програмисти и “литературата като такава днес”, това може лесно да стане, като някой дойде и погледне към стола пред PC-то ми. Тези и още известно количество други неща са се настанили в мозъка ми и ме дразнят. Т.е. Eminem е cool. Останалото е досадно. В този ред на мисли, комбинацията черно-чалга-ориенталски денс е доста добра.

Това, което прави зайците интересни е тяхната способност да се плодят като свине.

Една стена, бяла стена, на която няма нищо – и пред нея поставяме аквариум с рибки, направен например от кристал. Разполагаме и силно осветително тяло някъде така, че рибките да хвърлят плъзгащи се сенки, а аквариумът да хвърля отблясъци по стената. Необходим е и фотоапарат, с който ще снимаме. В последствие, ако обозначим аквариума като мозък, рибките като мисли, стената като съзнателен фокус, а светлината като муза, тогава снимката на рибещкте сенки на стената ще играе ролята на книга.

Рибите от своя страна се плодят като зайци. Но само на тъмно.

Тук някъде се намира зрънцето истина, което разграничава авторското творчество от графоманията. Използвайки понятията от рибната стая, графоманите снимат ъглите на стаята, при това със светкавица. При тях рибите се плодят като кастрати.

Е, съвременната литература предлага колосално количество плява, написана просто защото някой знае правилата за изграждане на логически свързан текст. Като еднопосочен информационен канал, книгата предава сложно послание от автора към читателя – факти, логически модели, мисли, образи, асоциации и емоции. Сигурно и други неща. При прочит, напълно възможно е да се проследи пътят обратно към писателя в момента, когато е писал – обикновено това става подсъзнателно. И е отвратително, когато стигнеш до другия край на канала и откриеш една прашлясала дупка.

Именно отпечатъкът от процеса, който протича в главата на един автор прави литературата заслужаваща внимание. Не броят написани книги до момента, не популярността, а именно личните достойнства на един автор създават качеството.

ПРИКАЗКА ЗА НЕУСПЕЛИЯ ПИСАТЕЛ

Имало едно време един писател, на който всички му викали драскач, защото пишел гадно. Един ден той решил, че светът му е изсипал на главата твърде много нестраведливост и се заканил да отмъсти. Отишъл в гората, където били горските самодиви. До колкото писателят бил чувал, те изпълнявали желания.

Намерил той извора, около който танцували самодивите нощем и зачакал да дойде нощта. Тогава на лунната светлина той съзрял много голи същества наистина да танцуват. Затаил дъх, той се приближил и стреснал една от танцьорките.

- Ей – казал той. Тя подскочила уплашено и се опитала да прикрие гърди с ръце. Но писателят, обсебен от едничката мисъл да отмъсти на света, продължил направо към целта. – Трябва да ми изпълниш желание.

Самодивата отстъпила крачка назад и смръщила вежди.

- Ти па – рекла тя. – Не си у ред.

После се обърнала и побягнала, а на нейно място се изправила Кралицата на самодивите – ужасно красива и мрачна.

- Какво търсиш тук? – попитала тя.

- Искам да ми изпълниш три желания.

- Уа – Кралицата на самодивите се изумила от подобно безочие. Накрая продължила – Само едно желание ще ти изпълня.

Писателят си бил приготвил три желания и се видял в чудо. Накрая се решил и рекъл:

- Искам на всички … – тук той се задъхал от злоба – които някога са ме презирали … – гласът му се извисил страстно – да им пораснат магарешки уши!

Кралицата на самодивите щракнала с пръсти и казала:

- Готово. Прибери се в къщи и утре сутрин желанието ще бъде изпълнено.

На сутринта писателят станал от сън и веднага отишъл да провери, дали на съседите му, които особено го презирали, са пораснали магарешки уши. Съседите обаче си били съвсем нормални и му се смяли безмилостно. Тогава той се огледал в една локва и – що да види! – вместо на съседите да пораснат магарешки уши, на него му бил пораснал нос на мравояд.

Хукнал писателят в гората и зачакал самодивите нетърпеливо. Най-сетне паднал мрак и изгряла луната и дошли горските самодиви.

- Какво търсиш отново тук? – попитали го те.

- Всичко сте объркали! Вместо да направите магарешки уши на съседите ми, вижте, на мен какво ми порастна!!!

- Това е, – обяснила му Кралицата на самодивите, която си била вързала две дълги зелени листа на главата, все едно е с магарешки уши – защото си скапан драскач.

И го превърнала в кон.

Поука – това, че горските самодиви обичат да танцуват голи не означава, че мислят само за секс.

КРАЙ НА ПРИКАЗКАТА

Нямам представа какъв е смисълът на целият този хаос от мисли. Просто ме помолиха да напиша нещо за “Литературата като такава днес”. Може би това беше грешка от тяхна страна. Може би самодивите са в ролята на музата, която не понася драскачи и страни от тях. В приказката не се споменава, но всъщност писателят пишел много на социални и политически теми и обичал да разсъждава за събитията на деня, при това съвсем насериозно. Както съседите му обичали да казват – все си врел гагата дето не му е работата. А той го правел, защото искал някой да му обърне внимание, искал да участва там, където не го пускали. И с право не го пускали, че туко виж си навре гагата още по-надълбоко и израсъждава някое разсъждение.

Като заключение, позволете ми да споделя със света едно стихотворение, което прочетох в Интернет на място, незащитено от авторски права:

***
Йopдaнka Пaвлoвa

Ликувай ти народе мой!
Човекът – президент е твой.
Човекът с чистите ръце!
Човекът със добро сърце!

Във този двадесет и първи век
спечели силният човек.
Окей! Прочиства се простора.
Нам трябват нови, умни хора.

Първанов – първа наша воля.
До него пръв стои Сокола.
Съдбите наши ще решават.
България сега ги поздравява !

18/11/2001

гр.Дулово

P.S.

Конете – и те се плодят като свине.

Rogger Dojh
Sofia, Nov 04. 2003

About dojh