Водна любов, Savena

This entry is part 4 of 5 in the series Джойнт 20 Четвъртък следобед

Водна любов
Автор: Savena

————————————
Кво е ТОЙ

Той е уморен несъсирващ се ден.
Той е тяло без мантинела.
Той катастрофира нощем във мен.
Той е язва плътта ми отнела.
Той е усмивка, която прегазва.
Той е искра в петно от бензин.
Той е слюнка със спомен заразна.
Той е кожа в цвят на кокаин.
Той е устни иронично изпънати.
Той е болезнено тъп и красив.
Той е надежди прекрасно несбъднати.
Той е влюбване без презерватив.
Той е пулс пред училищни стълби.
Той е втечнени пръсти в косите.
Той е и лед от вкиснали сълзи.
Той е затворени птици в очите.
Той е суша във женски отвор.
Той е смях обесен в трахеята.
Той е решетки на сладък затвор.
Той е радиация в ума ми разсеяна.
Той е пъзел от разглобени прегръдки.
Той е мисъл спринтираща в транс.
Той е отвързани бесни целувки.
Той е болка на бавен каданс.

————————————
Колко пъти

колко пъти изчука деня ми
колко пъти преспа със света ми
колко пъти бях твоя до край
колко болка наричах рай

колко груба бе чуждата нежност
когато ти си нежна безнадежност
колко ръце не струваха нищо
колко ми стурваше всичко излишно

————————————
Водна любов

Разкрачва ме днешното утро – насила.
Вмирисвам се – вчерашна и петносана с теб.
И все още мръсна, макар сапуна попила,
се свивам под душа във празен пакет.

На пода са дънките- от тебе събличани.
На пода са думите – в джойнтска смелост изричани.
На пода са устните , живот промълвявали.
На пода са пръстите – от косите ми паднали.

Знаеш, че има болка зад тая усмивка.
Знаеш, че сълзите спят върху устните.
Знам, че всеки твой поглед е и стомашна промивка,
…и алкохолно натравяне.

Ще изляза в дъжда и ще те плача.
Ще се задушавам и пак ще те вдишвам.
Ще се изчукам със времето – ако кажеш , че трябва
…за да те видя.

————————————
Журналистическият FUCKultet

Тролеят влиза бавно с мен
В нещо като силиконов ден
Отвън са му големи, обещаващи и твърди
Но във Фъкултета има само курви
Защо ми се ебе като ви гледам
С красотата никога не искаш да се чукаш
Защо един след друг ми иде да ви стрелям
Ето къв е моят ден – живееш, за да губиш
Ушите ми стискат в оргазъм слушалките
Всеки мускул е капка от турбулентната буря
Очите не искат да видят останките
От едно момиче, което яко се разочарова
Навръщане Evanescence e мозъчна реанимация
Днес беше ремикса на вчера
Знам, че ще пиша в тиха тъжна мастурбация
днес е ремикса на вчера

————————————
/disappointment/

просто исках да живея истински
просто исках да умра като на кино –
с прерязани вени и секси безжизнена
и цветя от кръв върху килима

някога исках да продавам тялото си
някога исках да променя света
някога пръсках в червен спрей болката
някога разцъфвах само в дъжда

можех да родя мъртва детето си
можех да сляза от конвейра
и да обърна хастара на сърцето си
и да свърша всичко наобратно

някога ходех жива по графа
и музика стрържеше мечти във главата
някога просто имах сила
ти ли, реалност, си я жадна изпила?..

..
някога бях мъж във главата
сега съм просто жена във краката

————————————
днес ми се повръща повече

секи братче се влюбва в унижението
секи се натиска да губи в любовта
сладката болка в търпението
дивата болест в деня
разказваш ми за твойте истории
искаш да приличам на теб
но това, което ти куца в теорията
е, че любовта ми към него не беше дефект
Без.
никва ревност
сконфузена течност в чаршафа
Без.
тъпа потребност
реалност вън от главата

и безплодна живях със децата му
и разсмяна ревях във краката му
и умираща отново не се нуждаех
и обичаща – на любовта отгоре й пикаех
и никакво доковане с друг
и докосване с друг
и никакво докосване с него
и никакво докосване
и нищо
и докосване
и него

чист алкохол и див егоизъм
и много чикии над щръкналата самота
и злоба, избиваща в неофашизъм
и любовта
и Той е просто амбалаж
на истинската so called real love
която копеле никога няма да дойде
и по-добре
защото .. зле ми е -
примерно на магистралка съм
или просто препиване
или нещо физическо
и малко по-истинско
от истинската любов
жив си щото ти е зле
и в крайна сметка любов няма
и така е better
защото слизаш от конвейра
и обичаш
и наистина обичаш
и вече не си на конвейра
и а стиа толкова

i sprete da ste ednakvi
i da se ebete za o6te takiva kato vas
sprete samosuhranenieto pls
i vi obi4am

————————————
hatred

Ръфам устни и смуча спасение
и мокра от дъжд, но изгаряща
тичам да ти кажа диво – мразя те.
Бях нежен срам и смърнто опиянение.
Бях лист издран и болно вдъхновение.
Но бях до тук.
Вече не лепнеш, а се рониш есенно от мен
не сърбиш а бледнееш лятно с всеки следващ ден.
И те желая.

ПОЖЕЛАВАМ ТЕ

под всяка кола
и те мразя

ПОДАРЯВАМ ТЕ

на всяка жена
и те мразя

ВИЖДАМ ТЕ

между всички крака
и те мразя

И ТЕ МРАЗЯ

до музика и месо
до усмивка и кръв
до целувка с език и перверзия

МРАЗЯ ТЕ

————————————
989 04 244

989 04 244
Чуй ме,
тва не е прилична поезия
родих се, изплаках и такъв беше светът
Не съм тиха нежност, аз съм нежна перверзия
отегчих вече живота, сега възбуждам смъртта
Чуй ме,
копеле гадно, брутално бъди
изпуши ме, вдишай фантазиите
и твърда болка в мен дълбоко заври
и знай – нежността е за педерасите
Пусни ме да вляза в главата ти
през червен праг от LSD
и щом животът свърши
в лицата ни
с мен до дъното ти допълзи
Чуй ме,
пусни в съня изневярата
вече нямам нужда от нищо
спах с теб и неродени децата ни
зърнах -
изживях сякаш всичко
Чуй ме,
всеки ден те лъжа и лъжа себе си
всяка нощ ти признавам и искам без теб да съм
но има ли истина, щом действително
в мен си сега и се пръскаш навътре
кажи има ли истина, щом разточително
плътта си пилея и в цветя изсъхвам
Чуй ме,
в много коли гордо съм влизала
около много мъже крака жалка обвивала
и капеща в грозни сутрини тръгвала
и усмивка едва от устните дърпала
Чуй ме,
помниш ли нощта в онова кафе – ЧЕРНОТО
поехме любовта в седем БЕЛИ писти кока
но по тях ли се спускахме или смърках лицето ти
вселенски огромен – аз вкарах те в себе си
Чуй ме,
ела безнадежден и лице до мойто опри
и остави заедно да ръждясват сълзите ни
и от етажа последен на любовта се хвърли
и размажи на земята дните безсмислени
Чуй ме.
989 04 244

————————————
кажи ми копеле

прекрачвам задния училищен двор
след офиса, ей така – за една цигара
миже би чакам дете, а може би чакам в затвор
а в двора ме чака тя – в безмозъчна кислородна забрава
в каквато бледнеят мечтите, копеле
в ограда ли на заден училищен двор
викай сега: В КАКВО ИЗСЪХВАТ СЪЛЗИТЕ, КОПЕЛЕ!!!
в боклуци ли от заден училищен двор
бяхме хлапета, помниш ли – сега ти говоря без ник’ва сантименталност
но кажи, бяхме ли отрепки, копеле – само защото не раснахме в лъскава баналност
РАЗРЕВИ СЕ СЕГА, КОПЕЛЕ, пак си дете и няма нужда от нишо
късай дрехите и остави дъжда прелестно да ги …
съсипва
кажи, защо ми е тая работа, защо ми е да се раздавам
когато света, за който яростно мечтаехме така брутално ни ебава
защо всяка нощ с надежда умирам
а на сутринта безнадеждно се раждам …
фалшиво
защото помня
ония сънливи понеделници
посинели от желание да я видя ..
защо помня
половинките орбит – във входа залепнали
напомнящи дъха й, който така и не вдишах
защо помня
любовта в издрани колене
и в мръсна дива коса
и в парещи снежни устни
ЗАЩО ГО ПОМНЯ
и в устни, цепнати от игра
и в устни, разтекли се в соцен черешов …
живот
лепкав сок
защо помня …
тва, а не тъпите путки …
дето ги чукам сега
кажи ми бе, копеле?

————————————
***

Убивах наред всички сезони
и през техните трупове
изяла пътя те гоних.
Разрушавах живота си до голи основи
и отново се изграждах в теб, твоя.
Защо не вдигнеш шибания gsm и не ме довършиш?
Или трябва да бъде сън и без вина да тръгнеш…
Аре, продай ми една последна нощ – в пияна градска лудост.
Давай, издери ме и пак ме залепи с ръце от нежна грубост.
Направи ме. Моля те, измисли ме.
Искаш ли да се разкараме от тоя бар,
к’во ще кажеш просто за улицата ..
Не ми казвай, че не чуваш как диша ..
Не, не ми казвай, че да ходим по колите е детско и излишно.
Става ли? Кажи ми, става ли ти?
Бий ми една доза живот преди да е започнало зверското УТРЕ
Утре ще бъдем зверски реални.
Сега сме ние. Това е като истински секс, а не жалки чикии -
житейски, кратки, банални.
Кажи, не се ли кефиш?
С кой друг ще плачеш, докато го правиш?
Коя друга след употреба можеш да запалиш?
Просто давай. Рушй. Разпечатвай ме.
Аз съм бандеролът на твоя живот.
Ти си прерязани вени, изтекли в любов.
Да, ето за това ти говорех – готино е да си дъно.
Готино е да се дъниш. Буден да сънуваш. А не в спомени да се отъркваш.
Сега сме мръсни и цигарени, и залезни,
а дом са ни хотелите и живите подлези.
Да, ето за това ти говорех. Да ебеш майката на тоя свят.
И сестра му. И изобщо 2pac си знаят – FUCK THE WORLD!
Да, за това ти говорех и знаех:
това беше последната целувка ПО ЧЕЛОТО от тоя живот
.. преди голямото генерално ЧУКАНЕ ..

————————————
ДАЙ МИ

Ти си острото на ножа
ти си възпалена рана
и киселинен дъжд по мойта кожа
ти си мойта марихуана

май ми минута от твоя живот
дай ми гнило парче от твойта любов
дай ми себе си в огледало
дай ми изрезка от твоето тяло

ти си болка и морфин
ти си ревност и страх
в ръцете ти съм просто топка пластелин
изкривяваш и оформяш моя свят

дай ми минута от твойта любов
дай ми старо парче от твоя живот
дай ми себе си в мръсна спринцовка
дай ми душата си без опаковка

ти ски трус и покой
ти си катастрофа н авсеки завой
и плът от красиви лъжи
ти си смърт със сини очи

дай ми само една минута
дай ми просто едно парче
дай ми една изрезка
от нежното си лице

дай ми

————————————
органично

На целия свят бях готова да духам
без цвят да оставам
и безмълвно да рухвам
да давам вкяка шибана дупка
кво голкова – нали е просто една путка

Бях готова – ако ти го поискаше.

Цялата истина е, че не успях да те живея
а всеки друг си има свойта история
почти се сбъдвах зад теб, но не можах да се слея
с бронирания ти ден –
не е ли ирония ..

Разтворих се
Отрових се
Издъних се
в теб
Изплаках се
Издишах се
Изпразних се
в теб

P.S.
Тъканта ми виси, а ти си вретено
Въздухът свисти, а ти си дробове

————————————
лаф просто (live).

и защото животът ни притискаше
все по-гадни копелета ставахме
на купоните си бързо се събличахме
личността в килограми си раздавахме
обаче с думи май не стаааше
кво остана бе човек
май остана само секс
да.. и hero-то забраихме
но смелостта ни срива ли преградите
секс наркотици секс наркотици
карбовски го каза.. игра за големите
птици
но след Sulphur има ли смисъл от тва
тя сички думи наеба
на купона, бе между етажите заседнах
и се вслушвах в цивилизацията
и исках да бягам не щото ми се бягаше
а щото ако бягах щях да искам да съм горе
и така и така
до края на света
защото сяко желание беше диво признание
че тоя животец е пълна скука
и е пълен с кока
и тогава
по ръба на всички стълби
висях все още някак неуморна
и знаех, че всички вечери ще бъдат първи
в целувката между кръвта и алкохола
и защото ми се драйфаше от чужди думи
и защото сичко беше вече казано
но ближех лицата ви
и исках карбовски да го каже:
без коментар,
просто ми плати за
смисления репортаж

————————————
ще си останеш

В ушите ми звучи гласът на твоята верига
Чувам скърцането на стария карабинер -
шумът, от който се будех и заспивах,
напомнящ ми, че все още си при мен

Кажи ми, че всичко е една озверяла лъжа
и никога няма да спра да лъжа
Кажи ми, че това е просто безнадежден сън
и аз ще се събудя, за да заспя отново

Мога да стана на пепел от цигара
мога да бъда изпаднал ден от твоя живот
Аз не моля за думите “няма да те забравя”,
а за твойта еднодневна груба любов

Ти – разсейки на злокачествен рай
Ти – малка синеока смърт
Ти – филм без начало и край
Калорична невкусена плът:

Ще си останеш троха в кривото гърло
ще изгниваш в затвора на болните мисли
ще ме будиш в неизбръснато сънено утро
ще заспиваш в ръцете ми с увехнали китки

————————————
момченце, ..

Момченце, аз знам за ревността.
Нали и от мойта кръв жадно е близала.
Момченце, аз видях как любовта.
Трайна смърт върху душите ни е татуирала.

Ръцете ти още дълбаят във мен.
Сонда на дивата нежност.
И отново със тебе денят ми е бременен.
Плод на една безнадеждност.

Във спомени пак чикиджийски се търкам.
Удавена в утро с прерязани вени.
А в очите ми влюбени ретини цъфват.
Да дебнат лицето ти до смърт уморени.

Prev/Next«Последен удар, SavenaЧитателите за книгата»

About dojh