23.11.2015

вие виждате квинтесенцията от перфектната хармония между наблюдател и послушна реалност

котката влиза в стаята. тъмно е, но за котешките очи тъмнината носи достатъчно визуална информация.

всъщност е много тъмно. никаква светлина. тъмно.

но котката има светещи очи. има светодиоди в очите, с които свети ултра-виолетово. има и ултра-виолетови колбички в ретината. затова вижда.

котката гледа. стая. в стаята има сенки. котешки сенки. разнасят се като бързи облаци – от ъглите към центъра. всъщност не са котешки, но тъй като котка ги гледа, такива ги вижда.

мирише на около 100 различни неща. бърз анализ в подсъзнателни модули докладва за прах, за боя, за лак, за дребен живот – от рода на дървоядите, също и разновидности на акари – има и множество бактерии, всичките – безинтересни.

котката прави крачка. мека, нежна стъпка. така ходи гадината – тихо и подмолно.

звуци. настилката на земята е от дърво и пука под собствената си потенциална енергия. дървояд гризе. прашинка пада на земята. стената издава тектонични звуци.

котката е доволна. всичко е в рамките на котешките норми. тя прави безшумна осморка, изграждайки метафизичен символ, след което си избира идеалното петно в енерго-пространството на стаята, и тупва в прецизно изчисления му център. мърка.

вие виждате квинтесенцията от перфектната хармония между наблюдател и послушна реалност. котката прави всичко това, защото нейната роля е да балансира битието. за вас, смъртни.

About dojh