Мая, Rogger Dojh Archive

0

Мая, 23. На 16 год.

пубертет

Мая
Автор: Rogger Dojh

       ,-~~-.___.
      / |  '     \
     (  )         0          It was a dark and stormy night...*
      \_/-, ,----'
         ====           //
        /  \-'~;    /~~~(O)
       /  __/~|   /       |
     =(  _____| (_________|

* От романа “Пол Клифърд” на Едуард Баулър-Литън, Барон Литън Първи

23. На 16 год.

Сам. И самотата ме измъчва
хванала се е за гърлото ми и виси
подла, мръсна самота
завряла се под моята душа

– 26.06.1993

0

Мая, 22. На Теди 3

Искам да заплача от безсилна ярост / и от самота. / Искам да заплача от любов / съм полудял...

Мая
Автор: Rogger Dojh

       ,-~~-.___.
      / |  '     \
     (  )         0          It was a dark and stormy night...*
      \_/-, ,----'
         ====           //
        /  \-'~;    /~~~(O)
       /  __/~|   /       |
     =(  _____| (_________|

* От романа “Пол Клифърд” на Едуард Баулър-Литън, Барон Литън Първи

22. На Теди 3

Искам да заплача от безсилна ярост
     и от самота.
Искам да заплача от любов
     и съм полудял.
Но съм в желанието си окован
Безмълвно устни съм прехапал
     и мълча.

С копнеж изпълнен е деня
адска и отчаяна – нощта.

И всичко е напразно,
не остана в мен душа.
Всичко беше само гавра
ти не беше тя.

(Ти беше, както е казал великият български поет Руслан Мъинов:
     тъпа офца.
     тъпа офца!
     офца с рогца!
     била си и оставаш си така!
     беее-е-е-е-е!)

0

Мая, 21. Анатоли

Анатоли, мамо, циганино / де си се, мамо, така противнило / циганин, дето мирише на гнило / с уста изгнила и лице фалшиво.

Мая
Автор: Rogger Dojh & J.Mam

       ,-~~-.___.
      / |  '     \
     (  )         0          It was a dark and stormy night...*
      \_/-, ,----'
         ====           //
        /  \-'~;    /~~~(O)
       /  __/~|   /       |
     =(  _____| (_________|

* От романа “Пол Клифърд” на Едуард Баулър-Литън, Барон Литън Първи

21. Анатоли

Кура, мамо, как ме боли
за този циган анатоли
Анатоли, мамо, циганино
де си се, мамо, така противнило
циганин, дето мирише на гнило
с уста изгнила и лице фалшиво.
Пари иска и гъза си стиска,
за да задържи със бузи хуя четвъртит
и семето мъжко да си го в гъза навре,
за да може да роди циганско дете.
Дете, мамо, с лайняно лице,
дете, което той ще кърми на ръце
с цигански лайна направо от уста.
Анатоли е на табора надеждата.

Коментар за ромофилите – Анатоли НЕ Е от ромски произход. Анатоли е мазната бяла свиня, която ми продаде втора употреба KFC монитор като нов по времето, когато един монитор струваше 400 долара, а родителите ми взимаха 50 долара на месец. То не е само това, ма толкова ще кажа, колкото да се оневиним като автори, които НЕ СА написали стихотворение, което е обидно за ромите. По-скоро обратното – използвали сме реалността на мангала, за да обидим един български градски реднек. Амин.

0

Мая, 20. Нощем в парка

След полунощ. Нощта е призрачно синя. Дърветата, храстите, всички сенки са сини. В Централния Парк цари оживление. Хора със свещи обикалят алеите сами, по двойки или на глупи. Доста от тях носят фенери със свещи. До едно дърво седи...

Мая
Автор: Rogger Dojh

       ,-~~-.___.
      / |  '     \
     (  )         0          It was a dark and stormy night...*
      \_/-, ,----'
         ====           //
        /  \-'~;    /~~~(O)
       /  __/~|   /       |
     =(  _____| (_________|

* От романа “Пол Клифърд” на Едуард Баулър-Литън, Барон Литън Първи

20. Нощем в парка

ПЪРВА СЦЕНА

След полунощ. Нощта е призрачно синя. Дърветата, храстите, всички сенки са сини. В Централния Парк цари оживление. Хора със свещи обикалят алеите сами, по двойки или на глупи. Доста от тях носят фенери със свещи. До едно дърво седи rogger dojh и се готви да фрустрира минаващите с внезапната си комуникативност, облечена в рими.

dojh (рецитира на глас):

dead

душа
обесена виси над тъмни безнадеждни матови води
очите съществуват само за да бъдат извор на сълзи
изстрел на облезнено оръжие пронизва нечий тил и нечие чело
някой сам затворен във кутия мрази миналото и това което никога не е било
писък
писък
писък
и отново глуха и безкръвна тишина
сини думи като сняг въртят се във мъгла от разрушителна тъга
дърво от корени и корени от страст – протяга клони и скимти
страст от болка във болезнена река – отнася никому ненужни дни
някой е обесен
някой там виси
някой е прекрачил прага
и рисува по стъкло от никога кръговете на умрелите луни

Една от тъмните неидентифицироеми фигури се спира в тъмнината и се заслушва. Когато рециталът приключва, sivila се приближава и фенерът на dojh, окачен на един от по-ниските клони осветяв лицето й.

sivila (предизвикателно): свирукам си
dojh (заядливо): свиркаджийка
sivila: ммдааа
dojh: висококомуникативна
sivila: и нискоинтИлигентна
dojh: язвителна
sivila: просто умопомрачителна
dojh: груба
sivila: по-скоро кратичка
dojh: безцелна
sivila: и безделна; и без път
dojh (взирайки се до колкото може в мрака към sivila): въздушна зодия
sivila: въздух в междуушието. (гледа подигравателно, тъй като не е изобщо въздушна зодия) нострадамус
dojh (леко засегнат): лишена от хумор
sivila: и от срам
dojh: и какъв е резултата?
sivila: резултата = резултатът. липсата на пълния ти член
dojh: това беше уместно колкото хемороид на детско парти
sivila: в маясъла на детското ми дупе. курвата процежда звезда по изгубените 20 минути.
dojh (поглежда си часовника с фосфорните стрелки): два часа и половина, искаш да кажеш
sivila: истината – цяла седмица, че и по две ги губя някак си във времето
dojh: и кфо? какво изобщо се опитваш да ми кажеш с целия този диалог
sivila: нищо щонкретно. трябва ли?
dojh: предполагам, че да
sivila: май-май не си много наясно
dojh (сменя темата): според мен тиквените emoticon-и по дърветата в този парк са супер скапани и грозни
sivila: в синхрон сме. за съжаление не само emoticon-ите
dojh: кое още?
sivila (прави жест с ръка около себе си): претенцията на алеите да са алеи. както и гадните цветове и това синьо, синьо, синьо. но нецензурността ми харесва.
dojh (сочи цветните си очила): ако се регистрираш на входа може да си избереш с кфи цветове да е. аз съм със сиво. много подхожда на настроението ми. сиво
sivila (замечтано): и червено… като кръв!
dojh (далеч не толкова ентусиазиран): нещо такова. аее, отивам да спа. че си еба мамата …
sivila (вади изпод мишница наръч учебници): оди, оди, аз па че зубрим.
dojh (заинтригуван): по кфо?
sivila (прави се на свенлива): айде сега, интимни въпроси.
dojh: шо бе, да не учиш анатомия?
sivila: не, информатика.

В този момент от сянката на един кипарис наблизо излиза savena. sivila и dojh я поглеждат изненадано – очевидно тя е станала свидетел на целият им разговор до момента.

savena (с игрив, гаменски тон): стиа свалки в парка, rogger (усмихва се престорено). хои да работиш!
sivila (към savena): ма ти верно ли мислиш, че той ме сваляаа? (гласецът й тук трепери итсерично)
dojh се усмихва широко на sivila.
savena (не мирясва, вместо това набляга на престорената усмивка): взаимно е … кака ви ли ше ви учи са.
sivila (към savena): ми че кой друг? (после добавя тихо, но достатъчно силно, че всички да я чуят) тук май дадох воля на лесбийските си щения
dojh (отегчен от натрапчивата savena се връща на темата за училището на sivila): информатиката е сериозно предизвикателство за всяка жена
sivila (към dojh): да, докога ше издържи да не си отвори краката примерно и ше го кара на усмивки
savena (не мирясва, вместо това превключва на поучителен тон): епа да! така наречената “враждебно-интелектуално-започваща в спор, но безнадеждно завършваща с добра дума” – свалка (оп! усмивка; този път още по-превзета)
sivila (към savena): тва малко неадекватно като отговор на мойто ми се струва… ама нейсе…
dojh (игнорирайки savena): шо, усмивките с какво допринасят за усвояване на компютърните науки?
sivila (раздразнена): оффффффффф. нищо.
dojh (и той раздразнен от раздразнението на sivila): шо очакваш да разбирам неразбираемото ти чувство за хумор?
sivila (раздразнена): единственото, което очаквам, е да ти стане тъпо

В този момент на dojh наистина му става тъпо. Той откача фенера от клона на дървото и отива да спи. savena вече не се усмихва, хвърля един гаден поглед на sivila и също отива да спи. sivila окача свя фенер на същия клон, на който до преди малко беше фенерът на dojh и сяда да зубри компютри.

КРАЙ НА ПЪРВА СЦЕНА

0

Мая, 19. Antique Swiss Pocket Watch

Часовници - педали / тиктакащи мангали / лайна - часовникари / часовници завряли

Мая
Автор: Rogger Dojh

       ,-~~-.___.
      / |  '     \
     (  )         0          It was a dark and stormy night...*
      \_/-, ,----'
         ====           //
        /  \-'~;    /~~~(O)
       /  __/~|   /       |
     =(  _____| (_________|

* От романа “Пол Клифърд” на Едуард Баулър-Литън, Барон Литън Първи

19. Antique Swiss Pocket Watch

Часовници – педали
тиктакащи мангали
лайна – часовникари
часовници завряли
антични механични
куровете симпатични
часовници – тиктакат
тик-так – ще се изакат

0

Мая, 18. На Теди 2

Стаята е тъмна / лъч от светлина във мрака / осветява тишина / пясъчен часовник счупен / тиктака с мека топлина...

Мая
Автор: Rogger Dojh

       ,-~~-.___.
      / |  '     \
     (  )         0          It was a dark and stormy night...*
      \_/-, ,----'
         ====           //
        /  \-'~;    /~~~(O)
       /  __/~|   /       |
     =(  _____| (_________|

* От романа “Пол Клифърд” на Едуард Баулър-Литън, Барон Литън Първи

18. На Теди 2

Стаята е тъмна
лъч от светлина във мрака
осветява тишина
пясъчен часовник счупен
тиктака с мека топлина
жълта ивица пресича пода
прозорецът е нощен
звездна нощ в небето мига
прилепи хоро играят
разперени пред жълтата луна

0

Мая, 17. Psychiatric

Око наднича под леглото / На леглото шибат се с отворени очи / Очи ме дебнат в тъмнината / От този поглед много ме боли

Мая
Автор: Rogger Dojh

       ,-~~-.___.
      / |  '     \
     (  )         0          It was a dark and stormy night...*
      \_/-, ,----'
         ====           //
        /  \-'~;    /~~~(O)
       /  __/~|   /       |
     =(  _____| (_________|

* От романа “Пол Клифърд” на Едуард Баулър-Литън, Барон Литън Първи

17. Psychiatric

Око наднича под леглото
На леглото шибат се с отворени очи
Очи ме дебнат в тъмнината
От този поглед много ме боли

Очите ми сълзят и сълзи капят
През ръждивата мазилка дим смъди
Ръка без нокти драпа, драпа
Гледат вцепенено две изцъклени очи

Пружини скърцат, някой стене
Друг го гледа и пъхти
Но махнете! О, махнете
От мойта стая всички, що са белнали очи

Когато тя изписка,
Погледнах ги на моето легло
И пак, сърцето ми във ужас сви се -
Отдолу се оглеждаше око едно.

0

Мая, 16. На Теди

Лигаво стихотворение от напредналия пубертет.

Мая
Автор: Rogger Dojh

       ,-~~-.___.
      / |  '     \
     (  )         0          It was a dark and stormy night...*
      \_/-, ,----'
         ====           //
        /  \-'~;    /~~~(O)
       /  __/~|   /       |
     =(  _____| (_________|

* От романа “Пол Клифърд” на Едуард Баулър-Литън, Барон Литън Първи

16. На Теди

Ден
и самота
тишина и паднали листа
любов без думи
във нощта
отново сам съм
с умъртвена от реалността мечта

Безумен съм
и съм без сън
без нежност и без споделена топлина
и привечер
в сумрака сив мечтая
да не си единствено мечта

0

Мая, 15. Деветнадесет стъпки

Малко твърде философски поглед върху света (под влиянието на куп глупости от Далай Лама, или, както наскоро останових от един стар mail – това май съм го написал преди да прочета далай-ламската агитация? ‘ба ли го...)

Мая
Автор: Rogger Dojh

       ,-~~-.___.
      / |  '     \
     (  )         0          It was a dark and stormy night...*
      \_/-, ,----'
         ====           //
        /  \-'~;    /~~~(O)
       /  __/~|   /       |
     =(  _____| (_________|

* От романа “Пол Клифърд” на Едуард Баулър-Литън, Барон Литън Първи

1. Погледни в себе си
2. А сега наистина погледни в себе си, а не в егото си, което при всеки поглед се раздува
3. Това също беше егото ти. Потърси личността си, потърси зрънцето,
което те прави теб дори, когато си се отдала на друг или когато си толкова нещастна, че всичко се е сринало, или когато спиш и сънуваш
4. Остани сама със себе си. Изхвърли егоизма си. Просто БЪДИ, а не БЪДИ СЕБЕ СИ
5. Това е огромната светла празнина, в която невидимото ти аз, безплътно и живо, като стихия се вихри, неосъзнато
6. Това е невидимото ти аз, което си е само за теб и никой не го харесва или мрази, защото още не го е виждал.
7. Слей се с него
8. Така ще убиеш крещящо неуместния егоизъм, който като балон расте ли расте, подхранван от объркване и допуснати грешки
9. Не мисли за себе си. БЪДИ. Мисли за света около себе си, за слънцето, за радостта от живота. Мисли за всичко друго.
10. И ще откриеш любовта.
11. Не, не тази любов, това е навикът и социалната обвързаност.
12. Върни се назад (точка 9.). Забрави хората. Любовта е там някъде, в миналото и бъдещето, под слънцето на зелената трева, в позскачащия заек, в звездното небе, в малкото пеленаче.
13. Любовта е и в теб, сред девствено чистото зрънце на душата ти, до което никой не се е докосвал.
14. Любовта към живота, към вселената и към всичко останало.
15. Любовта, която носи опрощение, любовта, която те слива с битието
16. Любовта, която е по-силна от теб, по-силна от природна стихия,
по-силна от времето.
17. А сега се отпусни назад и се остави да почувстваш всичко живо около теб, как пулсира и как си част от него – индивидуална и различна,
резонираща на любовта около теб. Защото това зрънце е понесено от всяка живинка, а и от всичко красиво.
18. Когато усмивката сама се плъзне по устните ти, когато ти си любов и
когато сълзи се появят в очите ти, време е да се отърсиш и да се върнеш към живота си
19. Ще бъдеш пречистена. И никога отново няма да плачеш от болка.
Всяка твоя сълза ще бъде от любов.

0

Мая, 14. На свещи

Наоколо светът е тъмен и потаен. Съвсем слаба топла светлина се разлива по стените. Единствено прозорецът е студен и тъмносин, сякаш всички снегове и виелици бушуват зад него в настъпващата вечер.

Мая
Автор: Rogger Dojh

       ,-~~-.___.
      / |  '     \
     (  )         0          It was a dark and stormy night...*
      \_/-, ,----'
         ====           //
        /  \-'~;    /~~~(O)
       /  __/~|   /       |
     =(  _____| (_________|

* От романа “Пол Клифърд” на Едуард Баулър-Литън, Барон Литън Първи

14. На свещи

Наоколо светът е тъмен и потаен. Съвсем слаба топла светлина се разлива по стените. Единствено прозорецът е студен и тъмносин, сякаш всички снегове и виелици бушуват зад него в настъпващата вечер. Аромат на лакирано дърво витае под гредите на тавана над мен.

Външната врата, която е и единствената врата в стаята, се отваря и трепвам от течението. След него нахлуват снежинки и лют вятър и не е трудно да си представя белите мечки и изгладнелите вълци, бродещи сред заснежените поля, виещи из хълмовете и дебнещи случайна премръзнала храна.

Вратата се захлопва и бурята остава отново навън, заключена зад уютните стени. Разнасят се леки стъпки и две длани се протягат над мен. Нищо, че не мога да я видя, но знам, че сянката им постоянно мърда и играе. Сега дланите са ме обградили отвсякъде и аз се опитвам да ги стопля. Вглеждам се в тях, в моя смалил се свят от две изящни и жгадни за топлината ми ръце и се проточвам още нагоре и нагоре. Огненото ми тяло се извива в неравен танц в ритъм с учестения лек дъх на девойката.

Дланите се отдръпват и светът отново се изпълва със сиянието ми. Девойката захвърля връхната си дреха на матрака до едната стена и, все още права, си налива чаша червено вино от графина на масата. Отпива глътка и ме поглежда през стъклото и през бистрата рубинена течност, наслаждавайки се на искриците светлина.

След малко тя присяда на ръба на масата до мен. Чашата с вино е от едната ми страна и аз се отразявам в стената й умален и ярък. До нея са оставени лист хартия, мастилница и перо, към което девойката посяга.

Въпреки че осветявам писмото й, не го разбирам и мога единствено да се наслаждавам на странните уверени движения на пишещата ръка и на равния й почерк.

Съвсем на близо се спуска кичур от вързаната коса на девойката. Оглеждам се в очите й, които пробягват по вече изписаните редове и се опитвам да проникна в тях и да прочета какви мисли и чувства я вълнуват в момента. За миг погледът й се насочва към мен и виждам как ирисите й се свиват от пряката светлина. Времето спира, удавено в единственото удоволствие да потъна в очите й, да се загубя сред душата й, да горя в такт със сърцето й. Тя седи неподвижно, но като че ли зениците й се приближават, стаята, студеният прозорец и зимата се изгубват някъде далеч в някой друг живот, оставаме само ние двамата, хипнотизирани един от друг, тя от моя огнен танц, аз – от най-красивите очи на света и от нежността, която се е стаила в ъгълчетата им …

…Първата утринна дрезгавина сивее зад стъклото на прозореца, покрито с лед. Тишината в стаята е толкова дълбока, че равномерният тих дъх на спящото момиче се чува съвсем отчетливо. Хладът е пропълзял и тук, а аз отдавна съм угаснал.

И все пак съм тук. Без тяло, без топлинка, невидим, но жив. С последните проблясъци на фитила си избрах вечността пред забравата – майката природа ни е дарила с този последен избор като компенсация за краткия ни живот. И очаквам девойката да се разбуди, но този път аз ще простра невидими длани около трепкащата й душа, ще се сгрея от бликащия й живот и ще се опитам да я заговоря…