Приказки изпод Болния Мозък, Rogger Dojh Archive

0

Приказки изпод Болния Мозък: ЗА СНЕЖАНКА И СЕДЕМТЕ ДЖУДЖЕТА

Дядо Мраз: Взех я от майката на Червената Шапчица. Я виж, дали ше ти стане.
Снежанка: Ама нали не си я убил?
Дядо Мраз: Не.
Снежанка (към публиката): Това беше happy end.

Автор: Rogger Dojh
Корица: Will Hall
Година: 2006

       ,-~~-.___.
      / |  '     \
     (  )         0          It was a dark and stormy night...*
      \_/-, ,----'
         ====           //
        /  \-'~;    /~~~(O)
       /  __/~|   /       |
     =(  _____| (_________|

* От романа “Пол Клифърд” на Едуард Баулър-Литън, Барон Литън Първи

Снежанка: Ало, Вторник, кога ше ми е готово кафето?

Сряда: Кат си го направиш.

Снежанка: Абе, Сряда, ти май си мноо отворен нещо неска. Ае, че оше не мога се събуда, направи ми кафе, че Вторник пак се е заебал на двора с овцете.

Сряда (стърже хрян на масата в стаята): Ти пак си сънувала мокри сънища с добитъка.

Снежанка (вече силно раздразнена): Не бе, пие ми се кафе.

Петък (влиза с гюм с мляко): Ае, готови са овцете.

Сряда: Ако Вторнищк е свършил с тях, кажи му да направи кафе на тая патица, че ми наду главата.

Петък оставя гюма и излиза. След малко влиза Вторник с бяло по устата.

Снежанка: Леле! Ти и овена ли оправи?

Вторник: Свиня. Мих си зъбите.

Снежанка: Ае тогава, шом си с чисти зъби, да ми направиш бързо едно кафе.

Вторник се фаща със задачата. Изведнъж Снежанка почва буйно да се кикоти.

Сряда: абе, къде е Понеделник? (Оглежда се наоколо.) Той имаше чесън, трябва ми чесън за манджата.

Снежанка се кикоти все по-неприлично.

Сряда (крещи силно): Понеделник, твойта майка недоклатена, идвай веднаха с чесъна!!!

Завивките в краката на Снежанка почват да шават и от там се появява зачервеният нос на Понеделник.

Понеделник: Нема чесън, изядох го.

Снежанка изведнъж сбърчва нос.

Снежанка: Олеле, устата ти ли вони така?

Понеделник: Да, како, от устата. И в носа си наврях по една скалидка. Ти кфо мислиш, че отдолу миришеш на теменужки?

Снежанка: Аре аре, млъквай и се прибирай обратно. Че кат говориш и мухите падат насред полет.

Откъм гардероба се чува странен шум. Някой удря вратата отвътре няколко пъти със страшна сила и накрая тя се отваря. Събота и Неделя се изтърколват насред стаята.

Снежанка: Абе, маймуни, пак ли се ебете тайно?

Събота (неубедително): Не, Петък ни заключи вътре рарочно.

Снежанка: Аз какво съм ви казала за секса между джуджета?

Събота и Неделя (в хор): Никога не го прави с джудже, защото така се предават болестите от козите!

Снежанка: А вие какво правехте?

Неделя: Разговаряхме за смисъла на живота.

Събота: И за любовта към Бога.

Неделя: Обсъдихме един важен световен проблем.

Събота: Направих му свирка.

Неделя удря събота.

Неделя: Ссс, тихо бе, гъз, лелее, как мое си толкова проз, за какво приказваш са!

На двора се чува тропот и тежки стъпки се спират пред входната врата. Вратата се отваря и влиза Дядо Мраз.

Дядо Мраз: Хохохо. Ебе ми се нещо младо и свежо. Я, Снежанка. Хохохо.

Понеделник се измъква покрусен изпод завивките и отива да си мие зъбите. Останалите джуджета също се изнасят едно по едно, докато Снежанка и Дядо Мраз не остават сами.

Дядо Мраз: И така, Снежанке, я да видим татко какво е приготвил на непослушната с дъщеричка.

Снежанка гледа и мълчи.

Дядо Мраз бърка в пазвата си и вади от там една голяма, червена …

шапка.

Дядо Мраз: Взех я от майката на Червената Шапчица. Я виж, дали ше ти стане.

Снежанка: Ама нали не си я убил?

Дядо Мраз: Не.

Снежанка (към публиката): Това беше happy end.

0

Приказки изпод Болния Мозък: ЗА ПРИНЦЕСАТА ОТ 6-ТОТО КРАЛСТВО

В кралството на Крал 6-ти живеела неговата дъщеря Принцесата. Тя била много красива и умна, но Кралят бил много загрижен за нея, защото изобщо не говорела. Какви ли не известни лекари, психолози, философи, филолози, реторици и орнитолози били повикани в кралските покои, за да я накарат да проговори, но тя упорито отвръщала с по две срички и толкоз. Цялото Кралство било покрусено, защото Кралят бил покрусен и съответно вдигнал данъците и бил наредил да режат езиците на всички, които говорят с повече от 2 срички.

Автор: Rogger Dojh
Корица: Will Hall
Година: 2006

       ,-~~-.___.
      / |  '     \
     (  )         0          It was a dark and stormy night...*
      \_/-, ,----'
         ====           //
        /  \-'~;    /~~~(O)
       /  __/~|   /       |
     =(  _____| (_________|

* От романа “Пол Клифърд” на Едуард Баулър-Литън, Барон Литън Първи

В кралството на Крал 6-ти живеела неговата дъщеря Принцесата. Тя била много красива и умна, но Кралят бил много загрижен за нея, защото изобщо не говорела. Какви ли не известни лекари, психолози, философи, филолози, реторици и орнитолози били повикани в кралските покои, за да я накарат да проговори, но тя упорито отвръщала с по две срички и толкоз. Цялото Кралство било покрусено, защото Кралят бил покрусен и съответно вдигнал данъците и бил наредил да режат езиците на всички, които говорят с повече от 2 срички.

След като нито едно професионално лице не успяло да помогне на дъщеря му, Кралят се видял принуден да предприеме последната и възможно най-крайна стъпка – обявил награда Половин Кралство и Ръката на Дъщеря си за този, който я накара да произнесе реч от 10 думи.

И ето, че куцо и сакато се завтекло с надеждата да уреди живота си без да се налага да работи. Но къде ти. Принцесата наблюдавала хората с известно омерзение и благородно безразличиеи гък не продумвала. За какво, мислела си тя, да си хабя думите за тези користни кариеристи, които са готови да се правят на маймуна само заради една принцеса и половин Кралство?

Един ден случаен бард, минавайки през столицата, решил да навести Принцесата. Разсъжденията му звучали така: След като е толкова мълчалива, това означава, че обича повече да слуша, отколкото да говори. А аз определено обичам да говоря. А хората изобщо не искат да ме слушат (той не бил от най-успешните бардове). Тя поне няма да ме прекъсва.

Изкачил се бардът по витата стълба в покоите на Принцесата и бил въведен от стражата и представен на Принцесата. Тя казала: Да.

Бардът попитал Принцесата как е.

- Добре – рекла тя.

- Изглеждате великолепно, Ваше Височество – добавил бардът.

- Хм – отвърнала Принцесата.

- Както и да е – продължил бардът и решил да разкаже любимата си приказка.

- На Северния полюс живее Дядо Мраз – започнал бардът. – С него живее Снежанка и Седемте джуджета, които работят в работилницата.

- Първото джудже има синя брада, червени обувки, жълта дреха и сини очи и се казва Понеделник.

- Второто джудже има зелена брада, оранжеви обувки, лилава дреха и кафяви очи и се казва Вторник.

- Третото джудже има небесно-синя брада, тревно-зелени обувки, жълта дреха и зелени очи и се казва Сряда.

- Четвъртото джудже има цикламена брада, цианови обувки, розова дреха и черни очи и се Четвъртък.

- Петото джудже…

- .. има кафява брада, кафяви обувки, кафява дреха и се казва Гъз! – изкрещяла вбесена Принцесата, защото вече цялата кожа я сърбяла от досада и отегчение.

В този момент в помещението нахлули стражите и изтръгнали езика на горкия бард, който бил казал нещо с повече от 2 срички. Принцесата с гневен поглед наблюдавала процедурата, след което избухнала в сълзи. Кралят веднага изтичал при нея, за да разбере, какво се е случило.

- О, не – изхлипала Принцесата. – Сега наистина ли ще трябва да се омъжа за този малоумен, грозен, обезобразен, ням псевдоинтелектуалец!

- Глупости, – рекъл Кралят и наредил да заключат барда в най-дълбоката тъмница да гние и да се разлага необезпокояван.

После Кралят обявил, че дъщеря му е оздравяла като по чудо и наредил на поданиците си да се веселят 3 дни и 3 нощи.

0

Приказки изпод Болния Мозък: ЗА ВЪЛКА И СЕДЕМТЕ АНТИЧНИ ЧАСОВНИКА

Имало едно време една стара (направо антична) коза в гората, която вместо козлета имала 7 швейцарски антични часовника (шот била часовникар и по тази причина никой уважаващ себе си пръч не искал да я вземе). Един ден решила козата, че ще ходи до селото да купи мляко за часовниците ("За какво ни е мляко?" - пискали те един през друг. "Тая съвсем е полудяла!" "Тик-так!", добавил най-малкият часовник, един златен Омега, 14 карата).

Автор: Rogger Dojh
Корица: Will Hall
Година: 2006

       ,-~~-.___.
      / |  '     \
     (  )         0          It was a dark and stormy night...*
      \_/-, ,----'
         ====           //
        /  \-'~;    /~~~(O)
       /  __/~|   /       |
     =(  _____| (_________|

* От романа “Пол Клифърд” на Едуард Баулър-Литън, Барон Литън Първи

Имало едно време една стара (направо антична) коза в гората, която вместо козлета имала 7 швейцарски антични часовника (шот била часовникар и по тази причина никой уважаващ себе си пръч не искал да я вземе). Един ден решила козата, че ще ходи до селото да купи мляко за часовниците (“За какво ни е мляко?” – пискали те един през друг. “Тая съвсем е полудяла!” “Тик-так!”, добавил най-малкият часовник, един златен Омега, 14 карата).

В същата гора живеел и Вълкът. Съвсем наскоро той бил изживял нещастна любов с Червената Шапчица и след стомашната операция, извършена от Ловеца при последната свада с Шапчицата се чувствал особено подтиснат и отслабнал. Затова лежал в бърлогата си и си почивал. Но … (По дяволите, не може ли поне веднъж да релаксирам без НО!, мърморел си Вълкът, докато клечал в храстите до колибата на козата) … но тиктакането на скапаните часовници на дъртата коза, което се разнасяло денонощно из цялата гора в противно дисонансно седмогласие, не му давало и миг покой.

И така, Вълкът постепенно бил обсебен от неконтролируема ненавист към малките тиктакащи нещица. Те го преследвали навсякъде и без пощада се провирали във всяко кътче на съзнанието му. Вече дори на моменти се хващал, как сам си тиктака под нос.

Накрая чашата на поносимото преляла и Вълкът взел да крои планове, що да стори, че да отърве и себе си и гората от античните часвници, пък защо не и от самата коза, която била толкова дърта и жилава, че дори за храна не ставала.

Като всеки опитен ловец, Вълкът първо отишъл да провери на място свърталището на козата. Прекарал няколко дни в наблюдения и систематизирал навиците й. А те били отвратителни. Въобще, към края на третия ден Вълчо толкова се бил ужасил от навиците на старата коза, че бил готов да си ходи и въобще да се премести в някоя по-тиха гора. Но не щеш ли, чудесна възможност се разкрила пред него – Козата взела два огромни гюма и тръгнала по пътеката за селото. По всяка вероятност щяла да отсъства поне час! Вълкът веднага се примъкнал до къщурката и залепил ухо на вратата. Тиктакането там било толкова силно, че лицето му се сгърчило от погнуса. Но освен това разбрал от разговорите на часовниците, че дъртата отива за мляко и теренът е чист.

Вълкът решил да импровизира. Почукал на вратата и рекъл, както бил чувал козата да казва:

- Чеда мои, аз съм вашата майчица, отворете ми да вляза и да ви смажа зъбните колелца с превъзходно машинно масло!

- Ти не си нашата майчица! – веднага долетял истеричен писък. – Ти си някакъв отвратителен гей!

Олеле, помислил си Вълкът, гей значи? Ооо, ще ми отворите вие и тогава ще си приказваме, оххх….

Но той осъзнал грешката си. Старата коза винаги мемекала с тънко лигаво старческо гласче, а той освен да ръмжи май друго не можел.

Зачудил се що да стори. Нямал време и трябвало бързо да измисли нещо.

“Ще взема да си закова в гърлото два пирона и да видиш колко хубав ще ми стане тогава гласът!” решил той и хукнал да търси пирони. След 10 минути муцуната му се подала от храстите, огледала подозрително околността и накрая Вълчо изпълзял при къщата. Отворил уста и тънко пискливо гласче се разнесло от там за ужас на пернатите горски обитатели, накацали по клоните на дърветата около къщичката.

- Чеда мои, аз съм вашата майчица, отворете ми да вляза и да ви смажа зъбните колелца с превъзходно машинно масло!

- А мен ако питаш ти си просто един космат цигански гей – уточнил един посребрен Зенит, който го наблюдавал от прозореца до вратата.

Вълчо се изприщил от ярост. Боже, ами да, старата коза е бяла! Тебешир! Къде има скапан тебешир?!?

Още 15 минути изминали и накрая един бял, кашлящ с тънък глас вълк излязал от гората. Отишъл до вратата и извикал колкото му сила държала:

- Вашта мама, ако не отворите и този път ще направя къщата ви на трески, спомнете си трите прасета, дето се опъваха лани през зимата, докъде го докараха!

Но цялата реч прозвучала по-скоро комично – с този тъничък гласец Вълкът изобщо не бил страшен.

- Хихихи! – разхихикали се часовниците вътре в къщата. Червена пелена се спуснала пред очите на Вълка, той стиснал неистово тежкия ковашки чук, който бил донесъл за саморазправата с часовниците, замахнал и като халосал врата и тя се разлетяла на хиляди трески.

Цялата какафония от досадни гласчета стихнала на мига. Античните часовници хукнали да се крият кой къде намери, но къде ти – Вълкът ги откривал по тиктакането и ги слагал по гръб на голямата маса в кухняка, където ги натрошавал на сол и на ситни зъбни колелца и пружинки. Ето, 6 часовника вече участвали в една обща купчина! Ами седмият? Вълкът бил сигурен, че е виждал сдем часовника. Един особено малък и противен липсвал.

Вълчо започнал да обикаля тихо къщата и да слухти. Ето! О, да, къде се е скрило това изчадие – в огромния стенен часовник с кукувичката! И мисли, че няма да го разпозная заради тиктакането на големя часовника? Като стадо лисици е умно, я да видим сега … Ох! И хапе? Вълчо измъкнал окървавения си пръст и го засмукал. Твойта козя мамичка … И като подхванал стенния часовник, разпердушинил го с гръм и трясък, а очите му се изцъклили от екстаз, удря и удря, и удря, и удря, и удря!!!

Малката Омега хукнала да бяга, но чукът я застигнал. Циферблятът тъжно се търкулнал настрани, а стъкълцето се пръснало с радващ ухото звън.

Най-сетне Вълчо се изправил, поел си дълбоко дъх и се усмихнал щастливо сред настъпилата тишина – никъде, никъде, нищо не тиктакало.

И в този миг отвън се чули тежки стъпки и един до болка познат глас казал:

- Какво се е случило тук?

Вълкът настръхнал до връхчето на опашката си – това бил Ловецът.

Ловецът, съпроводен от уплашената коза, влязъл в къщата и заварил само натрошените часовници. Козата получила инфаркт и умряла, предизвиквайки съжалението на Вълка, който искал да я удуши собственоръчно. А ловецът и той умрял, защото Вълкът се бил скрил зад една врата и го издебнал в гръб и го ударил ужасно силно с чука, крещейки:

- Хирург, хирург, заший си сега скапаната глава, като си такъв хирург! – все още не му бил простил за разрязания си корем.

Накрая Вълчо полял с керосин къщата и подпалил това прокълнато място.

Така успял да даде един прекрасен happy-end на читателите и зрителите, а и на цялата гора, която страдала от тиктакането и от благородното желание на Лвоеца да избие всички животни, за да си окачи главите им над камината си.

0

Приказки изпод Болния Мозък: ЗА ПРИНЦА И ПРЕКРАСНАТА ЖАБА

(Само да спомена, че идеята за interspecies целувки, при които се трансформира грешният вид, не е нова идея на Дисни...)

Автор: Rogger Dojh
Корица: Will Hall
Година: 2006

       ,-~~-.___.
      / |  '     \
     (  )         0          It was a dark and stormy night...*
      \_/-, ,----'
         ====           //
        /  \-'~;    /~~~(O)
       /  __/~|   /       |
     =(  _____| (_________|

* От романа “Пол Клифърд” на Едуард Баулър-Литън, Барон Литън Първи

Вървял си Принц Flesh един ден през Гората. Но не щеш ли, наложило му се да мине през Блатото, защото скоро му предстояли изпити за scout и искал да се потренира в трудна обстановка.

Нагазил до колене в кална вода и гнили растения, а около него комари – колкото врабчета, а от хоботите им димяща кръв капе.

Стигнал Принц Flesh в центъра на блатото, а там що да види – малко островче твърда земя и насред островчето – тривръха колибка с антена и телевизор вътре. Пред колибката седи прекрасната жаба и пуши наргиле.

- А – рекъл Принцът. – Е па такова животно нема.

- Има, имааа! – уверила го жабата.

- Ти тук ли живееш? – поинтересувал се Принц Flash.

- Не, на Луната живея – сопнала му се жабата, според която било нормално човек да живее в колибата, пред която пуши наргиле.

Зачудил се Принцът що да каже. Много странна била тази жаба.

- Как се казваш? – решил да попита накрая той.

- Мария – отговорила жабата.

- Да бе.

- Ела, виж – и тя му подала личната си карта.

- Откъде да знам, дали тази лична карта е твоя – укорил я Принцът. – На снимката изобщо не си приличаш.

- Това е защото са ме снимали още като попова лъжичка.

- А защо седиш тук и пушиш наргиле?

- Защото съм вълшебна жаба. На, виж ме каква съм прекрасна.

Тук Принц Flash не могъл нищо да отговори, тъй като тя наистина била ужасно прекрасна.

- А ти накъде си тръгнал? – поинтересувала се жабата.

- Търся си късмета по широкия свят. Като стана дума за това, чувал съм, че говорещите жаби били вълшебни – като ги целунеш и се превръщат в прекрасни принцеси.

- Ами що не опиташ?

Принцът се подвоумил. Странно му било – никога не бил целувал жаба до сега. Но пък и нито една не му била проговаряла.

- Добре. Къде да те целуна?

- По темето.

Целунал я той и … станала магия. Принцът се превърнал в жаба.

Прекрасната жаба дръпнала от наргилето си и приквакнала.

- Е, това беше малко атипично вълшебство, – обяснила тя, тъй като усещала, че дължи поне това на горкия Принц. А той бил шокиран.

- Ауу, колко си грозна! – рекъл.

Прекрасната жаба избухнала в сълзи.

- Как можа да го кажеш! – изхлипала тя и запратила по него наргилето. Но след това се успокоила. – Е, така или иначе, няма къде да идеш, ще трябва да ме търпиш такава. Аз съм единствената говореща жаба в света освен теб. А сега отиди да събереш дърва за огъня.

И до ден днешен, щом случайни пътници се залутат из Блатото, множеството попови лъжички в локвите им крещят по дирите, а две странни зелени жаби ги замерят с торф и голи охлюви.

END

0

Приказки изпод Болния Мозък: ЗА ИВАН И БАБАТА

(Тук разказвачът млъква и се оглежда за аудитория. Аудиторията се попипва и се почесва и се разсейва - какво друго да очаква човек с подобна завладяваща история? Разказвачът раздразнено се обръща към аудиторията: Алоо, аудиторията, спиш ли? Аудиторията мълчи. Разказвачът, раздразнено: Ебати, що не казахте, че ще си бъркате в гъза, че да ходя да правя нещо друго. Аудиторията се сепва: А, и какво станало като влезли?)

Автор: Rogger Dojh
Корица: Will Hall
Година: 2006

       ,-~~-.___.
      / |  '     \
     (  )         0          It was a dark and stormy night...*
      \_/-, ,----'
         ====           //
        /  \-'~;    /~~~(O)
       /  __/~|   /       |
     =(  _____| (_________|

* От романа “Пол Клифърд” на Едуард Баулър-Литън, Барон Литън Първи

Rмало едно време една баба и един дядо. Те живеели в тъмна усойна гора и жив човек не били виждали от години. Странни лилави цветя растяли около колибата им, а невидими сред клонаците птициогласявали дните и нощите с песните си.

И така, един ден се зачул конски тропот да идва през мрачния лес. Изтичала бабата, която по това време готвела над огъня, и излязла на прага на къщата и що да види – прекрасен бял жребец препуска по пътеката, а висок и силен момък го язди (тук е моментът да отбележим, че дядото бил за дърва в гората и изпуска завръзката). Спрял се конят пред колибата. Момъкът бил умел езач и покорното животно послушно пристъпяло в сложен ритъм, докато очите на младежа изучавали обстановката. Накрая той проговорил:

- Добра стига, бабо!

- Кой си ти – попитала бабата.

- Аз съм Иван, син на Иван ковача от прекрасния град Светлоград, който се намира през 9 земи в десетата.

- Ааа – отвърнала бабата. – Иване, защо го направи? Иване ти имаше всичко. Ops.

И така, стояли те и се гледали – бабата гледала с подозрение, а момъкът – изпитателно. Накрая широка усмивка озарила лицето му. Той скочил от коня си, поклонил се ниско пред възрастната жена и казал:

- Бабо, дълъг път пропътувах, през страшни непознати земи препусках, чужди царства пребродих и съм изморен от дългия път.

А бабата рекла:

- Ела, синко, за добър странник като теб гостба винаги ще се намери.

И те влезли в къщата.

(Тук разказвачът млъква и се оглежда за аудитория. Аудиторията се попипва и се почесва и се разсейва – какво друго да очаква човек с подобна завладяваща история? Разказвачът раздразнено се обръща към аудиторията: Алоо, аудиторията, спиш ли? Аудиторията мълчи. Разказвачът, раздразнено: Ебати, що не казахте, че ще си бъркате в гъза, че да ходя да правя нещо друго. Аудиторията се сепва: А, и какво станало като влезли?)

Изебали се като свине.

Съвсем по холивудски, на края на филма героят спи с героинята, показват ги на някаква характерна мелодия от различни ъгли, колко са мили един с друг и колко са възбудени, снимат някоя и друга цица, показват отстрани, как бабата на четири крака се е надвесила над Иван и косата й пада на къдрици връз лицето му, показват, как той е върху нея, а тя е обгърнала със старческите си крака хубавия му задник, показват я нея, седнала, как се надига и спуска страстно, огънала назад тяло, при което бръчките по корема й са се опънали за първи път, откакто преди 5 години дядото й помагаше да прави упражнения за дископатия. Следващият кадър е на сутринта, как бабата се събужда, опитва се да прегърне Иван, но леглото до нея е празно. Тя става, увивайки се ловко в чаршафа, тъй че за облегчение на публиката този път няма бабешки млечни жлези. Очевидно е смутена и си мисли, че Иван я е изоставил. Но, ето, животът отново е щастлив, Иван е просто навън, на чешмата, гол до кръста се мие и когато бабата излиза през вратата на колибката, той се изправя мъжествено, тръсва глава, разпръсвайки студени капки на бавни обороти, и се обръща към нея усмихнат. До тук с усмивките му. Вече е напълно изтрезнял и грозната истина го шокира… Особено силно е фрапиран от беззъбите венци, които щастливата усмивка на бабата разкрива… същата усмивка, която толкова страстно е целувал през нощта.

Иван изсвирва на коня си, който пристига в галоп. Иван се мята на гърба на животното и препуска по пътеката. Отеква гръм и лицето на бабата, което до момента е завладяно от втрещено изражение, се изкривява в болезнена гримаса. Дядото идва по пътеката, по която Иван току-що се е изгубил, с димяща пушка в едната ръка и влачейки за косата трупа на Иван с другата ръка. Бабата изпуска чаршафа от ужас и той се свлича на земята. Дядото спира и се оглежда.

- Пфу, иди се покрий с нещо бре, жено, можеш и мъртвите да уплашиш.

Сякаш, за да потвърди думите му, трупът на Иван потрепва погнусено и повръща.

Бабата припада.

Всички са нещастни.

Бонус параграф:

Ако желаете да тази приказка да е като извадена от европейска кино-продукция, достатъчно е да добавите, че бабата е майка на Иван и сестра на дядото.

0

Приказки изпод Болния Мозък: ЗА ВЪЛКА И ТРИТЕ ПИЯНИ ПРАСЕНЦА

Дошла зимата и трите прасенца решили да си построят дом, че да не им мръзнат сланините. Чудили се, що да сторят, пък накрая седнали и си направили къщичка от есенни листа. Или по-скоро иглу от есенни листа. Или направо да си го кажем - една огромна купчина есенни листа, в която те се ровили като истински свини.

Автор: Rogger Dojh
Корица: Will Hall
Година: 2006

       ,-~~-.___.
      / |  '     \
     (  )         0          It was a dark and stormy night...*
      \_/-, ,----'
         ====           //
        /  \-'~;    /~~~(O)
       /  __/~|   /       |
     =(  _____| (_________|

* От романа “Пол Клифърд” на Едуард Баулър-Литън, Барон Литън Първи

Дошла зимата и трите прасенца решили да си построят дом, че да не им мръзнат сланините. Чудили се, що да сторят, пък накрая седнали и си направили къщичка от есенни листа. Или по-скоро иглу от есенни листа. Или направо да си го кажем – една огромна купчина есенни листа, в която те се ровили като истински свини.

Вълкът, на който топките му били станали на лешници от адските студове, много се издразнил, че прасенцата си имат такава хубава къща, и отишъл при тях. Седи пред къщата и разправя:

- Ей, свини, я да ме пуснете и я да се постоплим малко, че тука вънка си е ебало мамата.

Искал да свучи страшно, но като му тракали така зъбите, и все накъсвали речта му.

Прасенцата, сврели се на топличко под есенния юрган, си приказвали:

- Абе, тоя гей само да се намърда тук и ке ни изяде без да се усетим.

- Бе никфи такива, няма да го пускаме.

Третото прасенце направо се провикнало:

- Ей, гей, славен гей, по пътя си върви и гагата си де не ти е работа не ври!

Ооо, как се ядосал Вълкът, зачудил се що да стори и му хрумнала блестяща идея. Надул с все сила дробовете си и като духнал по къщата на прасенцата и тя се разлетяла на сички страни, а прасенцата останали да лежат в снега по корем, захлупили с предните си копитца очи.

Вълкът, отвратен и от прасенцата, и от себе си, и от целия живот, се разкарал.

Седнали прасенцата пак да обсъждат, де да зимуват, но било много студено, та си капнали по малко ракия да се сгреят.

- Е па я викам по-здрава къща да си построим – думало едното прасе.

- Е па от що ке я правим?

- От снег – рекло третото прасе, дето най-много било пило и вече мозъкът му в извънземен режим заработил.

Е те туй било то едно истинско иглу.

Седи Вълкът на един хълм и вие по луната, дето се не види през облаците, и гледа, на другия край на гората дим се вие. “Скапаните прасета пак къща са построили, рекъл си той, и огън са запалили, бе не ме интересува, ще ходя там, че тука топките ми на грахчета ке станат”.

Отишъл Вълчо до иглуто и потропал на вратата.

- Ей, свини, я да ме пуснете и я да се постоплим малко, че тука вънка си е ебало мамата – рекъл той.

- Я па тоя! – дочул се отвътре вик. – Къф си ти бе?

- Бегай се, дорде не сме ти подпалили опашката! – викнало второто прасе.

- Ойлеле, Вълкът цял гей-парад е спретнал! – изпискало третото прасе, като надзърнало през прозорчето. Вълчо се огледал озадачено, но не видял никой друг. – Ти за десет гея се броиш бе, тъпоумнико! – изкискало се прасето на прозореца.

Вълчо направо побеснял, поел ужасно дълбоко въздух и като духнал, нищо не направил. Гадното иглу не помръднало ни на йота (какво е това йота?). Спрял се, та се замислил що да стори. “Ке се изпикаем на иглуто им и то ке се разтопи!”, светнали му очичките и речено – сторено.

Мокри и кисели като лимони прасенцата се замъкнали надалеч от препиканото място, а Вълкът се върнал на хълма си, защото нямало вече къща в гората и нямало що да дири из пущинака.

Ууу, този път прасенцата подхванали сериозно бутилката, но не толкоз заради студа, колкото от срам и унижение. Седнали до горския поток, който още не бил замръзнал, и подели такава беседа:

- Тоа ке му правим главата да роди лепенки – разправяло завалено едното прасенце.

- Ке му избием зъбките, ей! – дразнело се другото.

- Ке му правим лицето трудно за рисуване! – канело се третото.

- Ей с тоя клон ке го потрошим! – размахало някакъв клон първото прасенце.

- Ей, по-леко ма! – рекло второто, защото клонът го шибнал по кратуната.

- Ке му го наврем тоя клон в … – но първото прасенце не могло да довърши, тъй като клонът съборил второто в ледените води на потока и то се разпискало:

- Помооощ! Помооощ!

- Олеле, що стори ти ма! – провикнало се третото прасенце и се опитало да помогне на второто, но течението вече го било отнесло далееече, далече.

- Вълкът е виновен – заявило първото и, залитайки, тръгнало към хълма, откъдето се чувал самотният вой на Вълчо.

- Ке го утепем – допълнило третото прасенце и двамцата, прегърнати през рамо, се заклатушкали да отмъстят.

Намерили Вълка (премръзнал, та се вкочанил – а топките му – на ечемик се свили) и като го подбрали, направо го утепали от бой. След това се върнали при поточето да полеят победата. Напили се като кирки и заспали. Напролет, когато Баба Меца най-сетне изпълзяла от бърлогата си, била приятно изненадана от замразеното свинско, което открила да се валя безпризорно в ракитака.

Когато обаче изяла месото, Баба Меца така се напила от високото алкохолно съдържание в него, че си забравила името и накрая си измислила ново, което било 6тата мечка.

0

Приказки изпод Болния Мозък: ЗА ЗЛАТА ПРИНЦЕСА

Вървяла си Злата принцеса през парка с нейната кола. Там си играели Прекрасната ламя и нейните дружки на ластик. Лошата принцеса решила да им развали играта - тя се дразнела, защото те поддържали форма. Натиснала газта до край и - речено-сторено.

Автор: Jeni & Zlatina
Корица: Will Hall
Година: 2006

       ,-~~-.___.
      / |  '     \
     (  )         0          It was a dark and stormy night...*
      \_/-, ,----'
         ====           //
        /  \-'~;    /~~~(O)
       /  __/~|   /       |
     =(  _____| (_________|

* От романа “Пол Клифърд” на Едуард Баулър-Литън, Барон Литън Първи

Вървяла си Злата принцеса през парка с нейната кола. Там си играели Прекрасната ламя и нейните дружки на ластик. Лошата принцеса решила да им развали играта – тя се дразнела, защото те поддържали форма. Натиснала газта до край и – речено-сторено.

Разстроена, ламята побягнала и се опитала да скрие сълзите си. Обаче Злата принцеса си имала омагьосан принц, който командвала безкористно.

Принцесата накарала принца да хване ламята. Той нямало какво да направи и се подчинил. Подгонил я той, хванал я за гърлото, но ламята била много тренирана и издържала на тежки изпитания.

Злата принцеса накарала принца да превърне ламята в лъв. Принцът, както си държал ламята, почнал да я блъска в тротоара с единствената надежда ламята да си признае, че е лъв.

Да, но в същото време дошла майката на ламята и изляла гнева си върху принца.

Старата ламя пребила горкия принц, който всъщност не бил принц, а овчар, принуден от Злата принцеса да се прави на принц. Общо взето на овчаря не му останало много да живее. Обаче той си имал една тайна отвара, дадена му от местната вещица. Тази вещица всъщност била дойката на Добрата ламя, но понеже на младини попрекалявала с LCD-то била полудяла и не помнела това.

Та взел овчарят тази отвара и я излял на главата на принцесата. Тя се превърнала в една много, ама мнооого зла принцеса.

И като се ядосала тази много зла принцеса и като подхванала овчаря, ламите, дойката …

… ги накарала да се мислят за котараци в чизми. Направо им разбила ценностните системи.

0

Приказки изпод Болния Мозък: ЗА ЧЕРВЕНАТА ШАПЧИЦА И ЗЛИЯ ДЪЛЪГ, КОИТО

Така бабата на Червената Шапчица останала без маргарин и умряла същата нощ, но никой не се натъжил особено, защото и без това не й била истинска баба, а и имала огромна брада и била плешива.

Автор: Rogger Dojh
Корица: Will Hall
Година: 2006

       ,-~~-.___.
      / |  '     \
     (  )         0          It was a dark and stormy night...*
      \_/-, ,----'
         ====           //
        /  \-'~;    /~~~(O)
       /  __/~|   /       |
     =(  _____| (_________|

* От романа “Пол Клифърд” на Едуард Баулър-Литън, Барон Литън Първи

Решила майка й на Червената шапчица да я прати при баба й в другия край на гората да я види. Връчила й една червена шапчица и една кошница с маргарин, че баба й била болна, да се лекува с маргарина, и рекла:

- И да се пазиш от Злия Дълъг, който дебне в гората!!!

- Мдам. – отвърнала Червената шапчица, турила си червената шапчица на главата и заприпкала с кошница в ръка.

Припка, а около нея птиченца, пеперудки, цветенца, все едно е в някой Сънчо.

И именно този момент Злият Дълъг избрал да се появи.

Появил се Злият Дълъг от небето, възседнал изполинската Синя Птица, която от висините на своя полет тутакси съзряла светналата като сигнална лампа червена шапчица.

Червената Шапчица се спряла и го загледала, докато се смъквал от гърба на Синята Птица. После двамата застанали така и се гледали известно време.

- Аз съм злият Дълъг. – казал най-накрая Злият Дълъг и нямало съмнение, че това е именно така.

- Аз съм Червената Шапчица! – изтананикала тя при същата степен на неопровержимост.

- Да не си помислиш, че ми викат Злия Дълъг заради ръста? – сопнал се Злият Дълъг, гледайки по зъл начин Червената Шапчица.

- Хмм. – отвърнала тя. – Много си оригинален.

Злият Дълъг, очевидно подразнен от последните думи на Червената Шапчица, разперил крилата на Ангелския си костюм и стъклопакетът му пробляснал заплашително. След което попитал:

- Накъде си тръгнала?

- На 6тата мечка в гъза. – отвърнала натъртено Червената Шапчица, която малко се стреснала от внезапната поява на крилата. – При баба. – побързала да допълни тя, защото Злият Дълъг направил крачка напред. – На другия край на гората.

- А какво носиш в тази кошница? – поинтересувал се Злият Дълъг.

- Талибански лай … маргарин. – заекнала Червената Шапчица, а Злият Дълъг вече се надвесвал над нея.

- Да не е нещо друго?

- Не. – уверила го Червената Шапчица. – На, виж сам.

- Мдаа, маргарин е. – разочаровано констатирал Злият Дълъг, след като подушил нещото в кошницата. – Както и да е, идвам с теб.

Червената Шапчица искрено се изненадала от подобно предложение.

- Да бе, знаеш ли как смърди дъртата? – сбърчила гнусливо нос тя.

- Аа, ми именно, нали някой трябва да предпази невинна девойка като теб от бруталностите на живота?

Червената шапчица леко се смутила от нотката, която се прокраднала в гласа на Злия Дълъг, докато произнасял думата “девойка”. Асоциации се зароили в главицата на Червената шапчица: “100% free, teen asian, amateur …”

- Не. – отсякла тя и се обърнала решително.

И тогава се заковала на място.

Пред нея стоял … за момент тя си помислила, че това е Вълкът. После обаче разбрала, че това е талибайнольо.

- Аййййййййййййййййййййй!!!! – изпищяла тя, хвърлила кошницата с маргарин и се втурнала назад, право в прегръдките на Злия Дълъг. Той внимателно я спуснал на земята и я прибутал зад себе си, а в ръката си вече стискал Концептуалния меч.

- Ае, беж от тук. – наредил той на талибайнольо, но до талибайнольо се изправил Етървата и се усмихнал лъчезарно и Злият Дълъг, леко смутен, бил принуден да увеличи диоптера на анатомичния си късогледер.

- Аййййййййййййййййййййй!!!!! – пронизително изпищяла отново Червената Шапчица, която имала остро девическо зрение, и припаднала при вида на Етървата.

Синята птица, която всъщност била син щраус, си била заровила главата в земята, за да не гледа Етървата.

От другата страна на талибайнольо гордо изпъчил лъскав гъз Азис. Злият Дълъг преглътнал притеснено – противникът бил по-многоброен от обикновено и предполагал неприятност.

Зад предводителите на Лайняния отряд се строили два кватропедерата отбрани педали. Злият Дълъг направил няколко светкавични сметки и без колебание надал стъклопакетния вик “На помощ, Стъклопакетно Войнство!” и тутакси от небето се изсипали дузина камили-пацаци с парашути, а на гърба на всяка седял по един Робот-Коньоубиец.

Тръпка на страх преминала този път през редиците на Лайняната Дружина.

- Ахаб гав глааб! – ревнал талибайнольо, събирайки последните капчици смелост и гнусните се хвърлили напред, кои с цел да се доберат до Червената Шапчица, кои да заколят Злия Дълъг и да натрошат на парчета Глупостните роботи.

Последвало кратко сражение и с мазните си, потни задници кватропедератите ааа-ха да вземат превес, когато 6тата мечка се задала от планината и изяла с гъз всички неприятници, след което се върнала с ръмжене обратно.

Злият Дълъг изпратил роботите за дезинфекция, а той самият отишъл да се изкъпе в реката. Поставил все още изпадналата в несвяст Червена Шапчица на меката трева на брега, съблякал се и се цамбурнал в дълбокия вир (колкото и дълбок да бил, Злият Дълъг все пак опирал дъното с крака). Слънцето затоплило Червената Шапчица и тя се събудила. И що да види – всички дрехи на Злия Дълъг на куп на брега, а той във водата.

- Ей, излез де! – викнала тя закачливо.

- ‘Що ти не влезеш. – изръмжал кисело Злият Дълъг в отговор. – Да видиш, ‘що ми викат зъл и дълъг :P

Така бабата на Червената Шапчица останала без маргарин и умряла същата нощ, но никой не се натъжил особено, защото и без това не й била истинска баба, а и имала огромна брада и била плешива.

0

Приказки изпод Болния Мозък: ЗА ИЗРÒДИЯ, ЕДНАКВИТЕ, ПОДОБНИТЕ И ДРУГИ ЛОШИ НЕЩА

От лабораториите на Изродите обаче изпълзяли мозъчните глисти и изяли на Изрода мозъка, но то не си проличало много, защото - дали глисти или изродски мозък - все в гъз.

Автор: Rogger Dojh
Корица: Will Hall
Година: 2006

       ,-~~-.___.
      / |  '     \
     (  )         0          It was a dark and stormy night...*
      \_/-, ,----'
         ====           //
        /  \-'~;    /~~~(O)
       /  __/~|   /       |
     =(  _____| (_________|

* От романа “Пол Клифърд” на Едуард Баулър-Литън, Барон Литън Първи

Имало едно време Еднакволандия, където си ебало майката от доблестни рицари, които не слушали Фейт и били страшно умни, красиви, силни и най-вече двама по двама еднакви. /Дори козите раждали еднакви/. По едно време там се родили Д. и Д. – двама еднакви. А още преди това се бил родил само един еднакъв, който не бил еднакъв, а бил грозен, дребен, кльощав, тъп и не особено доблестен, и имал болен мозък. Той се родил, когато еднаквите се опитали да направят близнак на Добрите /той бил ужасният резултат от неуспешния експеримент/. А пък Добрите живеели далеч, заедно със свети Серафим в Доброландия и не им пукало за еднаквите, ама за Изрода, където бил създаден по техен образ и подобие, им пукало и те му помогнали да избяга от Еднакволандия и за да не дойде при тях му дали да си направи своя страна и да я засели с каквото си иска, най-вече с изроди. И кръстили тази страна Изродия.

Та по едно време след това се родили еднаквите Д. и Д. Тогава Изродчето, което се нарекло Роко дьо Х-Уинг, накарало робите да създадат в лабораториите биологическото оръжие Мозъчнум Тениум и заразил с тенията мозъка на единия Д., а тя му изяла мозъка, раздвоила се и поела функциите му. Тъй че, когато пораснал, Д. вече бил станал изродски Благородник и избягал в Изродия, като се нарекъл Даниел фон Бардакен. Брат му Д. бил подложен на политическо преследване от страна на Върховните еднакви и толкова го тормозили, че станал олигофрен и се нарекъл Олигофренчето. В Изродия Кардинал фон Бардакен издигнал статуя на брат си като статуята на свободата, на която Олигофренчето си дърпало пишката.

От лабораториите на Изродите обаче изпълзяли мозъчните глисти и изяли на Изрода мозъка, но то не си проличало много, защото – дали глисти или изродски мозък – все в гъз.

После Изродия обявила война на Еднакволандия и докато Благородниците на Изродия и Върховните еднакви запивали заедно в някое васално кралство, Изродия премазала доблестните рицари на еднаквите, като хвърлила срещу тях ужасяващите сили на скунксаурите и разни други лошави работи, за които само се носи мълвата, че са по-лошави и от ?бан Гъз и може би е вярно. А после оцелелите еднакви, на които умрели близнаците и всъщност били само подобни, отишли заедно със скунксаурите и основали Подобноландия. А ?бан Гъз станал още по-ебан, защото всички подобни му се изредили и дори Лайняната Уста, и тя му се изредила. Тогава дошли Върховните еднакви и като се ядосали, че сега Олигофренчето се разпорежда по земите им, изтрили паметта на Благородниците на Изродия и ги заточили на лайното Земя.

0

Приказки изпод Болния Мозък: ЗА БИБЛИЯТА

Но сряза го Роджър Доч: Това има научна стойност и освен това ме възбужда. Виж, отново си дръпна пишката.

Автор: Rogger Dojh
Корица: Will Hall
Година: 2006

       ,-~~-.___.
      / |  '     \
     (  )         0          It was a dark and stormy night...*
      \_/-, ,----'
         ====           //
        /  \-'~;    /~~~(O)
       /  __/~|   /       |
     =(  _____| (_________|

* От романа “Пол Клифърд” на Едуард Баулър-Литън, Барон Литън Първи

Б И Б Л И Я

И рече ОгошГо: не искам да гледам натам, защото ще повърна.

Но сряза го Роджър Доч: Това има научна стойност и освен това ме възбужда. Виж, отново си дръпна пишката.

И рече тогава ОгошГо: Доч, ти си ненормален.

И отвърна Роджър Доч: Ти не знаеш, какви неща съм сънувал, онова за кучката, дето ми гнояса хуя, нищо не е.

В лето 1995 Роджър Доч и ОгошГо съзряха из първом Олигофренчето. Роджър Доч бе озарен свише, с олигофренче-прозрение, и не можа да откъсне взор от Олигофренчето, дорде то бе на плажа и си дърпаше пишката и викаше х-х-х.

А ОгошГо бе озарен отвътре и не искаше да гледа Олигофренчето, а то бе слязло между хората и те не го гледаха, защото си дърпаше пишката и ходеше на пръсти.

ГЛАВА ПЪРВА

Беше там олигофрнопедагожка майка олигофренородица, а отрочето й Олигофренче каза:

“Х-х-х-х-х-х-х-х-х-х-х-х-х-х-х-х-х-х-х-х-х-х-х-х-х-х-х-х-х-х-х-х-х-х-х.”

И не го е родила тя, а го е родила самата майка природа.

И не го е родила майката природа, а нейна грешка го е родила.

И рече ОгошГо: На чичо ми Акай и Пикай отново се е скапал нещо. Е така, като си слушаш в едната колона изчезват само басовете. Е-такава ми стана главата от слушане и слухът ми е като на прилеп.

А Роджър Доч не го слушаше и рече: Ебал съм му майката, обаче някой си прави пишки с нас, казвам ти. Писнало ми е да си правят пишки с мен. Е-там горе има някой, който, откакто съм се родил си прави пишки с мен. Гледа ме и от време на време ми отпуска по малко късмет, колкото да ми е гадно после, като се прееба.

И пророчество бе изречено от ОгошГо: Това е Олигофренчето, което си дърпа пишката и си прави пишки с теб.

И разсмяха се ОгошГо и Роджър Дочь, защото бяха открили, кой си прави пишки с тях.

И тогава олигофренската светлина заля Роджър Доч и той каза:

А светът е единият ташак на Олигофренчето.

ГЛАВА ВТОРА

Държеше Олигофренчето отворена шарена тетрадка и между страниците й имаше шарена гумена топка, която то подхвърляше и улавяше отново в тетрадката и викаше “х-х-х” и целуваше олигофренопедагогстващата баба олигофренородица.

И беше голичко Олигофренчето на плажа, където нямаше нудисти – за да може да си дърпа пишката.

Амин.