6тата Мечка, Rogger Dojh Archive

0

6тата Мечка, Част първа, 34

"Дай заповед за начало на Свещения Джихад и нека бъдем юмрука на Талибайноллах, който ще размаже неверниците!" изкомандва той

6тата Мечка
Автор: Rogger Dojh

       ,-~~-.___.
      / |  '     \
     (  )         0          It was a dark and stormy night...*
      \_/-, ,----'
         ====           //
        /  \-'~;    /~~~(O)
       /  __/~|   /       |
     =(  _____| (_________|

* От романа “Пол Клифърд” на Едуард Баулър-Литън, Барон Литън Първи

34. Ациганистан – Централния храм на 6тата мечка – 16. април 2307 г. 01:30 AM

В едно от подземните помещения на Централния храм на 6тата мечка, привършваше събрание на Вождовете. Изтребител Баш-Талибайнольо беше на чело на Кръга, седнал по турски на бетонния под. Интериорът на конферентната зала се състоеше от десетина димящи факли, забодени в поставки по стените.

- Сега е моментът да започнем офанзивата – говореше Държавният съветник на БашТалибайнольо, изгърбен талибайнольо с дълга кафява брада. – Докато 6тата мечка ангажира 90% от военния капацитет на Галактиката, можем да ги изненадаме и основните ни въоръжени части да достигнат до Бетелгиус, преди долните неверници да са имали възможност да реагират.

Изтребител рязко се изправи и церемониалните му рога изтракаха в ниския таван.

- Дай заповед за начало на Свещения Джихад и нека бъдем юмрука на Талибайноллах, който ще размаже неверниците! – изкомандва той и се отправи към покоите си.

0

6тата Мечка, Част първа, 33

"Това е извънредна информационна емисия, която се излъчва с приоритет в цялата Галактика!"

6тата Мечка
Автор: Rogger Dojh

       ,-~~-.___.
      / |  '     \
     (  )         0          It was a dark and stormy night...*
      \_/-, ,----'
         ====           //
        /  \-'~;    /~~~(O)
       /  __/~|   /       |
     =(  _____| (_________|

* От романа “Пол Клифърд” на Едуард Баулър-Литън, Барон Литън Първи

33. Галактически ефир – 16. април 2307 г. 00:05 AM

- Това е извънредна информационна емисия, която се излъчва с приоритет в цялата Галактика! Военният пресаташе на Обединените Военни Сили съобщи, че след почти четири дни активно преследване 6тата мечка внезапно е прекратила нападенията си и е изчезнала в Галактическия сектор на Белатрикс. Специализирани инжинерни екипи претърсват съседните отсеци от подпространството. 75% от специалните Урс-Морт отряди, екипирани с 6-резистентни костюми и 6-убивни пушки, очакват в пълна бойна готовност в близост до мястото. За първи път от началото на трагичните събития в доклада на Централния Щаб на Обединените Военни Сили се прокрадва надеждата, че положението може би ще бъде напълно овладяно. Благодарение на изумителния скок в развитието на подпространствените и информационните технологии и на единодушния отпор, даден от всички галактически раси, Обединените Въоръжени Сили успяха да се противопоставят на най-страшния и безпощаден ксено-противник, пред когото човечеството някога се е изправяло по пътя към овладяване на Космоса: 6тата мечка. Ето картина от временния щаб на командаването на Урс-Морт…

0

6тата Мечка, Част първа, 32

Колосалните размери на К-2509148156 заплениха Императора. Акула все едно че висеше неподвижна на фона на звездното струпване.

6тата Мечка
Автор: Rogger Dojh

       ,-~~-.___.
      / |  '     \
     (  )         0          It was a dark and stormy night...*
      \_/-, ,----'
         ====           //
        /  \-'~;    /~~~(O)
       /  __/~|   /       |
     =(  _____| (_________|

* От романа “Пол Клифърд” на Едуард Баулър-Литън, Барон Литън Първи

32. Императорът при К-2509148156

К-2509148156 се оказа енергиен център на мислещите абстракции Хифи, задоволяващ нестихващия глад на -Z. Акула отказа да се доближи на по-малко от една светлинна година, тъй като концентрацията на енергия и разликата в потенциалите криеха непосредствени опасности за щурмовия кораб, малък като прашинка в сравнение с космическия комплекс.

Колосалните размери на К-2509148156 заплениха Императора. Акула все едно че висеше неподвижна на фона на звездното струпване.

Един дежурен бот на Хифи се поинтересува, с какво може да помогне на Императора. Магнаф накратко изложи ситуацията, след което получи потвърждение за точния час на преминаване на Космическата вълна и уверение, че никакви принцеси не са посещавали К-2509148156. С това разговорът приключи.

0

6тата Мечка, Част първа, 31

Акула изскочи с дива скорост в Локалния космос на планетата, едиствена в системата Сянка. Посрещна я вълна от пълна липса на информационна среда. Планетата тънеше в тишина и тъмнина. Ни един изкуствен обект не нарушаваше виртуалните тактически карти.

6тата Мечка
Автор: Rogger Dojh

       ,-~~-.___.
      / |  '     \
     (  )         0          It was a dark and stormy night...*
      \_/-, ,----'
         ====           //
        /  \-'~;    /~~~(O)
       /  __/~|   /       |
     =(  _____| (_________|

* От романа “Пол Клифърд” на Едуард Баулър-Литън, Барон Литън Първи

31. Императорът на Свят Сянка

Акула изскочи с дива скорост в Локалния космос на планетата, едиствена в системата Сянка. Посрещна я вълна от пълна липса на информационна среда. Планетата тънеше в тишина и тъмнина. Ни един изкуствен обект не нарушаваше виртуалните тактически карти.

Този път Император Магнаф Ениствен се принуди да кацне. Нехуманоидните й обитатели не поддържаха нито един от широко използваните в Галактиката информационни интерфейси.

Акула се приземи в пустинна равнина близо до екватора.

Според данните, които Императорът откри в паметта на Акула, тук живееха Сенки. Нямаше обаче яснота по въпроса, какво представляват тези същества.

Императорът изчака половин час в кабината на Акула и в крайна сметка излезе на повърхността на планетата. Атмосферата бе чудесна и слаб полъх раздижи Императорската мантия. Императорският Жезъл на Смъртта засия меко в тихия полумрак.

Пясък под нозете. Леки, мрачно оцветени облаци в небето. Кристални кули, наредени по хоризонта. Някой, който се приближава. Тъмна сянка на непозната твар. “Тези също са ми поданици”, напомни си Императорът и се изправи величествено.

Когато сянката се доближи достатъчно, за да може да се различи онзи, който я хвърля, Императорът си даде сметка, че такъв няма. Една от кулите в далечината заблестя по-силно и Сянката ипъкна върху пясъка.

Колкото и да беше Император, Магнаф почувства как по гърба му пробягват Мравките на Страха. Сянката се доближи съвсем, спря се на няколко крачки и се смали за момент.

Ефирен дрезгав глас без интонация изчегърта във въздуха:

- Повелителю мой – каза гласът. – Приветствам те с добре дошъл на Свят Сянка.

- Добре дошъл – отекна в някое съседно измерение хор от сенчести гласове.

- Повелителю мой – поде отново с литургичен патос сянката, – с какво можем да ти услужим.

Императорът, посъвзел се малко от културния шок, успя да овладее дишането си и отвърна:

- Дъщеря ми, Принцеса Белолика, изчезна безследно и Галактическата информационна система не може да я открие. В момента проверявам най-вероятната възможност, а именно, че тя е била отнесена от Космическата Вълна и евентуално е била изхвърлена на някой планетарен бряг.

В тишината вятърът си играеше с пясъка.

- Сянката на Маг Деметриус попадна в Космическата Вълна преди двадесет и четири часа – изхъхри гласът. Императорът не бе сигурен, дали наистина чува думите, или тази твар успяваше някак да симулира нервни импулси някъде между ушите и мозъка му. – Но Космическата Вълна никога не е оставяла нещо на този бряг. Не.

- Сигурен ли си?

- О, да. О да, сигурен съм. Между нас няма нито човек, нито Сянка на Принцеса Белолика. Щяхме да знаем, ако тя бе при нас.

Тишината се върна. Сянката сякаш се готвеше да си отиде, но изведнъж отново събра мрака в себе си.

- Но, ако дъщеря ти, о, Повелителю, е сполетяна от тази участ, ако Принцеса Белолика е Отнесена от Вихъра, Сянката на Маг Деметриус може би знае, къде е тя.

- Ти каза, че тази Сянка е попаднала в Космическата вълна. Как мога да я открия?

- Може би – съскаше гласът в един тон, – …ние предполагаме, че е възможно Сянката на Маг Деметриус да се намира в Долината на Смъртта.

- Долината на Смъртта? – Акула отвърна на запитването на Императора с код 404. – Какво е това?

- Ние смятаме, че може би това е долина – отговори бавно гласът. Императорът се вгледа в сянката пред себе си, но не откри в нея и следа от сарказъм.

Императорът така и не усети, кога Сянката се разля и се разпръсна сред естествените сенки на релефа. Вятрът се бе засилил и понесе вихрушка пясък нанякъде. Повей като въздишка изстена в носа на корпуса на Акула.

0

6тата Мечка, Част първа, 30

Принцеса Белолика не се намираше на ни един от световете и в тази система. Политически и военни екзекуции този път нямаше, тъй като Седмочисленици се управляваше от религиозен орден.

6тата Мечка
Автор: Rogger Dojh

       ,-~~-.___.
      / |  '     \
     (  )         0          It was a dark and stormy night...*
      \_/-, ,----'
         ====           //
        /  \-'~;    /~~~(O)
       /  __/~|   /       |
     =(  _____| (_________|

* От романа “Пол Клифърд” на Едуард Баулър-Литън, Барон Литън Първи

30. Императорът в системата на Седмочисленици

Принцеса Белолика не се намираше на ни един от световете и в тази система. Политически и военни екзекуции този път нямаше, тъй като Седмочисленици се управляваше от религиозен орден. Но за сметка на това Инквизицията се развилня щастливо и помогна малко на 6тата мечка в премахването на човечеството от лицето на Космоса.

0

6тата Мечка, Част първа, 29

Дъщеря му не беше там. Много хора, предимно роднини на екзекутираните за неизпълнение на воинския дълг офицери, не успели на открият Императорската дъщеря, горчиво съжаляваха за това.

6тата Мечка
Автор: Rogger Dojh

       ,-~~-.___.
      / |  '     \
     (  )         0          It was a dark and stormy night...*
      \_/-, ,----'
         ====           //
        /  \-'~;    /~~~(O)
       /  __/~|   /       |
     =(  _____| (_________|

* От романа “Пол Клифърд” на Едуард Баулър-Литън, Барон Литън Първи

29. Императорът в системата на Централен Депорт

Дъщеря му не беше там. Много хора, предимно роднини на екзекутираните за неизпълнение на воинския дълг офицери, не успели на открият Императорската дъщеря, горчиво съжаляваха за това.

0

6тата Мечка, Част първа, 28

Защото Космическата вълна завихряше пространството и отнасяше по някой и друг предмет или, както понякога се бе случвало - по някое живо създание. И имаше вероятност дъщеря му да е именно такъв тип същество - Отнесено от Вихъра. Ето колко беше вероятно: 97,98%. С повреден модул за връзка тя можеше изобщо да не бъде засечена, дори да е оцеляла и Вълната да я е изхвърлила на някой бряг.

6тата Мечка
Автор: Rogger Dojh

       ,-~~-.___.
      / |  '     \
     (  )         0          It was a dark and stormy night...*
      \_/-, ,----'
         ====           //
        /  \-'~;    /~~~(O)
       /  __/~|   /       |
     =(  _____| (_________|

* От романа “Пол Клифърд” на Едуард Баулър-Литън, Барон Литън Първи

28. Открит космос – Императорски Щурмови Кораб Акула – 16 април 2307 г. 00:45 AM

Ако Императорът си бе направил труда да погледне през прозрачния екран пред себе си щеше да види плътна чернота. Зад Акула в далечината (в една ужасно далечна далечина, ако се съди по размерите на Галактиката) се виждаше малкият диск на Галактиката. Но Императорът се бе вглъбил в резултатите от последните анализи и, следвайки сценариите на най-голяма вероятност, нахвърля прост план за действие – трябваше да провери шестте свята, които лежаха на остта, започваща от Центъра на Галактиката и минаваща през Императорския дворец.

Защото Космическата вълна завихряше пространството и отнасяше по някой и друг предмет или, както понякога се бе случвало – по някое живо създание. И имаше вероятност дъщеря му да е именно такъв тип същество – Отнесено от Вихъра. Ето колко беше вероятно: 97,98%. С повреден модул за връзка тя можеше изобщо да не бъде засечена, дори да е оцеляла и Вълната да я е изхвърлила на някой бряг.

Ако 6тата мечка не бе изяла Принцеса Белолика (Императорът решително си забрани да мисли за това), девойката може би се намираше на някой от тези светове:

Централен Депорт
Седмочисленици
Свят Сянка
К-2509148156
(о-оу!) Глупостната планета (Императорът изведнъж се притесни)
Ррррр

За последно свери резултатите от анализите със списъка, за миг затвори очи и се изолира от нервно-информационните интерфейси на Акула, потапяйки се в привичната си информационна слепота. След което се насочи към първата си спирка: Централен Депорт.

0

6тата Мечка, Част първа, 27

- Това ще ги накара да стоят настрана - гласът на Императора прозвуча глухо в кабината. Когато се освободи достатъчно дълга отсечка за начално ускорение, Императорът заходи за подпространствен преход и отново изчезна от тактическите карти на службата му за сигурност.

6тата Мечка
Автор: Rogger Dojh

       ,-~~-.___.
      / |  '     \
     (  )         0          It was a dark and stormy night...*
      \_/-, ,----'
         ====           //
        /  \-'~;    /~~~(O)
       /  __/~|   /       |
     =(  _____| (_________|

* От романа “Пол Клифърд” на Едуард Баулър-Литън, Барон Литън Първи

27. Източен Сириус – Локален космос – Императорски Щурмови Кораб Акула – 16. април 2307 г. 00:30 AM

Информацията се стовари върху Акула сякаш морска вълна заля малко кученце на брега, когато щурмовият кораб изскочи в порталния сектор на системата. Източносириуският Университет беше най-голямото академично учреждение в цялата Галактика. Поради огромния технологичен капацитет, с който разполагаше, той бе едно от основните звена на GWEN, заедно с ВРЦРУ и Централното управление на Обединени Въоръжени Сили. Достъпът до информционните бази данни от Локалния космос беше мигновена. Императорът изключи всички идентификации, акостира без да се обяви в някакъв авариен док на едно от по-малките космически пристанища и продължи своето информационно издирване.

Според данните от ВРЦРУ дъщеря му за последен път беше забелязана в рамките на наблюдаваното информационно пространство в 7:33 PM на 11.04.2307 г. в Императорския дворец на Бетелгиус 5. Точно 19h и 30min по-късно Талибайнольо бяха атакували Бетелгиус 5 с невроразрушителни лъчи. Императорското семейство и по-голямата част от държавния апарат бяха незасегнати. Към тези сведения анализаторът на Акула прибави ново – в 8:12 PM на 11.04.2307 г. – Институтът по Космическа Метеорология регистрирал периодичната Космическа вълна, която се зародила в центъра на Глакатиката, за няколко часа се разширила концентрично в подпространството и затихнала в Периферията.

Императорът се поинтересува, каква, по дяволите, е тази Космическа вълна. Отговорът така го зашемети, че почти пропусна да забележи присъствието на Имперска Сигурност, която с изключителна прецизност го бе засякла след пристигането му и сега връхлиташе, за да го охранява.

- Ваш’та мама – озъби се неопределено Император Магнаф Единствен и се отдели от дока. Флотилията на Имперска Сигурност, този път твърдо решена да не остави Властелина на Хора и Извънземни да й се изплъзне, се опита да образува формация около Акула и да я последва, но се наложи панически да се разпръсне, когато щурмовият кораб с Императора на борда се насочи право към флагмана и се опита да се блъсне в него.

- Това ще ги накара да стоят настрана – гласът на Императора прозвуча глухо в кабината. Когато се освободи достатъчно дълга отсечка за начално ускорение, Императорът заходи за подпространствен преход и отново изчезна от тактическите карти на службата му за сигурност.

0

6тата Мечка, Част първа, 26

След малко пренареди формацията в куб. Отстрани останаха два кораба, които той побутна няколко пъти наляво-надясно, след което разсеяно се опита да събере светещите им точки в една. Проблесна взрив и корабите изчезнаха от картата.

6тата Мечка
Автор: Rogger Dojh

       ,-~~-.___.
      / |  '     \
     (  )         0          It was a dark and stormy night...*
      \_/-, ,----'
         ====           //
        /  \-'~;    /~~~(O)
       /  __/~|   /       |
     =(  _____| (_________|

* От романа “Пол Клифърд” на Едуард Баулър-Литън, Барон Литън Първи

26. Нова Трансилвания – Локален космос – Императорски Щурмови Кораб Акула – 16. април 2307 г. 00:15 AM

Императорът се установи в орбита около административния свят на системата. Информционната среда беше много слаба, повечето планети тънеха в гробовно мълчание. Единствената космическа база се намираше на спътника на Нова Трансилвания Свят Мейн. Затова и паниката, която настъпи при разпознаването на Императорските идентификационни кодове не бе кой-знае какво. Целият военен флот на системата бе мобилизиран за няколко минути и десетина допотопни крайцера излязоха, за да посрещнат Властелина на Галактиката.

Императорът мрачно изчака флотилията космически каруци да се приближи и ги строи в правилен десетоъгълник. Не, че имаше някаква конкретна цел, просто си рисуваше върху листа на виртуалното тактическо пространство фигурки, докато мислеше.

След малко пренареди формацията в куб. Отстрани останаха два кораба, които той побутна няколко пъти наляво-надясно, след което разсеяно се опита да събере светещите им точки в една. Проблесна взрив и корабите изчезнаха от картата.

- Опс! – възкликна Императорът и насочи Акула през подпространството към Източен Сириус. Кубът от военни космически машини се задържа още известно време, след което се престрои в траурна процесия в чест на загиналите при сблъсъка другари. В навигационната кула на Главната Военна база главнокомандващият КВС стискаше в безсилна ярост юмруци и гледаше с насълзен поглед точката в холограмния екран, в която две от елитните им военни единици, два екипажа от най-надарените младежи на системата, бяха престанали да съществуват.

0

6тата Мечка, Част първа, 25

- Така да бъде, Ваша Светлост - отвърна Антикон 1, след което продължи леко насечено в нов изказ, който Злият Дълъг веднага определи като Игрив Изродски. - Уважаема Милейди, Вие сте много глупава, но въпреки това може би Вашите мизерни познания по филология ще ни помогнат да разрешим загадката на едно пророчество.

6тата Мечка
Автор: Rogger Dojh

       ,-~~-.___.
      / |  '     \
     (  )         0          It was a dark and stormy night...*
      \_/-, ,----'
         ====           //
        /  \-'~;    /~~~(O)
       /  __/~|   /       |
     =(  _____| (_________|

* От романа “Пол Клифърд” на Едуард Баулър-Литън, Барон Литън Първи

25. Земя – България – вилна зона Симеоново – 15. април 2307 г. 09:30 PM

О-Гош и Злият Дълъг седяха около масата в Опасната Кухня (* Опасната Кухня, bg – The Dangerous Kitchen, б.пр.) и ядяха качамак от една огромна купа. Люти чушки като зелени блатни риби плуваха в маринадата си в буркан, оставен до качамака; две нахапани глави лук се въргаляха върху къс вестник, а на заден план на горната лавица на етажерката зловещо мекотееше редица плесенясали дюли. Бутилка Розе от Радкиния Бряг стърчеше полуизпита в ъгъла на масата и две пълни чаши пречупваха в розово светлината.

Жорко седеше на земята и наблюдаваше с раздразнено очакване храната на масата. Антените на главата му се бяха изпънали като струни и излъчваха: “Дай, дай, дай ….”.

Серафим доста по-нагло се опитваше, мячейки пискливо, да прехвръкне от гърния ръб на вратата, която бе избрал за база, и да кацне направо в купата с качамак, но Злият Дълъг и О-Гош постоянно го гонеха.

- На Серафим му е пораснала зурла – обади се О-Гош и се огледа назад към крилатата котка.

- Мда – отговори Злият Дълъг с пълна уста и добави, когато преглътна – сигурно защото в стомаха си има черна дупка. ‘Баси, к’ви количества изяжда тая гадина. ‘Ма верно му е розов носа, съвсем е заприличал на зурла.

Серафим отново скочи и разпери крила, О-Гош го бутна във въздуха и Серафим се приземи върху Жорко. Жорко раздразнено го перна с лапа по главата и се махна от стаята.

О-Гош и Злият Дълъг продължиха с вечерята. В това време малък топчест санитарен робот домъкна отнякъде стара тенджера, пълна с мухлясали спагети и я бутна зад етажерката. Тук беше Опасната Кухня и някои от нещата, които живееха самостоятелен живот под масата и в по-тъмните ъгли, наистина можеха да навредят на някой, който не внимава.

Изимаха пет минути в относителна тишина.

- Граааааа! – ревна изведнъж отвън Птицата Предупредител от Алдебаранската смокиня. – Антикон 1 се връща, грааааааааааа!

- А, довел е Милейди! – скочи веднага Злият Дълъг и преди да излезне от стаята изпи на един дъх останалото вино в чашата си. О-Гош също стана и го последва.

На двора се беше спуснал мрак и пролетен хлад вееше от планината. Дворната порта се отвори и пропусна висока и стройна тъмна фигура, последвана от Антикон 1. Зад гърба им Синята птица, която ги бе докарала, изпляска с крила и прехвръкна към гнездото на покрива на къщата.

Фигурата направи с горда походка няколко крачки по пътеката. Голямата широкопола черна шапка, чиято периферия скриваше лицето на новодошлата, сякаш хвърляше допълнителен воал от сенки. Загадъчната личност бе загърната с черно кожено наметало и обута с високи черни ботуши.

Фигурата се спря на няколко стъпки от посрещащите и остър поглед надникна изпод шапката. Антикон 1 побърза да излезе напред и рече:

- Запознайте се, това е Милейди.

О-Гош стисна протегнатата й ръка по свински и се представи, а Злият Дълъг се поклони и изрече официално:

- Злият Дълъг. За мен е удоволствие!

- Приятно ми е – разнесе се решителен и малко рязък глас изпод шапката. – Няма ли да влезем, защото ми е студено?

О-Гош отвори вратата на къщата пред Милейди. Впечатлението за достойнство и достолепие, което присъствието й внушаваше, бе нарушено единствено, когато тя се препъна на прага и за малко да падне и да се пребие.

Без да се бавят, четиримата се настаниха в Светлата стая.

Милейди съблече наметалото си и свали Шапката-покривало, разкривайки най-сетне лицето си. В тон с цялостния си черен стил, там тя беше поставила ужасно много мрачен грим около очите и тъмно червило на устните си.

- Защо си се гримирала като онея от Kiss? – спонтанно зададе първият изплувал в главата му въпрос Злият Дълъг, но погледът, с който Милейди го прониза, можеше да се преведе единствено като: “Грешен въпрос. Ще бъде запомнено”.

Милейди се настани на дивана под прозореца и пое подадената й от О-Гош чаша с вино. Когато и другите насядаха по диваните и креслата, тя каза:

- Да караме по същество. Какъв е проблемът?

- Вие кажете, драги ми Маркизе – обърна се на Високо-Благороднически Изказ Злия Дълъг към Антикон 1, тъй като се бе смутил от собствената си нетактичност и не искаше да разговаря с Милейди.

- Така да бъде, Ваша Светлост – отвърна Антикон 1, след което продължи леко насечено в нов изказ, който Злият Дълъг веднага определи като Игрив Изродски. – Уважаема Милейди, Вие сте много глупава, но въпреки това може би Вашите мизерни познания по филология ще ни помогнат да разрешим загадката на едно пророчество.

Милейди, явно запозната с Игривия Изродски Изказ не остана по-назад и отвърна:

- Ти си по-глупав от мен, Антиконе, защото в главата ти няма нищо друго, освен гъз. А аз съм сто пъти по-умна от тебе.

- Не си сто пъти по-умна от мене, защото си сто милиарда пъти по-глупава от мене и това е толкова сигурно, колкото е сигурно, че си ужасно проста.

Млейди бе сразена от това внезапно откровение и за миг замълча. Антикон 1 се захили, но извднъж извика силно, защото Милейди отмъстително го ощипа по крака.

- Ох, маааа – каза той. – Добре де, не си чак толкова глупава.

- Та кажи сега, какво искаше да ме питаш.

След тази ритуална размяна на оскърбления всички приеха сериозен вид и Антикон 1 накратко разказа за ситуацията, в която се намира Галактиката, за 6тата мечка и за пророчеството, което трябва да им помогне да я сразят.

- “Много мозъци мислиха мъдро. Май много мъчно ще мъртвите мечката. Методът е мърляв, но може да мине. Минете мирно между минаретата Машах-Аб-Минет. Мигнете към моравия Матраз. Мийте меса в морето на Мъртвите. Май мърка маца? Мяу мляска медузи-май. Маца мята мълнии, мълнии могат много милосърдно да минат в мозъка на мечката и майка й мечешка, ако не мре.” – завърши с текста на самото пророчество Антикон 1.

- А вие защо сте решили да унищожите 6тата мечка? – попита Милейди. – Едва ли е по силите ви, следкато цялата военна сила на Галактиката едвам я удържа.

- Чувала ли си за Гигакон? – попита я Антикн 1.

- Естествено, чела съм Епопея на забравените коне. Даже съм писала подробен литературен анализ по нея.

- Всъщност по онова време двамата със Злия Дълъг живеехме в Периферията и тъкмо бяхме основали Стъклопакетния рицарски орден. Тогава бяхме известни с други имена.

Милейди повдигна с недоверие вежди.

- Да бе да, глупости – рече тя.

- Глупости? – отвърна Антикон 1. – Съвсем накратко, през последните двеста години все повече увеличаваха продължителността на живота по генетичен път. След битката при Конярника се наложи да приемем нови личности, защото всички много хубави хора ни намразиха, задето им спасихме задниците. Обединените Галактически Военни Сили – продължи да разказва Антикон 1 – по онова време се бяха осрали напълно с Гигакон и след като им свършихме черната работа, поне успяхме да си издействаме новите имена и си удължихме продължителността на живота, вместо да ни премахнат като свидетели на пълната им некадърност. Всъщност мисля, че го направиха не толкова от добронамереност, а защото ги беше страх да се изправят срещу унищожителите на Гигакон, пред който самите те бяха безсилни. И това беше разумно от тяхна страна. Тайните сили на Стъклопакетният Орден бяха достигнали размери, които е трудно да бъдат обхванати от представите ни в днешни времена. Един конфликт между нас и Галактиката би имала катастрофални последици.

- Както за Галактиката, така и за нас – добави Злият Дълъг. – Оттеглянето ни от Стъклопакетното върховенство бе част от компромиса.

Милейди все още гледаше недоверчиво. Тези ненормални около нея все едно твърдяха, че са синовете на Чингиз Хан.

Тук се намеси О-Гош, който, както обикновено, имаше прекрасна връзка и беше преровил всичко свързано с Милейди в информационните бази на планетата.

- Ти си влизала във връзка с Глупостната планета, нали? – попита неангажиращо той.

Милейди пребледня. И това беше разбираемо, ако се вземе пред вид, как се гледаше на подобно действие в тези времена. 6ти километър бе място, известно с мрачна слава. Злият Дълъг побърза да се намеси.

- И тримата тук сме Глупостници – рече той с авторитетен глас. – Двамата с Антикон 1 сме Върховни Глупостни Адепти, което означава, че на Глупостната планета ни почитат безпределно и имаме достъп до Неприятните Глупостни Сили. Ако се свържеш отново с тях, те ще потвърдят нашата самоличност, колкото и фантастично да ти се струва това. И искам да го направиш веднага, защото трябва да разсееш съмненията си и да пристъпим към работа. ASAP.

Милейди се облегна назад и мълчаливо запали цигара. Всички я наблюдаваха съсредоточено. След няколко дръпки тя най-сетне проговори:

- Достъпът през информационните канали е забранен. Следят го и от един момент нататък е блокиран.

- О-Гош може да ти подсигури канал, който не се подслушва – отвърна Антикон 1. – Но ще имаш само 40 секунди на разположение. Трябва да действаш бързо и да не оставяш следи.

Милейди видимо се вглъби в себе си, докато пренасочваше личния си информационен достъп през Свинската Опашка на О-Гош. От там наистина успя да осъществи контакт с Глупостната планета и, след като пое дълбоко дъх, поиска пряка връзка в реално време.

Дежурно глупостно същество отсреща я приветства и дори я разпозна. Милейди веднага зададе въпроса си, без да дава излишни обяснения. Глупостното същество я помоли да изчака малко и по свои канали се добра до информационните бази на къщата на Симеоново, след това до данните, постъпващи постоянно от домашните датчици и накрая получи видеосигнал от помещението, където тримата Глупостници очакваха решението на Милейди. Излъчи към Милейди статична картина на стаята.

- Интересува те, кои са тези ли? – попита то.

- Да, и побързай, защото времето ми изтича – отвърна нетърпеливо Милейди.

- Това, уважаема Милейди, са Глупостните Адепти Антикон 1 и Злият Дълъг и Глупостната батерия О-Гош. Първите двама са предводители на Победните войски при битката за Конярника. О-Гош е заслужила Глупостна батерия, побрала в архивите си неизброимо количество глупости. Това те интересуваше, нали?

Преди Милейди да успее да отвърне, връзката прекъсна и О-Гош изключи достъпа към публичните бази, за да попречи на евентуално преследване.

Милейди може и да бе впечатлена, но не даде никакви признаци за това. Само каза:

- Повторете ми пророчеството.