6тата Мечка, Rogger Dojh Archive

0

6тата Мечка, Част първа, 24

Всички седяха наредени на Брега като пред сцена и наблюдаваха връхлитащата космическа вълна.

6тата Мечка
Автор: Rogger Dojh

       ,-~~-.___.
      / |  '     \
     (  )         0          It was a dark and stormy night...*
      \_/-, ,----'
         ====           //
        /  \-'~;    /~~~(O)
       /  __/~|   /       |
     =(  _____| (_________|

* От романа “Пол Клифърд” на Едуард Баулър-Литън, Барон Литън Първи

24. Кучи Гъз – Долината на Смъртта – 15. април 2307 г. 08:30 PM

Всички седяха наредени на Брега като пред сцена и наблюдаваха връхлитащата космическа вълна. Някои очакваха прясна храна, други забавление, а хаотичната рептилия с изцъклени очи и членесто тяло, която се поклащаше бавно на вакуумните си лапки и косо се взираше напред с рептилно търпение, предвкусваше фракталните пощипвания на неориентирана бушуваща енергия. Тази енергия след по-малко от минута щеше да се изсипе върху всички зяпачи на брега и да натвори бъркотия и приятни емоции.

За сега това е достатъчно, за да се създаде картина на напрегнато очакване.

0

6тата Мечка, Част първа, 23

В Мрачната Стая седяха три тъмни силуета и стряскащите им сенки подскачаха по стените в отговор на играта на пламъка на свещта, поставена в центъра.

6тата Мечка
Автор: Rogger Dojh

       ,-~~-.___.
      / |  '     \
     (  )         0          It was a dark and stormy night...*
      \_/-, ,----'
         ====           //
        /  \-'~;    /~~~(O)
       /  __/~|   /       |
     =(  _____| (_________|

* От романа “Пол Клифърд” на Едуард Баулър-Литън, Барон Литън Първи

23. Земя – България – вилна зона Симеоново – 15. април 2307 г. 08:00 PM

В Мрачната Стая седяха три тъмни силуета и стряскащите им сенки подскачаха по стените в отговор на играта на пламъка на свещта, поставена в центъра. Жълтата светлина огряваше три замислени лица (едното небръснато), а също така хвърляше отблясъци върху три бутилки Бира от Радкиния Бряг и разкъсан пакет Сн-ак-с Ултра. Лъщяха остриетата на три голи ножа, поставени небрежно на пода около свещта.

Тиха филмова музика допълваше атмосферата – от домашния Пси свиреше OST на LEXXX (порно в космоса).

От ъглите надничаха неясни ръбати форми, а от стените гледаха светещи очи.

- Мигнете към моравия Матраз – повтори поне за стотен път Злият Дълъг. – Думата мигам няма ли някакво по-особено значение? Защото Матраз е име на древнозубенелгенубийски поет, живял 70000 г. преди новата ера.

- Може Матраз да се използва в друг смисъл – отвърна Антикон 1. – Като нищо може да са кръстили някоя звезда на него.

- Зубенелбеглупост – възнегодува О-Гош, който не обичаще толкова дълги и сложни думи.

- Мдааа – провлачи Злият Дълъг. – Мийте меса в Морето на мъртвите. В нито една от базите данни, в които потърсих, няма подобно място.

- Е, аз намерих, но това беше някаква безумна книга в раздела “Творби на психично болни” във виртуалната библиотека на Източносириуския Университет. – Антикон 1 се замисли за миг и после допълни – А, да, имаше и някакво есе на тема замърсяването на окените, озаглавено така.

О-Гош, чиято първа специалност беше планетарна екология, спомена в отговор нещо за риби, които се хранели с катран. Това не помогна на другите двама, само добави зловещи краски в безрадостните им мисли.

- Блех, че гнусно – сгърчи се изведнъж Злият Дълъг, когато в мозъка му пробяга като сърне следната картина:

Черно море, пълно с черни зъбати риби, захапали късове мазен катран, и в това море човек без кожа мие месата си, докато тълпа психично болни извършват психопатските си неща на брега – въртят дланта на протегнатат си ръка във въздуха, стенат, смеят се истерично или се клатят в унес.

Картината се broadcast-на в района на вилата. Възцари се угнетена тишина.

- Може би всички имена са свързани с някакви книги и в тях се крие истинския смисъл на пророчеството? – предложи след малко О-Гош.

Очите на Антикон 1 светнаха, защото Стъклопакетът му улови свещна светлина.

- Няма за какво да се захванем – констатира ненужно очевидното Злият Дълъг. – Освен може би за Машах-Аб-Минет, което, до колкото рабрах, е някаква адска джамия на Ациганистан. Но Матраз няма нищо общо с Ациганистан. Зубенелгенуб се намира точно от другата страна на Галактиката. По времето, когато Матраз е писал, Талибайнольо все още са дълбали дупки за чивтосване в крайбрежните пясъци.

- Те и сега ровят дупки за чивтосване в крайбрежните пясъци. Не видя ли, как обезчестяваха девици? – Антикон 1 говореше за новинарската емисия, доловена от близкото бъдеще в един от обиколните информационни канали.

- Блех. Може би си заслужава да проверим за книгите.

- Мисля, че намерих пълната стихосбирка на Матраз – обади се О-Гош, който благодарение на Свинската Опашка имаше по-широк входно-изходен канал в сравнение с двамата си приятели и вече беше претърсил най-богатите информационни бази. – В библиотеката на Източносириуския Университет.

Злият Дълъг и Антикон 1 изтеглиха стихосбирката и се заеха с нея.

След малко Антикон 1 зачете на глас:

- Тази кост аз желая да притежавам / Тя ми дава смелост / И ме прави велик / В лицето на 6тата мечка. Ето! Намерих нещо!

Злият Дълъг прегледа цялото стихотворение и отговори кисело:

- Страшната мечка – внесе уместна поправка той. Антикон 1 махна в мрака с ръка в смисъл, добре де, не е 6тата, но щеше да бъде хубаво, ако беше. – Освен това по-нататък се говори и за страшния съблезъб тигър и за вожда на племето отвъд реката. Матраз май е живял в първобитнообщинен строй.

- Да – каза О-Гош, – изучава се, тъй като е феномен в поетичната история на Галактиката – единственият поет, който е писал пиктограмни стихове.

Настъпилата тишина бе по-подтискаща и от преди. В тъмното се промъкна на четири крака нещо бяло и безшумно и измърка, отърквайки се в гърба на О-Гош. После скочи на рамото на Злия Дълъг и се захвана да си ближе крилата и да тапка с предните лапи.

- Нещо за морето на Мъртвите? – попита Злият Дълъг, след като почеса Серафим зад ушите и насочи обратно вниманието си към свещта.

- “Години наред, аз самият се чудя, какво всъщност съм” – веднага зачете Антикон 1, който точно прехвърляше творбите на ненормалните. – “От дете всичко мъжко ми е било чуждо – дрехите, професиите, играчките. Обичах да играя с куклите на момичетата и ненавиждах момчетата с техните прашки, чилици и футболни топки”…

- Какво е това? – изръмжа отвратен Злият Дълъг.

- Казва се “Посланието на малкия хомосексуалист”. Писал го е някакъв редактор на тийнейджърско онлайн издание, като го е представил за оригинално писмо от истински педераст. По-късно редакторът бил освидетелстван с психиатрична диагноза и влязъл в колекцията “Морето на Мъртвите”. Има и други: “Морето на мъртвите е моята глава в дланта на майка ми, която е и моя леля, и сестра, и чичо, и свекърва, и дъщерия, и баща, и дядо, и шурей, и баджанак …”

- Боже, това да не е Етървата! – възкликна Злият Дълъг. Антикон 1 избухна в смях, защото беше ужасно уместно да намериш толкова точно описание на Етървата в колекция Психопат.

- “…Сексуалността на това момиче бе феноменална,” – зачете пасаж от друго произведение Злият Дълъг. – “Тя ме задоволяваше по всяко време от денонощието, както поискам – така. Правеше го като куче, като кокошка, като жаба. Веднъж го правихме като маймуни, накарах я да се намаже с мед и да полепи по тялото си черни косми и да издава звуци като маймуна. Ухаеше на човек – истинската миризма, с която Природата ни е надарила, а не изкуствената миризма на цивилизацията. Миришеше на пот, на изпражнения и на тяло…”

- Млъкнииииииии! – изкрещя Антикон 1, на който не му харесваше да слуша еротичните фантазии на някой с циклофрения.

- “…кафяв”. – свърши изречението Злия Дълъг. Серафим смени позата за хигиена на рамото му и опъна за изблизване единия заден крак. – Мисля, че мегамъдрият пророк Мъдрун едва ли е имал пред вид фекален секс. Мисля, че сме в напълно погрешна посока.

- Коя е Милейди? – внезапно попита О-Гош, измъквайки се от симулационната зала за търсене в Свинската Опашка.

Антикон 1 се сепна и се отдръпна от свещта, потъвайки в тайнствените сенки на Мрачната Стая.

- Една позната – отговори бързо от тъмното, след това попита с подозрителен глас – Какво за Милейди?

- Ами реших да потърся някой филолог, който познаваме. При теб излезе някаква Милейди.

Антикон 1 се върна в ореола на свещта.

- Чудесно – рече той. – Милейди може би ще успее да ни помогне.

0

6тата Мечка, Част първа, 22

2. робите на БашТалибайнольо пребиват до смърт няколко обезчестени девици и разчупват с чукове анатомичните черупки, които покриват горната част от тялото на женските Талибайнольо;

6тата Мечка
Автор: Rogger Dojh

       ,-~~-.___.
      / |  '     \
     (  )         0          It was a dark and stormy night...*
      \_/-, ,----'
         ====           //
        /  \-'~;    /~~~(O)
       /  __/~|   /       |
     =(  _____| (_________|

* От романа “Пол Клифърд” на Едуард Баулър-Литън, Барон Литън Първи

22. Ациганистан – Централния храм на 6тата мечка – 15. април 2307 г. 08:00 PM

В този час всегнусните Талибайнольо си правеха събор, утринна молитва и ритуал по обезчестяване на девици пред Централния храм на 6тата мечка. Особено велик бе този ден, в който Гнусала БашТалибайнольо, вождът на Талибайнольо, щеше да приеме след свещена церемония своето победно име Изтребител и да оглави дългочакания Джихад – да срази неверниците и всички неталибайнольовски форми на живот, скверни пред взора на великия Талибайноллах – и да прочисти Галактиката от неверническа плява. Многоталибайнольова тълпа се стичаше към мястото на събитието.

Малко по-късно стана ясно, че свещената церемония се състои от три свещенодействия:

1. БашТалибайнольо разкъсва със зъби гърлото на жив козел, докаран от космоса;

2. робите на БашТалибайнольо пребиват до смърт няколко обезчестени девици и разчупват с чукове анатомичните черупки, които покриват горната част от тялото на женските Талибайнольо;

3. горките вече умъртвени същества биват допълнително удушени с дългите бради, които им растат.

Тъй като нито БашТалибайнольо е особено приятна гледка, нито изпомачканите брадати женски трупове, люлеещи се на вятъра, предизвикват приятни емоции (в повечето случаи), няма да се задържаме дълго около церемонията и ще преместим хронографското ни око обратно към Армията за Спасяване на Човечеството, Въпреки, че То не Заслужава, която в този момент разсъждава над някои непонятни лексикално-семантични моменти от едно пророчество.

0

6тата Мечка, Част първа, 21

Брега на планетата, назъбен като старческа уста, а на места загладен от космическите приливи, светеше, сякаш покрит с планктон, и някои от по-странните същества, които живееха там, бяха наизлезли, накацали или припълзели и очите им отразяваха бурната светлина на нещо, което приближаваше от космоса.

6тата Мечка
Автор: Rogger Dojh

       ,-~~-.___.
      / |  '     \
     (  )         0          It was a dark and stormy night...*
      \_/-, ,----'
         ====           //
        /  \-'~;    /~~~(O)
       /  __/~|   /       |
     =(  _____| (_________|

* От романа “Пол Клифърд” на Едуард Баулър-Литън, Барон Литън Първи

21. Кучи Гъз – Долината на Смъртта – 15. април 2307 г. 08:00 PM

Около Жълтата Пирамида (малка) трептеше сияние. Детето и Принцесата седяха на меката земя до нея и я съзерцаваха очаровани. Детето бе обяснило на Принцеса Белолика, че когато това се случи, около Жълтата Пирамида (малка) се появяват разни образи, които можеш да наблюдаваш с часове и да им се дивиш. За сега обаче нищо по-особено не се виждаше.

Свежите стръкове в Гнилочната Горичка вече се извисяваха като зелени кули във вечерния морав здрач и пръскаха благоухание и призрачна светлина над цялата долина.

Мъртвеното Езеро бълбукаше в центъра си и съскаше по краищата. Водни лилии като заупокойни свещици се плъзгаха неспокойно по повърхността и припламваха.

Брега на планетата, назъбен като старческа уста, а на места загладен от космическите приливи, светеше, сякаш покрит с планктон, и някои от по-странните същества, които живееха там, бяха наизлезли, накацали или припълзели и очите им отразяваха бурната светлина на нещо, което приближаваше от космоса. Гледаха огромната космическа вълна, която щеше да се разбие на брега и да изхвърли своя полуразрушен товар.

Жълтият Жираф на Крила изпърха нервно от дупката във Високата Скала, която обитаваше и се опита да покръжи около Жълтата Пирамида (малка), но Детето го замери с камък и гадината се махна. Гладкото му, лишено от крака тяло се плъзна в здрача към брега, където всички бяха прекалено ангажирани с друго, и не му обърнаха нежелателно внимание. Крилатият Жираф никой не го обичаше, защото приличаше на кон с дълъг врат и крила (и без крака, но това беше положителна мутация; повечето му предци, които с труд бяха доживели до една година, подскачайки безспир като бълхи, до един бяха ликвидирани в моменти на бавен скок от Конеубийствената сила, грижеща се в Долината на Смъртта да не стъпи конски крак; Жирафът Крилат добре знаеше, че само *прилича* на кон, но очевидно всички, дори природните закони, предпочитаха да се презастраховат, отколокото да рискуват коне с изкуствено разтеглени шии да покварят почтената земя).

- Защо го изгони? – попита Принцеса Белолика. – Виж колко е красив, с тези златни антенки на главата и с ефирните виолетови крила!

- Кон с антенки, що е то – натърти Детето и изръмжа демонстративно след Жирафокрил. После се почеса над израстъка, който още малко бе напреднал по тайнствената си треактория.

- Защо толкова мразиш конете? – попита невинно Белоликата Принцеса.

Детето я зяпна в недоумение.

- Защо какво? – недоразбра то.

- Ами, всеки път, когато кажеш “кон” и от устата ти се отронват по няколко змии, гущера, жаби и всичките са ужасно отровни, лигави, гнусни и напълно е ясно, че са прекрасни в сравнение с това, което според теб е един кон – после добави, когато Детето повтори “кон” и с озадачен вид се опита да погледне към устата си. – Метафорично казано.

- Конете са съдадени, за да умрат, при това по особено жесток начин – обясни Детето. – Да ги застрелват с парадни патрони или да ги концептуират. Ти си странна. Никога ли не си виждала кон?

- Виждала съм, разбира се! – оживено отвърна Принцесата. – В двореца имаме коне, дори са ме учили да яздя.

Детето се сгърчи от погнуса и леко се отдръпна от Принцеса Белолика.

- Ти си ЯЗДИЛА КОН???

- Да?

- Знаеш ли какво е Гигакон?

- Хммм…

- Трябва да си учила история на Галактиката.

- Възможно е… Но там никъде не е ставало дума за коне!

- Сигурно е била цензурирана – Детето все още бе потресено. – Ама ти много ли си яздила?

- Не, десетина пъти.

- И един път е много – убедено констатира Детето и изведнъж посочи към Жълтата Пирамида (малка). – Виж, започна се!

И един призрачен силует на кон в пространството над Пирамидата биде брутално разкъсан на две, след което видението бе отвеяно от мистичен вятър. Непознато цвете разцъфна за секунди и в чашката му имаше малко конче, което се сплеска между два огромни пръста, нахлули безцеремонно в полезрението. Стадо морски кончета преплува по диагонал, но бе погълнато от ужасна рогата риба с изцъклени стъклени очи. С парадни фанфари бе застрелян политнал кон-дор. Група увити в черни мантии глупостници (санът им личеше по знака, избродиран на дясното им рамо) хвърлиха в огъня няколко конституции. Ужасно гигаконско пипало се провираше през виденията и се пъхаше в задниците на всички, които случайно се озоваваха на пътя му и те пищяха пронизително.

- Ужас – успя да отрони отвратена Принцеса Белолика.

- Ето затова мразим конете – заяви Детето и й направи жест да мълчи и да гледа.

Конски мухи късаха настървено месо от нечие тяло, но бяха размазани от огромна длан.

- Нарочно го правиш, нали! – възкликна Принцеса Белолика, излъчвайки силно недоволство. Образите около Малката Жълта Пирамида се смениха рязко. В момента там някаква дива амазонка блъскаше главата на Детето в земята, докато със зъби разкъсваше корема му. – О, извинявай – стресна се тя.

Детето обаче не се беше обидило. То бе озарено от прозрение.

Бурна сексуална сцена пробяга в сиянието. Принцеса Белолика сбърчи вежди, тъй като за миг й се стори, че разпознава необяснима прилика с някой полузабравен в лицето на женската.

Детето се изчерви, скочи на крака и без да каже нищо се отправи към Космическия бряг, където прииждаше Вълната от Космоса.

0

6тата Мечка, Част първа, 20

Получената информация сама по себе си бе една малка вселена. Император Магнаф Единствен се зарови в нея, опитвайки се да открие някаква съществена следа сред прегледите за светски балове, музикални награди, няколко любовни истории и огромното количество порнофилми с име "Принцеса Белолика - Жив Секс и Яко Празнене".

6тата Мечка
Автор: Rogger Dojh

       ,-~~-.___.
      / |  '     \
     (  )         0          It was a dark and stormy night...*
      \_/-, ,----'
         ====           //
        /  \-'~;    /~~~(O)
       /  __/~|   /       |
     =(  _____| (_________|

* От романа “Пол Клифърд” на Едуард Баулър-Литън, Барон Литън Първи

20. Бетелгиус – Локален космос – Императорски Мобилен Комплекс “Чайка” – 13. април 2307 г. 00:15 AM

Целият дежурен персонал на Императорски Мобилен Комплекс “Чайка” бе обзет от паника, когато стана ясно, че Император Магнаф Единствен се е изразил съвсем буквално, заявявайки на личния си Първи Секретар да мре в лайна и че смята да зареже целия скапан щат държавни некъдърници и да се отправи самостоятелно да издирва дъщеря си на борда на двуместния щурмови кораб Акула. В момента Акула се отделяше от стартовата площадка под безпомощните погледи на диспечерите и сътрудниците на ИмпСи, а Първият Съветник крещеше пронизително за помощ от един от басейните за рециклиране, където се давеше сред адската воня на полупреработени изпражнения.

Акула се отдалечи от “Чайка” и бързо се откъсна от последвалите го съдове на Императорска Сигурност. Акула беше най-бързият и маневерн щурмови кораб в цялата Галактика. Акула бе концептуална разработка на Императорската Военна Лаборатория и концентрираше в себе си върховите технологии на хилядолетието. Акула бе създаден като праотец на кораба, който щеше да охранява Негово Имперско Величество подобно на хищник, грижейки се за смъртта на всеки, дръзнал да наруши свещенните граници на Държавния Императорски Космос.

Или, какъвто бе случаят в момента – служеше на Императора като личен транспорт.

Император Магнаф Единствен прилепи плътно електронно-мисловния интерфейс към главата си, наслади се за миг на усещането да е свързан към виртуална реалност (в ранните си години като кадет в имперския охранителен корпус неведнъж бе влизал нелегално), провери набързо всички тактически нива на локалната виртуална реалност на Акула, стартира процеса по идентификация с корабните сензори и информационни канали и когато съзнанието му се разтвори към допълнителните корабни сетива, направи подпространствен скок към локалния космос на ВРЦРУ.

Изчислителният капацитет на Акула се натовари до 75%, когато се логна с Императориски парава във ВРЦРУ и получи задоволителни отговори на всички автоматични запитвания. Тактическите карти на Акула обхванаха цялата Галактика, събитийните матрици се актуализираха, пълната хронология на най-важните събития от последните 3 дни премина на съхранение в корабната ВР.

Императорът смръщи вежди, изгубвайки се за миг в този нов потоп от данни, след което успокоен се отпусна назад и блокира всичко, освен резултатите от единственото търсене, което бе задал: Къде е дъщеря ми?

Получената информация сама по себе си бе една малка вселена. Император Магнаф Единствен се зарови в нея, опитвайки се да открие някаква съществена следа сред прегледите за светски балове, музикални награди, няколко любовни истории и огромното количество порнофилми с име “Принцеса Белолика – Жив Секс и Яко Празнене”.

За миг прекъсна заниманието си, защото ИмпСи се изсипа в локалния космос на ВРЦРУ и Императорът трябваше да избере маршрут, по който да се отърве то тях. Акула проблясна за последно във ВР на ИмпСи и изчезна безследно.

0

6тата Мечка, Част първа, 19

"Много мозъци мислиха мъдро. Май много мъчно ще мъртвите мечката. Методът е мърляв, но може да мине. Минете мирно между минаретата Машах-Аб-Минет. Мигнете към моравия Матраз. Мийте меса в морето на Мъртвите. Май мърка маца? Мяу мляска медузи-май. Маца мята мълнии, мълнии могат много милосърдно да минат в мозъка на мечката и майка й мечешка, ако не мре."

6тата Мечка
Автор: Rogger Dojh

       ,-~~-.___.
      / |  '     \
     (  )         0          It was a dark and stormy night...*
      \_/-, ,----'
         ====           //
        /  \-'~;    /~~~(O)
       /  __/~|   /       |
     =(  _____| (_________|

* От романа “Пол Клифърд” на Едуард Баулър-Литън, Барон Литън Първи

19. Земя – България – местност Ушите – 12. април 2307 г. 08:14 PM

Местността Ушите се намира малко под Конярника. Тя е от особено голямо значение за Стъклопакетните рицари, защото там се получава естествена информационна фуния и имплантите не се нуждаят от Галактическата ефирна мрежа, за да се свържат с приемниците и мощните излъчватели на Глупостната планета.

Малкото непосветени в рицарски сан хора, които експериментирали с информационен обмен на това място, понастоящем пребивават в Медицински комплекс 6ти километър, където лекарският персонал е изключително мил и грижовен, щом стане дума за храна, развлечения и редовен прием на лекарствата, но също така е и строг, когато някой пациент заговори за планетата на летящите пишчици или за Брадатото Кръстовище, което идва през нощта да ти отхапе гръкляна с развалените си кафеникави зъби. В такива случаи пациентите прекарват известно време в усмирителни шапки, които покриват и устата и им пречат да говорят.

Местността Ушите бе и мястото, където в 8 часа и 14 минути вечерта на 12-ти април 2307 година, след почти 75 годишен период на мълчание, Глупостните Адепти и О-Гош направиха първата стъпка от Танца с Ножове (ритуален танц около запален огън, изпълнява се гол до кръста, с нож в зъбите или ръката, като участниците се въртят около огъня в кръг, без значение в коя посока; подсилващ метафизичен ефект може да създаде музиката на Tuxedo Moon (ако изобщо може да се нарече музика), Frank Zappa или Black Sabbath, по-конкретно Vol 4). По време на Танца с Ножове те фокусираха информационната фуния върху себе си и откриваха съзнанието си за peer2peer връзка с Глупостната планета.

- PEEP – прозвуча в главите им приветственият сигнал на Глупостната емисия. – Това е телефонният секретар на Глупостната планета. Моля, след сигнала оставете събощение. PEEP. Това не беше сигнала…

- Cut the bullshit – излъчи недоволно Антикон 1, който в миналото беше слушал уводната Глупост до втръсване. – Говорят Върховните Адепти на Глупостната Църква!

Vol 4 навлезе в един от особените си моменти, които напомнят на метал-хоро и трите фигури в здрача се заподрусваха игриво около топлия огън. Димът опърли ноздрите им. Ушите им трепкаха от напрежение.

- Тук ретранслаторна станция 69 – стегнато отговориха от другата страна. За Глупостните Адепти и О-Гош това прозвуча сякаш сериозен глас говори по озвучителната уредба във фоайе на космодрум – звукът като че се разнесе над цялата околност. Но в действителност това се случваше единствено в главите на тримата танцуващи. – Приветстваме Ви, Върховни! – след това запя – О-е-оо, рум баа рей, оо-е-оо, рум брунан ейч-ейс…

Злият Дълъг, Антикон 1 и О-Гош изслушаха привметствения марш, който за момент заглуши Black Sabbath, като към края поприпяха малко.

- Ще са необходими 7 минути, за да съберем квота от 45% глупостни глави, подкачени към Ретранслатор 69 – уведоми ги глупостното същество от другата страна, след което пусна брояч, за да запълва тишината – 6 минути и 50 секунди… 6 минути и 40 секунди…

- … 10 секудни… Ваше Мегаабсолютнелство, Глупостната планета е готова да Ви приветства! – завърши гласът от Ретранслатор 69.

- Приветстваме – пропя величествен хор от глупостни гласове, което ще рече – някои -преправено дебели, други – дразнещо пискливи, няколко приятни женски и със сигурност известно количество грухтящи. – Приветстваме Върховните Адепти на Глупостната Църква, Негова Светлост Глупостен Рицар Кардинал Барон фон Бардакен Роджър Доч, Велик Глупостник, Главнокомандващ Уродоландските Победни Войски във войната срещу Еднакволандия, Главнокомадващ Втори Антиконски Стъклопакетен Полк при битката за Конярника, понастоящем известен под името Злия Дълъг… – тук прозвучаха фанфари, – и Негово Височество Глупостен Рицар Маркиз Дьо X-Wing Джонатан Мам, Велик Глупостник, Главнокомандващ Изродийските Страшилищни Сили във войната срещу Еднакволандия, Главнокомадващ Първи Антиконски Стъклопакетен Полк при битката за Конярника, понастоящем известен под името Антикон 1. Приветстваме и Глупостната Батерия, Негово Свинско Превъзходителство Генерал на Пъпктие и Хан на Космите Грух-Адмирал О-Гош! Амин!

- Амин! – отвърнаха тримата Глупостници около огъня, поклащайки се мудно в танца си.

- 75 години изминаха от Вашето последно публично включване, о, всепризнати Глупостни Адепти! – обърна се официално към тях говорителят от Ретранслатор 69. – Кажете, о, Конеубийци, каква е Вашата воля!

Злият Дълъг изпробва напрежението по стените на информационната фуния и реши, че се е стабилизирала достатъчно и не се нуждае повече от поддържащ танц. Подаде сигнал на Антикон 1 и О-Гош и тримата се настаниха на земята около огъня.

Антикон 1 отправи жест към Злия Дълъг – в смисъл – “Ти говори”. Всички знаеха, че Злият Дълъг най-много обича да обменя мисли с Глупостната планета.

- Нашата Воля, ако мога така да се изразя – започна Злият Дълъг, загледан в пламъците, – е следната – да прекратим унищожаването на хуманоидното население на Галактиката, та било то и толкова противно, колкото е в действителност. 6тата мечка трябва да бъде спряна. Запознати ли сте със ситуацията в Галактиката?

- Да, Велики.

- При сегашната скорост на поглъщане, човешкият вид ще може да се възпроизвежда по-бързо, отколкото изчезва. Но много скоро цялата хуманоидна общност в Галактиката ще потъне в разруха, а покрай нея ще се срине и цялата Галактическа икономика, Империята на Хора и Извънземни ще се разпадне и отново милиарди звездни системи ще потънат в изолация и забрава.

Злият Дълъг направи драматична пауза.

- Ние знаем, че 6тата мечка ще бъде критичният фактор, който ще катализатора създаването на качествено нови структури в необятната информационна система на Галактиката и ще предизвика зараждането на Галактически свръхразум, който и ще успее да й се противопостави равностойно.

Злият Дълъг говореше за събития, които все още не се бяха случили. Благодарение на всевъзможните изкривявания в пространственовремевия континуум, натрупали се като вълни вследствие от действията на 6тата мечка и контрамерките, които ще бъдат предприети след близо два дни от галактическите командоси (усукване на пространството, достигане на Безкрайните му точки, използуване на Изкривяващи Торпеда и Противо6Мечка-Щитове от дефазирано пространство), до Земята, която се намираше в далечната Периферия на Галактиката, достигаха откъслечни новини от близкото бъдеще.

- Но това ще бъде патово равновесие – продължи Злият Дълъг.

Антикон, който започваше да губи търпение от многословието на другаря си Стъклопакетен Рицар, се намеси решително:

- Накратко, необходима ни е мъдрост… – Злият Дълъг го сръга в крака с някакъв лежащ на земята клон и Антикон 1 се поправи – …т.е. трябва ни глупост, която да ни подскаже, как да неутрализираме 6тата мечка.

- Грух – обади се О-Гош, за да се включи в разговора.

Във фунийния ефир се разнесе напрегната тишина – пукаше подпростанството, съскаха суперпространствените течения, църкаха фазови резонанси от препълнения с предавания Галактически ефир. Накрая говорителят на Ретранслатор 69, който бе изслушал и синтезирал мислите, разменени за тези кратки мигове между 45% от глупостните глави, поде с все същия официален тон, но този път леко несигурен в думите си (изглежда разбираше съвсем значението им):

- О, Стъклопакетни Рицари и О-Гош! Глупоста, която търсите е странна и непонятна, освен това всички думи в нея започват с буквата ‘М’! Слушайте, слушайте!

Замълча за миг, за да си поеме дъх.

- Много мозъци мислиха мъдро. Май много мъчно ще мъртвите мечката. Методът е мърляв, но може да мине. Минете мирно между минаретата Машах-Аб-Минет. Мигнете към моравия Матраз. Мийте меса в морето на Мъртвите. Май мърка маца? Мяу мляска медузи-май. Маца мята мълнии, мълнии могат много милосърдно да минат в мозъка на мечката и майка й мечешка, ако не мре.

Този път тишината беше изпълнена с известно неудобство. Може би всички очакваха продължение, или просто се чудеха, дали току що бяха чули Глупост, глупост или просто една ужасяваща глупотевина.

- Ами това е – смънка говорителят на Ретранслатор 69. След това добави, сякаш в своя защита – Глупостта е изречена от Стъкления Пророк Мъдра Мисъл от Теоретичната Пустинята. На него може да се вярва.

- Мдаааааам – каза Злият Дълъг.

- Мда – добави Антикон 1 замислено.

- Грух – намеси се О-Гош.

- Мгрух – подразни го Злият Дълъг.

- Аре да тръгваме, че котките не са яли – добави О-Гош, подразнен.

След петнадесет минути Синята птица пляскаше с крила във вечерния мрак над Софсити и отнасяше Глупостниците по домовете им. Злият Дълъг следеше разсеяно с поглед движението на светлините в града под тях и си мърмореше:

- Много мъдри мисли мога да мрънкам, мамка му. Минавайте, манафи, много миришете. Майката на момчето му миела мазния минискус. Ммммммммммммммммммммм ….

0

6тата Мечка, Част първа, 18

Най-красивият от всички градове гореше и се топеше, експлозии разтърсваха земята, огнени фонтани сипеха жупел в нощта (или към слънцето, в зависимост от полукълбото).

6тата Мечка
Автор: Rogger Dojh

       ,-~~-.___.
      / |  '     \
     (  )         0          It was a dark and stormy night...*
      \_/-, ,----'
         ====           //
        /  \-'~;    /~~~(O)
       /  __/~|   /       |
     =(  _____| (_________|

* От романа “Пол Клифърд” на Едуард Баулър-Литън, Барон Литън Първи

18. Алфа Кентавър – Астросити – 14. април 2307 г. 08:10 AM

Най-красивият от всички градове гореше и се топеше, експлозии разтърсваха земята, огнени фонтани сипеха жупел в нощта (или към слънцето, в зависимост от полукълбото).

Малко бяха оцелелите и те бяха предимно военни. Обществото на тази планета поставяше кървава и обгорена точка в края на своята разумна история.

0

6тата Мечка, Част първа, 17

Детето С Три Ръце се събуди и с изненада откри, че третата му ръка се е превърнала в нещо, което изглеждаше някак свежо, лигаво и зачервено и болеше на пипане. Освен това видимо се беше преместило към гладкия участък между краката му. Кожата наоколо стоеше сбръчкана от едната страна и болезнено опъната от другата.

6тата Мечка
Автор: Rogger Dojh

       ,-~~-.___.
      / |  '     \
     (  )         0          It was a dark and stormy night...*
      \_/-, ,----'
         ====           //
        /  \-'~;    /~~~(O)
       /  __/~|   /       |
     =(  _____| (_________|

* От романа “Пол Клифърд” на Едуард Баулър-Литън, Барон Литън Първи

17. Кучи Гъз – Долината на Смъртта – 15. април 2307 г. 07:33 АM

Детето С Три Ръце се събуди и с изненада откри, че третата му ръка се е превърнала в нещо, което изглеждаше някак свежо, лигаво и зачервено и болеше на пипане. Освен това видимо се беше преместило към гладкия участък между краката му. Кожата наоколо стоеше сбръчкана от едната страна и болезнено опъната от другата.

Принцеса Белолика донесе от Сухия Кладенец течна прах, с която изми изнемощялото тяло на Детето с Израстъка. След това го облече внимателно с изтърканата виолетова роба и го напои с козе мляко. През цялото това време Детето не отрони и дума.

В моравия здрач, характерен за деня в Долината на Смъртта, три тъмнозелени усойни стебла набираха ръст в Горичката на Бавното Разлагане. Те ярко се отличаваха от традиционно прогнилата растителност, чиито цветове дори току що напъпили изглеждаха повяхнали и покрити с мухъл.

Детето, все още мълчаливо като риба, почувствало прилив на сили след масажа, който Принцеса Белолика му направи на леглото в пещерата, се запъти към дупката на Треперещия Фреди. С него по някога сядаха на Планетния бряг, наблюдаваха космоса и си говореха. Принцесата се почувства задължена да го придружи.

Цял следобед двамата обикаляха из долината, но не откриха и следа от стария мизерник. Последното място, където надникнаха, преди да се приберат, беше Гнилочната Горичка.

- Погледни! – проговори изведнъж Детето, щом излязоха до Черното езеро, обрамчено от сиянието на Гнойните лилии.

Ненужно бе да уточнява, кое бе привлякло вниманието му – нямаше начин Принцеса Белолика да не забележи жизнения зелен цвят на трите стъбла, напращели от влага, и най-вече нежните жълти цветчета, разцъфнали на върха на всяко. Дори сред тежките зловония на вечно изнасилваната в непрестанна агония растителност се стелеше свеж като планински въздух повей, сладък и ароматен.

- Принцесо! – възкликна развълнувано Детето. – Това са светещи орхидеи, каквито растат единствено в Забранената градина на прокълнатия свят Феникс! Възможно ли е техни семена да са долетяли чак до тук?

- Колко е красиво! – заумилква се около най-близкото цвете Принцесата. Протегна се на пръсти, за да подуши цветчето.

- Не го късай! Ако го откъснеш, цялото цвете ще умре, а ти ще се отровиш от Горчивия дъх на Светещата орхидея.

Принцеса Белолика тутакси отстъпи крачка назад.

- Нима то е смъртоносно?

- По-страшно е от обикновена смърт – първоначално разлага тялото ти на зелена слуз, докато духът ти остава уловен в откъснатия цвят и изпитва невъобразима агония. След това душата ти се разтяга до безкрай и се къса сред непознати на живо същество мъки.

- Откъде си научил толкова много неща? – попита го Принцеса Белолика, вече на уважитлно разстояние от адското красиво и благоуханно нещо.

Детето си откъсна Гнойна лилия и я пусна да плува по гладката повърхност на Черното езеро. Тя като жива започна да описва фигури, докато изведнъж не потъна рязко навътре. След нея излязоха две-три мехурчета.

- Фреди Трепетликата ми е разказвал. Той знае много неща.

- Може би си е заминал? – Принцеса Белолика се опита да подскаже едно възможно (и много глупаво, според Детето) обяснение.

Детето, което бе клекнало до Черното езеро и разплиташе кълбо белезникави червеи, вдигна към нея поглед и помълча малко. След това каза:

- Не. Няма къде да замине. Може би е паднал отвъд Планетарния бряг. Може би Приливът ще го върне обратно.

И без да дочака отговор, то хвърли червеите в непрогледната вода, изтри длани във виолетовия халат и закрачи към дома си. Принцеса Белолика го последва на няколко крачки разстояние.

0

6тата Мечка, Част първа, 16

6та мечка, смърт, трагедии, катаклизми, болести, паника, отчаяние и Талибайнольо, които вече бяха превзели съседните си слънчеви системи и събираха ресурси, за да се насочат към центъра на Галактиката.

6тата Мечка
Автор: Rogger Dojh

       ,-~~-.___.
      / |  '     \
     (  )         0          It was a dark and stormy night...*
      \_/-, ,----'
         ====           //
        /  \-'~;    /~~~(O)
       /  __/~|   /       |
     =(  _____| (_________|

* От романа “Пол Клифърд” на Едуард Баулър-Литън, Барон Литън Първи

16. Централна информационна емисия – 12. април 2307 г. 03:12 PM

- Предава GNC, извънредно и на живо от Галактиката – гласът заговори на фона на покъртителни кадри на обезлюдени райони, плачещи хора, природни бедствия и мечки, заети с хранене или излежаване, снимани в Церес Ксенопарк. Стегнат надпис в долния ляв ъгъл гласеше “Всеобща трагедия”. Горе в дясно пишеше “live”. – Току що получихме репортажа на специалния ни пратеник във ВРЦРУ, Игор Черненко. Официалната статистика на загиналите и изчезналите през последните 17 часа в следствие на нападения на 6тата мечка и на нескончаемата серия от последвалите катастрофи и бедствия надхвърля 990 милиарда. Пресаташето на ВРЦРУ докладва за стабилизиране на обстановката в Галактиката. Съобщава се за разтърсващи научни открития, които са позволили на ВРЦРУ да овладее кризата и да се надява на успех в борбата с 6тата мечка. В операцията по спасяване на хуманоидното население на Галактиката са вкарани над 30 милиарда свръхобучени командоси, защитени с поле, предпазващо ги от атака от страна на 6тата мечка. Игор Черненко докладва за уникално по рода си оживление и пренатоварване на преносната среда в публичната периферия на ВРЦРУ. Получени са неофициални сведения за изобретяването на нов свръхкомпютър, който е в състояние да обработва информацията, необходима за следенето и неутрализирането на 6тата мечка.

Кадрите се смениха с двуизмерен видеофилм за бедствията, обхванали Галактиката – взривяващи се планети, полета, пълни с измиращи животни, междузвездни транспортни катастрофи.

- Атаката на 6тата мечка до този момент е причинила щети, надхвърлящи 1000 грилиона галактически долара. Повечето опити да се евакуират имущество и население от застрашените райони са били осуетени от атаки на 6тата мечка…

А ако оставим настрана ужасно обстойните информационни емисии, ето какво бе положението сред населението:

6та мечка, смърт, трагедии, катаклизми, болести, паника, отчаяние и Талибайнольо, които вече бяха превзели съседните си слънчеви системи и събираха ресурси, за да се насочат към центъра на Галактиката.

0

6тата Мечка, Част първа, 15

Жезълът лежеше напреко на трона върху коленете му, а пръстите му безцелно се плъзгаха по полирания кристал на ствола му.

6тата Мечка
Автор: Rogger Dojh

       ,-~~-.___.
      / |  '     \
     (  )         0          It was a dark and stormy night...*
      \_/-, ,----'
         ====           //
        /  \-'~;    /~~~(O)
       /  __/~|   /       |
     =(  _____| (_________|

* От романа “Пол Клифърд” на Едуард Баулър-Литън, Барон Литън Първи

15. Бетелгиус 5 – Императорския дворец – 12. април 2307 г. 03:10 PM

Император Магнаф Единствен седеше в тронната зала на трона си от споен зведен прах и гледаше в празното пространство пред себе си. Преди по-малко от минута бе изпъдил повелително с Императорския Жезъл на Смъртта всички държавни лица, които се опитваха да го оведомят, че мисията на Тринадесетте се е оказала успешна и положението е частично оврладяно, като се изключи атаката от страна на Талибайнольо и практическото унищожение на по-голямата част от планетата.

Жезълът лежеше напреко на трона върху коленете му, а пръстите му безцелно се плъзгаха по полирания кристал на ствола му.

По традиция фигурата на едноличната власт в Галактиката бе строго биологична и законът забраняваше използването дори на най-елементарния имплант. Поради тази причина Император Магнаф Единствен бе далеч от събитията, които решаваха съдбата на Галактиката му.

Той бе удавен в скръб по единствената си дъщеря и не искаше и да чува за нещо друго.

Тронът под него искреше с черни и бели проблясъци, небесният купол от опитомени облаци се въртеше бавно над главата му, а в шадравана насред тронната зала бликаше кръвта на екзекутираните през последниата минута политически престъпнници. Свещена тишина оросяваше слуха и нищо не смущаваше горестта на най-достойния в Галактиката – Господар на хора и извънземни.

Император Магнаф Единствен изръмжа и стана. Отхвърли назад Императорската си мантия, завъртя със свистене жезъла пред себе си и тъй като очевидно всички останали бяха твърде заети с държани глупости, тръгна сам да търси дъщеря си.