0

Спящата катерица, Глава 1., Rogger Dojh

Ето - път, широк може би колкото три замъка, а от двете му страни са се наредили високи мраморни хора с оръжия в ръце и се усмихват на пътниците, които минават на безопасно разстояние от тях. Ето и Кралят на Мраморните хора - подпрял се на една празна мраморна рамка на врата, поникнала сякаш от свежозелената трева, потропва с мраморен крак, гледа изкосо малките хора и си тананика иронично. Какъв купон.

Спящата катерица
Автор: Rogger Dojh
Посвещава се


на Ивайло Кицов за метафорите
на Alan Parsons Project за “Freudiana”
и
на Том Кланси за “Реална заплаха

       ,-~~-.___.
      / |  '     \
     (  )         0          It was a dark and stormy night...*
      \_/-, ,----'
         ====           //
        /  \-'~;    /~~~(O)
       /  __/~|   /       |
     =(  _____| (_________|

* От романа “Пол Клифърд” на Едуард Баулър-Литън, Барон Литън Първи

Според легендите отначало била Извечната Катерица, заради която Извечният Пръч се зародил от небитието. Те заченали човешкия род и после отвратени си прегризали гърлата. Едно доста окуражаващо начало. Някой попитал: ами откъде се взела Извечната Катерица? Един отчаян хакер отговорил – бъг в програмата на Господ. Което сигурно означава, че Господ програмира на Borland C++/Delphi.

И. И. Какво да ви кажа. Мога да ви кажа само, че всякакви съвпадения на имена и места са толкова случайни, колкото и изненадващият резултат от компилирана на Borland C++ 2.0 програма.

1.

Ето – път, широк може би колкото три замъка, а от двете му страни са се наредили високи мраморни хора с оръжия в ръце и се усмихват на пътниците, които минават на безопасно разстояние от тях. Ето и Кралят на Мраморните хора – подпрял се на една празна мраморна рамка на врата, поникнала сякаш от свежозелената трева, потропва с мраморен крак, гледа изкосо малките хора и си тананика иронично. Какъв купон.

Това беше така нареченият път на Ходещата Воля, по името на Краля на Мраморните хора. Аскър и Криси излязоха на него половин час след като напуснаха страноприемницата. Когато стъпиха върху първите мраморни плочи, Аскър започна да разправя какво знае за него. Мраморните хора били една от най-древните раси, повелители на Волята, Разума и Съвестта, поради което били отбягвани старателно от другите, по-късно зародили се народи. И тъй като Мраморните хора не умеели да си строят пътища, а останалите и най-вече онези, които умеели – съвсем не изгаряли от желание да улесняват Волята, Разума и Съвестта да се предвижват от град на град и всячески им пречели, Мраморните хора изведнъж обявили пътищата за нещо подобно на четирилистни детелини и започнали да се нареждат от двете им страни, прекарвайки така два, дори по някога три живота. Напълно естествено било изведнъж светът да се покрие със страшно много изоставени пътища, тъй като пътищата с Мраморни хора се считали за по-тежко бреме и от чумата. С времето различни кралства подели борба с тях и дълги години какви ли не хора тъпчели мраморните им остатъци в кралските зали и алеи. Най-сетне Кралят на Мраморните хора събрал малкото оцелели от племето си, свикал голям съвет в Мрамор Планина и там взели важно решение за стратегическа отбрана. Настанили се на най-главния по онова време търговски път по маршрута Сетрис – Ахай, Кралят си издигнал мраморна рамка за врата, подпрял се там и, както било вече запланувано, изведнъж всички пътници престанали да им обръщат внимание.

Все пак, въпреки че този път никой не се опитал да разруши пътя, Сетрис се преместил другаде, а Ахай отстъпил място на езеро, носещо сега същото име. Всичките му жители се трансформирали във водни духове, които накрая успели да превърнат един болезнен проблем във водна атракция.

Аскър и Криси бавно се придвижваха по огромния път докато разговаряха. Настилката под нозете им беше от древни, изтъркани до блясък камъни. Беше приятно да стъпваш по тях бос, те сякаш сами галеха краката ти. Криси се събу. Аскър само поклати глава и хвърли похотлив поглед към краката й. Един от Мраморните хора подсвирна след тях.

Горе-долу, когато слънцето достигна зенита, прохлада полъхна точно отпред. В този момент Аскър и Криси вървяха, хванати за ръка, и си приказваха нещо за сънища. Мраморните хора бяха насядали по тревата и обядваха.

Полъхът се засили и те доловиха в него влажен аромат. Пред тях се изникнаха седем мраморни стъпала и когато ги изкачиха, откриха, че в краката им се простира Ахай – с набраздена от лек вятър повърхност, с отпускащо понижаване на температурата и излъчване, което води неизменно до асоциации с безкрайно дълбоко небе и бели искрящи облаци, подгонени из него от хладен вятър.

Езерото беше заобиколено от сребърен парапет, от романтична алея и от няколко заведения, поддържани от водните духове. Белокаменни стълби водеха през полегатия наклон към вътрешността на езерото, където се намираха подводните хотели.

Аскър и Криси се отказаха от ресторантите и се присламчиха към един от пикниците на мраморните хора малко назад по пътя. Наобядваха се в каменна компания и след това се върнаха при езерото, където склониха да се повозят на лодката на маркетингово настроен воден дух, който ги засипа с обещания за прекрасно прекарване.

Час по-късно те се намираха навътре сред бисерните проблясъци на вълните в малка изящна небесносиня лодка, подкарвана от два водни коня (щуки, сомове или други подобни риби, опитомявани в преуспяващите подводни конеферми). Аскър държеше поводите и надъхано правеше сложни фигури по водната повърхност. Два рибешки мозъка отдолу с раздразнение отбелязваха лошия си късмет.