6тата Мечка, Rogger Dojh Archive

0

6тата Мечка, Интро, -1

11.09.2001 Космическо чудо в центъра на Голямата мечка - Космическият телескоп "Хабъл" засне фонтан от газ в съзвездието Голяма мечка. Гигантският мехур от нажежени газове се разпростирал на около 3 000 светлинни години на ширина и около 3 500 на дължина, точно над самия център на галактиката NGC 3079.

6тата Мечка
Автор: Rogger Dojh

       ,-~~-.___.
      / |  '     \
     (  )         0          It was a dark and stormy night...*
      \_/-, ,----'
         ====           //
        /  \-'~;    /~~~(O)
       /  __/~|   /       |
     =(  _____| (_________|

* От романа “Пол Клифърд” на Едуард Баулър-Литън, Барон Литън Първи

Интро

-1. Земята – София – 11. септември 2001 г.

11.09.2001 Космическо чудо в центъра на Голямата мечка

Космическият телескоп “Хабъл” засне фонтан от газ в съзвездието Голяма мечка. Гигантският мехур от нажежени газове се разпростирал на около 3 000 светлинни години на ширина и около 3 500 на дължина, точно над самия център на галактиката NGC 3079. Учените смятат, че явлението може да постави началото на образуването на нови звезди. Когато издуханият от космически вятър нажежен газов мехур започне да се връща към центъра на галактиката, той ще се сблъска с газови облаци и ще ги накара да се свият, резултат от което ще бъдат новите звезди, казват астрономите.

news.top.bg

0

6тата Мечка, Интро, 0

Скунди по-късно тъмнината се разпръсна и звуците се върнаха. 6тата мечка я нямаше и - о, чудо! - Камерун лежеше смачкан и мъртъв, очевидно изплют.

Всички присъстващи въздишаха трагично, а всъщност с облекчение, особено онези, които бяха работили с Камерун по-отблизо. Те плачеха от мъка, но всъщност сълзите им бяха сълзи на радост.

6тата Мечка
Автор: Rogger Dojh

       ,-~~-.___.
      / |  '     \
     (  )         0          It was a dark and stormy night...*
      \_/-, ,----'
         ====           //
        /  \-'~;    /~~~(O)
       /  __/~|   /       |
     =(  _____| (_________|

* От романа “Пол Клифърд” на Едуард Баулър-Литън, Барон Литън Първи

0. Земята – София – 05. декември 2196 г.

6тата мечка беше ужасно гладна.

Камерун стоеше пред бялата дъска в конферентната зала и обясняваше някои технически подробности около внедряването на био-тоалетни (по-доброто название на култура бактерии, които се хранят с лайна и от другата страна изпускат ароматни газове) и беше на седмото небе от щасте. Плещеше глупости с безумно авторитетен тон и вид и танцуваше своя малък балет на противността, което ще рече, че се кланяше ту напред, ту назад, повдигаше се от време на време на пръсти, кълчеше безумно ръце и се гънеше в кръста със страстна убедителност, и изглеждаше адски гнусен на всички присъстващи. Това отчасти бе така и защото имаше голям гъз и къси крака, над които бе прикачено правоъгълно тяло с намеци на затлъстяване. На върха си тялото бе увенчано с глава, върху която растеше рядка косица, зализана по онзи неприятен начин.

- Тук е моментът да отбележа – блъвна Камерун, – че бактериалната култура WC-коки притежава уникални свойства и е уникална по рода си, което го дължим на професионализма на екипа от Масечузецкия университет, който е експериментирал в изключително неприятни обонятелни условия, така да се каже.

Тук кефът, че е в центъра на вниманието бе помрачен от факта, че никой не се засмя на шегата. Дори никой не се усмихна. Всички седяха намръшени. Няколко бяха отегчени. Всички без изключение искаха Камерун да не е там, т.е. в центъра на тяхното внимание.

След дълбокомислена пауза Камерун продължи:

- Действието на бактериите…

6тата мечка пълзеше по тавана с главата надолу и все още никой не я виждаше, защото се бе прикрила с подпространствена дефаза. Но тя виждаше и чуваше и бе приковала поглед в оратора. О, колко бе гладна 6тата мечка. Тя пълзеше, а чуруликането на оратора възбуждаше инстинктитие й.

Когато дефазата изчезна и 6тата мечка се хвърли от тавана, настъпващият кадифен мрак и надигащата се тишина умиротворително прикриха адската гледка.

Скунди по-късно тъмнината се разпръсна и звуците се върнаха. 6тата мечка я нямаше и – о, чудо! – Камерун лежеше смачкан и мъртъв, очевидно изплют.

Всички присъстващи въздишаха трагично, а всъщност с облекчение, особено онези, които бяха работили с Камерун по-отблизо. Те плачеха от мъка, но всъщност сълзите им бяха сълзи на радост.

0

6тата Мечка, Част първа, 1

Чистото звездно небе лъсна в целия възможен бисерен блясък над Долината на Смъртта. Черни хълмове го обрамчваха и нищо не смущаваше впечатлението, че то е едно ужасно скъпо бижу. Ферди Който Трепереше наблюдаваше небето и тъй като сравнението с адско бижу не му се понрави, пръдна и разтреперен закрета към дупката си.

6тата Мечка
Автор: Rogger Dojh

       ,-~~-.___.
      / |  '     \
     (  )         0          It was a dark and stormy night...*
      \_/-, ,----'
         ====           //
        /  \-'~;    /~~~(O)
       /  __/~|   /       |
     =(  _____| (_________|

* От романа “Пол Клифърд” на Едуард Баулър-Литън, Барон Литън Първи

Част първа

“Гладна мечка хоро не играе”

ГЛАВА I – Завръщането на 6тата мечка

1. Кучи Гъз – Долината на Смъртта – 11. април .2307 г. 10:30 PM

Чистото звездно небе лъсна в целия възможен бисерен блясък над Долината на Смъртта. Черни хълмове го обрамчваха и нищо не смущаваше впечатлението, че то е едно ужасно скъпо бижу. Ферди Който Трепереше наблюдаваше небето и тъй като сравнението с адско бижу не му се понрави, пръдна и разтреперен закрета към дупката си. Там щеше да се опита да спи, но нямаше да мигне цяла нощ. Не беше спал от почти 3 години. Прекалено силно трепереше, за да заспи. Такъв бе животът на Фреди Трепетликата в Кучи Гъз – омразни дни и противни нощи.

В самия център на Долината на Смъртта се намираше Порталът на Портадо, където в същия момент от подпростванствения тунел се появи едра космата фигура със силует на мечка. Тя се огледа лениво, подуши въздуха и се помъкна на четири крака по посока дупката на Фреди Тресящия Се.

Фреди вече не заспиваше, когато мечеподобната твар се възпречи на прага. В светлината на факлата стана ясно, че това наистина е мечка.

- Аз съм 6тата мечка – каза тя. – И ще те изям.

Фреди Треската се разтрепера от страх. 6тата мечка не обърна внимание на промяната (в треперенето), а се промъкна навътре и тъмнина обгърна сцената, за да прикрие грозната гледка. Тишина заглуши писъците и лакомото ръмжене.

Покой се възцари над Долината на Смъртта.

0

6тата Мечка, Част първа, 2

Онази с Гърдите изтича гола по тръбовидния коридор, осветен през два метра от луминисцентни пръстени, и заблъска с юмруци по мудната бленда на вратата към складовите помещения. Когато отворът стана достатъчно голям, тя се провря през него и продължи да шляпа по топлия под на контролната кабина, надавайки сподавени писъци.

6тата Мечка
Автор: Rogger Dojh

       ,-~~-.___.
      / |  '     \
     (  )         0          It was a dark and stormy night...*
      \_/-, ,----'
         ====           //
        /  \-'~;    /~~~(O)
       /  __/~|   /       |
     =(  _____| (_________|

* От романа “Пол Клифърд” на Едуард Баулър-Литън, Барон Литън Първи

2. Алфа Кентавър – Астросити – 11. април 2307 г. 10:33 PM

Онази с Гърдите изтича гола по тръбовидния коридор, осветен през два метра от луминисцентни пръстени, и заблъска с юмруци по мудната бленда на вратата към складовите помещения. Когато отворът стана достатъчно голям, тя се провря през него и продължи да шляпа по топлия под на контролната кабина, надавайки сподавени писъци. Човекът на Точки изпълзя изпод туловището на повреден ремонтен робот и избърса ръце в намазнен парцал. Той се изправи и се вторачи в търчащата си жена, в забележителните й млечни жлези и в сгърченото от ужас лице.

- В банята има хлебарка! – успя да обясни тя неволята си, преди да припадне. Човекът на Точки се озъби недоволно и отиде до комуникатора, за да се свърже с адвоката си и да му поръча да започне дело по развод.

Чифт бинарни извънземни изтрополяха покрай него и сферите на очите им изостанаха малко, за да изгледат с неодобрение припадналата жена. Телата им се скриха зад ъгъла и очите побързаха да ги настигнат.

В банята хлебарката се опитваше да излезе от ваната, но стените бяха прекалено хлъзгави и тя все падаше обратно. Когато Човекът на Точки влезе при нея, тя се стресна и се опита да се скрие в канала, но гаечният ключ я застигна по пътя и размаза достатъчно, за да не може да се движи.

Човекът на Точки излезе доволен от банята. Ако се бе задържал още 5 секунди, той щеше да види, как от канала се подава кичур кафяви косми, след тях космата лапа и накрая цялата 6та мечка, сякаш току що изстискана от огромна тубчика с кафява паста за зъби Мечо.

6тата мечка погълна хлебарката. Човекът на Точки отново се залавяше с ремонтния робот и се бе скрил под него. Жената с Гърдите лежеше все така беззащитно гола. 6тата мечка я намери минута по-късно и мрак се сгъсти, за да закрие картината на насилие. Джвакащи звуци заглъхнаха милостиво.

Човекът на Точки ремонтираше робота при включен двигател и нищо не чу.

Затова се изненада силно, когато след две минути в коридора тъмнина покри драмата на собственото му унищожение и тишина захлупи апартамента.

Поклащайки се делово, 6тата мечка се върна в банята и са навря с ръмжене в канала.

0

6тата Мечка, Част първа, 3

- Дами и господа, зная, че подобно извънредно съвещание ви кара да се чувствате неспокойни и за мое съжаление няма да ви успокоя с думите, че 6тата мечка е на свобода и се храни.

6тата Мечка
Автор: Rogger Dojh

       ,-~~-.___.
      / |  '     \
     (  )         0          It was a dark and stormy night...*
      \_/-, ,----'
         ====           //
        /  \-'~;    /~~~(O)
       /  __/~|   /       |
     =(  _____| (_________|

* От романа “Пол Клифърд” на Едуард Баулър-Литън, Барон Литън Първи

3. Сириус – Виртуална Реалност на Централното Разузнавателно Управление – 12. април 2307 г. 00:53 АM

- Дами и господа, зная, че подобно извънредно съвещание ви кара да се чувствате неспокойни и за мое съжаление няма да ви успокоя с думите, че 6тата мечка е на свобода и се храни.

0

6тата Мечка, Част първа, 4

- Серафимеееееее! - викаше Злият Дълъг и оглеждаше двора с паница с котешка храна в ръка. - Мааац-пис-пис-пис, Серафимеее! Мац! Ела мацо, ела - продължи Злият Дълъг, когато Серафим скочи от покрива на бараката и се размяука с трептяща опашка. - Ела, Серафиме, на, да плюскаш.

6тата Мечка
Автор: Rogger Dojh

       ,-~~-.___.
      / |  '     \
     (  )         0          It was a dark and stormy night...*
      \_/-, ,----'
         ====           //
        /  \-'~;    /~~~(O)
       /  __/~|   /       |
     =(  _____| (_________|

* От романа “Пол Клифърд” на Едуард Баулър-Литън, Барон Литън Първи

4. Земя – България – вилна зона Симеоново – 12. април 2307 г. 09:30 АM

- Серафимеееееее! – викаше Злият Дълъг и оглеждаше двора с паница с котешка храна в ръка. – Мааац-пис-пис-пис, Серафимеее! Мац! Ела мацо, ела – продължи Злият Дълъг, когато Серафим скочи от покрива на бараката и се размяука с трептяща опашка. – Ела, Серафиме, на, да плюскаш.

- Жоркоооооо, Жжжжжорко! – се чу от вътрешността на къщата и от там излезе О-Гош, а антените на Свинската му каска се полюшваха. – Виждал ли си Жорко? – попита той Злия Дълъг.

- Жорко! – извика вместо отговор Злият Дълъг и двамата с О-Гош продължиха така, докато не призоваха другата котка. О-Гош й сложи храна и двамата със Злия Дълъг прекараха 3 минути в мълчаливо съзерцание, как Стоката консумира крокети. Анатомичните антени на главата на Жорко се клатеха лакомо, а Серафим беше разперил хищно присадените на гърба си криле.

- Граааааа! – каза Птицата Предупредител, кацнала на Алдебаранската смокиня до дворната порта. – Eturva approaching! Eturva approaching! Eturva approaching!

- Аййййй – отвърна притеснено Злият Дълъг и побърза да облече ангелския костюм, подпрян до вратата. – О-Гош, Етървата не умря ли миналата зима?

- Не – отговори О-Гош и нагласи лазерната зурла на Свинската каска пред лицето си. – Ще се оправиш ли с него, защото аз трябва да кодирам системите за сигурност и да програмирам санитарния робот?

- Ще опитам – Злият Дълъг коригира диоптера на лещите си достатъчно, за да вижда размазано и разпери застрашително крила. – Считам, че съм подготвен доволно добре.

О-Гош се скри отново в къщата, отнасайки Жорко и Серафим, за да не попаднат в ръцете на Етървата.

Злият Дълъг, съвсем преднамерено, не видя ясно Етървата. Той видя размазаното от допълнителния диоптер петно на неприятната твар и разпери още повече крила. Така застанал, фигурата му се извисяваше внушително и надхвърляше 3 метра. В ръцете му проблясна Концептуалният меч.

Етървата се усмихна, с което се надяваше да съкруши волята на противника. След това атакува, разчитайки на предизвиканата от визуалния контакт зрителна парализа. Но Злият Дълъг бъзо промени още повече диоптера и размаха криле, отделяйки се от земята. Етървата отвори зловонна паст и блъвна невидима струя гнилочна миризма. Злият Дълъг задържа дъх и замахна с Концептуалния меч, чието енергийно острие свистеше в настъпилата тишина.

Етървата отскочи назад и побягна по пътеката, оставяйки отровна следа от слизечна урина след себе си.

Злият Дълъг се поколеба и най-накрая се отказа от преследване. Кацна в двора и изгаси Концептуалния меч.

- Грух – обади се от вратата О-Гош. – Включен ли ти е информационният канал?

Злият Дълъг изпрати нервен импулс към импланитраня си комуникатор, погълна последните новини от извънредната емисия, стисна челюсти и погледът му се изостри. О-Гош поклати по свински глава с разбиране и подаде мисловна команда към къщата да се блокира на максимално ниво на сигурност.

Всички канали предаваха една и съща, зловеща новина – 6тата мечка се бе завърнала.

0

6тата Мечка, Част първа, 5

Както обикновено сутрин по това време Детето Без Трета Ръка обикаляше из долината и събираше в метална мрежа от изолация на семафорен двигател предметите, изхвърлени на брега на пранетата при космическия отлив. С една ръка държеше мрежата, с друга нсочваше Детектора за Чуждопланетни Тела, а с третата точно в този момент повдигаше предпазливо биомеханичен крайник, принадлежал на хуманоиден индивид.

6тата Мечка
Автор: Rogger Dojh

       ,-~~-.___.
      / |  '     \
     (  )         0          It was a dark and stormy night...*
      \_/-, ,----'
         ====           //
        /  \-'~;    /~~~(O)
       /  __/~|   /       |
     =(  _____| (_________|

* От романа “Пол Клифърд” на Едуард Баулър-Литън, Барон Литън Първи

5. Кучи Гъз – Долината на Смъртта – 12. април 2307 г. 11:00 АM

Както обикновено сутрин по това време Детето Без Трета Ръка обикаляше из долината и събираше в метална мрежа от изолация на семафорен двигател предметите, изхвърлени на брега на пранетата при космическия отлив. С една ръка държеше мрежата, с друга нсочваше Детектора за Чуждопланетни Тела, а с третата точно в този момент повдигаше предпазливо биомеханичен крайник, принадлежал на хуманоиден индивид. Не го хареса и го захвърли настрана. В този миг детекторът изпиука и Детето Без Трета Ръка започна да рови в тъмнолилавия храсталак на китна Магнолия Кръвопиец. Най-сетне откри каквото търсеше.

Този път определено беше интересно. Приличаше на икосаедър, в който беше вписан втори икосаедър, в който трети и т.н. … И очевидно вътрешните икосаедри се намираха в особена гънка на подпроствранството, защото бяха безброй много и се смаляваха като от персепктива, а не по размери.

Детето Без Трета Ръка се порадва на находката си и накрая я пусна в мрежата – бе първата вещ със стойност за деня. То оптимистично огледа хълмовете и се усмихна, защото имаше дни, когато не намираше нищо друго освен трупове, обгорени части от космически кораби и звезден прах.

Детето Без Трета Ръка продължи търсенето си още три часа и точно, когато се готвеше да се прибира, Детекторът оттново избипка. Детето Без Трета Ръка се спусна с изпълнено със сладостен трепет сърце по стръмния склон на скалния процеп, където се намираше артефактът, и заобиколи канарата, която го скриваше.

Този ден Детето Без Трета Ръка намери изпадналата в кома Принцеса Белолика, след като бе пропътувала няколко стотици светлинни години на гребена на Космическите Вълни и бе корабокруширала сред Долината на Смъртта. То взе лекото й нежно тяло на ръце и го отнесе у дома, където сглоби от няколко странни предмета Нелогична машина и я върна към живот.

Принцеса Белолика му бе много благодарна. Тя му обеща половин кралство и собствената си ръка, когато се завърне в Галактическия Императорски Дворец, след което двамата се заиграха с икосаедрите и забравиха всякакви тревоги. В късния следобед дойде Млекодайният Козел и ги нахрани с млякото си.

На идната сутрин Детето Без Трета Ръка взе Принцеса Белолика със себе си на обиколка. Тя му донесе късмет и бе очарована от прекрасното синьо цвете, което откриха и посадиха пред бърлогата си.

0

6тата Мечка, Част първа, 6

От Портала на Портадо изскочиха трима конници, въоръжени с огнени лъкове. Очите на конете им горяха отвътре, а ноздрите им бълваха черен дим. Но преди да направят каквато и да е поразия, Долината на Смъртта ги изпепели - пламъците ги обгърнаха ненадейно сред затихващо бумтене и само костите им изтракаха на покрития с мраморни плочи Фундамент.

6тата Мечка
Автор: Rogger Dojh

       ,-~~-.___.
      / |  '     \
     (  )         0          It was a dark and stormy night...*
      \_/-, ,----'
         ====           //
        /  \-'~;    /~~~(O)
       /  __/~|   /       |
     =(  _____| (_________|

* От романа “Пол Клифърд” на Едуард Баулър-Литън, Барон Литън Първи

6. Кучи Гъз – Долината на Смъртта – 12. април .2307 г. 11:30 АM

От Портала на Портадо изскочиха трима конници, въоръжени с огнени лъкове. Очите на конете им горяха отвътре, а ноздрите им бълваха черен дим. Но преди да направят каквато и да е поразия, Долината на Смъртта ги изпепели – пламъците ги обгърнаха ненадейно сред затихващо бумтене и само костите им изтракаха на покрития с мраморни плочи Фундамент.

Пълното име на Долината бе Долината на Смъртта на Коне. Нивга конско копито не бе прекрачвало границите на Фундамента.

Малко торнадо се завихри и отнесе костите към Кладенеца Бездънен и ги пусна там. Не остана и следа.

0

6тата Мечка, Част първа, 7

В Астросити има едно място, наречено Тишина. То не е тихо. Не е и забележително шумно. Но е забележително с това, че там от земята растат полови органи. Там учителките по биология водят децата, когато порастнат достатъчно, за да разбият детските им илюзии за реактивни щъркели с бебета в клюна и за пчеличките и цветенцате.

6тата Мечка
Автор: Rogger Dojh

       ,-~~-.___.
      / |  '     \
     (  )         0          It was a dark and stormy night...*
      \_/-, ,----'
         ====           //
        /  \-'~;    /~~~(O)
       /  __/~|   /       |
     =(  _____| (_________|

* От романа “Пол Клифърд” на Едуард Баулър-Литън, Барон Литън Първи

7. Алфа Кентавър – Астросити – 12. април 2307 г. 11:30 AM

В Астросити има едно място, наречено Тишина. То не е тихо. Не е и забележително шумно. Но е забележително с това, че там от земята растат полови органи. Там учителките по биология водят децата, когато порастнат достатъчно, за да разбият детските им илюзии за реактивни щъркели с бебета в клюна и за пчеличките и цветенцате.

Накратко, там децата разбират, че не са плод на куриерски услуги или опрашване, а на нещо по-велико.

На сливането на две човешки същества, на върховен акт на любов, на духовното и физическо обединение на техните родители.

За да е по-пълна картината, половите органи, които растат от земята, биват обучавани още от ранна възраст да разговарят нежно помежду си, докато се сливат любовно.

Именно този феномен на образователната система бе избрала 6тата мечка, за да поспи.

Под кристалния купол бе топло, уютно и спокойно. Тишина бе любвеобвилна и влажна като утроба и 6тата мечка безгрижно се излегна под няколко надвиснали ствола, след като блокира дистанционно заключващите механизми на входа и изхода.

- Скъпа, днес си толкова красива…

- Обичам те, обичам те, обичам те…

- Ти си моят живот, не мога без теб, ти осмисляш всяко мое дихание…

- Не сега, днес съм в цикъл…

Бръмчащите гласове действаха приспивно и скоро 6тата мечка засънува мокри сънища.

0

6тата Мечка, Част първа, 8

Злият Дълъг отиде на работа, възседнал Синята Птица. След като пристигнаха  и стопанинът й я освободи, тя отлетя, понесла на гърба си единствено О-Гош, към Небесното гнездо, където щеше да почива до вечерта. По пътя О-Гош се спусна със Свински парашут над Свинефермата, където отглеждаше прасета - една от най-престижните професии през 2307 г. Животните го посрещнаха радостно и започнаха да го засипват с въпроси и закачки. Грухтящите им гласове се извисиха над околността и врявата затихна едва, когато им бе дадено да ядат.

6тата Мечка
Автор: Rogger Dojh

       ,-~~-.___.
      / |  '     \
     (  )         0          It was a dark and stormy night...*
      \_/-, ,----'
         ====           //
        /  \-'~;    /~~~(O)
       /  __/~|   /       |
     =(  _____| (_________|

* От романа “Пол Клифърд” на Едуард Баулър-Литън, Барон Литън Първи

8. Земя – България – Софсити – 12. април 2307 г. 10:00 АM

Злият Дълъг отиде на работа, възседнал Синята Птица. След като пристигнаха и стопанинът й я освободи, тя отлетя, понесла на гърба си единствено О-Гош, към Небесното гнездо, където щеше да почива до вечерта. По пътя О-Гош се спусна със Свински парашут над Свинефермата, където отглеждаше прасета – една от най-престижните професии през 2307 г. Животните го посрещнаха радостно и започнаха да го засипват с въпроси и закачки. Грухтящите им гласове се извисиха над околността и врявата затихна едва, когато им бе дадено да ядат.

Злият Дълъг влезе в офиса на фирмата си и се настани тежко зад Президенсткото бюро, сядайки на Президенсткия стол и качвайки крака до Президентския компютър. С тъга огледа празния офис, в който, след финансовата криза, беше останал само Президентът. Денят започваше и Злият Дълъг се чудеше, с какво да се захване, за да припечели малко пари.

В този момент Пси-то на компютъра се включи пряко към импланта му и го поздрави, след което пусна пси-музика (отново през импланта) и на неин фон стовари картотекираната през нощта входяща информация.

Едно зловещо име изпъкваше на фона на редовния bullshit – 6тата мечка.

Информационните бюлетини съобщаваха за десетки случаи на мистериозно изчезване през изминалата нощ. В най-различни места в галактиката хуманоиди биваха изличавани от безумната твар, която оставяше след себе си странна зловеща миризма и кичури кафява козина. Тя се предвижваше през подпространството по недостижим за науката начин и успяваше да прекоси хиляди светлинни години за части от секундата.

Видеоматериалите бяха по своему подтискащи с монотонната липса на изчезналите хуманоиди в тях.

Последната от записаните емисии беше исторически преглед за предни появявания на 6тата мечка. Ето краткото й резюме.

“За последен път успешни военни действия срещу 6тата мечка са били водени през 2196 г., когато армадата хиперпространствени командоси на адмирал Чук успяла да изненада врага близо до Плитчините и да го притисне под ъгъл 90 градуса спрямо трите измерения на възприятието. Въпреки страховитата съпротива, която гадината оказала, тя била задържана достатъчно дълго във вакуумиран отсек от подпространството, за да може Седма Инжинерна Дивизия да се придвижи до мястото и да я изолира в подпространствена Усукана Сфера.

Равносметката от конфликта през 2196 г. бе – над 100 милиарда изчезнали и близо 400 милиона загинали при разработката и тестването на манипулационната апаратура, въздействаща на подпространството, и огромна икономическа криза в следствие всеобщата паника и военизацията на производството във всички цивилизовани светове.

От тогава модерни подпространствени патрули надзираваха 6тата мечка и бдяха над мира в галактиката.”

Едва след първата вълна от изчезвания патрулите със закъснение бяха открили, че 6тата мечка е оставила в Усуканата Сфера своя кукла и се е изплъзнала.

Злият Дълъг мислеше. Накрая се свърза с Антикон 1.

- Здравей – каза Злият Дълъг.

- Здрасти – каза Антикон 1. – Как си?

- Слуша ли новините?

- За 6тата мечка ли? Да.

- Този път няма да могат да се оправят с нея. Анализите показват, че тя е станала 10Е7500 пъти по-интелигентна от човек и се очаква в близките 7 дни, през които метаболизмът й ще се възстановява, да унищожи една пета от човешкото население на галактиката.
Антикон 1 обмислаше чутото.

- Стъклопакетното Войнство – въздъхна той накрая.

Злият Дълъг изръмжа одобрително и само добави:

- Конярника, 15:30.

- Обади се на О-Гош.

- Да.

- О-Гош, с Антикон 1 ще се заемем с 6тата мечка лично. Сбор 15:30 на Конярника, над Гигаконския гроб.

- Хммм, добре.

Така възникна Доброволната Дружина за Спасение на паплачта.

Синята птица изпляска с криле и изпружи крака, за да кацне на Победния плац до Конското гробище. Когато слезе от гърба й, Злият Дълъг бе в пълното си бойно снаряжение от Антиконските войни – Ангелска каска със Стъклопакетен шлем, Концептуалният меч в дясната ръка, Ангелският костюм с настръхнали пера по крилата и Запа пистолет в кобура на колана.

Възседнал легендарната си камила-пацак от Първи Антиконски Полк, въоръжен с КонКилър и защитен от Огледална стъклопакетна броня, там го очакваше Антикон 1, предводителят на Първи Антиконски Полк.

- О, гъз! – поздрави той по устав своя колега, предводителя на Втори Антиконски Полк, Злия Дълъг.

- Здрасти, Куре! – отвърна Злият Дълъг също по устав и отдаде чест, като се оригна.

Двамата огледаха спокойно околността, изпъстрена с PVC кръстове, поддържащи полутленните останки на сразените конски рояци в постоянно неживо състояние. Гробът на Гигакон сияеше меко на слънчевите лъчи, а Победният флаг се развяваше гордо над него. На флага беше изобразена концепция (процедура по разцепването на кон на две).

Иглата на ОО-wing-а пронизваше ясния небосвод и прототипът на първия ОО-wing, свалил Кон-дор, искреше като адско бижу.

Злият Дълъг се подразни от сравнението с адско бижу и погледна на другата страна. Там бе мавзолеят на Загиналия Стъклопакетен Послушник Никой – символ на победата, при която не бе дадена нито една жертва от страна на Стъклопакетните войски.

Антикон 1 за миг си припомни страховитата битка – безчислените пълчища коне, предвождани от Гигакон и подкарвани от червените, октоподообразни, влачещи се по гръб Мегаконе от една страна и строените в права редица две камили-пацак на двамата Стъклопакетни рицари, застанали гордо срещу тях. В небето – налитат Кон-дори, пресрещнати от ОО-wing-ове, въоръжени със запа лъчи и с Тайното оръжие. По земята пъплят конци, а подземните кон-кораби разорават почвата и биват взривявани на парчета от петте милиона стъклопакетни танка, настъпващи от север. Тогава Върховните Жреци на Глупостната Църква – Злият Дълъг и Антикон 1 – бяха извадили своите оръжия и бяха се хвърлили в лют бой с Гигакон и никой не бе посмял да ги доближи дори, и всички, които не успяваха да избягат надалеч, пищяха и умираха, защото страшни бяха Жреците в този момент.

Сянка закри за секунда слънцето и двамата на Победния плац се завърнаха в настоящето. Ескадрила елитни Прасета в Космоса пикира и се приземи редом до Синята птица. О-Гош се смъкна от гърба на Свинята майка и се ухили добродушно.

- Здравейте – каза той иззад лазерната си Свинска зурла. Огнените копита присветваха като въглени на краката му. Свинската опашчица на Свинския му набедреник трептеше бодро и двамата ветерани от Антиконските войни веднага усетиха разширяването на информационния поток към тях.

- Гошшоооооо :) – цъфнаха в усмивки Злият Дълъг и Антикон 1, а Прасета в Комоса тутакси се строиха и отдадоха чест, макар и да не знаеха, кои са тези странни хора.

- И са кфо? – попита О-Гош и Антикон 1 се зае да му разясни предварителния план.