WTF?, Rogger Dojh Archive

0

WTF?, ЧАСТ 1: ДУХОВЕ И ЗОМБИТА, Глава 1

Човек традиционно мисли на половин оборот, за други неща - за проблемите си, за футбол, за политика, за филми ... - нещо, което усвояваме в даскало, ако сме послушни. Имаш проблем - мислиш за него. Това е РЕАКЦИЯ. Случва се нещо и действаш...

WTF?
Автор: Rogger Dojh
Година: 2010

       ,-~~-.___.
      / |  '     \
     (  )         0          It was a dark and stormy night...*
      \_/-, ,----'
         ====           //
        /  \-'~;    /~~~(O)
       /  __/~|   /       |
     =(  _____| (_________|

* От романа “Пол Клифърд” на Едуард Баулър-Литън, Барон Литън Първи

1. Мисълта

И така. Кой е сдухан и защо? А кой не е сдухан? ЗАЩО? Наскоро се замислих за това, че маса хора по света се кефят яко на живота си, докато аз мизерствам, бутайки Синята Птица (основно към калния сервиз на майстора на стари шкоди), мрънкайки, че парите все не стигат и как с тая заплата се сменя дограмата в къщи?… Абе държейки се средностатистически и общо взето лузерски. Малко по-рано бях срещнал ротния ми от казармата (срещнах го в казармата, един вид) и той беше посял семенцата на съмнението и интереса в главата ми. Скоро след това срещнах една моя далечна леля, която се занимава с рейки. Тя ми демонстрира нагледно, че може да въздейства на човек от разстояние само с ръцете си. Научи ме, как да различавам усещането за топлина от усещането за ки. Обясни ми объркано що е то чакра и къде има почва и накрая снесе един тон new age shit (NAS) (* new age shit, eng. – ню ейдж лайняс. б.а.) за ангели, воини на светлината, луцифер, който дебне, как Земята преминавала в четвъртото, че и в петото измерение… (Ейй, теа хора кат земат да говорат за тея четвърто и пето измерение… мноо са зле. Аз па говорим за на 6-тата мечка в гъза. Там е тъмно и влажно. Земята ще премине през дверите на аналното отвърстие на 6-тата мечка и тогава сички дето не са се подготвили с вазелин ше изпаднат от земята и тежко им и горко. А така, ето, и аз вече съм мъдро new-agie ;))

Въпреки всичкия NAS, чисто физическият опит с рейки си беше там – нямаше как да го пренебрегна.

Тези двама души, ротният + магьосническата ми леля, задействаха един механизъм, който през целия ми живот е чакал заровен в главата ми да му се случи нещо и да го провокира. Те ме накараха да вдигна поглед от монотонния мъглив хаос на ежедневното съществуване под формата на социално животно и да започна да МИСЛЯ за себе си и за живота си.

Човек традиционно мисли на половин оборот, за други неща – за проблемите си, за футбол, за политика, за филми … – нещо, което усвояваме в даскало, ако сме послушни. Имаш проблем – мислиш за него. Това е РЕАКЦИЯ. Случва се нещо и действаш… Бебето реве – храниш го, нямаш пари – работиш, закъсняваш – бързаш, уморен си – спиш… С времето толкова добре усвояваш тези двойки от причина – реакция, че спираш да мислиш за тях. Тогава свободният мозъчен капацитет вече отива за футбол, гримове, шоуто на 6-тата мечка или колекцията от марки – все тая. Защото мисленето е реакция, а като няма на какво да реагираш, прихващаш някакво шарено нещо от околната среда и мислиш за него.

За мен далаверата беше да започна отново да управлявам мислите си, а не да реагирам и да търся информационен баласт за запълване на мозъчно време.

Някога запитвали ли сте се, какво ръководи живота ви? ЗАЩО сте именно в това положение, в което сте? Накратко: “WTF? (гледайки изненадано живота си досега)” (* WTF? – What the Fuck? б.а.). Самият въпрос е много животопроменящ. В мига, в който си го задавате, вече сте морфирали от зомби в свободна твар (нещо като upgrade при вдигане на level (* текстът в скобите да се игнорира от хора, които никога не са вдигали level и не са upgrade-вали друго, освен домашния си компютър. б.а.)). Защото зомбито просто се тътри наоколо, подчинявайки се на произволна чужда воля, докато свободната твар ОСМИСЛЯ съществуването си и го подчинява на СОБСТВЕНАТА си воля.

По-в детайли, нека превъртим назад до момента, в който някой си пич Петър се е родил.

Амин?

… очаквайте скоро пълния текст на книгата на хартиен носител …

0

WTF?, ЧАСТ 1: ДУХОВЕ И ЗОМБИТА, Глава 2

"Няма начин да свържете точките от пъзела на живота, който ви предстои. Това е възможно единствено с поглед, отправен към миналото, и с вяра, че те ще се свържат и в бъдещето. Трябва да вярвате - в интуицията си, в съдбата, в живота, в кармата... в каквото и да е. Този подход винаги е бил добър за мен и именно той промени живота ми и го направи това, което е в момента." Стив Джобс, из речта пред випускниците на Станфорд през 2005 г.

WTF?
Автор: Rogger Dojh
Година: 2010

       ,-~~-.___.
      / |  '     \
     (  )         0          It was a dark and stormy night...*
      \_/-, ,----'
         ====           //
        /  \-'~;    /~~~(O)
       /  __/~|   /       |
     =(  _____| (_________|

* От романа “Пол Клифърд” на Едуард Баулър-Литън, Барон Литън Първи

2. Зомби?

- Уааа – каза той. – Ааааааааааааа! Ляяяяяяяяяяяяя! Ляяяяяяя-ааа-а-а-а! Уаааа.

Бебето беше грозно като гъз и крещеше до небесата. Това, до колкото знам е, защото много боли когато дробовете се разтварят за първи път и изгарящият въздух нахлува в тях. Петър, който все още нямаше име, получи ножица в пъпната връв, а майка му го получи да му се порадва, както е още целият в слуз и кръв. В отговор на милувките на мама Петър каза пак:

- Уаа!

И кожата му гореше от въздуха. Червена и сбръчкана като нещо, поръчано в малайзийски ресторант.

Така започна конкретната инкарнация на Петър – като трогателно, малко, вресливо и доста безпомощно от традиционна гледна точка бебче. Без възможност да си набави само храна, акащо, пишкащо и повръщащо безогледно по всяко време и навсякъде, лежащо без възможност за самотранспортиране, голо и с не особено добре работещи зрение и слух. Та значи, Петър имаше нужда от грижи или казано другояче – от възрастни да го гледат.

Такова е състоянието на всеки, когато се роди – да зависи от волята на други хора.

И като се отпочне така – до дълбока старост. Много е лесно човек да си остане на волята на съдбата, на волята на държавата и правителството, на волята на родителите си, на волята на шефовете си, на волята на финансовата институция, която го кредитира… Плюс, че на повечето от изброените им харесва да си имат подволни хорица, които зависят от тях. Разпространено е мнението, че трябва да си послушен, лоялен, благодарен, да проявяваш уважение и да се съобразяваш. Докато си детенце, щеш не щеш, си послушен и се съобразяваш, защото, освен да ревеш, друго не можеш да направиш. Баща ми даваше добра формулировка – докато живееш под моя покрив – ще се съобразяваш. Мда.

Така израства зомбито – защото първоначално няма избор, а когато е достатъчно силно, за да има избор, вече е зомби в доста сериозна степен. Особено, след като завърши даскало/университет и мама и тати, ако приемем, че те са налице по това време, спрат да дават кинти, а порасналите интереси и желания повече от всякога имат нужда от пари, за да бъдат удовлетворени. В този миг виждаш малко алтернативи – или се хващаш да бачкаш, или загиваш. Може да станеш и крадец, убиец, мутра или друго. Само че там пак – или си намираш шефче, или загиваш. Може да го сведем до: или се подчиняваш на нечия воля, или загиваш. И тъй, примерно 95% от хората по земята затвърждават своето качество (* т.е., ако си представим табличка с всички качества на един човек, където има по един ред за финанси, шофьорски качества, здраве и т.н. и срещу всяко качество има количествена оценка на това, колко добре е развито то, в началото на таблицата, на челно място, стои надписът “зомби” и срещу него блести един красив, обещаващ, горд надпис – “отлично!”. б.а.), да бъдеш зомби и започват да трупат опит в това. Стават Mutant Zombies. Както и да е, играйте Hereos II (* за непосветените тук Google ще е от помощ. б.а.).

Ето го Петър, става сутрин, пие кафе с гаджето, качва се на колата и отива на работа. Бачка. Случват се някакви служебни неща. Може да се каже, че са интересни, но това е сравнителна оценка – интересни са само на фона на останалите неинтересни неща в работата. После отива да пие по нещо на Билка. Там води същата високоразвита комуникация, която е усвоил още с първите си напивания – говори за маловажни неща с хора, които не са му особено близки. Срещат се в Билка с гаджето и се прибират. Вечерят или нещо подобно. Ебат се. Или нещо подобно. Спят. Започва следващият ден. Ето го Петър, става сутрин, пие кафе с гаджето… Зомби.

Вариации има много. Но всички си приличат по това, че се повтарят, повтарят, повтарят до втръсване, повтарят се до повръщане, до припадък, до смърт. Повтарят се като тиктакането на часовник. Защо това е лошо, пише в една друга книга, “Сезон за Лов на Диви Кучки”. Там се разказва и за Часовникаря, който е голем циганин. Както и да е.

През главата на порасналия Петър просветват мисли, милиони на ден, кратки и мимолетни. Някои от тях са мечти. По-късно той дори не си спомня за тях, защото шефчето пак е бучало за нещо и го е изнервило. Нервата не е толкова мимолетна и измества мечтите в мозъчната кофа за боклук. Накратко, дори да иска да иде на Карибите, Петър няма да го направи, защото редовно забравя, че иска да го направи. Волята на обстоятелствата, шефовете, банките, държавата, че дори на мама и татко, които имат нужда от него, да се грижи за тях, нали мама е много болна – не му позволяват да отиде на Карибите. Няма кинти, няма време, няма ноу-хау, как се ходи на Карибите.

Те това е едно истинско мутирало зомби от София. Ще направи кариера то, една чудЙесна кариера на зомби. Зомби, зомби, зомби! Бъди добро и не закъснявай за работа, защото ти плащам заплата и за мизерната възможност да си купиш манджа ми дължиш 1/3 от живота си. Стой сега на опашката, защото, за да не ти осерем живота, трябва да минеш през тази гишета и да си оправиш документите на автомобила. Дължиш ни един ден от живота си. Ти си зомби. Премести колата напред. Браааво, послушно зомби.

Нека сега зомбито ни, по силата на Божията воля или един Бог знае по чия друга, се спре за момент. За малко нека прекъсне цикъла на до болка познатото ежедневие и се огледа. Това в преносен смисъл – всъщност нашето зомби в този миг за първи път в живота си задава въпроса: “WTF? (гледайки изненадано живота си досега)”. Защо последните 365 дни от живота ми могат да се опишат с общо три схеми – дневен режим, седмичен режим и месечен режим? Ето: през деня пия кафе, ходя на работа и после спя. През седмицата бачкам, а уикендите обикновено с гаджето ходим някъде извън София. Всеки месец взимам заплата към десето число и си купувам по един Джак Даниелс и излизаме да се наплюскаме в Милениума. А, и плащам сметките. Всеки месец. Всяка седмица. Всеки ден.

Отговорът идва постепенно. Може да се наложат много прекъсвания за ретроспективен поглед, преди първата пълноценна формулировка. А когато дойде, в началото е неуверена, като първите стъпки на дете, и звучи горе-долу така: “Не знам. Бях там и пак не знам. Просто така се получи. Нямах избор. Така се подредиха обстоятелствата. Въпрос на късмет”. Блааа блааа блааааааа…

После, в някакъв момент, идва и просветлението: “Бях подвластен на чужда воля”. Или казано по друг начин – не бях подвластен на собствената си воля.

Когато зомбито осъзнае, че притежава воля и просто не я използва, нарушава нашата дефиниция за зомби и зомбито вече не е зомби (ето една примерна дефиниця: същество, което действа по силата на чужда воля). Като дефинираме свободна твар с определението “същество, което действа по силата на собствената си воля”, и ето – имаме свободна твар.

Тези дефиниции горе приличат на някакъв вид евтино заяждане. Само че не са, защото, ако изградим портретите на двата вида същества – зомбито и свободната твар, само на базата на тези дефиниции, ще получим две напълно различни картини. Зомбито става съставна част от всяка система, с която влиза в досег. Свободната твар се възползва от ресурсите на всяка система, с която влиза в досег. Зомбито е амортизиращ се агрегат. Свободната твар е творец. Зомбито посещава местата, където е предвидено да бъде. Свободната твар пътува. И т.н и т.н.

И най-хубавото е, че съществува път, по който зомбито може да премине от другата страна на воала и да се превърне в свободна твар. Това е практически възможно за всяко човешко същество, без значение, колко тежък живот има и колко е сериозна безизходицата на момента. Единственото, което е необходимо, е импулсът за промяна. И дори човек да е зомбиран в такава степен, че в духа му да е угаснала и последната искрица желание, Вселената е на разположение с безкрайно разнообразен репертоар от мотивиращи, разтърсващи случки, с които да даде начална скорост.

Всеки може да изправи рамене, да отърси мухите и паяжините на рутината от косата си и да загърби битието на зомбито, поемайки по един неочакван, красив и вълнуващ път, в който дори крайната цел не е толкова важна, колкото отделната крачка. Затова – моля ви, не бъдете зомби, защото в този случай най-вероятно лошите некромансери ще ви пратят да умрете в някоя безсмислена битка и дори заразните мухи, които летят около главата ви, няма да ви спасят. Бъдете свободна твар и се отдайте на изживяването на мига, който е единствената реална точка от времето, която можете да пипнете. И, за да го постигнете, спрете се за момент и погледнете назад през рамо, произнасяйки вълшебните думи – What the fuck?!

Амин.

“Няма начин да свържете точките от пъзела на живота, който ви предстои. Това е възможно единствено с поглед, отправен към миналото, и с вяра, че те ще се свържат и в бъдещето. Трябва да вярвате – в интуицията си, в съдбата, в живота, в кармата… в каквото и да е. Този подход винаги е бил добър за мен и именно той промени живота ми и го направи това, което е в момента.”

Стив Джобс, из речта пред випускниците на Станфорд през 2005 г.

… очаквайте скоро пълния текст на книгата на хартиен носител …

0

WTF?, ЧАСТ 1: ДУХОВЕ И ЗОМБИТА, Глава 5 – Късмет

Някъде по това време достигнах върховно състояние на сивота и безсмисленост. Толкова, че съвсем да ми омръзне. И тогава се спрях за момент и се замислих - всъщност, на кой му е необходимо това. Случката си я спомням ясно - в един слънчев летен ден, пред сградата на математическия факултет, гледайки гнусното стълпотворение зубъри и откачени преподаватели... Гледах ги и ги ненавиждах и заради тях се чувствах нещастен като гладно мокро измръзнало пребито коте до трупа на удушената си майка.

WTF?
Автор: Rogger Dojh
Година: 2010

       ,-~~-.___.
      / |  '     \
     (  )         0          It was a dark and stormy night...*
      \_/-, ,----'
         ====           //
        /  \-'~;    /~~~(O)
       /  __/~|   /       |
     =(  _____| (_________|

* От романа “Пол Клифърд” на Едуард Баулър-Литън, Барон Литън Първи

5. Късмет

Мама и тати бяха много мили с мен, когато ме хвана пубертетът. Тъй като живеехме в двустаен апартамент и аз спях в кухнята, на практика имах едно легло, което можех да нарека моя територия, и то само докато лежа в него. Вечер тати идваше и ми гасеше лампата в 10 часа. Така трябвало, защото трябвало да уча, а не да вися по нощите. Естествено, четях с фенерче под завивката, слушах радио със слушалки или просто се въртях на тъмно до пълно полудяване. Като заспя в 3-4 часа, после айде на училище в 7… С толкова сън препрограмират затворници, които са избрали програма за превъзпитание, вместо истински затвор. В резултат, бях постоянно недоспал и общо взето – депресиран по пуберски, само че на осма степен.

Така продължи няколко години. Сроковете, в които ходех следобед на даскало, бяха по-трезви, тези със сутрешно училище – по-депресарски. Нещо не вървеше както трябва. Я ще ме джобят и ще ми вземат парите, я ще си изгубя нещо, я ще се разболея от някаква супер екзотична болест… В един момент вече свикнах с това статукво и забравих, че животът ми някога е бил светъл и радостен.

Завърших даскало и, воден от безумните заплахи на баща ми, че майка ми няма да понесе да отида в казармата, записах математика в Софийския университет, въпреки ясната визия, която имах по повод университетите (искам да добавя, че така и никога не завърших, как ли пък не, и там искаха да ставам в 6 сутрин).

Някъде по това време достигнах върховно състояние на сивота и безсмисленост. Толкова, че съвсем да ми омръзне. И тогава се спрях за момент и се замислих – всъщност, на кой му е необходимо това. Случката си я спомням ясно – в един слънчев летен ден, пред сградата на математическия факултет, гледайки гнусното стълпотворение зубъри и откачени преподаватели… Гледах ги и ги ненавиждах и заради тях се чувствах нещастен като гладно мокро измръзнало пребито коте до трупа на удушената си майка.

Гледайки така, си мислех, защо така не ми върви и каква е тая глупост да е толкова скапан животът ми. И както си мислех, изведнъж забелязах, че освен студенти, даскали, грозни пейки и сиви, асфалтирани преди десет години, алеи, около мен има:

- дървета

- небе

- в небето – облаци и слънце

- между дърветата – трева

- в тревата – глухарчета

- зад оградата на двора на факултета минава готина мацка

- зад мацката по улицата минават коли

- една от колите е супер яко BMW

Задвижих към изхода на факултетния двор. Излязох от него. Тротоарът беше изпочупен и грозен, имаше кучешки лайна. Опа, нагоре обаче има небе. Под небето има стари смотани сгради. Опа, в един от прозорците има пъстри завеси и котка седи и се ближе на перваза.

Откритието беше шокиращо. Вървях по познатите улици, осъзнавайки, че вече една година всеки ден по два пъти минавам от там и не забелязвам нищо, освен сивия натрошен тротоар, кучешките лайна, студентите и даскалите. Зяпах къщите, витрините, стоките зад тях, дворовете с паркирани автомобили, трамваите, в които също тук-таме седяха готини момичета. И постепенно осъзнах, че всичко това винаги си е било там. Невъзможността да го видя, очевидно, беше единствено в моята глава. Много сериозни филтри бяха цензурирали входния мозъчен трафик през цялото време. Мноого лоши филтри. Филтри, които доставят само сдухваща и грозна информация.

Същата вечер лежах у дома в тъмната кухня, която бях успял да извоювам само за себе си (с помощта на един остъклен балкон, където прокудих на наш’те хладилника и печката) и мозъкът ми работеше на пълни обороти. Току що, всъщност, бях задал въпросът “WTF? (гледайки изненадано живота си досега)” и нови интригуващи мисли искаха да бъдат мислени.

На първо време опитах да разбера, какво беше предизвикало промяната. Отговорът не дойде същата вечер, трябваше да минат месеци, преди да забележа, че дали виждам кучешки лайна и студенти или виждам дървета и слънце зависи от това, дали съм станал от сън в 6 сутринта или в 11. Започнах да анализирам разликите в двата случая и открих, че хубави неща ми се случват в синхрон с дърветата и слънцето. Кучешките лайна и студентите от своя страна не ми носеха късмет.

Времето минаваше и събирах още статистически впечатления – до момента, в който вече бях абсолютно сигурен, че колко ми върви зависи едно към едно от колко съм се наспал. Реших, че може би все пак късметът не е природно явление, а е функция на мозъка ми. Тъй като нямах наблюдението това да е съзнателно явление, предположих, че е подсъзнателно. Това обаче не беше достатъчно – звучеше неопределено – като четвъртото измерение, в което ще преминаваме. Исках да знам, какъв е механизмът, по който подсъзнанието (нещо, което и без това ми е трудно да дефинирам и да си представя) въздейства на сравнително ясната като проявление функция Късмет.

И ето каква теория си измислих:

Подсъзнанието, до колкото мога да си го представя, е неосъзната (извън съзнателния фокус, който познаваме общо взето добре) функция на мозъка, която се занимава с управлението на ежедневни нужди, като да се почеша, когато ме сърби, да вървя, да шофирам, да пия вода, когато съм жаден… Все неща, които нямам реално спомен кога точно съм решил да направя и как съм ги направил и в които не съм инвестирал особено съзнателно усилие. Почесването, май, е особено добър пример. Човек говори по телефона и докато съсредоточено слуша какво му обясняват от другата страна, разсеяно се чеши по главата. После никога не би се сетил, че го е правил… Защото го е направил несъзнателно.

За тези неосъзнати явления реших, че е отговорно подсъзнанието.

Всъщност, човек във всяка секунда взима куп микрорешения. Например, както седи пред PC-то и пише код, изведнъж става и отива да пикае. То му се е пикаело от поне 10 минути, като преди 10 секунди му се е пикаело общо взето толкова, колкото и в момента, когато е станал. Изборът на точното време за ставане – не 10 секунди по-рано или по-късно, а именно сега, е подсъзнателно микрорешение. Почесването е такова микрорешение. Ровенето с език из някой по-заден зъб е подсъзнателно микрорешение. Кога да се изпърди човек е подсъзнателно микрорешение. В кой миг да пресече улицата, дали да се разкрещи или да си затрае, кога да запали цигара, кога да се откаже да си търси ключовете преди да излезе… Взимането на подсъзнателни микрорешения на практика е непрекъснат процес, който ни съпътства от самото раждане и заради това сме склонни да не го забелязваме.

Повечето микрорешения са незначителни. Не променят нищо. Но това не е задължително. Спомням си как преди години майка ми, вървейки по улицата, минаваше пред стара жилищна кооперация. Видя някакво куче и се спря за секунда да му каже някаква глупост. След това продължи. Десет крачки по-нататък, на около метър пред нея, падна паве с размера на детска глава, откъртило се от старата фасада. Случи се така, че се занимавах наблизо с колата и разсеяно наблюдавах отстрани как майка ми се приближава. Видях и камъка, и стъписаната физиономия, която майка ми направи. И направо тръпки ме побиха от факта, че ако просто беше пропуснала да реши да се лигави с кучето, щеше да лежи с потрошен череп един метър по-напред.

Тази случка ми даде разбирането за степента, в която дори едно единствено подсъзнателно микрорешение може да бъде животоопределящо. А представете си наистина колосалното количество, повече или по-малко значителни, микрорешения, осъществявани без прекъсване, какъв кумулативен ефект имат. И при тях, както и с всяко друго явление, важи принципът за превръщането на количеството в качество. Отделното микрорешение може да няма значение. Но недискретната последователност от неопределимо голям брой микрорешения – има. И аз наричам резултата от тази последователност Късмет.

Човекът като цяло е доста крехко създание. Например, сравнен с една котка – по-бавни рефлекси, по-скапана имунна система, по-кофти сетива, по-малка раждаемост. Дори размерът и мускулната маса не са решаващо предимство, защото винаги ще успея да намеря кекав кльощав индивид, който обаче се справя с живота си чудесно и ще живее 80 години. Какво му помага да остане неболен, несгазен, непребит, неизнасилен и т.н.? Интелектът? Не мисля така. Интелектът помага да събираш числа, а не да избягваш опасности, за които не си информиран. В US имаше епидемия от салмонелоза (* През месеците септември и октомври 1994 г. на територията на САЩ бива отчетен пик в заболяванията от салмонелоза – за двата месеца заболелите в общо 41 щата наброяват близо 4000 души. Разследването по случая показва, че 740 случая от 30 щата са причинени от заразена партида сладолед, произведена от Шуан Сейлс Ентерпрайзис ъф Маршал, Минесота и векторът на разпространение на болестта минава през неадекватно дезинфекцирана цистерна за транспорт на суровина за производството на сладолед, в която преди това са транспортирани сурови, очевидно заразени, яйца. Компанията на Шуан взима необходимите мерки, като първо изтегля цялата си продукция от пазара и след това въвежда пастьоризиране на суровината за сладолед директно преди разфасовка, наема цистерни, които не се ползват за друго и стартира програма за идентифициране на потенциални рискови точки от технологичния процес, за да избегне подобни фирмени бедствия в бъдеще. Източник: http://findarticles.com/p/articles/mi_m1370/is_n5_v29/ai_17067476/), която се разпространяваше с промишлено разфасован сладолед. Никакъв интелект не може да помогне на човек да не яде именно от заразената партида сладолед. Всичко там е въпрос само на късмет.

И въпреки това, адски много хора по света, заобиколени от колосално количество опасности, оцеляват и умират от старост. Какво ги предпазва?

Според мен това е супер-могъщата система на подсъзнанието за взимане на микрорешения. На подсъзнателно ниво човек обработва много повече информация, отколкото на съзнателно (в противен случай състезателните авто-ралита не биха могли да съществуват) и на базата на тази информация взима огромно количество микрорешения всяка секунда. Те постоянно коригират функционирането на човек, помагайки му да запази крехкият баланс между опасностите и оцеляването. Нещо като тези страшно бързи моторни лодки, които ще се обърнат на секундата заради скоростта, с която се движат, ако не е ултра сложната компютърна система за корекции на подводните крилца, която прилага примерно 100 000 корекции в секунда.

А какво става, когато човек е супер уморен, сдухан и объркан? Очевидно е, че съзнанието функционира зле в тези моменти – трудно е да се съсредоточиш, да мислиш, да слушаш какво ти говорят… Според мен е очевидно, че и подсъзнанието се обърква. Микрорешенията престават да са толкова акуратни и шумът, който разцентрованото подсъзнание вкарва в комплекта от микрорешения, се проявява в липсата на късмет. Един вид, късметът е естественото състояние на човек, а каръщината е отклонение. Само дето това много не си личи, като се има пред вид, колко сдухан е средностатистическият индивид.

В крайна сметка, нямам проведени експерименти по тази тема. Нямам научни доказателства. Всичко е хипотеза, която обаче много добре описва наблюдаваните явления. А и съвсем наскоро се запознах с т.нар. Закон на привличането, който на практика е същото, формулирано по друг начин. И други хора са забелязали, че късметът е функция на мозъка. Все трябва да има нещо вярно в цялата работа.

В някоя от следващите глави ще разкажа за нивата на абстракция и принципа на виртуализация, който приложих тук върху микрорешенията. Но преди това – едно малко злобно лирическо отклонение, нямащо нищо общо с духовното просветление.

Нека 6-тата мечка бъде с вас.

Амин.

0

WTF?, ЧАСТ 1: ДУХОВЕ И ЗОМБИТА, Глава 6

Тук нищо не твърдя. Просто дрънкам глупости. Истината е, че четвъртото измерение ще дойде като огромен астрокозел с осемстотин крака, огнен дъх и зъби, с които ще разкъса земята и ще я изяде на три хапки. Страхувайте се от четвъртото измерение и му се кланяйте, за да бъде милостиво и да ви възнагради с повторен живот като астрокозле. 

Амин.

WTF?
Автор: Rogger Dojh
Година: 2010

       ,-~~-.___.
      / |  '     \
     (  )         0          It was a dark and stormy night...*
      \_/-, ,----'
         ====           //
        /  \-'~;    /~~~(O)
       /  __/~|   /       |
     =(  _____| (_________|

* От романа “Пол Клифърд” на Едуард Баулър-Литън, Барон Литън Първи

6. NAS: четвъртото измерение идва да ни изяде!

Напоследък от различни места чувам за това четвърто измерение (от леля ми, от Крион, от една книга “Енергийно балансиране”, от статии в Интернет…). Общата теза е, че Земята навлиза в четвъртото измерение и всички хора, които не се извисят духовно, няма да успеят да преминат там заедно с нея и ще трябва да умрат.

Жестоко! Прекрасна апокалиптична картина. Само че, “Земята навлиза в четвъртото измерение” има смисъл толкова, колкото и “синус от гъза на 6-тата мечка умножен по синкретичен кристал ще расте от тук до сянката на малката йота”.

Измерение обозначава още една координата в пространството на някакъв модел. Нека въведем полярна координатна система върху земното кълбо. Опа, вече са я въвели – меридиани и паралели. Имаме дължина и ширина и височина, които определят еднозначно точка от земната повърхност. Така наистина може да опишем всяка точка от Земното кълбо, както на повърхността на океана, така и на дъното му. Ама сега ме интересува температурата на въздуха или водата или скалата, … в дадена точка. Айде, и темпратурата добавяме към модела. И изведнъж, вече имаме 4 измерения. Просто защото така сме решили. Тогава, за кое четвърто измерение точно става дума?

Ааа, за четвъртото пространствено измерение сигурно. Добре, тогава стигаме до действието “навлизане в измерение”. Представете си един лист с отпечатан текст. Сега си представете как навлиза в третото измерение и буквите, които не са се подготвили, изпадат от него. Много ми е мъчно за тези букви, иска ми се да ги предупредя някак, да се намажат с вазелин, за да оцелеят…

Или това беше от друг апокалипсис. Да живее 6-тата мечка.

Всъщност, от известно време се опитвам да си представя четириизмерно пространство. От 13-годишна възраст всъщност. И ето, че успях. Естествено хората, на които разказах за това, или ме гледаха глупаво и съчувствено, или ми се смяха. Както и да е, ще поема риска да разсмея още някого.

За да добиете представа за четириизмерно пространство, с отворени очи си представете един черен гнусен облак някъде горе напред и вдясно от главата ви. Нека този облак бъде особено дразнещ. Еманация на цялата говняс в живота ви. А сега си представете, как от центъра на междувеждието си излъчвате един ослепително бял унищожителен лъч, който поразява облака и го разкарва завинаги.

Тъй като на практика нито черният облак, нито лъчът са реални обекти, те не се намират в триизмерното пространство на физическата ни реалност. От друга страна и двете имат много силно изразено пространствено разположение, като единия КРАЙ на лъча определено се намира в триизмерното пространство на физическата ни реалност – между веждите ви. За да опишем местоположението на облака и лъча, ни трябва още една пространствена координата. Т.е. те чудесно се разполагат в модел с четвърто пространствено измерение. Та така. Смятам, че с това упражнение съм си представил успешно четириизмерно пространство, като три от измеренията дори не се налага да си ги представям, просто защото ги заимствам от заобикалящата ме вселена.

На практика всички сънища, мечти, всеки визуален образ, съществуват паралелно на физическата триизмерна вселена. Къде? Харесва ми модел на пространство с повече изменения. Сетивата ни са фокусирани върху негово триизмерно сечение. Съзнанието ни? То функционира успешно и извън това сечение.

Тук нищо не твърдя. Просто дрънкам глупости. Истината е, че четвъртото измерение ще дойде като огромен астрокозел с осемстотин крака, огнен дъх и зъби, с които ще разкъса земята и ще я изяде на три хапки. Страхувайте се от четвъртото измерение и му се кланяйте, за да бъде милостиво и да ви възнагради с повторен живот като астрокозле.

Амин.

… очаквайте скоро пълния текст на книгата на хартиен носител …

2

WTF?, ЧАСТ 1: ДУХОВЕ И ЗОМБИТА, Глава 13

Позицията на 4-тото измерение била, че, ако се развее в 5-тото измерение, от него ще изпаднат 6 мечки и ще умрат, но никой не му обърнал внимание, тъй като 6-тата мечка била 6-измерна и една от богините по погрешка използвала 4-тото измерение, за да си изплете тампон.

WTF?
Автор: Rogger Dojh
Година: 2010

       ,-~~-.___.
      / |  '     \
     (  )         0          It was a dark and stormy night...*
      \_/-, ,----'
         ====           //
        /  \-'~;    /~~~(O)
       /  __/~|   /       |
     =(  _____| (_________|

* От романа “Пол Клифърд” на Едуард Баулър-Литън, Барон Литън Първи

13. Ангели и богини

Нещо наоколо разни хора ми говорят за ангели, дето идвали да им гукат на ушенце, или богини, които им се явявали да се сливат с тях, или галактически кармични съвети, дето си бъркали в гъза. Ето на това точно му викам NAS. New Age Shit.

Нека ви разкажа една приказка.

Имало едно време една 6-та мечка. Няма значение къде живеела тя, но е важно да се отбележи, че в гъза й живеели астрални глисти. И тогава дошла при 6-тата мечка една богиня и рекла:

- Аз съм Лиликула, богинята на плодородието от гъбички между пръстите на краката на великия бог Смакла, който е бог на плодородието на пичите въшки на богиня Лиликула.

И рекла после богиня Лиликула, а образът й сияел със заревото на божественото й начало, проектирано в четвъртото измерение върху осемизмерен корен от гъбичка от бог Смакла:

- Ти си мечка, аз съм богиня и сега ще се слеем.

И рекла тогава 6-тата мечка с чудовищен космически глас – защото била по-голяма от Лиликула толкова пъти, колкото диаметърът на познатия ни космос от единия до другия край на събитийния хоризонт е по-голям от гъза на плъх:

- Ще се слееш с гъза ми.

И изяла великата богиня с гъз.

Тогава дошъл един ангел. Явил се той на 6-тата мечка като аромат на люляк и като лъч светлина. И рекъл ангелът на 6-тата мечка:

- Аз съм част от първичния източник. Аз съм приносителят на божията любов. Аз съм късче от вселенската любов и идвам да те обичам.

- Ше ме обичаш в гъза – отвърнала 6-тата мечка и го изяла с гъз. Да си прави компания с астралните глисти и с богинята на гъбичките на бога на пичите й въшки.

Тогава Галактическият кармичен съвет се ядосал, задето 6-тата мечка му изяла нещата, и пратил пратеник да я накаже.

- Аз съм пратеник на Галактическия кармичен съвет и ще те накажа да се преродиш 700 000 пъти като гнойна бактерия, защото уби воин на светлината и светла богиня и значи си слуга на Луцифер, който дебне. Приеми наказанието си!

- Ще приема наказанието си в гъза си – рекла тогава 6-тата мечка и изяла пратеника, а след него и целия Галактически кармичен съвет. Да си правят компания с астралните глисти и с богинята на гъбичките на бога на пичите й въшки и с ангела.

Когато по-късно 4-тото измерение дошло да изяде 6-тата мечка, схемата, по която се развили събитията, била вече позната на читателите. Но по-интересно е, какво открило 4-тото измерение в гъза на 6-тата мечка. То заварило определено количество астрални глисти, ангели, богини и кармични педерасти, които всъщност били 800-ното поколение на онези, които 6-тата мечка изяла, и те всички се карали ожесточено върху едно свето писание, в което пишело, че изначало бил само един ангел и една богиня и един кармичен съвет и че в рая една мечка ги изкусила да ядат глисти и те били прогонени във вселенското черво, което според астралните глисти било възникнало в резултат на велик напън, а според богинята и ангела имало божествено начало и нямало ни начало ни край, а огромният свинктер в единия край всъщност не бил край, а само порта към рая.

Позицията на 4-тото измерение била, че, ако се развее в 5-тото измерение, от него ще изпаднат 6 мечки и ще умрат, но никой не му обърнал внимание, тъй като 6-тата мечка била 6-измерна и една от богините по погрешка използвала 4-тото измерение, за да си изплете тампон.

Тука нема амин.

… очаквайте скоро пълния текст на книгата на хартиен носител …

0

WTF?, ЧАСТ 2: LUMINA VERI, Глава 10

6-тата мечка смята, че вселената има един център, и този център е 6-тата мечка. 6-тата мечка има повод за това - накъдето и да се завърти, тя вижда вселената, но не вижда 6-тата мечка. Когато заспи, вселената изчезва. Когато се чеши по гъза, тя чеши на 6-тата мечка гъза, а не на вселената. Единственият модел, който според 6-тата мечка побира всички тези факти, е модел с вселена, където 6-тата мечка е център.

WTF?
Автор: Rogger Dojh
Година: 2010

       ,-~~-.___.
      / |  '     \
     (  )         0          It was a dark and stormy night...*
      \_/-, ,----'
         ====           //
        /  \-'~;    /~~~(O)
       /  __/~|   /       |
     =(  _____| (_________|

* От романа “Пол Клифърд” на Едуард Баулър-Литън, Барон Литън Първи

6-тата мечка смята, че вселената има един център, и този център е 6-тата мечка. 6-тата мечка има повод за това – накъдето и да се завърти, тя вижда вселената, но не вижда 6-тата мечка. Когато заспи, вселената изчезва. Когато се чеши по гъза, тя чеши на 6-тата мечка гъза, а не на вселената. Единственият модел, който според 6-тата мечка побира всички тези факти, е модел с вселена, където 6-тата мечка е център.

6-тата мечка се среща с други мечки. Те й разказват разни неща. Една от по-простите, ненумерирани мечки, вчера й разказа, че едното от трите прасенца се било разболяло от грип и сега всички животни в гората се страхували, да не би и те да пипнат свински грип. Още повече, че този грип вече ходел по мечките. Ето, Зайо приприпква нервно по пътеката със зелена маска на муцуната. Нещата изглеждат притеснителни. 6-тата мечка се прибира в бърлогата си да проанализира ситуацията.

“Какво зная?” запитва се 6-тата мечка. “Мечокът Дарси твърди, че е чул, че прасе номер 1 е болно от грип, който вече се нарича свински, причинен от вирус, получил се при смесване на гени от птичи и свински вируси, когато папагалът се изцвръзкал в купата с вода в двора на прасетата, и че грипът се предава и на мечки. И още, че заекът носи зелена маска. Защо зелена? Сигурно, защото бялата няма да се забелязва толкоз. Зайо винаги е бил фукльо…”

За да си почине след този тежък размисъл, 6-тата мечка сяда да прегледа отново асемблера на новия си вирус за ABS-и, който вече успешно се предава от кола на кола, но вместо да изпилва дисковете на спирачките (по поръчка на язовеца, който държи най-големия сервиз за горски автомобили в познатата околия), просто блокира механизма на спирачките и животните умират в ПТП, преди да са си сменили спирачните дискове дори веднъж.

В края на краищата 6-тата мечка открива бъга в кода, но я мързи да го оправя точно сега и проверява последните новини – и там Официалното Горско Настоятелство по Здравето твърди, че свинският грип е вече във всяка бърлога в гората и застрашава популацията както на прасета, така и на всички останали видове. ОГНЗ настоява всеки горски обитател да изяде по една дърдонка ако от кристален прилеп, за да се предпази от заразата. После статията обяснява, че най-сигурният начин да не се разпространи болестта е, животните да не се заразяват на първо място, опитвайки се да вмени чувство на вина у онези, които вече са болни и заразни.

Във форума с мнения на края на статията някой е бучнал един линк, пламенно обяснявайки, как ОГНЗ са банда капиталистически кучета, които имат акции в кристалната пещера и ще изкарат страшни пари от продажбата на дърдонки от кристален прилеп. А линкът води до страница, където пише, как дърдонките от кристален прилеп са заразени с пепел от стария некромансер, който отглежда капиталистическите кучета в изоставеното гробище накрай гората, и че който изяде дърдонка ще се превърне в зомби и ще служи на стария некромансер като сексуална играчка, дорде не се разкапе от употреба.

6-тата мечка отново сяда да помисли върху тази информация. 6-тата мечка знае, че тя е център на вселената. Попипвайки предпазливо центъра с ръце тя установява, че центърът не проявява симптоми на свински грип. Наоколо няма ни болни прасета, ни болни мечки, ни грънци. “Да”, мисли си тя, “но с подобен род мисли докъде ще стигна? Ще игнорирам проблема, докато не се заразя и аз?”

“И какво като се заразиш?” обажда се една от другите 5 личности, живеещи в главата на 6-тата мечка. “Спомни си леля си, която цял живот не беше боледувала нито веднъж, преди термитите да проядат основата на стария боабаб и той да й счупи гръбнака. Най-здравата мечка в гората! Умря като премазано капиталистическо псе. А млада беше още жената…”

“Ти пък помисли за чичо ти Мишо, стария мечок, който цял живот вечеряше весели жълъди и умря от цироза?” обади се друга личност. “Ако не беше алкохолик, още щеше да е жив и да се радва на внучетата! Мечката трябва да мисли за последиците както от своите действия, така и от бездействието си!”

“Кой, старият Мишо, чийто труп изгоря в зимния пожар от 63-та, преди да бъде погребан, заедно с още 150 хибернирани мечки?” ехидно отвърна първата личност. “Много добре си поживя дъртия, поне беше весел всяка вечер…”

6-тата мечка внимателно слушаше и анализираше. Подмечките имаха право. Страхът от смъртта не беше много обоснован, подобни примери, каквито бяха сведени до общото шизофренично съзнание, имаше много. Ами войната с долината? Колко здрави, прави животни загинаха тогава в разцвета на силите си, но не от свински грип, а от зъб на глиган? Че дори и сега по някой друг мбад сръндак доброволно се записваше кадровак и после оставаше недораслите си рогца да се белеят по чукарите в планината, убит от случайна мина… “Но аз не правя такива неща”, сепна се 6-тата мечка. “Нито във войската се записвам, нито весели жълъди ям. Аз съм разумна мечка”.

Тук в тишината на мечешката глава гръмна чутовен смях. Личностите на 6-тата мечка искрено се забавляваха.

“Тогава какво, да повярвам на историята с некромансера?” плахо се чу гласчето на една от по-младите личности.

“Ти луда ли си ма, нито некромансера, нито настоятелството ще слушаш! Свински грип, шмински грип! Седни си напиши асемблера, че утре язовеца ще дойде да види докъде си го докарала, ако не го е тръшнал свинският грип де, хахаха!”

“А ако мен ме хване?” упорстваше младата личност.

“Ако те хване, ще хибернираш по-отрано!” тросна се друг от гласовете в главата.

“Но Дарси каза, че 3 катерички вече умрели от високата температура – получили са неврологичен шок!” тук вече паниката в тембъра на младата личност издаваше откровено страха от смъртта от неврологичен шок.

“Така ли станало?” няколко гласа в един изръмжаха и бели мечешки зъби блеснаха заплашително в черепната кутия. “А ти проверили, дали вирусът, дето пишеш, е заразил ABS-а на твоята кола в гаража? Защото вчера беше, когато една мечка със заразен ABS не можа да спре и прегази магарето. В момента мечката е в ареста и я очаква доживот. Това ли искаш да ти се случи? Или предпочиташ да хванеш рак на матката и да ти я изрежат като от червива ябълка, та да ходиш ялова до края на дните си, като кака ти Радка? А аз вчера гледах една пеперуда с постоянен катетър, задето й гноясала пишката и я отрязали, насякъде лети с един мях и квото изпикае се събира вътре. Я помисли, колко животни в гората са умрели през последната година щастливи, спокойни, здрави, в съня си? Нима очакваш, че точно ти ще имаш тази привилегия?”

Настъпи мълчание. Накрая 6-тата мечка тежко се надигна, отиде да се изпикае и се върна да програмира. Ако не беше свинския грип, щеше да бъде наводнение през хибернацията. Поне преди да предаде Богу дух, реши тя, щеше да напише перфектния вирус и да повиши оборота на язовеца – поне това му дължеше, след като й уреди журналистическа карта миналата година.

Амин.

… очаквайте скоро пълния текст на книгата на хартиен носител …

0

Читателите за WTF?

ShareTweet 03.10.2009 г. – Lina – За книгата Благодаря ти за страхотната книга и най-вече за откровението, с което си я писал. Окуражаващо е да знаеш, че и други хора изпитват и осъзнават действието на закона за привличането, независимо дали в положителна или отрицателна посока. И че зомбитата малко по малко намаляват :). Ако някога се вдъхновиш да напишеш следваща...


03.10.2009 г. – Lina – За книгата
Благодаря ти за страхотната книга и най-вече за откровението, с което си я писал. Окуражаващо е да знаеш, че и други хора изпитват и осъзнават действието на закона за привличането, независимо дали в положителна или отрицателна посока. И че зомбитата малко по малко намаляват :). Ако някога се вдъхновиш да напишеш следваща част ще я прочета с удоволствие. А лекият привкус на програмистки хумор само ме радваше, защото се занимавам със същото и ми е позната душевността на това странно животно програмиста :). Замислих се, колко много идеи е откраднало обектно ориентираното програмиране от живота и какъв хубав негов модел за описание можел да бъде :). Поздрави, късмет и хармония, Лина

05.4.2009 г. – s – За книгата
obicham te

26.6.2008 г. – Калан – За книгата
вече трети ден след като я прочетох съм в невероятна еуфория. страхотно е как мислите за нещо хубаво насочват целия теб към красиви неща. има много много хубави книги, но е адски важно за една добра такава да ти влезе под кожата и да ти даде стимул.. да се промениш. да бъдеш по-добър :)

03.6.2008 г. – misha – За книгата
zdravei :)
procetoh – ДУХОВЕ И ЗОМБИТА :)

samo ne mogah da se setj kakvo na kakvo tochno e sukrashtenie WTF, po smisul go razbrah.

mnogo, ama mnogo me kefi nachina ti na pisane. v edin moment mi doide prekaleno nauchno no kato e razredeno s zabavni istorii ili njkoj shega e ekstra.

31.5.2008 г. – sunrise – За автора
Здравей!
Прочетох книжката Много ми хареса особено за измерениата и мечката Усещанията ми за нещата съвпадат с твоите.И аз като теб като чета материали в които някой се опитва да предстви твърде подробно и класифицирано незримото ме избива на към то г-а на мечката

Може би е така защото е мн трудно да се пробие отвъд със съзнанието което сме и още по трудно да си го опишем с познатите ни понятия.Затова и “умните глави”са си измислили свои си начини Ти описваш своето светоусещане,своите стъпки към осъзнаване което е мн по-полезно от колкото номера на измерението или който и да било измислен термин

Пожелавам ти успех и мн усмивки!