колективно творчество Archive

0

230 кг тухли, Колективно творчество

Пиша ви в отговор на молбата за допълнителна информация към т. 3 от доклада ми за злополуката...

230 кг тухли
Автор: Колективно творчество

Из бюлетина на Комисията за обезщетение на пострадалите при трудови злополуки:

„Уважаеми господине,

Пиша ви в отговор на молбата за допълнителна информация към т. 3 от доклада ми за злополуката. Причината за инцидента беше наречена от мен „недооценяване на обстоятелствата“. Вие помолихте за по-обстойни обяснения и аз се надявам, че следващото по-долу описание на случилото се ще ви удовлетвори.

По професия съм зидар. В деня на инцидента работех сам на покрива на една новострояща се шестетажна сграда. Когато приключих работата си, установих, че са ми останали излишни тухли, които, както след това се оказа, са тежали около 230 килограма. За да не ги пренасям на ръце до долу, аз реших да ги спусна до земята във варел, като използвам макарата, прикрепена към стената на строящата се сграда.

Слязох долу, застопорих въжето, качих се обратно на покрива и сложих тухлите във варела. След това отново слязох долу и отвързах въжето, придържайки го леко, така че тухлите да бъдат спуснати бавно. В т. 11 на доклада за инцидента съм указал, че моето собствено тегло е 60 килограма. Поради изненадата си, че изхвърчах от земята така внезапно, забравих да пусна въжето. Не е необходимо да казвам, че продължих да се изкачвам по стената на сградата с висока скорост. Някъде към третия етаж пресрещнах варела, който в този момент се придвижваше надолу към земята със също толкова впечатляваща бързина. Това може да обясни фрактурата на черепа, а също и незначителните охлузвания и счупената ключица, които са описани в т.3 от доклада за инцидента. Продължих бързото си изкачване, като скоростта му бе съвсем леко намалена след сблъсъка ми с варела, и не спрях преди пръстите на дясната ми ръка да се врежат в макарата. За щастие по това време вече се бях окопитил и се държах здраво за въжето, вместо да се поддам изцяло на болката.

Горе-долу по същото в време очевидно варелът бе стигнал до земята и при удара в нея дъното му се откачи. В този момент, вече освободен от тежестта на тухлите, останали на земята, варелът е тежал около 25 килограма. Отново ви приканвам да обърнете внимание на данните за моето собствено тегло. Както можете да си представите, сега аз започнах бързо да слизам надолу по стената на сградата. Към третия етаж отново се срещнах с варела, който този път се изкачваше нагоре. Това ми донесе фрактури на двата глезена, избити зъби и няколко разкъсни рани по краката и долната част на тялото ми. Тук късметът започна леко да ми изневерява. Срещата ми с варела все пак ме забави достатъчно, за да намали нараняванията ми при падането върху купчината тухли и за щастие последствията бяха само няколко пукнати гръбначни прешлена.

Съжалявам, че трябва да докладвам и това, но докато си лежах върху купчината тухли, изпитващ голяма болка и без да мога да мръдна, изглежда пак изгубих присъствие на духа и съм пуснал въжето, и единственото, което можех да правя, бе да лежа там и да гледам как празният варел започна отново пътешествието си надолу към земята и в края на краищата се стовари върху мен. Това обяснява и двата счупени крака.

Надявам се, че тези отговори ще задоволят интереса ви.“

1

Какво правят лапландците при ниски температури, Колективно творчество

-273 градуса по Целзий: Абсолютната нула. Брауновото движение на частиците спира.
Лапландците си признават, че е малко студено и си поръчват по още една ракия на клечка...

Какво правят лапландците при ниски температури
Автор: Колективно творчество

+10 градуса по Целзий: Жителите на панелни жилища в Хелзинки си пускат парното.
Лапландците садят цветя.

+5 градуса по Целзий: Лапландците се припичат на слънце.

+2 градуса по Целзий: Италианските коли не палят.

0 градуса по Целзий: Чистата вода замръзва.

-1 градуса по Целзий: Дъхът става видим.
Лапландците ядат сладолед и пият студена бира.

-4 градуса по Целзий: Котката иска да се мушне с теб под одеялото.

-10 градуса по Целзий: Време е да се планува една почивка в Африка.
Лапландците отиват да плуват.

-12 градуса по Целзий: Твърде студено, за да вали сняг.

-15 градуса по Целзий: Американските коли не могат да запалят.

-20 градуса по Целзий: Може да си чуеш дъха.

-22 градуса по Целзий: Френските коли също вече не палят.

-23 градуса по Целзий: Политиците започват да съжаляват бездомниците.

-24 градуса по Целзий: И немските коли не могат да запалят.

-26 градуса по Целзий: От дъха могат да се нарежат блокчета за строежа на едно иглу.

-29 градуса по Целзий: Котката иска да се пъхне в пижамата ти.

-30 градуса по Целзий: Нито една истинска кола вече не пали.
Лапландецът ругае звучно, рита гумите и пали ладата.

-31 градуса по Целзий: Твърде студено за целувки, устните замръзват една за друга.
Лапландският отбор по футбол започва тренировки за пролетния сезон.

-39 градуса по Целзий: Живакът замръзва. Твърде студено, за да мислиш.
Лапландците закопчават най-горното копче на ризата.

-40 градуса по Целзий: Колата също иска в леглото.
Лапландците си обличат пуловер.

-44 градуса по Целзий: Финландският ми колега си мисли евентуално да затвори прозореца на офиса.

-50 градуса по Целзий: Моржовете напускат Гренландия.
Лапландците затварят прозореца на тоалетната.

-70 градуса по Целзий: Белите мечки напускат Северния полюс.
Университетът на Рованиеми (Лапландия) организира ски излет.

-75 градуса по Целзий: Дядо Коледа напуска Полярния кръг.
Лапландците нахлупват шапката над ушите.

-120 градуса по Целзий: Алкохолът замръзва.
Следствие – лапландецът е много вкиснат.

-268 градуса по Целзий: Хелият става течен.

-270 градуса по Целзий: Адът замръзва.

-273 градуса по Целзий: Абсолютната нула. Брауновото движение на частиците спира.
Лапландците си признават, че е малко студено и си поръчват по още една ракия на клечка…

0

Имала майка едно ми чедо, Фолклор

Имала майка едно ми чедо / едно ми чедо Никола / с очи-звездици, с лице-трендафил / левенто чедо крилато.

Имала майка едно ми чедо
Автор: Фолклор (не, авторът не се казва Фолклор; да, просто така е написано)

Имала майка едно ми чедо,
едно ми чедо Никола –
с очи-звездици, с лице-трендафил,
левенто чедо крилато.
ПРИПЕВ: Е-е-е Никола, е-е-е български юнак!
е-е-е Никола, е-е-е пирински орел.
Дотегнало му от чорбаджии,
от черно робство фашистко-
литнал Никола в бой да се бие,
бой да се бие с върли народни душмани.
ПРИПЕВ: Дом му станали Пирин и Рила,
черните нощи закрила,
знаме цървено в ръце развило
и млади момци повело.

0

Снежинки 2, Детска песничка

Над къщички и дворчета, / край светлите прозорчета / летим, летим и се въртим, / децата веселим!

Снежинки
Детска песничка
Детски песни – Facebook group
Детски песни – Facebook page

Баба Зима пак размята
белия кожух.
Ний се стелим по земята
леки като пух.

Припев:
Над къщички и дворчета,
край светлите прозорчета
летим, летим и се въртим,
децата веселим!

Ставайте, дечица малки,
ставйте от сън!
Чакат ви игри, пързалки.
Тичайте навън!

Припев:…

Баба Зима пак размята
белия кожух.
Ний се стелим по земята
леки като пух.

0

Снежинки, Детска песничка

Снежинки
Детска песничка
Детски песни – Facebook group
Детски песни – Facebook page

Пухкави снежинки
снощи заваляха,
ниви и градинки
вече побеляха.

Спят под одеало,
семенцата малки,
а децата чакат
весели пързалки

На-на, на-на, на-на…

3

Забавните логове на механици и пилоти от Qantas, Колективно творчество

N: Иззад контролния блок на радиста се чува силен звук - като че ли там седи някакво джудже и блъска с чук по плоскостите. / A: Джуджето е открито. Чукът - иззет.

Забавните логове на механици и пилоти от Qantas
Автор: Колективно творчество

Авиокомпанията Qantas е известна с това, че е единствената голяма компания, чиито самолети никога не са претърпяли нито една катастрофа. Навярно заслуга за това има и строгата процедура по тестване на самолетите преди полет и попълваните за целта дневници по поддръжката. В тях пилотите вписват своите забележки (N), а механиците от наземния персонал – своите отговори (A). Тъй като и двете страни се отличават с особеното си чуство за хумор, с годините се е натрупала доста интересна колекция от забележки и отговори. Ето част от тях:

N: Лявата вътрешна гума е почти наложително да бъде заменена.
A: Почти заменихме лявата вътрешна гума.

N: Нещо подрънква в пилотската кабина.
A: Нещо беше затегнато в пилотската кабина.

N: Има умрели бръмбари по челното стъкло.
A: Поръчани са живи такива. Ще ги инсталираме след следващия полет.

N: Има признаци за протичане на течност по десния колесник.
A: Признаците са отстранени.

N: Системата “Свой-Чужд” не работи.
A: Системата “Свой-Чужд” никога не работи, когато е изключена.

N: Двигател инв. № 380-8006FAF-89-19, липсва под лявото крило.
A: След кратко разследване, двигател инв. № 380-8006FAF-89-19 беше открит под дясното крило.

N: В пилотската кабина има мишка.
A: В оборудването на пилотската кабина е добавена котка.

N: Полетът мина нормално, но помощната система за управление при приземяване работи доста грубо.
A: На този тип самолет няма помощна система за управление при приземяване.

N: В момента на включване на автопилота самолетът губи 30 м височина.
A: Проверено неколкократно в хангара – самолетът държи височината стабилно.

N: При заключване на ръчката на газта, същата се движи много трудно.
A: Ключалката е сложена там с цел ръчката на газта да се движи ТРУДНО…, идиот такъв!

N: Подозирам, че в челното стъкло има пукнатина.
A: Подозирам, че си прав.

N: Самолетът се държи странно.
A: На самолета бе наредено да се държи прилично.

N: Иззад контролния блок на радиста се чува силен звук – като че ли там седи някакво джудже и блъска с чук по плоскостите.
A: Джуджето е открито. Чукът – иззет.

N: Радарът пищи неистово.
A: Радарът е препрограмиран. Сега ще чурулика тихо.

11
0

Проект “Genesis”, Колективно творчество

По време на работата по проект "Genesis" (стадий "Да бъде светлина!") възникнаха следните трудности: липсва компактен източник на непрекъснато светене с разпределител за две светила. Предлагам да се използва стандартен източник тип "червено джудже", а за нощно светило да използваме огледало.

Проект “Genesis” (из корпоративни преписки)
Автор: Колективно творчество

До генералния директор Йехова
от началник-отдел “Маркетинг” Гавраил

Изследването, проведено от нашият отдел в рамките на проект “Genesis”, показаха, че най-добри перспективи на пазара имат системи със следната конфигурация:

  • Планета: 1 бр.
  • Радиус: 3000 км
  • Сила на тежеста: 0.5 g
  • Съотношение суша/вода: 1:1
  • Температура: +24 градуса
  • Атмосфера: кислород
  • Море: сладководно
  • Реки: мляко, мед
  • Фауна: тревопасна
  • Периферия: светила 2 бр. (дневно/нощно), скорост: 0.0007 RPM (1 об./денонощие)


Резолюция: Да се изпрати в отдел “Стратегическо планиране” за изготвяне на техническо задание (ТЗ).
Йехова


До генералния директор Йехова
от началник отдел “Стратегическо планиране” Михаил
С цел снижаване на себестойноста на системата, предлагам захранването на светилата да е от един източник на енергия, а кислородът да се замени с азот.


Поне 50% кислород трябва да оставим, иначе потребителят ще се задъхва.
началник отдел “Тестване и Поддръжка” Рафаил

И 25% стигат.
Йехова


До генералния директор Йехова
от началник отдел “Схемотехника” Луцифер

По време на работата по проект “Genesis” (стадий “Да бъде светлина!”) възникнаха следните трудности: липсва компактен източник на непрекъснато светене с разпределител за две светила. Предлагам да се използва стандартен източник тип “червено джудже”, а за нощно светило да използваме огледало.


По-добре “жълто джудже”. Себестойноста е малко по-голяма, но изглежда доста по-внушително.
началник отдел “Маркетинг” Гавраил

Ама това е сървърен източник. За какво му е на потребител с единична планета?
Луцифер

Какво му е нужно на потребителя и какво не, ще му обясни отдел “Реклама”.
Гавраил

Луцифер, занимавайте се с въпроси от вашата компетенция. Одобрявам “жълто джудже”.
Йехова

Между другото, при тази яркост, която дава жълтото джудже, можем да използваме вместо огледало нормален планетоид.
Михаил

Става.
Йехова


До генералния директор Йехова
от началник отдел “Схемотехника” Луцифер

След измененията в ТЗ възникнаха следните трудности: масата на източника на непрекъснато светене е много по-голяма от масата на планетата, в резултат на това източникът отказва да се върти около планетата. Вместо това планетата се върти около източника. Освен това, поради високата мощност на източника се наблюдава устойчиво превишаване на температурата над указаната в ТЗ (примерно с около 2 порядъка). Ако увеличим разстоянието до източника, съществено се увеличават габаритите на системата.


Габарити – това е престиж, но въртенето на планетата около периферното устройство може да предизвика усещане за непълноценност у потребителя. Не може ли да променим гравитационната константа?
Гавраил

Ако променим гравитационната константа, ще възникнат проблеми със съвместимоста.
Михаил

А бе каква е разликата за потребителя кое около кое се върти? Нека отдел “Реклама” да измислят някаква теория на относителността.
Йехова


До генералния директор Йехова
от началник отдел “Схемотехника” Луцифер

След увеличаване радиуса на орбитата, опитът да ускорим планетата до скороста, указана в ТЗ, води до crash в системата (планетата отлита в космоса). С нощното светило историята е същата.


Няма значение, какво става в системата – важно е какво вижда потребителят. Защо да не накараме планетата да се върти около оста си? Тогава на потребителя ще му се струва, че светилата се въртят около планетата с указаната в ТЗ скорост?
Гавраил

А потребителят няма ли да се усети?
Йехова

Даже и да усети, проектът по това време вече отдавна ще е предаден.
Гавраил

Съгласен.
Йехова


До генералния директор Йехова
от началник отдел “Тестване и техническа поддръжка” Рафаил

Първичното тестване на системата показа следните дефекти:

  1. Наблюдава се устойчиво прегряване.
  2. Оста на въртене се е отклонила на 33 градуса от вертикала, в следствие на което възникнаха циклични температурни аномалии.
  3. Пропускателната способност на реките не съответства на проектната.
  4. Фауна – липсва.
  5. Орбитата е нестабилна, планетата има тенденция да падне върху светилото.

До генералния директор Йехова
от началник отдел “Схемотехника” Луцифер

  1. Ами какво искате при такова съотношение вода/суша? За оптимално охлаждане трябва да е 1:3 – 1:4.
  2. Работим по въпроса.
  3. Защото млякото се вкисва, а меда – захаросва.
  4. На тревопасната фауна й трябва трева, а тя не расте при такава жега и без вода. Предлагам да пуснем вода по реките, това ще реши проблем 3 и 4 наведнъж
  5. За гравитационна противотежест ще изведем още една планета на външна орбита.


Сушата не можем да я намаляваме, значи трябва да увеличим площта на моретата. Това означава увеличаване на обема и силата на тежестта. Още една излишна планета…
Михаил

Нищо, потребителят ще изтърпи. Излишната планета ще я оформим като feature. Но млякото и меда сме ги анонсирали вече. Поне в по-големите реки трябва да ги оставим…
Гавраил

Напомням, че сроковете наближават, а даже и коне няма още. Дизайнерите още не са представили проект за кон, само динозаври… За какво са ни тия динозаври!?
Йехова

Потребителите ги харесват…
Гавраил

Добре, ама и коне да има.
Йехова


До генералния директор Йехова
от началник отдел “Тестване и техническа поддръжка” Рафаил

Поради нерешените проблеми с оста, сега планетата има тенденцията да отлита в космоса.

Тревопасна фауна пак няма.


До генералния директор Йехова
от началник отдел “Схемотехника” Луцифер

Ще сложим противотежест, този път на вътрешна орбита.

Фауната се размножи, изяде тревата и измря.


Колко противотежести още ще ви трябват!?
Михаил

Като цяло, след калибрирането успяхме да ги стабилизираме на девет.
Луцифер

Правилно ли съм разбрал? Вместо една планета, потребителят ще получи девет!?
Йехова

Е и? 8 от тях и без това не стават за живот…
Луцифер

А размерите на системата?
Йехова

Не е задължително потребителят да знае за другите планети. Половината без телескоп не се виждат. Предлагам да допълним ръководството за потребителя с 11-та заповед: “Не изобретявай телескопа”.
Гавраил

Тогава те точно него ще изобретят…
Йехова

Между другото, след увеличаването радиуса на орбитата, яркостта на нощното светило падна под проектния минимум. Предлагам вместо него да сложим огледало.
Рафаил

Е сега ли се сетихте? Тъкмо уравновесихме системата! Да не искате да почваме отначало!?
Луцифер

Никакви такива! До края на срока остават 6 дни. Луцифер, или ще накарате всичко да работи, или ще ви оставя без тринадесета заплата!
Йехова


До генералния директор Йехова
от началник отдел “Схемотехника” Луцифер

Виновен ли съм, че не ми дадоха нормално ТЗ?

Предлагам да оставим наклона на оста както си е. В края на краищата в Едемската градина температурата ще е +24 градуса, а ако потребителят тръгне нанякъде – това си е негов проблем. Динозаврите няма да можем да довършим, но коне ще има. С млякото и меда нищо не стана, по реките пуснахме вода, вярно че внасят сол в моретата ама… За да не изяждат всичко тревопасните, пуснахме patch във вид на хищници, но все още не сме успели да ги програмираме да разпознават и пазят потребителите. В общи линии всичко ще работи… долу-горе…


И това е добре…
Йехова


P.S.: Началникът на отдел “Схемотехника” Луцифер все пак беше понижен заради несанкционирано подсказване на етап “Потребителско тестване”.

9

Как сме се появили на зeмята?!?, Колективно творчество

Възложиха ни нова задача. Трябва да правим интелигентна форма на живот на някаква вмирисана малка планетка наречена Марс. Все така се случва. На нашия отдел винаги му дават най-скапаните проекти. Така и не можах да си обясня защо.

Как сме се появили на зeмята?!?
Автор: Колективно творчество

Следващите редове не са просто измислица, а реални факти за това, как точно сме попаднали на тази планета и как сме се превърнали в това, което сме. Открити са по време на контакт между ясновидката Алена и висш разум от неизвестен произход и са потвърдени от Джуна. Уверяваме ви, че са на 100% истински и за пръв път ще видят бял свят. Ето и дневниците на Създателите!

1. Възложиха ни нова задача. Трябва да правим интелигентна форма на живот на някаква вмирисана малка планетка наречена Марс. Все така се случва. На нашия отдел винаги му дават най-скапаните проекти. Така и не можах да си обясня защо. В другите отдели творят богове, а ние кво… интелигентна форма на живот. Пфу!

2. Започваме проекта. Изглежда добре.

3. Това на нищо не прилича. Тъкмо ги бяхме нагласили, цивилизацийка даже си бяха направили, а да вземат, че да си пуснат сешоарите всичките по едно и също време да видели кво ще стане. Ми кво може да стане, бе идиоти. Взривиха некъв атомен реактор и разпердушиниха всичко. Много рано им дадохме тия технологии. Ще трябва да почваме всичко от начало. Местим проекта на съседната планета – Земя.

4. Пуснахме първия проект в действие. Изглеждаше добре, докато два динозавъра не му ебаха майката. Хм, странен израз при положение, че няма майка. Поне не в буквалния смисъл на думата. Както и да е. Ще се наложи да го изправим на два крака, за да може да бяга по-бързо.

5. Пуснахме още един. Тоя път му заложихме и програма “Страх”, щото иначе все ходеше да се тика в устата на динозаврите. Кво на майка си дириш там бе малоумник!??! Напускахме десетина от новите проекти. Лошо. Динозаврите подължават да им ебават майката.

6. Наложи се да изтребем динозаврите. Писна ми от тия тъпи говеда. Толкова храна, а те се съдраха да плюскат хора. Майка им, мръсни гадини. Ама да видите само как цвърчаха като KFC като им хвърлихме оня метеорит. Сега ще се наложи да замразим проекта за два дни, докато планетата се постабилизира. Пука ми. И без това днеска е петък.

7. Много са тъпи беееее, вече 13 техни години не могат да открият огъня. Най-накрая на колегата му се наложи да слезе долу с една огнехвъргачка и като ги подкарааа… Да видите после как за норматив се научиха що е то огън и има ли той почва у нас. Пък колко време им трябваше да открият колелото ако знаете само… И знаете ли как стана? Клекнал единият малоумник да сере, ама така се изсрал, че чак на пита го изкарал, със завранкулка накрая. После започнал учудено да гледа това дето излязло от задника му. Зел го, ма го изтървал и то са изтъркулило надолу по хълма. Пък те по това време ги серяха едни такива доста твърди. После ги омекотявахме, че все с разпорени гъзове ходеха ма това е друга история.

8. Кофти тръпка. Докато сме им омекотявали говната сме объркали отделителната система. Дрискат през ушите. Единия получи разстройство и цяла седмица вися провесен надолу с главата от една скала, докато не пукна. Ами какво да направя, като са ни скапани компютрите. От една седмица говоря на шефовете да ни дадат нови ама те – не, нямало нужда да обвиняваме техниката, само щото ние сме били некадърни. Простаци!

9. Трябвало сега пък да измислим нов и оригинален начин за възпроизвеждане. Да имало разнообразие във вселената, моля ви се. Абе тия луди ли са? Кво толкова лошо имаше в това просто да си падат от небето? Ама неее, много въпроси щели да задават после, не било на добре. Вярно, че един-двама паднаха и повече не станаха, ама чак пък толкова напъване… Хмм. Докато включвах лампата в контакта ми дойде гениална идея. Е какво пък, поне ще е весело…

10. Тъпанари! Откриха алкохола. Намерили некво ферментирало грозде и викнали и другите да пробват. 15 мъртви от алкохолно натравяне. Сеа ще трябва и черен дроб да им слагаме. Защо все на мееен…?!!

11. Имаме много случаи на счупени пръсти. Абе тия говеда що все си тикат носа там където не им е работа? Ще им сложим нокти. Поне малко ще ги предпазват. Стига им толкова, и без това почнаха да се размножават като зайци.

12. Искренно ми се иска да мога направо да им дам по един АЕЦ и да вървят да се оправят. Ама ще стане като с предните, вероятно, щото тия са наистина много тъпи. Вчера единият да вземе да се опитва да лети. Видял там че нещо си фърфоли из въздуха, та решил и той, баровецът, барабар Петко с мъжете, да лети. Размаза се като курешка на една скала. Другите като кози се изкатериха по чукарите и го остъргаха, а после го сготвиха за вечеря. Ужас! Тук, очевидно, ще трябва да се пипа бавно и сигурно.

13. Ама какво е това! Намерили bug в софтуера на някакво островче “Атлантида”. Докопали технологии, дето трябва да им ги дадем чак след година, и докато се усетим се научили да ги ползват. Е бая от тях вече омирисали драките, но все пак се научили. Потопихме целия остров и fix-нахме bug-а. Тъй като после открихме и други дупки, се наложи да стартираме ледена епоха т.е. да замразим проекта за известно време докато, пишем patch-ове.

14. Изглежда добре. Само дето наистина прекалено бързо почнаха да се размножават с новия метод. Като че ли това искрено им харесва. Голям майтап е да ги гледаме, как се клецат къде им падне. Ако не се усвестят скоро, един Апокалипсис не им мърда – просто ей така, за контрол на популацията.

15. Все още са доста тъпи. Наложи се да добавим промени в големината на главата и мозъка. Махнахме и опашките, щото вечно се препъваха в тях, пък и губеха много време да си ги гонят – и после имали били чувството, че някой ги преследва. Знаете ли, кви чувства ще ви дам аз на вас? Изобщо, кой ви е разрешил да чувствате? Тва с цувствата е изцепка на Ванката от тестовата лаборатория. Кой въобще му е разрешил да си тества боклуците си върху нашите индивиди? Ще го изкъртя, само да го видя!

16. Най-накрая ни докараха бог. Доста добре са го направили. Има си един-два кусура, разбира се, но ще свърши работа. Определено имахме нужда. От три седмици сме пуснали заявката. До сега говедата се молеха на звездата в центъра на слънчевата им система. Това пък от къде им хрумна, не мога да си обясня. Тая партида излязоха много странни. Сигурно е от кислорода, дето го дишат. Имам чувството, че всичките постоянно са надрусани.

17. Богът е bug-ъв. Започна да се явява безразборно на кой свари, да плещи врели-некипели и изнесе два града от картата. Спряхме процеса и го върнахме – да си оправят софтуера.

18. Ще трябва да правим Апокалипсис. Много се оляха вече само, простотии правят и никъв прогрес. Мислехме за известно време да им спрем секса, ама после ни дойде по-добра идея. Ще им пуснем потоп. Налага се обаче да спасим останалите видове от наводнението. За целта завъртяхме един дядка да направи кораб и да качи от всички по два вида. Много красиво се получи – и при тях, и при нас (алкохолът се лее като река, докато гледаме нашето реалити шоу с удавници).

19. Пак населихме планетата. Пуснахме и бог. Той пък да вземе, че да пусне някакъв негов пророк да зарибява населението, щото искрата на вярата все гаснела преждевременно. Само дето и двамата изкараха по един АВТОМАТ и почнаха да изтребват де що народ сварят. Пък тия Калашников имаха още бая време да почакат. Така е, щото богът се води автоматизиран админ и има достъп до всичко. Съвсем му забранихме да си вясва носа пред тъпите говеда. Явно ония глупаци, дето ни пратиха бога, пак не са си свършили работата като хората и ще трябва ние да им оправяме бъкиите.

20. Пак почнаха да правят квото си поискат. Е това, вече не се издържа. И пак пренаселват планетата. Не можем постоянно да им организираме Апокалипси, колкото и забавно да е. Ще трябва да автоматизираме системата по друг начин. Кратък брейнсторминг изгенерира идеята да пуснем сред популацията мозъчен вирус, който модулира мисловния процес. Цел – силна религиозност. Ето, започнаха да се избиват и успяхме да вкараме съотношението раждаемост-смъртност в едни добри граници. Спретнахме им после и една две войни (няма да забравя, какво шоу ни направиха само заради една фльорца на име Елена), инжектирахме в генофонда предпоставка за периодично развитие на вманиачени за власт малоумници и – работата заспа.

21. Нашата работа тук приключи. Следваща задача – корекции по един стар проект. Алфа Кентавър. Някой знае ли, къде е документацията?

2

Червената Шапчица, Колективно творчество

Приказката за Червената Шапчица, както биха я разказали Едгар Алън По, Ърнест Хемингуей, O'Xенри, Ярослав Хашек, Оноре дьо Балзак и т.н.

Как биха разказали приказката за Червената шапчица…
Автор: Колективно творчество

Едгар Алън По

Край старата, мрачна, обвита в тайнствено-жесток воал гора, над която се носеха тъмни облаци зловонни изпарения и сякаш се чуваше злокобен звън на окови , в мистичен ужас живееше Червената шапчица.

Ърнест Хемингуей

Майката влезе. Тя постави на масата кошница. В кошницата имаше мляко, бял хляб и яйца.

- Eто – каза майката.

- Какво – попита Червената шапчица.

- Ето това – каза майката – Ще го занесеш на баба си.

- Добре – каза Червената шапчица.

- И си отваряй очите – каза майката – Вълкът.

- Да.

Mайката гледаше как дъщеря й , която всички наричаха Червената шапчица, защото винаги ходеше с червена шапчица, излиза; и гледайки излизащата си дъщеря, майката помисли, че е много опасно да я изпраща сама в гората; и освен това тя помисли, че вълкът беше започнал отново да се появява насам, и като помисли така, тя усети, че започва да се тревожи.

Ги дьо Мопасан

Вълкът я срешна. Той я изгледа с оня особен поглед, който опитният парижки развратник хвърля на провинциалната кокетка, която все оше се преструва на невинна, ала той вярва на невинността й не повече от самата нея и вече сякаш виждаше как тя се разсъблича, как фустите й една по една падат и тя остава само по риза, под която се очерта- ват сладостните форми на тялото й.

O’Xенри

Червената шапчица се разтрепери. Тя беше сама. Тя беше сама, като палачинка между звездите, като гладиатор сред фармацевти, като сомнамбул в печка, като бастун в пустиня….

Джек Лондон

Ала тя беше достойна дъщеря на своята раса, в жилите й течеше силната кръв на белите покоиртели на света. Затова, без да й мигне окото, тя се нахвърли върху вълка, нанесе му един съкрушителен удар и го подкрепи с класически ъперкът.

Вълкът страхливо побягна. Тя идеше след него със своята очарователна женска усмивка.

Ярослав Хашек

- Е, и какво направих? – мърмореше си вълкът – едно голямо лайно напpавих, това е…

Оноре дьо Балзак

Вълкът стигна до къщичката на бабата и потропа на вратата. Тази врата беше изработена през XVII столетие от неизвестен майстор. Той я беше изрязал от модерния по това време канадски дъб, беше й придал класическата четвъртита форма и я беше закачил на железни панти, които на времето си може и да са били хубави, но сега ужасно скърцаха.По вратата нямаше никакви орнаменти и шарки, само на долния десен ъгъл личеше драскотина, за която се разказваше, че Селестен дьо Шаварж, фаворит на Мария – Антоанета и братовчед по майчина линия на дядото на бабата на Червената шапчица е направил със собствената си шпора. Инак вратата беше съвсем обикновенна и затова няма да се спираме по-подробно на нея.

Робърт Бърнс

- Кой хлопа в този късен час?

- Аз хлопам – каза Вълчо.

- Иди си. Всички спят у нас.

- Не всички – каза Вълчо.

- Не зная как си се решил!

- Реших се – каза Вълчо.

- Ти май си нещо наумил?

- Май нещо – каза Вълчо.

- Веднаж да минеш моя праг…

- Да мина – каза Вълчо.

- Ще те посрещна като враг!

- Посрещай – каза Вълчо.

- Ще ти отворя, ала чуй…

- Отваряй – каза Вълчо.

- Утре ти ще дойдеш пак!

- Ще дойда – каза Вълчо.

- Ни дума никому за туй!

- Ни дума – каза Вълчо.

Максим Горки

I Вариант:

Стаята на бабта беше стара и нечиста. Стъклата на прозорците, вече мътни от старост, бяха гъсто оплюти от мухите. Бабата, стара и сива като своя дом, се вдигна сред дрипавите си завивки и погледна с уплашени сълзящи очи вълка.

- Здравей, Никитишна – поздрави с мазен глас той.

II Вариант:

Щом видя вълка на прага, тя се изправи – силна, смела кат богиня – се загледа в него с изпепеляващ огнен взор. Зърнал този огнен поглед, звярът с ужас си помисли, че таз баба е тъй смела, затова, че е Човек.

- Какво искаш, сиви вълко? – каза Бабата безстрашно и понеже бе Човек, думите й прозвучаха гордо.

Oскар Уайлд

Вълкът: Извинете вие не ми знаете името, но…

Бабата: О, няма значение. В съвременното общество с най-добро име се ползват тези, които нямат име. C какво мога да ви услужа?

Вълкът: Виждате ли… Cъжалявам, но съм дошъл да ви изям.

Бабата: Колко мило. Вие сте твърде остроумен джентълмен.

Вълкът: Но аз говоря сериозно.

Бабата: И това придава особен блясък на вашата духовитост.

Вълкът: Радвам се, че не се отнасяте сериозно към факта, който току що ви съобщих.

Бабата: Днес да се отнасяш сериозно към сериозните неща е проява на лош вкус.

Вълкът: А към какво трябва да се отнасяме сериозно?

Бабата: Разбира се към глупостите. Но вие сте непоносим!

Вълкът: Кога един вълк е непоносим?

Бабата: Когато прекалява с въпросите.

Вълкът: А една жена?

Бабата: Когато никой не може да я постави натясно.

Вълкът: Много сте строга към себе си.

Бабата: Разчитам на вашата дискретност.

Вълкът: Имайте вяра. От мен няма да излезе нищо.

(изяжда я)

Бабата: (от коpема на вълка) Жалко, че избързахте. Tъкмо си бях приготвила една твърде приятна духовитост.

Чарлз Дикенс

Бедната Червена шапчица! Тя не знаеше, какво я очаква. Горкото дете! С каква обич, изписана по хубавото му личице, то отвори вратата, с какво ангелско изражение, то прекрачи прага на стаята, където вълкът, прикрил коварния си и зъл лик с ношната шапчица на бабата, очакваше да погълне и тази своя жертва.

Ерих Мария Ремарк

- Ела при мен – каза вълкът.

Червената шапчица наля две чаши коняк и седна на леглото и вдишваха познатия дъх на коняка. В този аромат имаше тъга и умора – тъгата и умората на гаснещата привечер. Конякът беше самият живот.

- Свършено е вече – каза тя. – Нямам вече на какво да се надявам повече. Аз нямам бъдеще.

Вълкът мълчеше. Той беше съгласен с нея.

Rogger Dojh

Точно в момента, в който Червената Шапчица посегна отново към чашата си, колибата се разтърси. Тътен се надигна изпод земята и дървените трупи, от които бяха направени стените, напъпиха и се покриха с изсъхнали и прогнили листа.

Вълкът глупаво се огледа.

- Какво става? – попита той с изтънял глас, но Червената Шапчица бе не по-малко учудена от него.

Нов трус ги разтресе. И изведнъж адски цвилек разцепи тишината, раздирайки с виртуални нокти слуха и мозъка на Вълка и Червеношап. Двамата едновременно се хвърлиха към прозорчето и главите им се сблъскаха с трясък.

- Ох – каза Алената Шапочка.

- Какво си се разпъшкала като Азис пред шомпел – изръмжа кисело Вълчан. – Олеле! – добави после той, защото бе видял гледката през прозореца.

В колосалните небеса на Осмоъгълната Планета се водеше невиждано до този ден сражение: Гигакон извиваше като змии километричните си, увенчани от остри зъби млечни жлези, а Злият Дълъг въртеше бясно лазерния си меч и ги сечеше.

- Какъв декор за едно ужасно насилие! Ако не те изям точно сегаq ще съжалявам след това цял живот! – възкликна Вълкът.

- Ще ми изядеш кура – отвърна му кисело Червената Шапчица и в ръцете й проблясна тънък енергиен кинжал.

Джон Р. Р. Толкин

Вълкът захленчи и се заизвива в краката на Червената Шапчица като куче, ударено от господаря си. Тя го изгледа строго, след което погледът й омекна. Червената Шапчица прибра под плаща си елфическия кинжал.

- Стани – каза тя с уморен глас. – Никакво зло не си ми сторил и не ще отмъщавам. Можеш да вървиш накъдето видят очите ти.

- Мръсссна ссстара вешшштица! – изсъска задавено Вълкът. – И последното удоволствие ми отне, удоволствието да те изям! Но предричам, че не ще живееш дълго! Защото дълги са ръцете на Вълка и не една злина е сторил той в таз гора.

В далечината се разнесе мощната песен на рог и заехтя над хълмове и гори. Роханските конници идваха! Тропотът на копитата им разтърси земята и дружната им песен възрадва сирцето на Червената Шапчица, а в душата на Вълка всели страх и ненавист. Червената Шапчица изправи рамене и сякаш израстна. И не малко момиченце, а велик владетел човешки като че се бе завърнал от древните времена сред тази горска обител.

Роджър Зелазни

Насред тази сдцена, Червената Шапчица застина внезапно. Вълкът се вгледа напрегнато в нея – някой се опитваше да се свърже с нея чрез картата й.

Ппред очите на момичето изникна баба й. Тя се намираше в някакво черно място, изпълнено със странни шумове и зад гърба й се плискаха зелени лениви вълни.

- Помогни ми! – извика бабата. Но върху връзката се стовари нечия силна воля и я прекъсна. Червената Шапчица се опита да проследи натрапника, но колкото по-далеч отиваше, токлоква по силно я засмукваше черният кладенец без нищо в другия си край и накрая тя с последно усилие се откъсна и се върна в реалността.

Точно в този момент Вълкът замахна с меча си.

Карл-Жорис Юисманс

Вече бях изгубила представа за времето. Бях покрита цялата в кръв – тази на вълците и моята собствена. От миризмата й ме бе обхванала онази безумна ярост, която ме превръща в животно, жадно за смърт. Единствено червената ми шапчица беше запазила истинския си цвят – червеният.

Кинжалът ми обходи обстойно лицето на нисък и набит вълк, който се бе осмелил да се хвърли от масата отгоре ми. Зад себе си чух хриптене и се извърнах, тъкмо навреме, за да отбия несръчно насочен удар с тояга. Този вълк вече бе минал под ножа ми и едното му ухо висеше разкъсано и кървящо. Зъбите му се оголиха в болезнена гримаса, когато петата ми се заби в слабините му.

Отстъпих, залитайки, крачка назад, а от земята срещу мен се надигнаха три-четири кървящи и обезобразени вълчи фигури. Със сетно усилие ме атакуваха от три страни и аз успях да разпоря корема на единия, а на друг отнесох носа с ножа. Но останалите ме повалиха на пода и ме затиснаха.

Последното, което видях през размътения си поглед беше вратата, която се отвори а в помещението влезе изящен сив вълк с големи мастиленочерни очи. Той проговори с кадифен, странно познат, зловещ глас:

- Толкова много убийства! Защо, о, изгубена, заблудена душа?

Жак Превер

Вълка в зори ловци ще спрат.

А в нощната тъма – комини, смърт!

Не знаем – мрак, звезди,

безброй съдби…

Защо ридаем аз и ти…

Йордан Радичков

- Ще седна и ще го убия този вълк, драги ми господине. Да не ми е името Спиридон, ако не го убия.

- Ще го убие! – говореха ловците. – Лани сума вълци дойдоха от Турно Мъгурели и от други места. Имаше и да убиваш, и да гониш, и пак да останат. А тоя взе, че ги уби всичките. А вълцитеq от своя странаq взеха, че умряха.

А вълкът беше седнал и шиеше на една шевна машина “Сингер”, има такива машини, та като го види ловецът да си рече: “Брей, то не било вълк, мамка му вълча, а баба Спиридоница”. Да рече тъй и да си иде.

Уйлям Шекспир

Действие 5. Сцена 2. Къщичката на бабата на Червената шапчица. Пред нея първи ловец с кучето си.

(двоуми се)

Да вляза или да не вляза?

Туй е въпросът.

Кое е по-добре – да вляза аз и вълка да убия,

или да си полегна аз, да си поспя?

Легни, заспи и край.

Да, тук е спънката.

Какво ще видя в този летен кратък сън?

Да знай човек, че този сън

прекъсва чувствата във гладния стомах -

тогава би могъл …

Но този страх от нещо пред вълка,

от таз затворена врата, отдето

се нищичко не чува и не шава,

сковава мойте сетива…

Но стига!

С тези мисли ставам аз страхливец.

И бледната мазилка на страха

покрива с плесен и разяжда

естественият цвят на смелостта.

Е, хайде, спри! Тез мисли прогони!

Офелия, ти моя вярна кучка, ела,

и с мен за всеки случай ти бъди!

Лев Николаевич Толстой

Ловците убиха Вълка и извадиха от корема му Бабата и Червената Шапчица. От очите на малкото момиченце заструи лъчист поглед и то разбра, че това, което се случи, не трябваше да се случва. А щом не трябваше да се случва, то нямаше вече да се случи. И на нея и стана ясно, че това, което тя вършеше, мислеше и говореше досега, беше не това, което трябваше да върши, мисли и говори. И тя реши отсега нататък да върши, мисли и говори само това, което трябваше наистина да върши, мисли и говори.

Кърт Вонегът

Майката на Червената шапчица беше голямя майсторка на баници. Нейните баници бяха сочни и мазни, сякаш правени с мазнината на всички тлъсти евреи, убити през Втората световна война. Тогава убиваха евреи с подобни цели. Така е то…

Сега, като настана световния глад, защото китайците изядоха всичко, аз си спомням за тези баници и от устата ми текат лиги. Какво би станало, ако една от тези баници попаднеше сред американците? Според мен никой няма да я изяде, макар че всички умираме от глад. Ако една от тези баници попадне сред нас ние ще се самоизядем за нея.

Але-хоп.

Разбира се, подобни баници вече не съществуват. Аз ги припомних за да предизвикам лигите ви, защото зная – и вие сте засегнати от световния глад. Така е то…

Але хоп.

Червената шапчица беше секс-идеалът на глутницата. Когато тя се появи с баницата един вълк я надуши. Тръгна след нея. Този вълк бе проследен и от другите вълци. Винаги е така. Още по мое време, когато бях стар пръдльо. Още тогава, когато един вълк надушеше нещо, всички тичаха след него.

Всъшност така се стигна до световния глад. До световния глад се стигна чрез голямото преяждане, но тук става дума за един друг черен понеделник, в който цените (американските цени) нарастнаха.

Але хоп.

Всички вълци се скупчиха около Червената шапчица. Никой не искаше да я яде. Вълците си бяха изработили антитела против глада. Механизма на тези антитела им бе показан от китайците. Китайците и вълците по това време бяха най-добрите приятели. В много отношения между тях нямаше разлика и т.н.

Та никой от вълците не ядеше Червената шапчица. Напротив, те само душеха чорапите й. Те бяха луди по тези чорапи. Те им миришеха приятно. Какво говоря, приятно, те изпитваха от тази миризма върховна наслада. И всеки от тях имаше ерекция. Така е то…

В скоби, това бе средството, с което по-късно ги избиха китайците. Те пуснаха огромни количества Червени шапчици с подобни чорапи. Вълците бяха в див възторг. Но после китайците прибраха своите Червени шапчици с техните чорапи. Просто ги изпратиха на друга планета. Тогава вълците измряха от полов глад. Така е то…

Але хоп.

Но сега Червената шапчица изпитваше адски сърбеж от полиетиленовите си чорапи. Тя реши да ги събуе. Така и направи, и тогава вълците я изоставиха. Обидена от това тя изяде цялата баница и умря от преяждане. Така е то.

Revision History
——————————————
- Unidentified source
- 13.07.2002 – Rogger Dojh

To Do
——————————————
- Да се добавят финалните сцени по изяждането на Червената шапчица и последвалото й освобождаване чрез разрязване на корема. Автори – по избор :)

2

Дядо Коледа не спал…, Детска песничка

Детско стихотворение + литературен анализ

Детски песни – Facebook group
Детски песни – Facebook page

Дядо Коледа не спал
и джуджетата събрал,
работа на всички дал,
както той си знал.

И джуджетата не спят,
чукат, режат и лепят,
че играчки цял чувал
нам е обещал!


Анализ:

Това стихотворение е забележително с изключителния финес, с който въвежда децата в корпоративната страна на живота. Забележете, как Дядо Коледа решава, че ще работи през нощта, защото гони краен срок и е поел ангажимент към клиентите си, и как в резултат служителите му също не спят, ами работят, при това изпълняват на пълни обороти решенията, взети от началството.

Стихотворението носи в себе си успокоението на капиталистическия свят, че щом бизнесът се грижи за благоденствието ви, няма какво да се кахърите и може да спите спокойно, защото има кой друг да не спи вместо вас.