мнения Archive

3

Божият храм – вашият достъп към божественото минава през кафявата шпионка на митрополита

Вярата започва винаги като лично изживяване. Когато споделиш вярата си тя се превръща в социално явление. Но това, което е направила църквата, се нарича институционализирана духовна диктатура

Църквата е културен паразит, който вирее върху вярата на простия човек.

Умният човек не се нуждае от ритуали, шапки, мантии, златни храмове и облечени като пауни брадати гейове, за да изживее единението с Бога. Простият човек обаче не може да изживее нищо друго, освен нещастието от това да бъде себе си и затова търси стадо, в което, притиснат от шест страни от себеподобните да получи закрила и отправил влажен овчи поглед напред към патриарха да получи водачество – инак го е страх, че първият срещнат вълк ще го изебе в рутнавата вълнена шутка и с падането още на ранния вечерен сумрак ще обърка правия път и ще свърне към най-страшното нещо в живота му – непознатото.

В очите на Бога църквата е най-омразна от всички извращения, създавани някога от недоразвитата човешка душа, защото “храмът господен” инкубира в себе си фалшиви богоподобни фигури, маскиращи светлината Му и излъчващи измамното неоновото сияние на алчността и опрощението. Църквата лъже заблудените човешки същества, допуснали дълбоката грешка да й продадат душата си, че Бог е господар наместо приятел, че Бог иска нещо от теб, преди да ти даде, и че Бог те критикува, но все пак, ако му врътнеш една свирка, е готов да ти прости. Религията е обърнала Бог на едно разглезено, зле възпитано дете. А това е богохулство и ерес от вселенски мащаб.

Вярата започва винаги като лично изживяване. Когато споделиш вярата си тя се превръща в социално явление. Но това, което е направила църквата, се нарича институционализирана духовна диктатура – тя е иззела от слабите духом инициативата на вярата и си е присвоила прерогативите да познава Бога, като милостиво позволява на паството да познава нея.

Църквата отдавна се е превърнала в прокси между човека и Бога, но, Бога ми, това прокси е всичко друго, но не и прозрачно.

Амин.

0

Тема: Литературата като такава днес

нямам си и идея, това защо съм го писал. ако нямаше дата, нямаше и да се сетя кога. anyway. за да не виси в самотен некатегоризиран файл на харда - айде в блога и после в trash bin-а :P

1. Тема

литературата като такава днес

2. Идея

литературата от гледна точка на този, който пише

- средство за общуване
- средство за създаване и изживяване на емоции, независимо от околната среда
- средство за свалка
- вид публична изява

3. Теза

- я кажи, какво ти идва на ум като чуеш израза “литературата като такава днес”?
- ъъъ. тъпотия

4. Текст

Литературата като такава днес

“- я кажи, какво ти идва на ум
като чуеш израза
‘литературата като такава днес’?
- ъъъ. тъпотия”

Ако трябва да се открие пресечната точка между relational database design, казармата, Eminem, убеждението, че жените не стават за програмисти и “литературата като такава днес”, това може лесно да стане, като някой дойде и погледне към стола пред PC-то ми. Тези и още известно количество други неща са се настанили в мозъка ми и ме дразнят. Т.е. Eminem е cool. Останалото е досадно. В този ред на мисли, комбинацията черно-чалга-ориенталски денс е доста добра.

Това, което прави зайците интересни е тяхната способност да се плодят като свине.

Една стена, бяла стена, на която няма нищо – и пред нея поставяме аквариум с рибки, направен например от кристал. Разполагаме и силно осветително тяло някъде така, че рибките да хвърлят плъзгащи се сенки, а аквариумът да хвърля отблясъци по стената. Необходим е и фотоапарат, с който ще снимаме. В последствие, ако обозначим аквариума като мозък, рибките като мисли, стената като съзнателен фокус, а светлината като муза, тогава снимката на рибещкте сенки на стената ще играе ролята на книга.

Рибите от своя страна се плодят като зайци. Но само на тъмно.

Тук някъде се намира зрънцето истина, което разграничава авторското творчество от графоманията. Използвайки понятията от рибната стая, графоманите снимат ъглите на стаята, при това със светкавица. При тях рибите се плодят като кастрати.

Е, съвременната литература предлага колосално количество плява, написана просто защото някой знае правилата за изграждане на логически свързан текст. Като еднопосочен информационен канал, книгата предава сложно послание от автора към читателя – факти, логически модели, мисли, образи, асоциации и емоции. Сигурно и други неща. При прочит, напълно възможно е да се проследи пътят обратно към писателя в момента, когато е писал – обикновено това става подсъзнателно. И е отвратително, когато стигнеш до другия край на канала и откриеш една прашлясала дупка.

Именно отпечатъкът от процеса, който протича в главата на един автор прави литературата заслужаваща внимание. Не броят написани книги до момента, не популярността, а именно личните достойнства на един автор създават качеството.

ПРИКАЗКА ЗА НЕУСПЕЛИЯ ПИСАТЕЛ

Имало едно време един писател, на който всички му викали драскач, защото пишел гадно. Един ден той решил, че светът му е изсипал на главата твърде много нестраведливост и се заканил да отмъсти. Отишъл в гората, където били горските самодиви. До колкото писателят бил чувал, те изпълнявали желания.

Намерил той извора, около който танцували самодивите нощем и зачакал да дойде нощта. Тогава на лунната светлина той съзрял много голи същества наистина да танцуват. Затаил дъх, той се приближил и стреснал една от танцьорките.

- Ей – казал той. Тя подскочила уплашено и се опитала да прикрие гърди с ръце. Но писателят, обсебен от едничката мисъл да отмъсти на света, продължил направо към целта. – Трябва да ми изпълниш желание.

Самодивата отстъпила крачка назад и смръщила вежди.

- Ти па – рекла тя. – Не си у ред.

После се обърнала и побягнала, а на нейно място се изправила Кралицата на самодивите – ужасно красива и мрачна.

- Какво търсиш тук? – попитала тя.

- Искам да ми изпълниш три желания.

- Уа – Кралицата на самодивите се изумила от подобно безочие. Накрая продължила – Само едно желание ще ти изпълня.

Писателят си бил приготвил три желания и се видял в чудо. Накрая се решил и рекъл:

- Искам на всички … – тук той се задъхал от злоба – които някога са ме презирали … – гласът му се извисил страстно – да им пораснат магарешки уши!

Кралицата на самодивите щракнала с пръсти и казала:

- Готово. Прибери се в къщи и утре сутрин желанието ще бъде изпълнено.

На сутринта писателят станал от сън и веднага отишъл да провери, дали на съседите му, които особено го презирали, са пораснали магарешки уши. Съседите обаче си били съвсем нормални и му се смяли безмилостно. Тогава той се огледал в една локва и – що да види! – вместо на съседите да пораснат магарешки уши, на него му бил пораснал нос на мравояд.

Хукнал писателят в гората и зачакал самодивите нетърпеливо. Най-сетне паднал мрак и изгряла луната и дошли горските самодиви.

- Какво търсиш отново тук? – попитали го те.

- Всичко сте объркали! Вместо да направите магарешки уши на съседите ми, вижте, на мен какво ми порастна!!!

- Това е, – обяснила му Кралицата на самодивите, която си била вързала две дълги зелени листа на главата, все едно е с магарешки уши – защото си скапан драскач.

И го превърнала в кон.

Поука – това, че горските самодиви обичат да танцуват голи не означава, че мислят само за секс.

КРАЙ НА ПРИКАЗКАТА

Нямам представа какъв е смисълът на целият този хаос от мисли. Просто ме помолиха да напиша нещо за “Литературата като такава днес”. Може би това беше грешка от тяхна страна. Може би самодивите са в ролята на музата, която не понася драскачи и страни от тях. В приказката не се споменава, но всъщност писателят пишел много на социални и политически теми и обичал да разсъждава за събитията на деня, при това съвсем насериозно. Както съседите му обичали да казват – все си врел гагата дето не му е работата. А той го правел, защото искал някой да му обърне внимание, искал да участва там, където не го пускали. И с право не го пускали, че туко виж си навре гагата още по-надълбоко и израсъждава някое разсъждение.

Като заключение, позволете ми да споделя със света едно стихотворение, което прочетох в Интернет на място, незащитено от авторски права:

***
Йopдaнka Пaвлoвa

Ликувай ти народе мой!
Човекът – президент е твой.
Човекът с чистите ръце!
Човекът със добро сърце!

Във този двадесет и първи век
спечели силният човек.
Окей! Прочиства се простора.
Нам трябват нови, умни хора.

Първанов – първа наша воля.
До него пръв стои Сокола.
Съдбите наши ще решават.
България сега ги поздравява !

18/11/2001

гр.Дулово

P.S.

Конете – и те се плодят като свине.

Rogger Dojh
Sofia, Nov 04. 2003

0

СЕЗОН ЗА ЛОВ НА ДИВИ КУЧКИ: Читателите

Досега четох "Сезон.."-а и казано на отчасти мъжки език "направо се размазах". :) Уникален стил, шапка ти свалям. А пък героят ти е такъв образ, че чак ми се прииска да съм на мястото на някоя от жените :)) Поздравления, наистина. - Milena Koleva

02.7.2010 г. – дж н (~***~) – За книгата
“Това определено си заслужава да се прочете…”

25.10.2009 г. – desislav.k – За книгата
pro4etoh khigata ti na edin dah!Strahotno!Prez tsqloto vreme imah 4uvstvoto 4e az sam glavnq geroy.4ove4e,ti naistina ima6 talant!Blagodarq ti!

02.9.2009 г. – JC – За автора
Поклон, Доч! Изловил, изживял и натирил съм и аз няколко дивни кучки… Поклон за достоверността & have a beautiful life! Чак ми се иска да се нАпия ( ебемтоално с теб), д’си рАзк’сам ризката и се майна от тоз дживоть :))) И последно…Йевалла!

07.4.2009 г. – Владимир Трендафилов – За книгата
“…‛Сезон за лов на диви кучки‛ (2005) на Даниел Апостолов (Rogger Dojh) дава повече епически надежди, да не говорим, че е първата книга на своя автор. Това е ярък билдунгсроман с епическа динамика на епизодите, макар че сюжетът всъщност не излиза извън София. Главният герой е млад човек, вероятно натоварен с автобиографични мотиви. Той митарства из квартири и Интернет-пространството, влиза в разнообразни комбинации със стари приятели и нови приятелки и общо взето се е заел импровизирано да търси себе си. Сюжетът не предполага кой знае какви тематични висоти, но разгръща умението на Апостолов да пише забавно, леко и интелигентно – много рядко съчетание в нашата литература. Романът е ценен именно като първи роман на автора си, младежка книга, която хвърля ръкавица на ‛зрялата‛ ни книжнина с едно безхитростно неведение за традициите и практиките й. И любопитното е, че в редица отношения предизвикателството й успява. Вътре срещаме повествователна свежест, артистично боравене с езика, хумор, динамика. Романът не се разгръща чак в епос, защото му липсва онтологичната дълбочина в изображението и символиката на основните герои, но на този етап от творческата кариера на автора си е обещаващ…”
в. Култура, Брой 37 (2520), 29 октомври 2008 г.

09.1.2008 г. – Той е – За книгата
Такива простдтии скоро не бях чел. Перверзии на човек, страдащ от липса на нормални хора около с-ебе-ебе-ебе си

31.1.2007 г. – Bloodymirova – За книгата
Wingman-a ми даде книжката и я прочетох снощи преди лягане. Скоро не ми се беше попадало такова емоционално четиво. Верно, че жените сме били големи кучки бе :) Ама се случва понякога мъжете да ни докарат до лудост със способността си да рационализират всичко. Давай все така, има ляп в тебе.

07.12.2006 г. – Philip Pavlov – За книгата
Поздравления най-добрата книга от рода си която съм чел наистина прекрасна!!!!!

21.11.2006 г. – veramera – За книгата
Странното в тая книга е, че на места, в началото, когато един от героите започне да се държи нелогично, другите (най-често другият) моментално прави същото. Иначе последната част е безумно хубава, адски много ми хареса дългият диалог.Много добре си личи кой какво казва и как го казва, без излишни обяснения.

21.11.2006 г. – July – За книгата
Knigata opredeleno otrazqva surovata deistvitelnost i haraktera na kuchkite,narecheni jeni.Cql jivot se molia da ne se prevurna v takava…kakto i da e,knigata mnogo mi haresa i mislia,che si goliam pich,avtore…..a i obicham ovni :D Uspeh!

29.10.2006 г. – т – За книгата
е дано каката от постскриптума да те е накарала да позабравиш предишните. отпусни се малко, на моменти звучиш като конспиративна теория, но като цяло ми харесва много и наистина се чете на един дъх. ще има ли още онлайн или ще си купувам цялата книга от някъде скоро? :-) успех Доч!!!

29.10.2006 г. – cemal – За книгата
mnogo hubava kniga prosto do kraya e izçetah za mig

16.10.2006 г. – Az – За книгата
Препрочитам я!

27.9.2006 г. – MDMA – За автора
брато ти си някав луд… Тая книжка за секунди, за секунди при положение че учих :). Много добре е написано. Продължаваи в същия дух!

16.9.2006 г. – Milena Koleva – За книгата
Досега четох “Сезон..”-а и казано на отчасти мъжки език “направо се размазах”. :) Уникален стил, шапка ти свалям. А пък героят ти е такъв образ, че чак ми се прииска да съм на мястото на някоя от жените :)) Поздравления, наистина.

01.9.2006 г. – олимпия видолова – За книгата
много сте свеж и оригинален. боже, каква дейктвителност! благодаря, че ми доставихте 4 часа пълен кеф! Искам още, искам пак! Успех, Додж!

24.8.2006 г. – Аня – За книгата
Страхотна книга, прочетох я на един дъх! Продългавам нататък и съм убедена, че и другите са толкова добри и истински, защото това е живота! :)

14.7.2006 г. – - – За книгата
Slu4aino popadnax tuk i ve4e 2 chasa 4eta i ne moga da spra tolkova mi e interesno . Mn qka kniga si napisal Pozdravi ot Varna

13.6.2006 г. – Иван – За книгата
Някои да се разпознава в лицето на автора?Аз имам чуството че само на такива кучки попадам.Приятелите ми се шегуваха с мен че мога да напиша сценарии за сапунка, но като гледам са ме изпреварили, и то отдавна.Поне съм щастлив че не само аз попадам на тия кучки… А иначе е доста отпускащо четиво, което на моменти може да те събори на земята от смях(заради начина на изразяване, не заради ситуациите), в други ти идва да идеш да и разбиеш главата на оная….

09.6.2006 г. – verbum – За книгата
Новаторско, оригинално, направо страхотно; но иска още работа – на места е хаотично, макар че можеш да го припишеш на стила. Според мен трябва да я допишеш! Финалът е повече от чудесен, но някак си липсва нещо преди него. Липсва… обем? Лафовете са ти изключително свежи, направо като бисери в калта. Имаш талант, Родж, имаш.

05.4.2006 г. – - – За книгата
samo da napi6a komentar 4e q po4vam za 3 ili 4-ti put…stana mi navik da q 4eta kato se razo4arovam ili mi pisne ot vsi4ko v jenski rod…dava nadejda

04.4.2006 г. – domi – За автора
Книгата си е и занимавка и зарибявка, отдавна не ми беше попадало нещо толкоз интересно. Като се спомена редакцията на Уъркшопа се замислих какъв е шанса да сме се засичали някъде… Както и да е, thumbs up, Dojh, keep it up!

12.2.2006 г. – madji – За книгата
a ot knigata stava mnogo qk film, vnimavaite koi 6e go pravi de:)

17.1.2006 г. – initooo – За автора
Zdravei! Znam 4e sigurno suuuper mnogo hpra pi6at ne6to i ve4e ti e pisnalo…Iskah samo da ti kaja 4e spored men naistina ima6 talant i knigata ti e stra6no hubava!Zaintriguva me mnogo,tolkova 4e smqtam da zapo4na s pisaneto na edno ne6to koeto otdvana misleh ama vse ne mi stiga6e vreme:)Kazva se “Dialozi na 3 ku4ki”,a ot tvoqta kniga suvsem estestveno doide i podzaglavieto-”…ili kak da izbqgame ot lovcite” :)))) Ami tova e,nqma kvo pove4e da te zanimavam s moito gluposti:)6te se radvam ako mi otgovori6 :) initooo

11.12.2005 г. – - – За автора
r. do4 ti si pi4

30.11.2005 г. – Clipper – За книгата
Намерих линк за книгата към 00:00 и както се сещаш не съм ставал до сега(3:45 AM). Май всички си я чувстваме особенно близка по някакъв особен, извратен начин. Все така да пишеш и късмет занапред.

25.11.2005 г. – remember_me – За книгата
Knigata razkriva skritata sa6tnost na jenite,za tova kakvo iskat v deistvitelnost no nqmat smelosta da go izrekat glasno.Tazi kniga trqbva da bade pro4etena ot vsi4ki maje za da razberat za skritata sa6tnost na jenite olkolo tqh.

31.8.2005 г. – screamBoy – За автора
Fuckin animal ^__^ Върнах се към мили спомени, благодаря {o.0}-\

27.8.2005 г. – MarcasDeAyer – За книгата
Започнеш ли да четеш тази книга те увлича. Мен ме увлече и съм много доволна от нея..Защото никога до сега не съм чела толкова съвременна книга… Във сички случаи Мила r0x :) Само дето трябваше да го зареже тоя..Гошо хаха Продължавай да пишеш Rogger Dojh ! Книгата си заслужава!

09.8.2005 г. – Volsus – За автора
Kakwo da ti kaja…”Filma” e nechoweshki :) Otdawna ne bqh popadal na tolkowa intiguwashto chetiwo ! Ako znaesh kyde me wyrna :) Kakto i da e …imash mnogo fenowe!!! Pojelawam ti uspeh !

01.8.2005 г. – Irta – За книгата
Chestita nominacia za knigata! Mnogo se zaradwah,kato widqh materiala za Vick konkursa w spisanie Lik ;) Stiskam palci za nagrada :)

18.7.2005 г. – Sweedy – За автора
много поздрави, стискам ти палци да спечелиш не само тази награда

17.6.2005 г. – BlackHeart – За книгата
Книгата ти е супер яко нещо, пожелавам ти най-сърдечно да спечелиш наградата на Фондация ВИК :)

08.6.2005 г. – roumy – За книгата
Na 1000-i kilometri ot Bg mi beshe mnogo milo i priyatno nadnikavaneto v BG deistvitelnost :), vsichko e napisano mnogo realno ne natrufeno ,ponyakoga malko oburkvashtop ,no interesno …

07.6.2005 г. – nerksis – За книгата
Браво!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!! По-голяма боза небях чел скоро. Перфектно лекарство ако страдате от запек!!!!! Стилът е ужасен и няма фабула, просто сбор от пиянски истории и ищах за се ебе всичко дето носи пола!!!!

06.6.2005 г. – Irta – За книгата
Knijkata e chudesna. Okaza se, che sym chela chastta s gavyri na dojh.hit.bg predi dosta wreme, sezon za low na diwi kuchki q widqh pyrwo w nqkolko knivarnici i nqkolko meseca po – kysno – tozi wtornik q prochetoh za edna wecher online. dnes okonchatelno si q kupih i trqbwa da kaja, che naistina e uvasno priqtno chetiwo. I na hartiq oformlenieto e mn dobro, samo nqkak si koricata ne mi haresa, no towa si e lichno subektiwno mnenie.

04.6.2005 г. – GRACIA – За книгата
Stra6no mi haresa! Mnogo 6te se radvam ako prodylji6 da pi6e6!

28.4.2005 г. – diavolcheto – За книгата
Много добра книга! Модерен стил, изключително забавно четиво. Препоръчвам Ви го горещо!

05.4.2005 г. – kalin – За автора
diletant

04.4.2005 г. – Drago – За автора
леле ужас ! как си търпял не знам… дали ще има продължение какво става с последния гълъб?

16.2.2005 г. – Snaip17 – За книгата
Gega, knigata e zabavna. Az lichno i se izkefih mnogo! Ne znam s kakvo se zanimavach sega (vsychnost znam, no niama da kazha) , no vzemi i pichi pak.

07.2.2005 г. – daemon – За книгата
evala mate:) zavijdam ti za tyrpenieto koeto si imal da opishesh vsichko…az vse samo se kanq…

27.1.2005 г. – IvanI – За книгата
Knigata e neveroqtna, pro4etoh e na edin duh:) Shte 4akam s neturpenie i drugite knigi. Samo taka dojh, mnogo to4no si opisal jenite v tazi knijka :)) Prodaljavai vse taka!!!!

24.1.2005 г. – Gal – За книгата
ха така! най-сетне на хоризонта на разни щурави и лишени от смисъл писания да се появи нещо истинско и родно. бях в книгата, в историята, живея в младост и то между окръжна и хмс и ми стана топло. и ми достави радост и щастие да си припомня подобни щурави ситуации и да съм по-млада и смела от сега. благодаря много за кефа. галя

18.11.2004 г. – keyhole – За автора
koga shte se zapoznaem;)????

17.11.2004 г. – king_for_a_day – За книгата
Само не разбрах защо последната булка се ебеше само с един? Нищо де, има време, той финалът е отворен…

11.4.2004 г. – Njordanov – За книгата
Прочетах книгата ти на един дъх така и не разбрах как мина работното ми време :))) Поздравления пишеш много увлекателно и стила ти е страхотен

27.3.2004 г. – FreeBie – За книгата
Случайно попаднах на link, довел ме тук, но вече съм споделил удоволствието от прочитането на книгата с доста хора :-) Поздравления, Dojh!

26.3.2004 г. – - – За книгата
И АЗ СЪМ ПРЕЖИВЯЛ ПОДОБНИ НЕЩА, НО МЕ КЕФИ КАК НЕ ИМ ЦЕПИ БАСМА НА НЕНОРМАЛНИТЕ ЖЕНИ

25.3.2004 г. – Invisible Child – За книгата
ами аз всъщност прочетох 4тата част едва сега… и тя всъщност не свърши. това може би е хубаво? не знам, но първите три ме оставиха със странното чувство, че нещата можеха да са мааааааалко по-различни и всичко щеше да е наред. и някакси, като ги прочетох пак… ми стана тъжно. не знам защо.

15.3.2004 г. – - – За книгата
ludnica

14.3.2004 г. – Master_Joda – За книгата
За книгата ли…. ами да му мисли моя работодател. В петък случайно попаднах на линк към книгата и работния ми ден премина в четене. Страхотно беше, но ми остана още глава и половина а работния ден свърши…. ще взема да остана след работа, точно ще впечатля шефа :))))

08.3.2004 г. – wakeop – За книгата
яко е :) Нищо друго не мога да кажа… щото ще завия от завист :ррр

08.2.2004 г. – joro – За книгата
rogg, sled kato prochetoh na edin duh vsichko, preprochetoh Nitzshe – i kakto znaesh tam ima za jenite – “pri jena li otivash ne zabravqj kamshika si” :)

31.1.2004 г. – Taricata – За книгата
knigata e strahotna. Prosto trqbva da se pro4ete ot vseki, za da si obqsni shto za hora za jenite :)

30.1.2004 г. – Wynche – За книгата
“Read a modern novel by a BG author yesterday. It was interesting and impressive, I think in a way – marking a new style I expected would arise earlier. By new style, I mean a straightforward and honest description of the everyday life of a modern person. I mean, the novel includes Internet jargon and smileys, and even has passages of IRC logs and entire e-mails posted.It’s just some love stories (women that happen to the main character), but sounds so close and realistic that it’s really difficult to quit reading. Here’s the book (in Bulgarian): http://dojh.hit.bg/misc/wbhs/”

08.1.2004 г. – SorryLol – За книгата
Просто не мога да повярвам колко точно е описан абсурда на реалността…….

03.1.2004 г. – bubata – За книгата
Изчетох книката преди малко. Честно казано започнах малко отзад напред:)) Хареса ми! Dojh, толкова много си приличат мадамите, че чак е отчайващо положението:)) Време е да се появи някоя истинска нормална жена. Успех ти пожелавам!

18.12.2003 г. – no_angel – За книгата
6+!

10.12.2003 г. – low11 – За книгата
и кво-ама тоия пич все на тъпши жени попада:) а как свършва,кво става със силвето,тя най-свестна ми се чинеше:)

06.12.2003 г. – penco – За автора
avtora , mnogo si prost pich

16.10.2003 г. – MAUSS – За книгата
Мислех да напиша нещо от вида “Ти наистина трябва да отидеш да се прегледаш, как си идържал?” Но виждам че вече са ме изпреварили. Мисля, че книгата е много добра.

01.10.2003 г. – chocho – За книгата
Това не е просто книга, която се чете за удоволствие. Хората явно не го разбират. Това е енциклопедия, в която може да намериш всички разновидности на на бозата, наречена любов. Четете внимателно! Тук е събран дългогодишен опит и богат лексикон от грешки и недоразумения. Погледнете над повърхността на сухите изречения и ще откриете много по-дълбок смисъл. Да се поучим от старите грешки и също като Dojh да гледаме с насмешка на тях ;)) Продължавай в този дух, човече! Подкрепям те изцяло!

28.9.2003 г. – Kulturin a.k.a. NoWay – За книгата
Това е абсолютният финал на продължителните изседвания под надслов “Да открием жените хора ли са….. с любов”. Останови се че жените за обикновен ГЪС. Жените са за педераси, Додж. Проумеи го. Шибай секса… можем го и сами. Никъф смисъл няма. Само гадост (който намира гадоста за смисъл да си троши главата). Аз да ти се похваля че най – накрая го прочетох цялото. Браво на теб. Дано не се чустваш зле като отхвърлен генетичен материал :Ь. Това нещо update-s ще има ли? Щото сезоните ше си минават докато един ден просто няма да ти стане. P.S. Това за жените и педерасите… бе май не е вярно :Ь

02.6.2003 г. – Георги Караджов, destination-east.hit.bg – За автора
“Този е някакъв много ненормален, откачен български поет и писател, който мога да сравня донякъде с Килгор Траут. Стиховете му са убиец – къде по принцип, къде на добрия вкус :)”

14.5.2003 г. – Mam de X-Wing (WingMan) – За автора
“Копеле, не мога да повярвам, че си изтърпял всичко това …”

Подкрепете финансово (с еднократно дарение в размер на 1 лв.) онлайн-изданието на Сезон за лов на диви кучки, като използвате бутона ePay now!

0

СЕЗОН ЗА ЛОВ НА ДИВИ КУЧКИ: Пресата

Романът е ценен именно като първи роман на автора си, младежка книга, която хвърля ръкавица на ‛зрялата‛ ни книжнина с едно безхитростно неведение за традициите и практиките й. И любопитното е, че в редица отношения предизвикателството й успява. Вътре срещаме повествователна свежест, артистично боравене с езика, хумор, динамика.

‛Сезон за лов на диви кучки‛ (2005) на Даниел Апостолов (Rogger Dojh) дава повече епически надежди, да не говорим, че е първата книга на своя автор. Това е ярък билдунгсроман с епическа динамика на епизодите, макар че сюжетът всъщност не излиза извън София. Главният герой е млад човек, вероятно натоварен с автобиографични мотиви. Той митарства из квартири и Интернет-пространството, влиза в разнообразни комбинации със стари приятели и нови приятелки и общо взето се е заел импровизирано да търси себе си. Сюжетът не предполага кой знае какви тематични висоти, но разгръща умението на Апостолов да пише забавно, леко и интелигентно – много рядко съчетание в нашата литература. Романът е ценен именно като първи роман на автора си, младежка книга, която хвърля ръкавица на ‛зрялата‛ ни книжнина с едно безхитростно неведение за традициите и практиките й. И любопитното е, че в редица отношения предизвикателството й успява. Вътре срещаме повествователна свежест, артистично боравене с езика, хумор, динамика. Романът не се разгръща чак в епос, защото му липсва онтологичната дълбочина в изображението и символиката на основните герои, но на този етап от творческата кариера на автора си е обещаващ.”

Владимир Трендафилов, в. Култура, Брой 37 (2520), 29 октомври 2008 г.

 

Животът и случките, които Доч описва по своя остроумен, забавен и често откровено груб начин, не ми бяха чужди, макар никога да не ми се бяха случвали. Може би затова сега, когато се сетих за книгата, се сетих за нея с някакво чувство за собственост. Историята, мисля, не е загубила актуалност.

Препоръчвам ви я, защото може би има нужда от популярност. А може би не. Вие ще решите.”

Visha, goodreads.com

 

Шест книги се състезават във втория конкурс на фондация “Вик” за български роман на годината, оповести журито тази година, което е в състав: Дико Фучеджиев, Кирил Топалов, Николай Стоянов и Владимир Трендафилов. За голямата награда се конкурират Анжел Вагенщайн, Атанас Наковски, Георги Гроздев, Емил Андреев, Милен Русков и Роджър Доч (Даниел Апостолов).

Изданията, които са стигнали до финалния кръг и ще се конкурират за голямата награда, са:

- “Сбогом, Шанхай” от Анжел Вагенщайн (изд. “Колибри”)

- “Обърнат свят” от Атанас Наковски (изд. “Библиотека 48″)

- “Плячка” от Георги Гроздев (изд. “Балкани”)

- “Стъклената река” от Емил Андреев (изд. “Изток-Запад”)

- “Джобна енциклопедия на мистериите” от Милен Русков (изд. “Жанет-45″)

- “Сезон за лов на диви кучки” от Роджър Доч (Даниел Апостолов)

Победителят ще бъде определен през ноември, като оттук нататък в гласуването вече участва петият член на журито – читателите.”

vesti.bg, Шест книги номинирани за български роман на годината, 03.06.2005

 

Първата издадена онлайн и по своята същност електронна книга, която продължава да се разпространява и в pdf формат е “Сезон за лов на диви кучки” на Rogger Dojh. През 2004-та се излезе и на хартия чрез издателство “Лик” и събра доста овации по форумите, освен номинациите за роман на годината и т.н. Впрочем на сайта на Rogger Dojh има още няколко интересни електронни издания.”

dbs-books.net, Плесио? Сиела? Първият български четец и е-книга?!

 

А преди половин час срещнах/открих Даниел. Преди 4 години работихме заедно в една интернет фирма, аз като пиар, той като програмист. Не си говорехме друго освен “здрасти, здрасти”, “чао, чао”. Аз го имах за празноглав нахален кандидат-юпи, той вероятно ме смяташе за застаряваща особнячка, после влезе в казармата и не съм предполагала, че ще го срещна навово. Допреди половин час, когато пуснах в гугъла “Николай Светлев” и в първия линк с името на Ники, видях нещо, което ми се стори познато отнякъде. Зачетох се, беше сайт на някакъв млад фентъзи и sci-fi фен. Ники фигурираше там като негов любим автор и точно с “Всичкия блясък на злото”. Другите му любими автори ме заинтригуваха и почнах да чета подред сайта. Момчето сам правеше опити да пише, някои бяха незрели, други издаваха някаква дарба. После се сетих, че името, с което се подписваше – Robert (Rogger) Dojh, ми е познато отнякъде. Проверих пак с гугъл, и догадката се оказа правилна – автор на един от номинираните 6 романа за Роман на 2004 г. – “Сезон за лов на диви кучки”. Първият сайт беше правен преди години от него, още преди да влезе в казармата. Следващото (и последно се надявам) съвпадение за деня обаче ме уби – попаднах на негова снимка и Robert (Rogger) Dojh се оказа бившият ми колега Даниел, празноглавото кандидат-юпи. Сега го видях с нови очи. Явно през времето, когато сме работели заедно, аз просто не съм го била виждала. За него също ще напиша после, защото втънах и в неговата книга, която свалих.”

Невена Г., Ден на срещите, 10.10.2005

 

На 2 юни в Червената къща бяха представени шестте романа, номинирани за наградата “Вик” за тази година.
Водещ на представянето беше Петя Рачева от агенция “Прима” – ПР агенцията обслужваща конкурса.
До финалната фаза от конкурса “Български роман на годината” на Фондация Вик са допуснати “Сбогом, Шанхай” на Анжел Вагенщайн, “Обърнат свят” на Атанас Наковски, “Плячка” на Георги Гроздев, “Стъклената река” на Емил Андреев, “Джобна енциклопедия на мистериите” на Милен Русков и “Сезон за лов на диви кучки” на Роджър Доч (псевдоним на Даниел Апостолов).”

Мартин Митов, Словото, Известни са номинациите за наградата Вик 2005, 02.06.2005

 

Даниел Апостолов, известен също под псевдонима Rogger Dojh, е автор на фантастични произведения, поезия, минатюри, импресии и на романа „Сезон за лов на диви кучки“.”

bgf.zavinagi.org

Подкрепете финансово (с еднократно дарение в размер на 1 лв.) онлайн-изданието на Сезон за лов на диви кучки, като използвате бутона ePay now!