moods Archive

0

Мая, 19. Antique Swiss Pocket Watch

Часовници - педали / тиктакащи мангали / лайна - часовникари / часовници завряли

Мая
Автор: Rogger Dojh

       ,-~~-.___.
      / |  '     \
     (  )         0          It was a dark and stormy night...*
      \_/-, ,----'
         ====           //
        /  \-'~;    /~~~(O)
       /  __/~|   /       |
     =(  _____| (_________|

* От романа “Пол Клифърд” на Едуард Баулър-Литън, Барон Литън Първи

19. Antique Swiss Pocket Watch

Часовници – педали
тиктакащи мангали
лайна – часовникари
часовници завряли
антични механични
куровете симпатични
часовници – тиктакат
тик-так – ще се изакат

0

Мая, 18. На Теди 2

Стаята е тъмна / лъч от светлина във мрака / осветява тишина / пясъчен часовник счупен / тиктака с мека топлина...

Мая
Автор: Rogger Dojh

       ,-~~-.___.
      / |  '     \
     (  )         0          It was a dark and stormy night...*
      \_/-, ,----'
         ====           //
        /  \-'~;    /~~~(O)
       /  __/~|   /       |
     =(  _____| (_________|

* От романа “Пол Клифърд” на Едуард Баулър-Литън, Барон Литън Първи

18. На Теди 2

Стаята е тъмна
лъч от светлина във мрака
осветява тишина
пясъчен часовник счупен
тиктака с мека топлина
жълта ивица пресича пода
прозорецът е нощен
звездна нощ в небето мига
прилепи хоро играят
разперени пред жълтата луна

0

Мая, 17. Psychiatric

Око наднича под леглото / На леглото шибат се с отворени очи / Очи ме дебнат в тъмнината / От този поглед много ме боли

Мая
Автор: Rogger Dojh

       ,-~~-.___.
      / |  '     \
     (  )         0          It was a dark and stormy night...*
      \_/-, ,----'
         ====           //
        /  \-'~;    /~~~(O)
       /  __/~|   /       |
     =(  _____| (_________|

* От романа “Пол Клифърд” на Едуард Баулър-Литън, Барон Литън Първи

17. Psychiatric

Око наднича под леглото
На леглото шибат се с отворени очи
Очи ме дебнат в тъмнината
От този поглед много ме боли

Очите ми сълзят и сълзи капят
През ръждивата мазилка дим смъди
Ръка без нокти драпа, драпа
Гледат вцепенено две изцъклени очи

Пружини скърцат, някой стене
Друг го гледа и пъхти
Но махнете! О, махнете
От мойта стая всички, що са белнали очи

Когато тя изписка,
Погледнах ги на моето легло
И пак, сърцето ми във ужас сви се -
Отдолу се оглеждаше око едно.

0

Мая, 16. На Теди

Лигаво стихотворение от напредналия пубертет.

Мая
Автор: Rogger Dojh

       ,-~~-.___.
      / |  '     \
     (  )         0          It was a dark and stormy night...*
      \_/-, ,----'
         ====           //
        /  \-'~;    /~~~(O)
       /  __/~|   /       |
     =(  _____| (_________|

* От романа “Пол Клифърд” на Едуард Баулър-Литън, Барон Литън Първи

16. На Теди

Ден
и самота
тишина и паднали листа
любов без думи
във нощта
отново сам съм
с умъртвена от реалността мечта

Безумен съм
и съм без сън
без нежност и без споделена топлина
и привечер
в сумрака сив мечтая
да не си единствено мечта

0

Мая, 15. Деветнадесет стъпки

Малко твърде философски поглед върху света (под влиянието на куп глупости от Далай Лама, или, както наскоро останових от един стар mail – това май съм го написал преди да прочета далай-ламската агитация? ‘ба ли го...)

Мая
Автор: Rogger Dojh

       ,-~~-.___.
      / |  '     \
     (  )         0          It was a dark and stormy night...*
      \_/-, ,----'
         ====           //
        /  \-'~;    /~~~(O)
       /  __/~|   /       |
     =(  _____| (_________|

* От романа “Пол Клифърд” на Едуард Баулър-Литън, Барон Литън Първи

1. Погледни в себе си
2. А сега наистина погледни в себе си, а не в егото си, което при всеки поглед се раздува
3. Това също беше егото ти. Потърси личността си, потърси зрънцето,
което те прави теб дори, когато си се отдала на друг или когато си толкова нещастна, че всичко се е сринало, или когато спиш и сънуваш
4. Остани сама със себе си. Изхвърли егоизма си. Просто БЪДИ, а не БЪДИ СЕБЕ СИ
5. Това е огромната светла празнина, в която невидимото ти аз, безплътно и живо, като стихия се вихри, неосъзнато
6. Това е невидимото ти аз, което си е само за теб и никой не го харесва или мрази, защото още не го е виждал.
7. Слей се с него
8. Така ще убиеш крещящо неуместния егоизъм, който като балон расте ли расте, подхранван от объркване и допуснати грешки
9. Не мисли за себе си. БЪДИ. Мисли за света около себе си, за слънцето, за радостта от живота. Мисли за всичко друго.
10. И ще откриеш любовта.
11. Не, не тази любов, това е навикът и социалната обвързаност.
12. Върни се назад (точка 9.). Забрави хората. Любовта е там някъде, в миналото и бъдещето, под слънцето на зелената трева, в позскачащия заек, в звездното небе, в малкото пеленаче.
13. Любовта е и в теб, сред девствено чистото зрънце на душата ти, до което никой не се е докосвал.
14. Любовта към живота, към вселената и към всичко останало.
15. Любовта, която носи опрощение, любовта, която те слива с битието
16. Любовта, която е по-силна от теб, по-силна от природна стихия,
по-силна от времето.
17. А сега се отпусни назад и се остави да почувстваш всичко живо около теб, как пулсира и как си част от него – индивидуална и различна,
резонираща на любовта около теб. Защото това зрънце е понесено от всяка живинка, а и от всичко красиво.
18. Когато усмивката сама се плъзне по устните ти, когато ти си любов и
когато сълзи се появят в очите ти, време е да се отърсиш и да се върнеш към живота си
19. Ще бъдеш пречистена. И никога отново няма да плачеш от болка.
Всяка твоя сълза ще бъде от любов.

0

Мая, 14. На свещи

Наоколо светът е тъмен и потаен. Съвсем слаба топла светлина се разлива по стените. Единствено прозорецът е студен и тъмносин, сякаш всички снегове и виелици бушуват зад него в настъпващата вечер.

Мая
Автор: Rogger Dojh

       ,-~~-.___.
      / |  '     \
     (  )         0          It was a dark and stormy night...*
      \_/-, ,----'
         ====           //
        /  \-'~;    /~~~(O)
       /  __/~|   /       |
     =(  _____| (_________|

* От романа “Пол Клифърд” на Едуард Баулър-Литън, Барон Литън Първи

14. На свещи

Наоколо светът е тъмен и потаен. Съвсем слаба топла светлина се разлива по стените. Единствено прозорецът е студен и тъмносин, сякаш всички снегове и виелици бушуват зад него в настъпващата вечер. Аромат на лакирано дърво витае под гредите на тавана над мен.

Външната врата, която е и единствената врата в стаята, се отваря и трепвам от течението. След него нахлуват снежинки и лют вятър и не е трудно да си представя белите мечки и изгладнелите вълци, бродещи сред заснежените поля, виещи из хълмовете и дебнещи случайна премръзнала храна.

Вратата се захлопва и бурята остава отново навън, заключена зад уютните стени. Разнасят се леки стъпки и две длани се протягат над мен. Нищо, че не мога да я видя, но знам, че сянката им постоянно мърда и играе. Сега дланите са ме обградили отвсякъде и аз се опитвам да ги стопля. Вглеждам се в тях, в моя смалил се свят от две изящни и жгадни за топлината ми ръце и се проточвам още нагоре и нагоре. Огненото ми тяло се извива в неравен танц в ритъм с учестения лек дъх на девойката.

Дланите се отдръпват и светът отново се изпълва със сиянието ми. Девойката захвърля връхната си дреха на матрака до едната стена и, все още права, си налива чаша червено вино от графина на масата. Отпива глътка и ме поглежда през стъклото и през бистрата рубинена течност, наслаждавайки се на искриците светлина.

След малко тя присяда на ръба на масата до мен. Чашата с вино е от едната ми страна и аз се отразявам в стената й умален и ярък. До нея са оставени лист хартия, мастилница и перо, към което девойката посяга.

Въпреки че осветявам писмото й, не го разбирам и мога единствено да се наслаждавам на странните уверени движения на пишещата ръка и на равния й почерк.

Съвсем на близо се спуска кичур от вързаната коса на девойката. Оглеждам се в очите й, които пробягват по вече изписаните редове и се опитвам да проникна в тях и да прочета какви мисли и чувства я вълнуват в момента. За миг погледът й се насочва към мен и виждам как ирисите й се свиват от пряката светлина. Времето спира, удавено в единственото удоволствие да потъна в очите й, да се загубя сред душата й, да горя в такт със сърцето й. Тя седи неподвижно, но като че ли зениците й се приближават, стаята, студеният прозорец и зимата се изгубват някъде далеч в някой друг живот, оставаме само ние двамата, хипнотизирани един от друг, тя от моя огнен танц, аз – от най-красивите очи на света и от нежността, която се е стаила в ъгълчетата им …

…Първата утринна дрезгавина сивее зад стъклото на прозореца, покрито с лед. Тишината в стаята е толкова дълбока, че равномерният тих дъх на спящото момиче се чува съвсем отчетливо. Хладът е пропълзял и тук, а аз отдавна съм угаснал.

И все пак съм тук. Без тяло, без топлинка, невидим, но жив. С последните проблясъци на фитила си избрах вечността пред забравата – майката природа ни е дарила с този последен избор като компенсация за краткия ни живот. И очаквам девойката да се разбуди, но този път аз ще простра невидими длани около трепкащата й душа, ще се сгрея от бликащия й живот и ще се опитам да я заговоря…

0

Мая, 13. Ето още малко болен мозък :P

Поезията на смъртта

Мая
Автор: Rogger Dojh

       ,-~~-.___.
      / |  '     \
     (  )         0          It was a dark and stormy night...*
      \_/-, ,----'
         ====           //
        /  \-'~;    /~~~(O)
       /  __/~|   /       |
     =(  _____| (_________|

* От романа “Пол Клифърд” на Едуард Баулър-Литън, Барон Литън Първи

13. ето още малко болен мозък :P

никога не късай цвете
защото и цветята ги боли
единствено червена роза
когато можеш на педала
във гъза заври

0

Мая, 12. На Росица 2

далече са очите ти /
и ти /
а всичко в мен за теб гори / ...

Мая
Автор: Rogger Dojh

       ,-~~-.___.
      / |  '     \
     (  )         0          It was a dark and stormy night...*
      \_/-, ,----'
         ====           //
        /  \-'~;    /~~~(O)
       /  __/~|   /       |
     =(  _____| (_________|

* От романа “Пол Клифърд” на Едуард Баулър-Литън, Барон Литън Първи

12. На Росица 2

далече са очите ти
и ти…
а всичко в мен за теб гори
думи в топъл дъх
прошепнати отекват в спомена
и ме боли
защото те обичам
а ти не ми прости.

0

Мая, 11. На Росица

Далечно е небето /
хоризонтът стене /
и стени са срутени в прахта...

Мая
Автор: Rogger Dojh

       ,-~~-.___.
      / |  '     \
     (  )         0          It was a dark and stormy night...*
      \_/-, ,----'
         ====           //
        /  \-'~;    /~~~(O)
       /  __/~|   /       |
     =(  _____| (_________|

* От романа “Пол Клифърд” на Едуард Баулър-Литън, Барон Литън Първи

11. На Росица

Далечно е небето,
хоризонтът стене
и стени са срутени в прахта
на умрели стъпките мълчат
думите на устните изстиват.
очи на безнадежден стон сълзят,
крясък в погледа гори
болка, стъпкана в калта, скимти
отскачат от гласа ми последните лъчи.
Ръцете ми изгарят в огъня студен
помилвани от слънцето на гаснещия ден.
празен и омразен гледам залеза и тихичко пищя.
в душата ми свисти вятър в самота.
Навява преспи от любов
защото
теб
те
няма.

0

Мая, 10. Химн на параноята

Търся в мрака / 
някъде постеля / 
търся пухкава възглавница, в която / 
да заровя / 
своето лице...

Мая
Автор: Rogger Dojh

       ,-~~-.___.
      / |  '     \
     (  )         0          It was a dark and stormy night...*
      \_/-, ,----'
         ====           //
        /  \-'~;    /~~~(O)
       /  __/~|   /       |
     =(  _____| (_________|

* От романа “Пол Клифърд” на Едуард Баулър-Литън, Барон Литън Първи

10. Химн на параноята

Търся в мрака
някъде постеля,
търся пухкава възглавница, в която
да заровя
своето лице.

Но наоколо
стени студени
ме притискат и отблъскват безразлично
и земята твърда
се отдръпва настрана.

И оставам аз
оставам побелял,
и връхлитат истински кошмари върху мен,
и когато спра
отново ме изритват.

И винаги така.