поезия Archive

0

Водна любов, Savena

This entry is part 4 of 5 in the series Джойнт 20 Четвъртък следобед

Водна любов
Автор: Savena

————————————
Кво е ТОЙ

Той е уморен несъсирващ се ден.
Той е тяло без мантинела.
Той катастрофира нощем във мен.
Той е язва плътта ми отнела.
Той е усмивка, която прегазва.
Той е искра в петно от бензин.
Той е слюнка със спомен заразна.
Той е кожа в цвят на кокаин.
Той е устни иронично изпънати.
Той е болезнено тъп и красив.
Той е надежди прекрасно несбъднати.
Той е влюбване без презерватив.
Той е пулс пред училищни стълби.
Той е втечнени пръсти в косите.
Той е и лед от вкиснали сълзи.
Той е затворени птици в очите.
Той е суша във женски отвор.
Той е смях обесен в трахеята.
Той е решетки на сладък затвор.
Той е радиация в ума ми разсеяна.
Той е пъзел от разглобени прегръдки.
Той е мисъл спринтираща в транс.
Той е отвързани бесни целувки.
Той е болка на бавен каданс.

————————————
Колко пъти

колко пъти изчука деня ми
колко пъти преспа със света ми
колко пъти бях твоя до край
колко болка наричах рай

колко груба бе чуждата нежност
когато ти си нежна безнадежност
колко ръце не струваха нищо
колко ми стурваше всичко излишно

————————————
Водна любов

Разкрачва ме днешното утро – насила.
Вмирисвам се – вчерашна и петносана с теб.
И все още мръсна, макар сапуна попила,
се свивам под душа във празен пакет.

На пода са дънките- от тебе събличани.
На пода са думите – в джойнтска смелост изричани.
На пода са устните , живот промълвявали.
На пода са пръстите – от косите ми паднали.

Знаеш, че има болка зад тая усмивка.
Знаеш, че сълзите спят върху устните.
Знам, че всеки твой поглед е и стомашна промивка,
…и алкохолно натравяне.

Ще изляза в дъжда и ще те плача.
Ще се задушавам и пак ще те вдишвам.
Ще се изчукам със времето – ако кажеш , че трябва
…за да те видя.

————————————
Журналистическият FUCKultet

Тролеят влиза бавно с мен
В нещо като силиконов ден
Отвън са му големи, обещаващи и твърди
Но във Фъкултета има само курви
Защо ми се ебе като ви гледам
С красотата никога не искаш да се чукаш
Защо един след друг ми иде да ви стрелям
Ето къв е моят ден – живееш, за да губиш
Ушите ми стискат в оргазъм слушалките
Всеки мускул е капка от турбулентната буря
Очите не искат да видят останките
От едно момиче, което яко се разочарова
Навръщане Evanescence e мозъчна реанимация
Днес беше ремикса на вчера
Знам, че ще пиша в тиха тъжна мастурбация
днес е ремикса на вчера

————————————
/disappointment/

просто исках да живея истински
просто исках да умра като на кино –
с прерязани вени и секси безжизнена
и цветя от кръв върху килима

някога исках да продавам тялото си
някога исках да променя света
някога пръсках в червен спрей болката
някога разцъфвах само в дъжда

можех да родя мъртва детето си
можех да сляза от конвейра
и да обърна хастара на сърцето си
и да свърша всичко наобратно

някога ходех жива по графа
и музика стрържеше мечти във главата
някога просто имах сила
ти ли, реалност, си я жадна изпила?..

..
някога бях мъж във главата
сега съм просто жена във краката

————————————
днес ми се повръща повече

секи братче се влюбва в унижението
секи се натиска да губи в любовта
сладката болка в търпението
дивата болест в деня
разказваш ми за твойте истории
искаш да приличам на теб
но това, което ти куца в теорията
е, че любовта ми към него не беше дефект
Без.
никва ревност
сконфузена течност в чаршафа
Без.
тъпа потребност
реалност вън от главата

и безплодна живях със децата му
и разсмяна ревях във краката му
и умираща отново не се нуждаех
и обичаща – на любовта отгоре й пикаех
и никакво доковане с друг
и докосване с друг
и никакво докосване с него
и никакво докосване
и нищо
и докосване
и него

чист алкохол и див егоизъм
и много чикии над щръкналата самота
и злоба, избиваща в неофашизъм
и любовта
и Той е просто амбалаж
на истинската so called real love
която копеле никога няма да дойде
и по-добре
защото .. зле ми е -
примерно на магистралка съм
или просто препиване
или нещо физическо
и малко по-истинско
от истинската любов
жив си щото ти е зле
и в крайна сметка любов няма
и така е better
защото слизаш от конвейра
и обичаш
и наистина обичаш
и вече не си на конвейра
и а стиа толкова

i sprete da ste ednakvi
i da se ebete za o6te takiva kato vas
sprete samosuhranenieto pls
i vi obi4am

————————————
hatred

Ръфам устни и смуча спасение
и мокра от дъжд, но изгаряща
тичам да ти кажа диво – мразя те.
Бях нежен срам и смърнто опиянение.
Бях лист издран и болно вдъхновение.
Но бях до тук.
Вече не лепнеш, а се рониш есенно от мен
не сърбиш а бледнееш лятно с всеки следващ ден.
И те желая.

ПОЖЕЛАВАМ ТЕ

под всяка кола
и те мразя

ПОДАРЯВАМ ТЕ

на всяка жена
и те мразя

ВИЖДАМ ТЕ

между всички крака
и те мразя

И ТЕ МРАЗЯ

до музика и месо
до усмивка и кръв
до целувка с език и перверзия

МРАЗЯ ТЕ

————————————
989 04 244

989 04 244
Чуй ме,
тва не е прилична поезия
родих се, изплаках и такъв беше светът
Не съм тиха нежност, аз съм нежна перверзия
отегчих вече живота, сега възбуждам смъртта
Чуй ме,
копеле гадно, брутално бъди
изпуши ме, вдишай фантазиите
и твърда болка в мен дълбоко заври
и знай – нежността е за педерасите
Пусни ме да вляза в главата ти
през червен праг от LSD
и щом животът свърши
в лицата ни
с мен до дъното ти допълзи
Чуй ме,
пусни в съня изневярата
вече нямам нужда от нищо
спах с теб и неродени децата ни
зърнах -
изживях сякаш всичко
Чуй ме,
всеки ден те лъжа и лъжа себе си
всяка нощ ти признавам и искам без теб да съм
но има ли истина, щом действително
в мен си сега и се пръскаш навътре
кажи има ли истина, щом разточително
плътта си пилея и в цветя изсъхвам
Чуй ме,
в много коли гордо съм влизала
около много мъже крака жалка обвивала
и капеща в грозни сутрини тръгвала
и усмивка едва от устните дърпала
Чуй ме,
помниш ли нощта в онова кафе – ЧЕРНОТО
поехме любовта в седем БЕЛИ писти кока
но по тях ли се спускахме или смърках лицето ти
вселенски огромен – аз вкарах те в себе си
Чуй ме,
ела безнадежден и лице до мойто опри
и остави заедно да ръждясват сълзите ни
и от етажа последен на любовта се хвърли
и размажи на земята дните безсмислени
Чуй ме.
989 04 244

————————————
кажи ми копеле

прекрачвам задния училищен двор
след офиса, ей така – за една цигара
миже би чакам дете, а може би чакам в затвор
а в двора ме чака тя – в безмозъчна кислородна забрава
в каквато бледнеят мечтите, копеле
в ограда ли на заден училищен двор
викай сега: В КАКВО ИЗСЪХВАТ СЪЛЗИТЕ, КОПЕЛЕ!!!
в боклуци ли от заден училищен двор
бяхме хлапета, помниш ли – сега ти говоря без ник’ва сантименталност
но кажи, бяхме ли отрепки, копеле – само защото не раснахме в лъскава баналност
РАЗРЕВИ СЕ СЕГА, КОПЕЛЕ, пак си дете и няма нужда от нишо
късай дрехите и остави дъжда прелестно да ги …
съсипва
кажи, защо ми е тая работа, защо ми е да се раздавам
когато света, за който яростно мечтаехме така брутално ни ебава
защо всяка нощ с надежда умирам
а на сутринта безнадеждно се раждам …
фалшиво
защото помня
ония сънливи понеделници
посинели от желание да я видя ..
защо помня
половинките орбит – във входа залепнали
напомнящи дъха й, който така и не вдишах
защо помня
любовта в издрани колене
и в мръсна дива коса
и в парещи снежни устни
ЗАЩО ГО ПОМНЯ
и в устни, цепнати от игра
и в устни, разтекли се в соцен черешов …
живот
лепкав сок
защо помня …
тва, а не тъпите путки …
дето ги чукам сега
кажи ми бе, копеле?

————————————
***

Убивах наред всички сезони
и през техните трупове
изяла пътя те гоних.
Разрушавах живота си до голи основи
и отново се изграждах в теб, твоя.
Защо не вдигнеш шибания gsm и не ме довършиш?
Или трябва да бъде сън и без вина да тръгнеш…
Аре, продай ми една последна нощ – в пияна градска лудост.
Давай, издери ме и пак ме залепи с ръце от нежна грубост.
Направи ме. Моля те, измисли ме.
Искаш ли да се разкараме от тоя бар,
к’во ще кажеш просто за улицата ..
Не ми казвай, че не чуваш как диша ..
Не, не ми казвай, че да ходим по колите е детско и излишно.
Става ли? Кажи ми, става ли ти?
Бий ми една доза живот преди да е започнало зверското УТРЕ
Утре ще бъдем зверски реални.
Сега сме ние. Това е като истински секс, а не жалки чикии -
житейски, кратки, банални.
Кажи, не се ли кефиш?
С кой друг ще плачеш, докато го правиш?
Коя друга след употреба можеш да запалиш?
Просто давай. Рушй. Разпечатвай ме.
Аз съм бандеролът на твоя живот.
Ти си прерязани вени, изтекли в любов.
Да, ето за това ти говорех – готино е да си дъно.
Готино е да се дъниш. Буден да сънуваш. А не в спомени да се отъркваш.
Сега сме мръсни и цигарени, и залезни,
а дом са ни хотелите и живите подлези.
Да, ето за това ти говорех. Да ебеш майката на тоя свят.
И сестра му. И изобщо 2pac си знаят – FUCK THE WORLD!
Да, за това ти говорех и знаех:
това беше последната целувка ПО ЧЕЛОТО от тоя живот
.. преди голямото генерално ЧУКАНЕ ..

————————————
ДАЙ МИ

Ти си острото на ножа
ти си възпалена рана
и киселинен дъжд по мойта кожа
ти си мойта марихуана

май ми минута от твоя живот
дай ми гнило парче от твойта любов
дай ми себе си в огледало
дай ми изрезка от твоето тяло

ти си болка и морфин
ти си ревност и страх
в ръцете ти съм просто топка пластелин
изкривяваш и оформяш моя свят

дай ми минута от твойта любов
дай ми старо парче от твоя живот
дай ми себе си в мръсна спринцовка
дай ми душата си без опаковка

ти ски трус и покой
ти си катастрофа н авсеки завой
и плът от красиви лъжи
ти си смърт със сини очи

дай ми само една минута
дай ми просто едно парче
дай ми една изрезка
от нежното си лице

дай ми

————————————
органично

На целия свят бях готова да духам
без цвят да оставам
и безмълвно да рухвам
да давам вкяка шибана дупка
кво голкова – нали е просто една путка

Бях готова – ако ти го поискаше.

Цялата истина е, че не успях да те живея
а всеки друг си има свойта история
почти се сбъдвах зад теб, но не можах да се слея
с бронирания ти ден –
не е ли ирония ..

Разтворих се
Отрових се
Издъних се
в теб
Изплаках се
Издишах се
Изпразних се
в теб

P.S.
Тъканта ми виси, а ти си вретено
Въздухът свисти, а ти си дробове

————————————
лаф просто (live).

и защото животът ни притискаше
все по-гадни копелета ставахме
на купоните си бързо се събличахме
личността в килограми си раздавахме
обаче с думи май не стаааше
кво остана бе човек
май остана само секс
да.. и hero-то забраихме
но смелостта ни срива ли преградите
секс наркотици секс наркотици
карбовски го каза.. игра за големите
птици
но след Sulphur има ли смисъл от тва
тя сички думи наеба
на купона, бе между етажите заседнах
и се вслушвах в цивилизацията
и исках да бягам не щото ми се бягаше
а щото ако бягах щях да искам да съм горе
и така и така
до края на света
защото сяко желание беше диво признание
че тоя животец е пълна скука
и е пълен с кока
и тогава
по ръба на всички стълби
висях все още някак неуморна
и знаех, че всички вечери ще бъдат първи
в целувката между кръвта и алкохола
и защото ми се драйфаше от чужди думи
и защото сичко беше вече казано
но ближех лицата ви
и исках карбовски да го каже:
без коментар,
просто ми плати за
смисления репортаж

————————————
ще си останеш

В ушите ми звучи гласът на твоята верига
Чувам скърцането на стария карабинер -
шумът, от който се будех и заспивах,
напомнящ ми, че все още си при мен

Кажи ми, че всичко е една озверяла лъжа
и никога няма да спра да лъжа
Кажи ми, че това е просто безнадежден сън
и аз ще се събудя, за да заспя отново

Мога да стана на пепел от цигара
мога да бъда изпаднал ден от твоя живот
Аз не моля за думите “няма да те забравя”,
а за твойта еднодневна груба любов

Ти – разсейки на злокачествен рай
Ти – малка синеока смърт
Ти – филм без начало и край
Калорична невкусена плът:

Ще си останеш троха в кривото гърло
ще изгниваш в затвора на болните мисли
ще ме будиш в неизбръснато сънено утро
ще заспиваш в ръцете ми с увехнали китки

————————————
момченце, ..

Момченце, аз знам за ревността.
Нали и от мойта кръв жадно е близала.
Момченце, аз видях как любовта.
Трайна смърт върху душите ни е татуирала.

Ръцете ти още дълбаят във мен.
Сонда на дивата нежност.
И отново със тебе денят ми е бременен.
Плод на една безнадеждност.

Във спомени пак чикиджийски се търкам.
Удавена в утро с прерязани вени.
А в очите ми влюбени ретини цъфват.
Да дебнат лицето ти до смърт уморени.

0

François Villon [BG]

"Нещастници, глави без капка ум, / невежество е вашата поквара
(дрънчи на раменете празен гюм!) / наивни луди, жертва на кошмара..."

НА ОНЯ СВЯТ

Почива тука мъченик,
сразен от бога Купидон;
един нещастен ученик
на име Франсоа Вийон.
Затуй, че нямаше подслон,
но с вас на маса с часове
делеше хляб и небосклон,
опявайте го в стихове:

“Дай, боже, да почива в мир
и даже на блаженства в трапа!
Той приживе на длъж и шир
до голо стриган като ряпа;
чумосван бе като вампир;
на бедността преглътнал хапа…
Дай, боже, да почива в мир
и даже да блаженствав трапа!”

С тояга бит и на синджир
(та задникът му чак се скапа!)
и просто пукна най-подир,
за милост той не щя да драпа.
Затуй, че нямаше подслон,
но с вас на маса с часове
делше хляб и небосклон,
опявайте го в стихове…

Франсоа Вийон


ЖАЛБИТЕ НА ХУБАВАТА ПРОДАВАЧКА

И сякаш чувам песента
на хубавата продавачка
как жалейки за младостта
нарежда като оплаквачка:
О, старост, безнадеждна крачка,
съвсем ще грохна може би,
(съдбата толкова ме смачка,
защо поне не ме уби?
Отказах аз на не един,
в което нищо умно няма,
и заради онзи кучи син,
с когото исках да сме двама.
Обичах го с любов голяма,
дано го огън изгори
за туй, че гледаше с измама
да пипне моите пари.
И даже не обелих зъб,
започнеше ли да ме рита,
бях вечно просната по гръб,
че той не знаеше насита,
пък аз забравях, че съм бита
щом трябваше да се отдам…
Но можех ли да съм честита
при толкоз грях и толкоз срам?
къде е сочната ми плът
и кожата ми от коприна,
ръце и рамене, и гръд,
които мамеха мнозина.
Ала година след година
с мен времето се подигра,
къде е китната градина
сред прелестните ми бедра?
Набръчках се и побелях,
а погледът до вчера жив
не тласка никого към грях,
защото е съвсем мъглив.
Краката ме държат едва,
към нищо вече нямам вкус
и аз извръщам с гняв глава -
да се погледна ме е гнус!”

Франсоа Вийон


ДОБРЕ ПРИЕТ

Край извора от жажда ще загина;
до огъня треперя вкочанен;
във своя дом със сякаш без роднини;
като във пещ пламтя и съм студен;
съвсем съм гол и царски пременен;
усмихнат плача, чакам без отрада;
посрещам мъката като награда;
могъщ и слаб в един и същ час,
от радостта не чувствувам наслада,
добре приет и нежелан съм аз.

Не вниквам в очевидната картина,
а спорното е сигурно за мен;
в незнаен път с доверие ще мина;
в случайността съм твърдо убеден;
печеля, но от загуби сломен,
в зори усещам нощната прохлада,
лежа, а пък пръстта под мен пропада;
без пукнат грош съм по-богат от вас,
наследник съм, но дял не ми се пада,
добре приет и нежелан съм аз.
Безгрижен съм, ала като мнозина

от тежка участ съм опечален;
гневът ми е възторг наполовина;
от откровеността съм оскърбен;
ще тръгна с онзи, който някой ден
посочи лебед бял за врана млада;
щади ме този, който ме напада;
лъжата с истината смесва глас
и спомням си забравена досада -
добре приет и нежелан съм аз.

Франсоа Вийон


ДА ПЪРЖИМ ЗАВИСТЛИВИТЕ ЕЗИЦИ

В арсеник, в сяра, в негасена вар,
във лава от олово и силиций,
във пикоч и фъшкия на лихвар,
във черна смрад от скапани чепици,
във змийска кръв, кипяла барабабар
със злъчки от чакали и лисици,
във нощното гърне на дърт знахар -
да пържим завистливите езици!

Във пяната на муле със самар,
което е скопено от ритници,
във лигите на котарака стар,
на дъното на запустял бунар,
където хвърлят всяка гадна твар
(влечуги разни, че и разни птици -
от тях повърнал би дори гробар!)
да пържим завистливите езици!

Във гъст разтвор, за жива плът -- кошмар,
в съсиреци на пуснати кръвчици,
в огнище на зараза, гнойна жар,
връз пъп на непрощаващи змеици,
в кирлива сапунишка, в лут катар,
в гнуслива пот на похотливи цици
(а те придават на бардака чар!)
да пържим завистливите езици!

И нека пълни гащи всяка твар
с това, което е било в паници,
но първо във гюбрето на шопар
да пържим завистливите езици!

Франсоа Вийон


ДЕБЕЛАТА МАРГО

Ако я любя и съм й слуга,
това доказва ли, че аз съм тъп?
За мен тя е нещо по-така,
защото тук е хвърлен моят пъп.
Човек убивам, но ви нямам зъб -
прекрачи ли кракът ви този праг,
ви храня и поя, и давам знак
за туй-онуй, дорде се разплатим -
добре ли е, добре дошли сте пак
във тази дупка, дето я държим.

Но легне ли Марго без грош връка,
на всичко тя тогава дава гръб -
на мен пък ми е мъчно, че така
съвсем не виждам образа й скъп
и иде ми да ги изям от скръб
елека, роклята, корсета як -
не дава, “Антихрист” ми вика чак…
Духът й се оказа несломим,
дорде й фрасна аз един кривак
във тази дупка дето я държим.

Кавгата се изнизва на шега
като пръдня из гащи. И по гръб
от смях примира, рита тя с крака
и иска още моя образ скъп…
Заспиваме пияни -- дъб до дъб,
но съмне ли се със горещ тумбак
ме яхва тя -- и пак, и пак…
Под нея проснат съм като килим -
от зор душата ми излиза чак
във тази дупка, дето я държим.

Франсоа Вийон


ОБРАТНИ ИСТИНИ

Няма истини без маскарад.
Изигран аз съм всъщност богат.
От трагизъм сме смешни наглед.
А на влюбен умът му е в ред.

На врага се осланя човек
и нуждае се всеки от глад,
който спи като пън е нащрек,
вкус на плява -- каква благодат,
колко смел е превитият врат,
нежност има в сърцето от лед
и почтеност във злия пират,
а на влюбен умът му е в ред.

На изгнаника пътят е лек,
чист е, който се къпе в разврат,
изнудвачът -- на почит човек,
луда радост -- ритникът отзад,
лицемерът е верен събрат,
най-добре е да нямаш късмет,
всичко бяло е в черния цвят,
ана влюбен умът му е в ред.

Всяко бреме е пухен дюшек,
а простакът -- духовно богат,
жив е, който лежи в ковчег,
да крадеш е почтен занаят,
йезуитът е доблестен гад,
от ядосан се иска съвет,
във бардаците няма разврат,
а на влюбен умът му е в ред.

Франсоа Вийон


МОЛЕТЕ СЕ

О, хора, що след нас сте се родили,
не ни упреквайте със думи зли -
ако към нас доброто сте проявили,
над Вас самите Бог ще се смили.
Висим петима, вждате, нали:
плътта на всекиго била е драга
но ето я -- вони и се разлага
и всяка кост във пепел се руши,
да се присмеете не се полага,
молете се за нашите души!

Говорим ви като на братя мили,
не ни презирайте, че сме били
осъдени. Души с различни сили
се раждат. Има и цветя с бодли.
Пази ни Боже с мощта си блага,
че адът, който паст към нас протяга
да ни погуби може щом реши,
насмешка в думи никой да не влага,
не е виновен мъртвият бродяга,
молете се за нашите души!

Отдавна дъждове са ни измили;
гори ни зной, когато не вали;
а врани бяха клюнове забили
във нашите очи како стрели,
Да седнем няма как -- като че ли
безпирно ни люлее и налага
фъртуната със ледена тояга;
останахме без вежди и уши,
ала не ни оплювайте веднага,
молете се за нашите души!

Франсоа Вийон


БАЛАДА ЗА ДОБРИЯ СЪВЕТ

Нещастници, глави без капка ум,
невежество е вашата поквара
(дрънчи на раменете празен гюм!)
наивни луди, жертва на кошмара
да сърбате противната попара
без угризания на съвестта
и тъй да сте подлога на смъртта,
нима срамът е прокълнато семе?
Но вижте как умира младостта
на ближния си ризата да вземе.

Грехът е винаги едно наум
и няма мъст в смирената ни вяра,
но към затвора води всеки друм
щом бяга бузата ти от шамара.
Макар че да убиваш -- кой те кара?
Да грабиш -- не в това е мъдростта.
А който е погазил съвестта
на младини с едно такова бреме,
ръце да кърши зарад участта
на ближния си ризата да вземе.

Ласкателство, измама, празен шум,
душа за продан, клетва с изневяра,
отровен цяр или боклук с парфюм
и грях, кошмарен като вълк в кошара,
едва ли ще ги издърши кантара…
И тъй -- ви казвам -- трябва доброта.
Да бъдем умни. Стига суета.
Не се ли сетим за това навреме
и роден брат ще вкараме в беда -
на ближния си ризата да вземе.

Франсоа Вийон


0

Мая, 33. never say never

моят дом е \ което е тъмно \ на моя мозък \ е дъно

Мая
Автор: Rogger Dojh

       ,-~~-.___.
      / |  '     \
     (  )         0          It was a dark and stormy night...*
      \_/-, ,----'
         ====           //
        /  \-'~;    /~~~(O)
       /  __/~|   /       |
     =(  _____| (_________|

* От романа “Пол Клифърд” на Едуард Баулър-Литън, Барон Литън Първи

33. never say never

моят дом е
което е тъмно
на моя мозък
е дъно
там е душата ми
завързана с корда
там е умът ми
потънал във сълзи

необратимо

зависещи от теб стенания
открита рана на безумно желание
и там е моето сърце
поставено на подиум
от мрамор – зелен
с око, гледащо към теб
ти
където и да си

снежна виелица
стена от огън и смях
преграда картечни откоси
ръка на жена

ад
населен с горящи изчадия
болка
превърната в смисъл
отново ръка
но тази държи бич божи
тя ме желае
както желая те
аз

0

Мая, 32. die

има ли петел / на който / да препускам във нощта

Мая
Автор: Rogger Dojh

       ,-~~-.___.
      / |  '     \
     (  )         0          It was a dark and stormy night...*
      \_/-, ,----'
         ====           //
        /  \-'~;    /~~~(O)
       /  __/~|   /       |
     =(  _____| (_________|

* От романа “Пол Клифърд” на Едуард Баулър-Литън, Барон Литън Първи

32. die

дни и нощи безпросветни
а гората е от тръни
храстите шептят
със медни цветове
има ли петел
на който
да препускам във нощта
има ли
луна
или това
е просто
следваща несбъдната мечта

луна?

пиян съм
и съм влюбен в теб
и не ща да мисля за това
което трябвало е да се случи с нас
погледни ме, направи ме господар
на луната и звездите и небето
и на всички грешни небеса
във мига във който дяволът
ме чука върху
задната седалка
на свойта шибана кола

може би мигът ще спре
може би това е тя
може би мигът ще спре
може просто да умра

сега
се чувствам жив
заради това
че ти си жива
че си там
това е смисъла
това е сила
това е любовта
това е
сексът
и мечтата
и това е шибана луна

(10x to NIN)

0

Мая, 31. кфо е тя

това ли е тя? / обект за ебане / тя е жена / красива и зла

Мая
Автор: Rogger Dojh

       ,-~~-.___.
      / |  '     \
     (  )         0          It was a dark and stormy night...*
      \_/-, ,----'
         ====           //
        /  \-'~;    /~~~(O)
       /  __/~|   /       |
     =(  _____| (_________|

* От романа “Пол Клифърд” на Едуард Баулър-Литън, Барон Литън Първи

31. кфо е тя

тя? дете на върха на света?
къде в тъмнината
видя светлина?
закован на стената
с карфица
стоя
това тя ли е?
с цигара в ръка?

болка от ревност
богиня в нощта
алчно животно
родило деца
груба намеса
на нежна жена
куршум във главата
платена цена

това ли е тя?
обект за ебане
тя е жена
красива и зла

0

Мая, 30. Адрекс

любов от пръв поглед

Мая
Автор: Rogger Dojh

       ,-~~-.___.
      / |  '     \
     (  )         0          It was a dark and stormy night...*
      \_/-, ,----'
         ====           //
        /  \-'~;    /~~~(O)
       /  __/~|   /       |
     =(  _____| (_________|

* От романа “Пол Клифърд” на Едуард Баулър-Литън, Барон Литън Първи

30. Абрекс

аз работя в аврекс
и съм гей голям
плодове и зеленчуци
нося във гъза разпран
апрекс действа във анален ареал
шеф на азрекс е брадат педал

0

Мая, 28. 06.02.2003 5-ти км София (по време на наряд)

наряд

Мая
Автор: Rogger Dojh

       ,-~~-.___.
      / |  '     \
     (  )         0          It was a dark and stormy night...*
      \_/-, ,----'
         ====           //
        /  \-'~;    /~~~(O)
       /  __/~|   /       |
     =(  _____| (_________|

* От романа “Пол Клифърд” на Едуард Баулър-Литън, Барон Литън Първи

Живот на растение,
Цвят на тъга
Размътено зрение
Смърт в самота

0

Мая, 27. 06.02.2003 5-ти км София

(except)

Мая
Автор: Rogger Dojh

       ,-~~-.___.
      / |  '     \
     (  )         0          It was a dark and stormy night...*
      \_/-, ,----'
         ====           //
        /  \-'~;    /~~~(O)
       /  __/~|   /       |
     =(  _____| (_________|

* От романа “Пол Клифърд” на Едуард Баулър-Литън, Барон Литън Първи

27. 06.02.2003 5-ти км София

Откровение (на душата)
Като риба на сухо (душата се мята)
Стегнато гърло (очаквам усмивка)
Преглъщам с надежда (силует в тъмнината)
Тя е красива (която обичам)
Красива и дива (расте във гората)
Кога ли ще дойде (стоя и се взирам)
В страни, в тъмнината (сянка без име)

0

Мая, 26. Too late

...На вратата сетната секунда се е спряла...

Мая
Автор: Rogger Dojh

       ,-~~-.___.
      / |  '     \
     (  )         0          It was a dark and stormy night...*
      \_/-, ,----'
         ====           //
        /  \-'~;    /~~~(O)
       /  __/~|   /       |
     =(  _____| (_________|

* От романа “Пол Клифърд” на Едуард Баулър-Литън, Барон Литън Първи

26. Too late

Алеята, която води в царство Самота
е бяла. Пред нея има каменна врата.

На вратата сетната секунда се е спряла.

Ще тичаш сред колони тишина
в гора под свод с напукани листа.
И ще желаеш да се върнеш, но не ще посмееш
да срещнеш миналото, скупчило се зад гърба.

Без тяло, само по съблечена душа
ще крачиш безнадеждно, изтормозен от тъга.

Сън.
Не ще получиш.
    Ден.
    Денят го мразиш – мразиш радостта.

Сам.
Така ще си останеш.
    Край.
    Това е твоята съдба …

0

Мая, 25. На СУ и Канцеларията, а и на всички останали

Курове космати / лазят по земята / хапят ти краката / и ръмжат зъбати.

Мая
Автор: Rogger Dojh

       ,-~~-.___.
      / |  '     \
     (  )         0          It was a dark and stormy night...*
      \_/-, ,----'
         ====           //
        /  \-'~;    /~~~(O)
       /  __/~|   /       |
     =(  _____| (_________|

* От романа “Пол Клифърд” на Едуард Баулър-Литън, Барон Литън Първи

25. На СУ и Канцеларията, а и на всички останали

Курове космати
лазят по земята
хапят ти краката
и ръмжат зъбати.

Курове големи
дебнат те във мрака
потни глави клатят
чакат те засмени

Курове чепати
целите във вени
те ебат на смени
и се цъкат във гъза ти.