scf Archive

0

6тата Мечка, Част първа, 34

"Дай заповед за начало на Свещения Джихад и нека бъдем юмрука на Талибайноллах, който ще размаже неверниците!" изкомандва той

6тата Мечка
Автор: Rogger Dojh

       ,-~~-.___.
      / |  '     \
     (  )         0          It was a dark and stormy night...*
      \_/-, ,----'
         ====           //
        /  \-'~;    /~~~(O)
       /  __/~|   /       |
     =(  _____| (_________|

* От романа “Пол Клифърд” на Едуард Баулър-Литън, Барон Литън Първи

34. Ациганистан – Централния храм на 6тата мечка – 16. април 2307 г. 01:30 AM

В едно от подземните помещения на Централния храм на 6тата мечка, привършваше събрание на Вождовете. Изтребител Баш-Талибайнольо беше на чело на Кръга, седнал по турски на бетонния под. Интериорът на конферентната зала се състоеше от десетина димящи факли, забодени в поставки по стените.

- Сега е моментът да започнем офанзивата – говореше Държавният съветник на БашТалибайнольо, изгърбен талибайнольо с дълга кафява брада. – Докато 6тата мечка ангажира 90% от военния капацитет на Галактиката, можем да ги изненадаме и основните ни въоръжени части да достигнат до Бетелгиус, преди долните неверници да са имали възможност да реагират.

Изтребител рязко се изправи и церемониалните му рога изтракаха в ниския таван.

- Дай заповед за начало на Свещения Джихад и нека бъдем юмрука на Талибайноллах, който ще размаже неверниците! – изкомандва той и се отправи към покоите си.

0

Спящата катерица, Глава 11., Rogger Dojh

Срещата беше в полуразрушена църква, където, скрита сред просторните й подземия, се намираше малка фронтова база на секретните служби. Аскър не можеше да различи тайнствения силует, но едва видимата фигура на войника пред него се закова на място и Аскър се блъсна леко в нея. Зад него другарят му направи абсолютно същото.

Спящата катерица
Автор: Rogger Dojh
Посвещава се


на Ивайло Кицов за метафорите
на Alan Parsons Project за “Freudiana”
и
на Том Кланси за “Реална заплаха

       ,-~~-.___.
      / |  '     \
     (  )         0          It was a dark and stormy night...*
      \_/-, ,----'
         ====           //
        /  \-'~;    /~~~(O)
       /  __/~|   /       |
     =(  _____| (_________|

* От романа “Пол Клифърд” на Едуард Баулър-Литън, Барон Литън Първи

11.

В сборния пункт пристигнаха към полунощ. Мястото представляваше старо запуснато селище, където витаеше духът на миналото. Дъждът се ръсеше по някакъв определено старомоден начин, дори въздухът миришеше на подгизнал музей.

Следвайки точното описание, получено на инструктажа, петимата криволичеха из непрогледните улички със заковани прозорци по сградите. Водачът им, чиито очи бяха изменени преди операцията от военния лекар, крачеше уверено след невидимото инфрачервено военно огънче.

Срещата беше в полуразрушена църква, където, скрита сред просторните й подземия, се намираше малка фронтова база на секретните служби. Аскър не можеше да различи тайнствения силует, но едва видимата фигура на войника пред него се закова на място и Аскър се блъсна леко в нея. Зад него другарят му направи абсолютно същото.

Всеки от групата хвана войника пред себе си за ръба за улавяне на гърба на униформата. Наредени в бойния строй за придвижване на тъмно, навлязоха сред руините.

- “Кървави очи” – каза призрачен глас вляво.

- “Пакост” – отвърна с паролата водачът.

- Следвайте ме! – гласът затананика тихо и тръгнаха отново.

Подлите стъпала изникнаха от нищото. Докато падаше и се свиваше на кълбо, Аскър ругаеше наум.

- Извинявайте – обади се отново гласът – забравих да ви предупредя.

- Някой път ще забравиш да си избършеш задника и ще залепнеш някъде – отвърна му ядно Аскър.

- Духай – изръмжа гласът. Продължиха надолу.

Миризмата на мокро и старо се засилваше. В един момент Аскър реши, че има повече миризма, от колкото въздух. За щастие, преди да е повърнал, пред тях се отвори врата, където светеше полуразтопена свещ, поставена на маса точно отсреща. Това помогна на Аскър да заобиколи локва повърнато. С благодарност си пое въздух, когато престъпи прага. По разбираеми причини го избутаха навътре и вратата се затвори бързо и безшумно.

На стената висеше Американското знаме. Тъй като Америка не съществуваше на тази планета, знамето се използваше като талисман от оперативните работници на почти всички страни. Според легендите американците бяха толкова печени по тея работи, че само като си помислиш, че си американец, и ставаш непобедим най-малкото до момента, в който се срещнеш с друг, който си мисли, че е американец.

В помещението се намираха още осем души. Двама от тях бяха качили краката си на масата по американски начин, а други трима седяха и гледаха самодоволно като американци. Останалите двама бяха старец, който пушеше лула и с раираната фанела си даваше вид на морски тип (естествено от американския военноморски флот) и млада катерица, която веднага привлече вниманието на новодошлите. Беше облечена топло, но някак си кройката на дрехите подчертаваше тялото й. Сигурно бяха изработени от американец, толкова добре бяха изпипани.

- Привет – каза тя умърлушено, когато започнаха да я поздравяват. – Надявах се да не дойдете и операцията да не се състои.

- Разбирам те – отвърна Аскър. – Значи ти си “Нула Седем”.

Тя кимна.

- А ти трябва да си “Уплаха”.

- Аха!

“Уплаха” беше командирът на мисията. Аскър малко се изненада, като разбра, че го назначават на този пост, но някак си го преживя.

Останалите също се представиха. Само старецът потриваше мълчаливо брада така, както го правят американските старци.

Екипът се състоеше от “Кокиче” – водач, и още девет войника, които имаха за цел да подсигурят безопасността на “Уплаха” и “Нула Седем”. Между другото, кодовите названия бяха взети от някакъв справочник на американските секретни служби, попаднал по неизвестен начин в тази астрална равнина, отстояща на цели девет астрала от земната.

Старецът се раздвижи. Отвори някакъв съндък и измъкна от там радиомагии. Раздаде ги заедно с няколко М-16 – американски оръжия. Оформиха стрелковата група от четирима души и се застягаха за път. Постовият, който ги посрещна горе на стълбите, разглеждаше заинтригуван някакво порно списание и не им обърна никакво внимание, докато се изнизваха, сложили американските си очила за нощно виждане и нарамили десеткилограмовите си раници с американско бойно снаряжение. Изглеждайки по толкова американски начин те се надяваха, че противниковите войски могат да ги сметнат за свои, което означаваше, че евентуално биха могли да се нахранят за сметка на врага в някоя крайпътна казарма.

- Аре – каза старецът и захлопна вратата. После отиде и започна да досажда на постовия да му даде списанието.

0

6тата Мечка, Част първа, 33

"Това е извънредна информационна емисия, която се излъчва с приоритет в цялата Галактика!"

6тата Мечка
Автор: Rogger Dojh

       ,-~~-.___.
      / |  '     \
     (  )         0          It was a dark and stormy night...*
      \_/-, ,----'
         ====           //
        /  \-'~;    /~~~(O)
       /  __/~|   /       |
     =(  _____| (_________|

* От романа “Пол Клифърд” на Едуард Баулър-Литън, Барон Литън Първи

33. Галактически ефир – 16. април 2307 г. 00:05 AM

- Това е извънредна информационна емисия, която се излъчва с приоритет в цялата Галактика! Военният пресаташе на Обединените Военни Сили съобщи, че след почти четири дни активно преследване 6тата мечка внезапно е прекратила нападенията си и е изчезнала в Галактическия сектор на Белатрикс. Специализирани инжинерни екипи претърсват съседните отсеци от подпространството. 75% от специалните Урс-Морт отряди, екипирани с 6-резистентни костюми и 6-убивни пушки, очакват в пълна бойна готовност в близост до мястото. За първи път от началото на трагичните събития в доклада на Централния Щаб на Обединените Военни Сили се прокрадва надеждата, че положението може би ще бъде напълно овладяно. Благодарение на изумителния скок в развитието на подпространствените и информационните технологии и на единодушния отпор, даден от всички галактически раси, Обединените Въоръжени Сили успяха да се противопоставят на най-страшния и безпощаден ксено-противник, пред когото човечеството някога се е изправяло по пътя към овладяване на Космоса: 6тата мечка. Ето картина от временния щаб на командаването на Урс-Морт…

0

6тата Мечка, Част първа, 32

Колосалните размери на К-2509148156 заплениха Императора. Акула все едно че висеше неподвижна на фона на звездното струпване.

6тата Мечка
Автор: Rogger Dojh

       ,-~~-.___.
      / |  '     \
     (  )         0          It was a dark and stormy night...*
      \_/-, ,----'
         ====           //
        /  \-'~;    /~~~(O)
       /  __/~|   /       |
     =(  _____| (_________|

* От романа “Пол Клифърд” на Едуард Баулър-Литън, Барон Литън Първи

32. Императорът при К-2509148156

К-2509148156 се оказа енергиен център на мислещите абстракции Хифи, задоволяващ нестихващия глад на -Z. Акула отказа да се доближи на по-малко от една светлинна година, тъй като концентрацията на енергия и разликата в потенциалите криеха непосредствени опасности за щурмовия кораб, малък като прашинка в сравнение с космическия комплекс.

Колосалните размери на К-2509148156 заплениха Императора. Акула все едно че висеше неподвижна на фона на звездното струпване.

Един дежурен бот на Хифи се поинтересува, с какво може да помогне на Императора. Магнаф накратко изложи ситуацията, след което получи потвърждение за точния час на преминаване на Космическата вълна и уверение, че никакви принцеси не са посещавали К-2509148156. С това разговорът приключи.

0

6тата Мечка, Част първа, 31

Акула изскочи с дива скорост в Локалния космос на планетата, едиствена в системата Сянка. Посрещна я вълна от пълна липса на информационна среда. Планетата тънеше в тишина и тъмнина. Ни един изкуствен обект не нарушаваше виртуалните тактически карти.

6тата Мечка
Автор: Rogger Dojh

       ,-~~-.___.
      / |  '     \
     (  )         0          It was a dark and stormy night...*
      \_/-, ,----'
         ====           //
        /  \-'~;    /~~~(O)
       /  __/~|   /       |
     =(  _____| (_________|

* От романа “Пол Клифърд” на Едуард Баулър-Литън, Барон Литън Първи

31. Императорът на Свят Сянка

Акула изскочи с дива скорост в Локалния космос на планетата, едиствена в системата Сянка. Посрещна я вълна от пълна липса на информационна среда. Планетата тънеше в тишина и тъмнина. Ни един изкуствен обект не нарушаваше виртуалните тактически карти.

Този път Император Магнаф Ениствен се принуди да кацне. Нехуманоидните й обитатели не поддържаха нито един от широко използваните в Галактиката информационни интерфейси.

Акула се приземи в пустинна равнина близо до екватора.

Според данните, които Императорът откри в паметта на Акула, тук живееха Сенки. Нямаше обаче яснота по въпроса, какво представляват тези същества.

Императорът изчака половин час в кабината на Акула и в крайна сметка излезе на повърхността на планетата. Атмосферата бе чудесна и слаб полъх раздижи Императорската мантия. Императорският Жезъл на Смъртта засия меко в тихия полумрак.

Пясък под нозете. Леки, мрачно оцветени облаци в небето. Кристални кули, наредени по хоризонта. Някой, който се приближава. Тъмна сянка на непозната твар. “Тези също са ми поданици”, напомни си Императорът и се изправи величествено.

Когато сянката се доближи достатъчно, за да може да се различи онзи, който я хвърля, Императорът си даде сметка, че такъв няма. Една от кулите в далечината заблестя по-силно и Сянката ипъкна върху пясъка.

Колкото и да беше Император, Магнаф почувства как по гърба му пробягват Мравките на Страха. Сянката се доближи съвсем, спря се на няколко крачки и се смали за момент.

Ефирен дрезгав глас без интонация изчегърта във въздуха:

- Повелителю мой – каза гласът. – Приветствам те с добре дошъл на Свят Сянка.

- Добре дошъл – отекна в някое съседно измерение хор от сенчести гласове.

- Повелителю мой – поде отново с литургичен патос сянката, – с какво можем да ти услужим.

Императорът, посъвзел се малко от културния шок, успя да овладее дишането си и отвърна:

- Дъщеря ми, Принцеса Белолика, изчезна безследно и Галактическата информационна система не може да я открие. В момента проверявам най-вероятната възможност, а именно, че тя е била отнесена от Космическата Вълна и евентуално е била изхвърлена на някой планетарен бряг.

В тишината вятърът си играеше с пясъка.

- Сянката на Маг Деметриус попадна в Космическата Вълна преди двадесет и четири часа – изхъхри гласът. Императорът не бе сигурен, дали наистина чува думите, или тази твар успяваше някак да симулира нервни импулси някъде между ушите и мозъка му. – Но Космическата Вълна никога не е оставяла нещо на този бряг. Не.

- Сигурен ли си?

- О, да. О да, сигурен съм. Между нас няма нито човек, нито Сянка на Принцеса Белолика. Щяхме да знаем, ако тя бе при нас.

Тишината се върна. Сянката сякаш се готвеше да си отиде, но изведнъж отново събра мрака в себе си.

- Но, ако дъщеря ти, о, Повелителю, е сполетяна от тази участ, ако Принцеса Белолика е Отнесена от Вихъра, Сянката на Маг Деметриус може би знае, къде е тя.

- Ти каза, че тази Сянка е попаднала в Космическата вълна. Как мога да я открия?

- Може би – съскаше гласът в един тон, – …ние предполагаме, че е възможно Сянката на Маг Деметриус да се намира в Долината на Смъртта.

- Долината на Смъртта? – Акула отвърна на запитването на Императора с код 404. – Какво е това?

- Ние смятаме, че може би това е долина – отговори бавно гласът. Императорът се вгледа в сянката пред себе си, но не откри в нея и следа от сарказъм.

Императорът така и не усети, кога Сянката се разля и се разпръсна сред естествените сенки на релефа. Вятрът се бе засилил и понесе вихрушка пясък нанякъде. Повей като въздишка изстена в носа на корпуса на Акула.

0

6тата Мечка, Част първа, 30

Принцеса Белолика не се намираше на ни един от световете и в тази система. Политически и военни екзекуции този път нямаше, тъй като Седмочисленици се управляваше от религиозен орден.

6тата Мечка
Автор: Rogger Dojh

       ,-~~-.___.
      / |  '     \
     (  )         0          It was a dark and stormy night...*
      \_/-, ,----'
         ====           //
        /  \-'~;    /~~~(O)
       /  __/~|   /       |
     =(  _____| (_________|

* От романа “Пол Клифърд” на Едуард Баулър-Литън, Барон Литън Първи

30. Императорът в системата на Седмочисленици

Принцеса Белолика не се намираше на ни един от световете и в тази система. Политически и военни екзекуции този път нямаше, тъй като Седмочисленици се управляваше от религиозен орден. Но за сметка на това Инквизицията се развилня щастливо и помогна малко на 6тата мечка в премахването на човечеството от лицето на Космоса.

0

6тата Мечка, Част първа, 29

Дъщеря му не беше там. Много хора, предимно роднини на екзекутираните за неизпълнение на воинския дълг офицери, не успели на открият Императорската дъщеря, горчиво съжаляваха за това.

6тата Мечка
Автор: Rogger Dojh

       ,-~~-.___.
      / |  '     \
     (  )         0          It was a dark and stormy night...*
      \_/-, ,----'
         ====           //
        /  \-'~;    /~~~(O)
       /  __/~|   /       |
     =(  _____| (_________|

* От романа “Пол Клифърд” на Едуард Баулър-Литън, Барон Литън Първи

29. Императорът в системата на Централен Депорт

Дъщеря му не беше там. Много хора, предимно роднини на екзекутираните за неизпълнение на воинския дълг офицери, не успели на открият Императорската дъщеря, горчиво съжаляваха за това.

0

Бед Наст, Интро, Rogger Dojh

Черна пеперуда е кацнала върху сухия тъмнокафяв клон. Зад нея, размити от неспокойния плътен въздух, се простират изкривените от перспективата квадрати на Мрежата. Както винаги някои от тях сияят с жълта светлината, а по-голямата част тъне в полумрак.

Бед Наст
Автор: Rogger Dojh

       ,-~~-.___.
      / |  '     \
     (  )         0          It was a dark and stormy night...*
      \_/-, ,----'
         ====           //
        /  \-'~;    /~~~(O)
       /  __/~|   /       |
     =(  _____| (_________|

* От романа “Пол Клифърд” на Едуард Баулър-Литън, Барон Литън Първи

Интро

Черна пеперуда е кацнала върху сухия тъмнокафяв клон. Зад нея, размити от неспокойния плътен въздух, се простират изкривените от перспективата квадрати на Мрежата. Както винаги някои от тях сияят с жълта светлината, а по-голямата част тъне в полумрак. Небосклонът е в постоянно движение и оцветените по различен начин зони преливат непрекъснато една в друга. В пространството между небето и земята са пръснати хаотично Присъстващите.

Дървото и Пеперудата се намират точно в центъра на Мрежата. Стволът се издига в средата на единствения кървавочервен квадрат, който никога не угасва. А над него на няколко метра във въздуха виси Черната сфера.

Това е Полето на Създанието, абсолютно равно, докосващо хоризонта във всичките четири посоки. Полето на Създанието, което потъва в миналото и бъдещето, място, където има само едно “тук” и само едно “другаде” – Дървото и Мрежата. Механизмът, който поддържа времето е Пеперудата – тя го създава, тя е движението и промяната. В нейните потрепващи крила настоящето се превръща в минало и се твори бъдещето.

Дървото под нея е вечността. То винаги е било същото и ще остане така до самия край на времето. Кривите му сухи и възлести клони ще се протягат към Черната сфера и ще я привличат със все същата сила.

Небосводът е живот.

Мрежата е неговият закон.

Черната сфера е смъртта.

0

Спящата катерица, Глава 10., Rogger Dojh

Падна мракът и малкият отряд от елитни бойци се изниза незабелязан през гъстата мъгла по посока на фронтовата линия. Аскър се усмихваше загадъчно.

Спящата катерица
Автор: Rogger Dojh
Посвещава се


на Ивайло Кицов за метафорите
на Alan Parsons Project за “Freudiana”
и
на Том Кланси за “Реална заплаха

       ,-~~-.___.
      / |  '     \
     (  )         0          It was a dark and stormy night...*
      \_/-, ,----'
         ====           //
        /  \-'~;    /~~~(O)
       /  __/~|   /       |
     =(  _____| (_________|

* От романа “Пол Клифърд” на Едуард Баулър-Литън, Барон Литън Първи

10.

Аскър беше виждал много чудеса през живота си. Беше срещнал Криси (която в началото бе рижо лисиче, а после магията се развали). Беше летял на килимче в компанията на бивша лисица. Беше погребал прекрасна чуждоземна принцеса под клоните на одухотворено дърво… Къде бяха сега чудесата!!? Той предполагаше, че това е свързано по някакъв начин с морала и психиатричните клиники. Само че връзката му се изплъзваше като хлъзгав логически сапун. Живееше някак си, без да отдава особено значение на този факт, и очакваше някакво чудо. По дяволите, чудеса ставаха непрекъснато! Именно заради това животът беше интересен!

Или, поправи се то, по-точно не беше отчайващо скучен.

Всъщност … – замисляше се за кратко, сравнявайки едни неща с други неща, – наистина беше интересен.

В такива моменти изпитваше най-силно желание Криси да е някъде наблизо – в някоя страноприемница, или в лодка, или, Господи, направо на земята! Отделно си мечтаеше за деня, когато просто ще са заедно, отново ще скитосват и няма да има пасмина суперинтелигентни мъже в мундири, които да крещят заповеди и да стрелят. Майната й на военната кариера, която се разкриваше пред него. Дори мисълта, че ще има власт над стадото олигофрени, чиято недоброволна част представляваше в момента, го караше да се сприятели със стръкче трева.

Отказа се от мисълта да разбира каквото и да е било. И тогава, в един сив дъждовен ден, който го завари в един сив дъждовен град близо до южната граница, на десет километра от фронтовата линия, по време на подготовката на специална операция на вражеска територия, един делови човек със сив работен комбинезон и куфарче нахлу в помещението, където се провеждаше инструктажа, и всички опити да бъде изхвърлен, застрелян, промушен или убеден да напусне завършиха с неуспех. Мъжът само трепваше от досада с крила и продължаваше да мърмори глупости и да разбърква смърдящи билки в кръв от прилеп и гущер.

Наложи се да проведат инструктажа другаде. Аскър бе така зашеметен от случилото се, че пропусна почти половината и затова направи десет обиколки марш около плацдарма и го изслуша наново.

През цялото време около него сякаш се късаха невидимите паяжини на пространството, а нереален звук, примесен от многобройни шумове, му пееше Little Joe на Soundgarden.

Падна мракът и малкият отряд от елитни бойци се изниза незабелязан през гъстата мъгла по посока на фронтовата линия. Аскър се усмихваше загадъчно. Нещото като приятел, с което крачеха заедно, го изгледа неразбиращо. Лицето на този странен дълъг тип не беше спохождано от такова чудо като усмивка нито веднъж, откакто се познаваха. Всъщност още от онези бледи като миналото събития, когато се преследваха с пегасите; но нещото като приятел не беше посветено в тези подробности от аскъровия живот.

Изтрещя гръм. Проблесна светкавица. Краката им изджвакаха в размитата кал при следващата крачка.

0

6тата Мечка, Част първа, 28

Защото Космическата вълна завихряше пространството и отнасяше по някой и друг предмет или, както понякога се бе случвало - по някое живо създание. И имаше вероятност дъщеря му да е именно такъв тип същество - Отнесено от Вихъра. Ето колко беше вероятно: 97,98%. С повреден модул за връзка тя можеше изобщо да не бъде засечена, дори да е оцеляла и Вълната да я е изхвърлила на някой бряг.

6тата Мечка
Автор: Rogger Dojh

       ,-~~-.___.
      / |  '     \
     (  )         0          It was a dark and stormy night...*
      \_/-, ,----'
         ====           //
        /  \-'~;    /~~~(O)
       /  __/~|   /       |
     =(  _____| (_________|

* От романа “Пол Клифърд” на Едуард Баулър-Литън, Барон Литън Първи

28. Открит космос – Императорски Щурмови Кораб Акула – 16 април 2307 г. 00:45 AM

Ако Императорът си бе направил труда да погледне през прозрачния екран пред себе си щеше да види плътна чернота. Зад Акула в далечината (в една ужасно далечна далечина, ако се съди по размерите на Галактиката) се виждаше малкият диск на Галактиката. Но Императорът се бе вглъбил в резултатите от последните анализи и, следвайки сценариите на най-голяма вероятност, нахвърля прост план за действие – трябваше да провери шестте свята, които лежаха на остта, започваща от Центъра на Галактиката и минаваща през Императорския дворец.

Защото Космическата вълна завихряше пространството и отнасяше по някой и друг предмет или, както понякога се бе случвало – по някое живо създание. И имаше вероятност дъщеря му да е именно такъв тип същество – Отнесено от Вихъра. Ето колко беше вероятно: 97,98%. С повреден модул за връзка тя можеше изобщо да не бъде засечена, дори да е оцеляла и Вълната да я е изхвърлила на някой бряг.

Ако 6тата мечка не бе изяла Принцеса Белолика (Императорът решително си забрани да мисли за това), девойката може би се намираше на някой от тези светове:

Централен Депорт
Седмочисленици
Свят Сянка
К-2509148156
(о-оу!) Глупостната планета (Императорът изведнъж се притесни)
Ррррр

За последно свери резултатите от анализите със списъка, за миг затвори очи и се изолира от нервно-информационните интерфейси на Акула, потапяйки се в привичната си информационна слепота. След което се насочи към първата си спирка: Централен Депорт.