scf Archive

0

6тата Мечка, Част първа, 27

- Това ще ги накара да стоят настрана - гласът на Императора прозвуча глухо в кабината. Когато се освободи достатъчно дълга отсечка за начално ускорение, Императорът заходи за подпространствен преход и отново изчезна от тактическите карти на службата му за сигурност.

6тата Мечка
Автор: Rogger Dojh

       ,-~~-.___.
      / |  '     \
     (  )         0          It was a dark and stormy night...*
      \_/-, ,----'
         ====           //
        /  \-'~;    /~~~(O)
       /  __/~|   /       |
     =(  _____| (_________|

* От романа “Пол Клифърд” на Едуард Баулър-Литън, Барон Литън Първи

27. Източен Сириус – Локален космос – Императорски Щурмови Кораб Акула – 16. април 2307 г. 00:30 AM

Информацията се стовари върху Акула сякаш морска вълна заля малко кученце на брега, когато щурмовият кораб изскочи в порталния сектор на системата. Източносириуският Университет беше най-голямото академично учреждение в цялата Галактика. Поради огромния технологичен капацитет, с който разполагаше, той бе едно от основните звена на GWEN, заедно с ВРЦРУ и Централното управление на Обединени Въоръжени Сили. Достъпът до информционните бази данни от Локалния космос беше мигновена. Императорът изключи всички идентификации, акостира без да се обяви в някакъв авариен док на едно от по-малките космически пристанища и продължи своето информационно издирване.

Според данните от ВРЦРУ дъщеря му за последен път беше забелязана в рамките на наблюдаваното информационно пространство в 7:33 PM на 11.04.2307 г. в Императорския дворец на Бетелгиус 5. Точно 19h и 30min по-късно Талибайнольо бяха атакували Бетелгиус 5 с невроразрушителни лъчи. Императорското семейство и по-голямата част от държавния апарат бяха незасегнати. Към тези сведения анализаторът на Акула прибави ново – в 8:12 PM на 11.04.2307 г. – Институтът по Космическа Метеорология регистрирал периодичната Космическа вълна, която се зародила в центъра на Глакатиката, за няколко часа се разширила концентрично в подпространството и затихнала в Периферията.

Императорът се поинтересува, каква, по дяволите, е тази Космическа вълна. Отговорът така го зашемети, че почти пропусна да забележи присъствието на Имперска Сигурност, която с изключителна прецизност го бе засякла след пристигането му и сега връхлиташе, за да го охранява.

- Ваш’та мама – озъби се неопределено Император Магнаф Единствен и се отдели от дока. Флотилията на Имперска Сигурност, този път твърдо решена да не остави Властелина на Хора и Извънземни да й се изплъзне, се опита да образува формация около Акула и да я последва, но се наложи панически да се разпръсне, когато щурмовият кораб с Императора на борда се насочи право към флагмана и се опита да се блъсне в него.

- Това ще ги накара да стоят настрана – гласът на Императора прозвуча глухо в кабината. Когато се освободи достатъчно дълга отсечка за начално ускорение, Императорът заходи за подпространствен преход и отново изчезна от тактическите карти на службата му за сигурност.

0

6тата Мечка, Част първа, 26

След малко пренареди формацията в куб. Отстрани останаха два кораба, които той побутна няколко пъти наляво-надясно, след което разсеяно се опита да събере светещите им точки в една. Проблесна взрив и корабите изчезнаха от картата.

6тата Мечка
Автор: Rogger Dojh

       ,-~~-.___.
      / |  '     \
     (  )         0          It was a dark and stormy night...*
      \_/-, ,----'
         ====           //
        /  \-'~;    /~~~(O)
       /  __/~|   /       |
     =(  _____| (_________|

* От романа “Пол Клифърд” на Едуард Баулър-Литън, Барон Литън Първи

26. Нова Трансилвания – Локален космос – Императорски Щурмови Кораб Акула – 16. април 2307 г. 00:15 AM

Императорът се установи в орбита около административния свят на системата. Информционната среда беше много слаба, повечето планети тънеха в гробовно мълчание. Единствената космическа база се намираше на спътника на Нова Трансилвания Свят Мейн. Затова и паниката, която настъпи при разпознаването на Императорските идентификационни кодове не бе кой-знае какво. Целият военен флот на системата бе мобилизиран за няколко минути и десетина допотопни крайцера излязоха, за да посрещнат Властелина на Галактиката.

Императорът мрачно изчака флотилията космически каруци да се приближи и ги строи в правилен десетоъгълник. Не, че имаше някаква конкретна цел, просто си рисуваше върху листа на виртуалното тактическо пространство фигурки, докато мислеше.

След малко пренареди формацията в куб. Отстрани останаха два кораба, които той побутна няколко пъти наляво-надясно, след което разсеяно се опита да събере светещите им точки в една. Проблесна взрив и корабите изчезнаха от картата.

- Опс! – възкликна Императорът и насочи Акула през подпространството към Източен Сириус. Кубът от военни космически машини се задържа още известно време, след което се престрои в траурна процесия в чест на загиналите при сблъсъка другари. В навигационната кула на Главната Военна база главнокомандващият КВС стискаше в безсилна ярост юмруци и гледаше с насълзен поглед точката в холограмния екран, в която две от елитните им военни единици, два екипажа от най-надарените младежи на системата, бяха престанали да съществуват.

0

Спящата катерица, Глава 9., Rogger Dojh

А, да. Клиниката. От кога, по дяволите, по света имаше психиатрични клиники??!

Спящата катерица
Автор: Rogger Dojh
Посвещава се


на Ивайло Кицов за метафорите
на Alan Parsons Project за “Freudiana”
и
на Том Кланси за “Реална заплаха

       ,-~~-.___.
      / |  '     \
     (  )         0          It was a dark and stormy night...*
      \_/-, ,----'
         ====           //
        /  \-'~;    /~~~(O)
       /  __/~|   /       |
     =(  _____| (_________|

* От романа “Пол Клифърд” на Едуард Баулър-Литън, Барон Литън Първи

9.

Едно не можеше да разбере Аскър – откъде изведнъж се беше взела тази държава. Монархии по света имаше много. Крале и кралици – с лопата да ги ринеш. Отчаяни принцеси, киснещи по разни замъци под надзора на лами и змейове – всеки втори замък криеше в кулата си нещо такова. Стража – ами разбира се, цели армии наводняваха света. Обаче монархия с парламент и задължителна военна служба – подобен кошмар не можеше да бъде създаден дори от колективните видения в една психиатрична клиника!

А, да. Клиниката. От кога, по дяволите, по света имаше психиатрични клиники??!

Светът беше започнал да се побърква.

Аскър седеше на пейката, като очакваше да острижат хубавата му коса. Отначало много се подтисна, но по-късно взе да му се услажда мисълта да походи като скинар, или както той го наричаше – като гигант. Гигантите по принцип бяха плешиви, огромни и мускулести и бяха прочути с обратните си сексуални наклонности и с омразата си към всичко живо. Изглежда до тук приликата със скиновете свършваше, защото в един гигант можеш да откриеш някакво очарование само ако харесваш да те изнасилват до смърт. При това гигантите НАИСТИНА бяха обратни типове и се размножаваха предимно по този начин.

Аскър си позволи да си помечтае за няколко внушителни гиганта, вместо да го острижат и да го пратят в казармата. В строителни войски – най-елитния корпус на педерасите.

Благодаря ти, Господи! – каза си наум Аскър и показа на Господ конфигурация от три пръста с преобладаващ среден.

Господ не се забави да му го върне – беше му изпратил един ефрейтор-хубавец.

Гадното ефрейторче срита новобранеца на земята.

- Айде бе, скапаняк! – излая ефрейторът. – Айде пак покажи какъв мъж си!

Тегли му няколко ритника с подкованите си военни ботуши и го изправи за яката. Аскър примижа, за да не прочете ефрейторът, какво пише в очите му.

Остригаха го като овца – оставиха му някакви си части от милиметъра. Ефрейторът, който го бе наблюдавал съсредоточено през цялото време, се изпика върху купчината блестяща коса, защото знаеше, че това ще го подтисне още.

 

Бълхите и въшките бяха най-хубавото нещо, което се случи на Аскър, докато отслужваше първите седем месеца от десетгодишната си служба.

Като малък бе получил добро военно обучение от баща си и по-големите братя. Знаеше как да се бие с петима въоръжени с ножове противници, брадвата в ръцете му носеше ужас, който по-добре да не те спохожда, лъкът и стрелата бяха част от ръката му, а рицарският бой течеше в жилите му.

Но никой не му беше казал, как може да се бори срещу една система.

Защото повечето му опити завършваха в карцера, с бой, или с двете заедно.

 

- Изчезни! – кресна генералът. Аскър тръгна по инерция в обратна посока, но го спряха думите:

- Редникът да остане!

Аскър послушно се върна обратно при ранения генерал. Беше благодарен за това, защото скинарската прическа правеше обедното слънце нетърпимо, а генералът се излежаваше в прохладна сянка.

- Кой си ти? – попита генералът.

- Аскър Кедърууд, редник, набор 994, 4-то поделение на седми полк на строителни войски.

- Откъде си?

- Източни прерии, Кедърууд.

- Мдаа – генералът поглади брадичка. – За какво са те хванали тук?

- Извърших престъпление, сър.

- Какво престъпление? – на генерала започна да му става интересно.

- Попаднах в преплитане на линиите на съдбата и изкривяване в съдбовно-временния континуум.

- Да – кимна бавно генералът. – Разбирам.

После замълча, сякаш премисляше казаното. Най-накрая отправи към Аскър изпитателен взор.

- Харесва ли ти войниклъка, момче?

- Пътят към истинския мъж и добрия патриот, отдаващ силите си за благото на нацията, минава през казармата, сър!

Генералът изглеждаше доволен.

- Отивай да работиш сега – каза той с дълбок и мъдър глас. – Ще те повикам отново.

Аскър отиде да работи и дойде пак, когато го повикаха отново.

- Ще бъдеш прехвърлен към пехотен корпус под мое началство – уведоми го генералът. Аскър мълчеше като пън. – Сега отиди с този човек и пригответе всичко за продължаване на пътя.

Този човек беше лейтенант, облечен в униформата на елитните войски. В очите му се забелязваше някакво присъствие на друго, освен псувни и ритници. Това обнадежди Аскър и той с радост пое по петите му, до мястото, където ковяха каруца за генерала, тъй като не беше в състояние да язди.

Още три месеца изкара той в строителни войски, докато генералът оздравее. След това се премести на едно ново място, което беше във всяко отношение по-малко противно от предишното и където не трябваше да охранява задника си с бой и да бди над девствеността му като орел.

Онова, на което казармата научи по-късно Аскър беше, че със злото трябва да се воюва. Научиха го пространните лекции на генерала, в които се говореше за морал, закон, права, враг, държава, справедлив съд и други такива страхотии, от които кожата ти да се смъкне сама надолу по гърба. Със злото трябва да се воюва! Къде си, Зло? Ела да воюваме заедно! В такива случаи Аскър добавяше само: Д`еба скапаната система! И се молеше злото да се страхува от нея по-малко, отколкото той.

През времето, когато беше отделен от Криси, Аскър ходи с няколко гаджета, но всеки път му писваше много бързо, а и заради военните задължения не му оставаше много време за тях. Бяха отегчителни млади катерици, дори понякога кучки. Липсваше им нещо, което Криси притежаваше, и много дълго той не можеше да разбере, какво е то. (Отговорът лежеше някъде в бъдещето и до него водеше един живот, който сигурно би заставил Мървин да записука от щастие над своя собствен.)

Дните ставаха седмици, седмиците – месеци, а те самите скочиха отвъд прага на една нова година. Аскър навърши осемнадесет и влезе с единия крак в гроба.

Когато съседното кралство обяви война.

0

Спящата катерица, Глава 8., Rogger Dojh

- Гукам от умиление! - и Старият Бор изгука няколко пъти. Една гугутка отвън му отговори и той се преви от смях, катурвайки се от пъна.

Спящата катерица
Автор: Rogger Dojh
Посвещава се


на Ивайло Кицов за метафорите
на Alan Parsons Project за “Freudiana”
и
на Том Кланси за “Реална заплаха

       ,-~~-.___.
      / |  '     \
     (  )         0          It was a dark and stormy night...*
      \_/-, ,----'
         ====           //
        /  \-'~;    /~~~(O)
       /  __/~|   /       |
     =(  _____| (_________|

* От романа “Пол Клифърд” на Едуард Баулър-Литън, Барон Литън Първи

8.

Тази сутрин Старият Бор беше посетен от брат си, офицер в Стор Лиа-Дел-ската полиция, който винаги се възмущаваше от онзи кръг с ‘А’ в него и една стрелка надолу, който дядката беше нарисувал с бял тебешир на вратата на колибата си. Отвътре, естествено, за да не го измие дъждът.

- Здравей, братко, – каза Бил Мейсън с онзи глас, който намеква както за братска обич, така и за глождещо чувство за дълг и намеква, че този, когото нарича собствен брат, би трябвало да е в затвора за политически престъпления. Беше глас, присъщ на хора, които имат множество принципи и високи цели за благото на нацията.

Старият Бор изкудкудяка от щастие. Срещите с брат му подхранваха като с масло манията му за величие.

- Били, как си, скъпи друже!? – провикна се той и се хвърли да го прегръща. Офицер Бил Мейсън изтърпя това с благородно изражение на отвращение. Дори си позволи да го потупа но гърба.

- Седни по дяволите!- не млъкваше Стария Бор и потриваше ръчички. – Искаш ли кафе? А коняк? Не?! Но как може, вече мина осем часът! Не пиеш сутрин! О, Господи, бях забравил.

Като компенсация за отказа на брат си, Старият Бор изля сто грама в гърлото си. То измърка доволно за още. Не му се наложи да чака дълго.

Един осъдителен поглед лазеше по бутилката. Старият Бор я изтръска и погледът падна.

- Е! – извика той, след като изненадващо престана да е навсякъде из малката стаичка и седна на един пън. – Днес ти е свободен ден, така ли?

Брат му кимна с едно уравновесено движение.

- Защо – попита той, след като реши, че е настъпил моментът за това, – всички маркировки в гората са заменени с цветни… – той се затрудни да произнесе думата и посочи вратата зад себе си.

- Ааа, това ли! – Старият Бор подгря гърло за отговора. – Вчера беше много хубав ден и реших да строя едно добро дело.

- Това дело не е добро! – каза Бил Мейсън с леко поучителен, леко разсърден тон, без да пропуска и нотките на братска обич. – Сега вече никой не е в състояние да се ориентира в тази гора.

- Аз съм доказателство на противното – изхили се Старият Бор.

- Исках да кажа, че нито един турист или гражданин не би могъл да се ориентира.

Каза го така, давайки се разбере, че подобни евтини номера не могат да го смутят.

- Именно това имах предвид. Опазване на околната среда. Няма вече пластмасови чашки за кафе.

Гъл, гъл.

Бил Мейсън въздъхна. Реши да смени темата. Когато станеше дума за екология не се чувстваше в свои води. Когато замиришеше на барут и кръв, виж, тогава бе истинска пъстърва.

- Имал ли си някакви неприятности с престъпността? – поинтересува се той, сякаш по професионален навик.

- Ами – отговори Старият Бор. – Престъпността никога не забравя, кой е брат ми!

Ако не беше една нотка на ирония, която го загложди, Бил Мейсън беше готов да се почувства поласкан.

- Знам – каза той – че не одобряваш това, което е призванието на моя живот. Държавата! Ето за какво трябва да се бори всеки човек! Монархията! Това е единствената истина!

- Да живее Кралят! – провикна се Старият Бор и бързо наля две чаши с коняк. Връчи едната на противящия се офицер. – Да пием за Краля! Какво? Ти отказваш да пиеш за здравето на Краля? – Пауза. – Точно така! Господ да пази Монархията! – и Старият Бор се изхили така, че питието заседна в гърлото на Бил Мейсън.

- Братко! – (патетически-възпитателно) – Срамувам се от теб! Не можеш да отричаш по този начин закона! Не ти ли е мила националната идея?

- Гукам от умиление! – и Старият Бор изгука няколко пъти. Една гугутка отвън му отговори и той се преви от смях, катурвайки се от пъна.

- Ти, моят брат, как не разбираш, колко важна е Държавата! Ако не беше тя, кой щеше да те закриля от убиеца нощем? От крадеца в тъмната уличка? От изнасилвача?… Не, не се смей така! Ами кой щеше да те пази… – внушителна пауза, преди голямата дума – от ВРАГА?! Монархията е нашият общ дом и ние трябва да я закриляме както тя нас!

- Да живее Монархията!

Още един коняк изклокочи в чашите.

Огнената течност спомогна за прокарването на патриотизма в кръвта на офицера.

- Огледай се! – разпалваше се той. – Виж покварата и беззаконието! Те са протегнали нокти към нас и единствено истинската, силна, безкомпромисна власт на монархията ни опазва от кървавите им ръце! Справедлив е съдът ни! Не можеш да вкараш един изнасилвач в затвора без съд! Той трябва да има право на защита!

Млъкна, защото усети, че нещо не е съвсем наред в логиката му. Но вече беше забравил последните си думи.

- Моралът на обществото! – извика той. – Кой, ако не монархията, създава морала?!

- Господ да пази Кралицата! – изврещя Старият Бор и бутна още едно питие към брат си. Той го гаврътна, за да успокои разбушувалите се страсти.

Старият Бор се изправи. Бил Мейсън го последва.

- Е, братко – каза Старият Бор – очаква ме работа. Щастлив съм, че намина!

- И аз се радвам – смутолеви несигурно Бол Мейсън. Прегърнаха се. Този път, подхранвана от алкохола, прегръдката бе искрена.

- Довиждане, братле!

- Бай, пиленце!

Ухилен до уши, Старият Бор затвори вратата след полицая и гаврътна още малко от коняка. Заскача като възбудена кокошка из стаичката си, като надаваше опиянени крясъци.

- Господ да пази Кралицата!

Цяла сутрин този звук раздираше горското спокойствие. Когато Голямата Катерица дойде да види, защо Старият Бор се бави толкова, тя го завари къркан да драйфа в поточето.

- Ей сега идвам, миличка – изфъфли той с идиотска усмивка, която си размиваше непрекъснато очертанията. – Ей сега, миличка!

Старата вещица го нарами и забърза към Поляната на Самодивите, където времето не чакаше.

0

Спящата катерица, Глава 7., Rogger Dojh

Вятърът развя кожената завеса на входа на хралупата. Един слънчев лъч пробяга по стените. Криси я отметна и излезе навън.

Спящата катерица
Автор: Rogger Dojh
Посвещава се


на Ивайло Кицов за метафорите
на Alan Parsons Project за “Freudiana”
и
на Том Кланси за “Реална заплаха

       ,-~~-.___.
      / |  '     \
     (  )         0          It was a dark and stormy night...*
      \_/-, ,----'
         ====           //
        /  \-'~;    /~~~(O)
       /  __/~|   /       |
     =(  _____| (_________|

* От романа “Пол Клифърд” на Едуард Баулър-Литън, Барон Литън Първи

7.

Криси стана от леглото и откачи бялата си мантия от пирона. Дървото пак беше пуснало смола и я беше омацало, за което бе възнаградено със среден пръст и ръмжащ коментар.

Зеленото блуждаещо огънче, кацнало на пръчката си насред хралупата, засили светлината. Момичето препаса ножа и среса непокорната си коса. Някои от обитателите й я напуснаха завинаги. Утрините бяха наистина тежко изпитание за тях.

Вятърът развя кожената завеса на входа на хралупата. Един слънчев лъч пробяга по стените. Криси я отметна и излезе навън.

Тревата и боровите иглички по земята бяха свежи и мокри. Над Поляната на самодивите, която блестеше през стволовете на дърветата под ослепителното утринно слънце, се носеше тънка влага.

Синти беше на чешмата и миеше лицето и ръцете си. Откъм потока долиташе смехът на Лайла и Далила, които се къпеха. Някъде отляво се чуваше как Голямата Катерица мъмри някого. Всичко това се смесваше със звъна на рапирите, докато Бейби и Маги се упражняваха на Поляната на самодивите.

Криси се запъти към чешмата. Поздравяваха я от всички страни и тя поздравяваше на всички страни. Голямата Катерица й помаха. Криси и се усмихна. После насочи усмивката си към Арли, петгодишното хлапе, което бяха прибрали преди месец и сега пак се беше провинило. То се възползва от възможността да зареже старата вещица и изтича към Криси.

- Арли! – извика след нея Голямата Катерица. – Тук, момичето ми! Веднага тук!

- Бягай! – подкани я Криси и я побутна обратно. Момиченцето с нежелание се върна при, както й се струваше по-правилно да я наричат, Голямото Конско.

Денят обещаваше да е хубав. Щеше да има квалификационен турнир за участничките в Похода, след това вечерта беше напълно свободна и до полунощ всички имаха право да се занимават с каквото си искат.

След около час момичетата се отправиха към Храма, където на масата беше сервирана закуската. Голямата Катерица им даде последни наставления преди турнира и започнаха да се хранят.

Орденът на Белите Катерици наброяваше двадесет и седем момичета, които нямаше къде да отидат, освен в манастир, а манастирите бяха по-зле от лепенка върху катерицата. Орденът се наричаше орден само заради гръмкото звучене на думата. По-скоро напомняше подготвителни курсове за купон. Блъскаха яко – преходи, упражнения с различни видове оръжия, психоконтрол и други такива, но освен това всяка седмица в сряда правеха купон, където идваше всичко живо и разгонено в радиус от десет километра. Купонът при Белите Катерици.

Голямата Катерица, старата вещица, която беше майка, баща и двигател на всичко, се грижеше добре за възпитаничките си. След като изкарваха задължителните два месеца на юркане, през които ги уморяваше от дисциплина, работа и крясъци, катериците в общи линии си живееха добре и се радваха на особеното й снизхождение. Храна имаше винаги, хралупите бяха ароматно и топло жилище, скуката живееше на другия край на света и думата девственост предизвикваше презрителен смях. Какво друго може да иска една истинска Катерица?

Походът, за който стана дума по-горе, беше мероприятие, организирано от Стария Бор, един пъргав дядка, който спохождаше хралупата на Голямата Катерица доста често. Той си живееше сам на другия край на гората, като поддържаше постоянна връзка със събитията, които ставаха в държавата и следеше рицарските турнири.

Старият Бор организираше Похода всяка година, като избираше шест момичета от Ордена на Белите Катерици и ги изпращаше по света да вършат пакости, да създават вълнения, да предизвикват полицията и да саботират военното производство. Миналата година Маргарита, една от първите катерици, постъпили в Ордена, беше подпалила Кралския дворец и заради това беше удостоена от Голямата Катерица с честта да бъде Майка в Храма, т.е. получи разрешение да има дете, да се омъжва, ако иска и да ходи с гаджето си да живее където иска. Маргарита се ожени за Майстора, крал на едно далечно царство, роди си бебето в Храма и сега беше кралица. Ето така Голямата Катерица си уреждаше могъщите съюзници, а след това и проблемите с правителството, което се опитваше да обяви Гората на Белите Катерици за национален парк, а самите Бели Катерици, поради едно глупаво недоразумение, бяха вписани в Червената книга.

0

6тата Мечка, Част първа, 25

- Така да бъде, Ваша Светлост - отвърна Антикон 1, след което продължи леко насечено в нов изказ, който Злият Дълъг веднага определи като Игрив Изродски. - Уважаема Милейди, Вие сте много глупава, но въпреки това може би Вашите мизерни познания по филология ще ни помогнат да разрешим загадката на едно пророчество.

6тата Мечка
Автор: Rogger Dojh

       ,-~~-.___.
      / |  '     \
     (  )         0          It was a dark and stormy night...*
      \_/-, ,----'
         ====           //
        /  \-'~;    /~~~(O)
       /  __/~|   /       |
     =(  _____| (_________|

* От романа “Пол Клифърд” на Едуард Баулър-Литън, Барон Литън Първи

25. Земя – България – вилна зона Симеоново – 15. април 2307 г. 09:30 PM

О-Гош и Злият Дълъг седяха около масата в Опасната Кухня (* Опасната Кухня, bg – The Dangerous Kitchen, б.пр.) и ядяха качамак от една огромна купа. Люти чушки като зелени блатни риби плуваха в маринадата си в буркан, оставен до качамака; две нахапани глави лук се въргаляха върху къс вестник, а на заден план на горната лавица на етажерката зловещо мекотееше редица плесенясали дюли. Бутилка Розе от Радкиния Бряг стърчеше полуизпита в ъгъла на масата и две пълни чаши пречупваха в розово светлината.

Жорко седеше на земята и наблюдаваше с раздразнено очакване храната на масата. Антените на главата му се бяха изпънали като струни и излъчваха: “Дай, дай, дай ….”.

Серафим доста по-нагло се опитваше, мячейки пискливо, да прехвръкне от гърния ръб на вратата, която бе избрал за база, и да кацне направо в купата с качамак, но Злият Дълъг и О-Гош постоянно го гонеха.

- На Серафим му е пораснала зурла – обади се О-Гош и се огледа назад към крилатата котка.

- Мда – отговори Злият Дълъг с пълна уста и добави, когато преглътна – сигурно защото в стомаха си има черна дупка. ‘Баси, к’ви количества изяжда тая гадина. ‘Ма верно му е розов носа, съвсем е заприличал на зурла.

Серафим отново скочи и разпери крила, О-Гош го бутна във въздуха и Серафим се приземи върху Жорко. Жорко раздразнено го перна с лапа по главата и се махна от стаята.

О-Гош и Злият Дълъг продължиха с вечерята. В това време малък топчест санитарен робот домъкна отнякъде стара тенджера, пълна с мухлясали спагети и я бутна зад етажерката. Тук беше Опасната Кухня и някои от нещата, които живееха самостоятелен живот под масата и в по-тъмните ъгли, наистина можеха да навредят на някой, който не внимава.

Изимаха пет минути в относителна тишина.

- Граааааа! – ревна изведнъж отвън Птицата Предупредител от Алдебаранската смокиня. – Антикон 1 се връща, грааааааааааа!

- А, довел е Милейди! – скочи веднага Злият Дълъг и преди да излезне от стаята изпи на един дъх останалото вино в чашата си. О-Гош също стана и го последва.

На двора се беше спуснал мрак и пролетен хлад вееше от планината. Дворната порта се отвори и пропусна висока и стройна тъмна фигура, последвана от Антикон 1. Зад гърба им Синята птица, която ги бе докарала, изпляска с крила и прехвръкна към гнездото на покрива на къщата.

Фигурата направи с горда походка няколко крачки по пътеката. Голямата широкопола черна шапка, чиято периферия скриваше лицето на новодошлата, сякаш хвърляше допълнителен воал от сенки. Загадъчната личност бе загърната с черно кожено наметало и обута с високи черни ботуши.

Фигурата се спря на няколко стъпки от посрещащите и остър поглед надникна изпод шапката. Антикон 1 побърза да излезе напред и рече:

- Запознайте се, това е Милейди.

О-Гош стисна протегнатата й ръка по свински и се представи, а Злият Дълъг се поклони и изрече официално:

- Злият Дълъг. За мен е удоволствие!

- Приятно ми е – разнесе се решителен и малко рязък глас изпод шапката. – Няма ли да влезем, защото ми е студено?

О-Гош отвори вратата на къщата пред Милейди. Впечатлението за достойнство и достолепие, което присъствието й внушаваше, бе нарушено единствено, когато тя се препъна на прага и за малко да падне и да се пребие.

Без да се бавят, четиримата се настаниха в Светлата стая.

Милейди съблече наметалото си и свали Шапката-покривало, разкривайки най-сетне лицето си. В тон с цялостния си черен стил, там тя беше поставила ужасно много мрачен грим около очите и тъмно червило на устните си.

- Защо си се гримирала като онея от Kiss? – спонтанно зададе първият изплувал в главата му въпрос Злият Дълъг, но погледът, с който Милейди го прониза, можеше да се преведе единствено като: “Грешен въпрос. Ще бъде запомнено”.

Милейди се настани на дивана под прозореца и пое подадената й от О-Гош чаша с вино. Когато и другите насядаха по диваните и креслата, тя каза:

- Да караме по същество. Какъв е проблемът?

- Вие кажете, драги ми Маркизе – обърна се на Високо-Благороднически Изказ Злия Дълъг към Антикон 1, тъй като се бе смутил от собствената си нетактичност и не искаше да разговаря с Милейди.

- Така да бъде, Ваша Светлост – отвърна Антикон 1, след което продължи леко насечено в нов изказ, който Злият Дълъг веднага определи като Игрив Изродски. – Уважаема Милейди, Вие сте много глупава, но въпреки това може би Вашите мизерни познания по филология ще ни помогнат да разрешим загадката на едно пророчество.

Милейди, явно запозната с Игривия Изродски Изказ не остана по-назад и отвърна:

- Ти си по-глупав от мен, Антиконе, защото в главата ти няма нищо друго, освен гъз. А аз съм сто пъти по-умна от тебе.

- Не си сто пъти по-умна от мене, защото си сто милиарда пъти по-глупава от мене и това е толкова сигурно, колкото е сигурно, че си ужасно проста.

Млейди бе сразена от това внезапно откровение и за миг замълча. Антикон 1 се захили, но извднъж извика силно, защото Милейди отмъстително го ощипа по крака.

- Ох, маааа – каза той. – Добре де, не си чак толкова глупава.

- Та кажи сега, какво искаше да ме питаш.

След тази ритуална размяна на оскърбления всички приеха сериозен вид и Антикон 1 накратко разказа за ситуацията, в която се намира Галактиката, за 6тата мечка и за пророчеството, което трябва да им помогне да я сразят.

- “Много мозъци мислиха мъдро. Май много мъчно ще мъртвите мечката. Методът е мърляв, но може да мине. Минете мирно между минаретата Машах-Аб-Минет. Мигнете към моравия Матраз. Мийте меса в морето на Мъртвите. Май мърка маца? Мяу мляска медузи-май. Маца мята мълнии, мълнии могат много милосърдно да минат в мозъка на мечката и майка й мечешка, ако не мре.” – завърши с текста на самото пророчество Антикон 1.

- А вие защо сте решили да унищожите 6тата мечка? – попита Милейди. – Едва ли е по силите ви, следкато цялата военна сила на Галактиката едвам я удържа.

- Чувала ли си за Гигакон? – попита я Антикн 1.

- Естествено, чела съм Епопея на забравените коне. Даже съм писала подробен литературен анализ по нея.

- Всъщност по онова време двамата със Злия Дълъг живеехме в Периферията и тъкмо бяхме основали Стъклопакетния рицарски орден. Тогава бяхме известни с други имена.

Милейди повдигна с недоверие вежди.

- Да бе да, глупости – рече тя.

- Глупости? – отвърна Антикон 1. – Съвсем накратко, през последните двеста години все повече увеличаваха продължителността на живота по генетичен път. След битката при Конярника се наложи да приемем нови личности, защото всички много хубави хора ни намразиха, задето им спасихме задниците. Обединените Галактически Военни Сили – продължи да разказва Антикон 1 – по онова време се бяха осрали напълно с Гигакон и след като им свършихме черната работа, поне успяхме да си издействаме новите имена и си удължихме продължителността на живота, вместо да ни премахнат като свидетели на пълната им некадърност. Всъщност мисля, че го направиха не толкова от добронамереност, а защото ги беше страх да се изправят срещу унищожителите на Гигакон, пред който самите те бяха безсилни. И това беше разумно от тяхна страна. Тайните сили на Стъклопакетният Орден бяха достигнали размери, които е трудно да бъдат обхванати от представите ни в днешни времена. Един конфликт между нас и Галактиката би имала катастрофални последици.

- Както за Галактиката, така и за нас – добави Злият Дълъг. – Оттеглянето ни от Стъклопакетното върховенство бе част от компромиса.

Милейди все още гледаше недоверчиво. Тези ненормални около нея все едно твърдяха, че са синовете на Чингиз Хан.

Тук се намеси О-Гош, който, както обикновено, имаше прекрасна връзка и беше преровил всичко свързано с Милейди в информационните бази на планетата.

- Ти си влизала във връзка с Глупостната планета, нали? – попита неангажиращо той.

Милейди пребледня. И това беше разбираемо, ако се вземе пред вид, как се гледаше на подобно действие в тези времена. 6ти километър бе място, известно с мрачна слава. Злият Дълъг побърза да се намеси.

- И тримата тук сме Глупостници – рече той с авторитетен глас. – Двамата с Антикон 1 сме Върховни Глупостни Адепти, което означава, че на Глупостната планета ни почитат безпределно и имаме достъп до Неприятните Глупостни Сили. Ако се свържеш отново с тях, те ще потвърдят нашата самоличност, колкото и фантастично да ти се струва това. И искам да го направиш веднага, защото трябва да разсееш съмненията си и да пристъпим към работа. ASAP.

Милейди се облегна назад и мълчаливо запали цигара. Всички я наблюдаваха съсредоточено. След няколко дръпки тя най-сетне проговори:

- Достъпът през информационните канали е забранен. Следят го и от един момент нататък е блокиран.

- О-Гош може да ти подсигури канал, който не се подслушва – отвърна Антикон 1. – Но ще имаш само 40 секунди на разположение. Трябва да действаш бързо и да не оставяш следи.

Милейди видимо се вглъби в себе си, докато пренасочваше личния си информационен достъп през Свинската Опашка на О-Гош. От там наистина успя да осъществи контакт с Глупостната планета и, след като пое дълбоко дъх, поиска пряка връзка в реално време.

Дежурно глупостно същество отсреща я приветства и дори я разпозна. Милейди веднага зададе въпроса си, без да дава излишни обяснения. Глупостното същество я помоли да изчака малко и по свои канали се добра до информационните бази на къщата на Симеоново, след това до данните, постъпващи постоянно от домашните датчици и накрая получи видеосигнал от помещението, където тримата Глупостници очакваха решението на Милейди. Излъчи към Милейди статична картина на стаята.

- Интересува те, кои са тези ли? – попита то.

- Да, и побързай, защото времето ми изтича – отвърна нетърпеливо Милейди.

- Това, уважаема Милейди, са Глупостните Адепти Антикон 1 и Злият Дълъг и Глупостната батерия О-Гош. Първите двама са предводители на Победните войски при битката за Конярника. О-Гош е заслужила Глупостна батерия, побрала в архивите си неизброимо количество глупости. Това те интересуваше, нали?

Преди Милейди да успее да отвърне, връзката прекъсна и О-Гош изключи достъпа към публичните бази, за да попречи на евентуално преследване.

Милейди може и да бе впечатлена, но не даде никакви признаци за това. Само каза:

- Повторете ми пророчеството.

0

Спящата катерица, Глава 6., Rogger Dojh

Надзирателят го хвана за косата и го помъкна навън. Аскър с мъка се изправи и тръгна сам. Белезниците изщракаха около китките му.

Спящата катерица
Автор: Rogger Dojh
Посвещава се


на Ивайло Кицов за метафорите
на Alan Parsons Project за “Freudiana”
и
на Том Кланси за “Реална заплаха

       ,-~~-.___.
      / |  '     \
     (  )         0          It was a dark and stormy night...*
      \_/-, ,----'
         ====           //
        /  \-'~;    /~~~(O)
       /  __/~|   /       |
     =(  _____| (_________|

* От романа “Пол Клифърд” на Едуард Баулър-Литън, Барон Литън Първи

6.

Мляскащите звуци и задавеното хълцане на стомашните спазми идваха от Ъгъла за Хранене. Той беше левият ъгъл до вратата, където Аскър не беше допускал досега никого. Не защото не искаше да сподели храната си. Беше го страх единствено, че някой от любимците му може да се разболее или да роди деца мутанти. Хранеше се винаги сам – поне щеше да е сигурен, че повръща сам.

Трапезата завърши със сърбане и зловонно оригване. След това Аскър отнесе обратно каменната си купичка, за да се напълни за следващото ядене. Малкият Зеленясал Дух беше изчезнал. Аскър се опъна на земята и заспа.

Щрак!

Изтракване.

Щрак?

Аскър се събуди. Не от глад. Това усещане го беше напуснало след първото хранене.

Не от звука. Той се беше превърнал в нещо като тиктакането на часовник.

От светлината.

Някой беше внесъл истинска светлина.

Той скочи на крака и се огледа замаяно.

Беше надзирателят със запалена факла. Носеше белезници. Отпред, пред бронираната врата, се чуваха приглушените гласове на придружителите.

- Тук – каза надзирателят. Аскър се приближи колебливо.

- Айдееееееее! – изрева надзирателят и го запрати в стената. Аскър изпита само половината от болката, защото тежеше два пъти по-малко от преди.

Надзирателят го хвана за косата и го помъкна навън. Аскър с мъка се изправи и тръгна сам. Белезниците изщракаха около китките му.

Мина покрай Зеленясалите камъни. Малкият Зеленясал Дух беше там, осветен от факлата. Това беше една измършавяла пиявица.

Там беше и любовницата на Малкия Зеленясал Дух. Една невзрачна мършава жаба.

Аскър затвори очи. Точно преди това зърна копанката с храна.

Зле приготвени макарони.

Облекчено преглъщане.

- Движи!

Изблъскаха го така, както “грубо” е близване от любимото куче. Аскър удари главата си някъде и светът почерня.

Беше изтекъл седмият месец. Отнесоха го някъде и, когато се събуди, той беше неприятно изненадан.

0

Спящата катерица, Глава 5., Rogger Dojh

...Косата й е зелена и усойна като на гъста гора... - в гласа му се прокрадваше копнеж.

Спящата катерица
Автор: Rogger Dojh
Посвещава се


на Ивайло Кицов за метафорите
на Alan Parsons Project за “Freudiana”
и
на Том Кланси за “Реална заплаха

       ,-~~-.___.
      / |  '     \
     (  )         0          It was a dark and stormy night...*
      \_/-, ,----'
         ====           //
        /  \-'~;    /~~~(O)
       /  __/~|   /       |
     =(  _____| (_________|

* От романа “Пол Клифърд” на Едуард Баулър-Литън, Барон Литън Първи

5.

- А кога ще дойде? – попита Аскър. Беше подпрял брадичка на дланите си и лежеше по корем върху персийския килим на нечистотията.

- Ами тя ме навестява най-вече в неделя – отвърна му Малкия Зеленясал Дух. – Тогава е най-спокойно – в радиус от километри не остава жива душа.

- Значи казваш, че е хубава! – Аскър въздъхна замечтано.

- Истинска красавица! – потвърди Малкия Зеленясал Дух. – Има две прекрасни, кръгли очи! Очи, черни като нощта, и в тях проблясват само две дяволити пламъчета.

Аскър веднага си представи Криси.

- А, не – прекъсна го Духа, който по свръхестествен начин беше прочел мислите му. – Косата й е зелена и усойна като на гъста гора… – в гласа му се прокрадваше копнеж. – Освен това е мъничка, съвсем мъничка, колкото мен, а не колкото теб.

- Аха.

Настъпи кратка тишина. Батман се плъзна безшумно покрай Аскъровото лице и го обърса със студени криле. Аскър му кресна нещо обидно.

- Тя обеща да се оженим и да си имаме деца! – продължаваше с отнесен глас Духа. – Много-много Малки Зеленясали Духчета, които ще изпълнят света…

Ключът на килията се превъртя, вратата се отвори и след изтракването на копанката с храна бързо се затвори. Щрак!

Аскър отново погледна Духчето. И то, като него, беше подпряло с ръце брадичката си, с лакти на колената, а безплътните му крачета се клатеха, провесени от камъка.

В този момент Скелетът започна да разправя приказки на ужасите и Аскър насочи вниманието си натам.

0

6тата Мечка, Част първа, 24

Всички седяха наредени на Брега като пред сцена и наблюдаваха връхлитащата космическа вълна.

6тата Мечка
Автор: Rogger Dojh

       ,-~~-.___.
      / |  '     \
     (  )         0          It was a dark and stormy night...*
      \_/-, ,----'
         ====           //
        /  \-'~;    /~~~(O)
       /  __/~|   /       |
     =(  _____| (_________|

* От романа “Пол Клифърд” на Едуард Баулър-Литън, Барон Литън Първи

24. Кучи Гъз – Долината на Смъртта – 15. април 2307 г. 08:30 PM

Всички седяха наредени на Брега като пред сцена и наблюдаваха връхлитащата космическа вълна. Някои очакваха прясна храна, други забавление, а хаотичната рептилия с изцъклени очи и членесто тяло, която се поклащаше бавно на вакуумните си лапки и косо се взираше напред с рептилно търпение, предвкусваше фракталните пощипвания на неориентирана бушуваща енергия. Тази енергия след по-малко от минута щеше да се изсипе върху всички зяпачи на брега и да натвори бъркотия и приятни емоции.

За сега това е достатъчно, за да се създаде картина на напрегнато очакване.

0

Проект “Genesis”, Колективно творчество

По време на работата по проект "Genesis" (стадий "Да бъде светлина!") възникнаха следните трудности: липсва компактен източник на непрекъснато светене с разпределител за две светила. Предлагам да се използва стандартен източник тип "червено джудже", а за нощно светило да използваме огледало.

Проект “Genesis” (из корпоративни преписки)
Автор: Колективно творчество

До генералния директор Йехова
от началник-отдел “Маркетинг” Гавраил

Изследването, проведено от нашият отдел в рамките на проект “Genesis”, показаха, че най-добри перспективи на пазара имат системи със следната конфигурация:

  • Планета: 1 бр.
  • Радиус: 3000 км
  • Сила на тежеста: 0.5 g
  • Съотношение суша/вода: 1:1
  • Температура: +24 градуса
  • Атмосфера: кислород
  • Море: сладководно
  • Реки: мляко, мед
  • Фауна: тревопасна
  • Периферия: светила 2 бр. (дневно/нощно), скорост: 0.0007 RPM (1 об./денонощие)


Резолюция: Да се изпрати в отдел “Стратегическо планиране” за изготвяне на техническо задание (ТЗ).
Йехова


До генералния директор Йехова
от началник отдел “Стратегическо планиране” Михаил
С цел снижаване на себестойноста на системата, предлагам захранването на светилата да е от един източник на енергия, а кислородът да се замени с азот.


Поне 50% кислород трябва да оставим, иначе потребителят ще се задъхва.
началник отдел “Тестване и Поддръжка” Рафаил

И 25% стигат.
Йехова


До генералния директор Йехова
от началник отдел “Схемотехника” Луцифер

По време на работата по проект “Genesis” (стадий “Да бъде светлина!”) възникнаха следните трудности: липсва компактен източник на непрекъснато светене с разпределител за две светила. Предлагам да се използва стандартен източник тип “червено джудже”, а за нощно светило да използваме огледало.


По-добре “жълто джудже”. Себестойноста е малко по-голяма, но изглежда доста по-внушително.
началник отдел “Маркетинг” Гавраил

Ама това е сървърен източник. За какво му е на потребител с единична планета?
Луцифер

Какво му е нужно на потребителя и какво не, ще му обясни отдел “Реклама”.
Гавраил

Луцифер, занимавайте се с въпроси от вашата компетенция. Одобрявам “жълто джудже”.
Йехова

Между другото, при тази яркост, която дава жълтото джудже, можем да използваме вместо огледало нормален планетоид.
Михаил

Става.
Йехова


До генералния директор Йехова
от началник отдел “Схемотехника” Луцифер

След измененията в ТЗ възникнаха следните трудности: масата на източника на непрекъснато светене е много по-голяма от масата на планетата, в резултат на това източникът отказва да се върти около планетата. Вместо това планетата се върти около източника. Освен това, поради високата мощност на източника се наблюдава устойчиво превишаване на температурата над указаната в ТЗ (примерно с около 2 порядъка). Ако увеличим разстоянието до източника, съществено се увеличават габаритите на системата.


Габарити – това е престиж, но въртенето на планетата около периферното устройство може да предизвика усещане за непълноценност у потребителя. Не може ли да променим гравитационната константа?
Гавраил

Ако променим гравитационната константа, ще възникнат проблеми със съвместимоста.
Михаил

А бе каква е разликата за потребителя кое около кое се върти? Нека отдел “Реклама” да измислят някаква теория на относителността.
Йехова


До генералния директор Йехова
от началник отдел “Схемотехника” Луцифер

След увеличаване радиуса на орбитата, опитът да ускорим планетата до скороста, указана в ТЗ, води до crash в системата (планетата отлита в космоса). С нощното светило историята е същата.


Няма значение, какво става в системата – важно е какво вижда потребителят. Защо да не накараме планетата да се върти около оста си? Тогава на потребителя ще му се струва, че светилата се въртят около планетата с указаната в ТЗ скорост?
Гавраил

А потребителят няма ли да се усети?
Йехова

Даже и да усети, проектът по това време вече отдавна ще е предаден.
Гавраил

Съгласен.
Йехова


До генералния директор Йехова
от началник отдел “Тестване и техническа поддръжка” Рафаил

Първичното тестване на системата показа следните дефекти:

  1. Наблюдава се устойчиво прегряване.
  2. Оста на въртене се е отклонила на 33 градуса от вертикала, в следствие на което възникнаха циклични температурни аномалии.
  3. Пропускателната способност на реките не съответства на проектната.
  4. Фауна – липсва.
  5. Орбитата е нестабилна, планетата има тенденция да падне върху светилото.

До генералния директор Йехова
от началник отдел “Схемотехника” Луцифер

  1. Ами какво искате при такова съотношение вода/суша? За оптимално охлаждане трябва да е 1:3 – 1:4.
  2. Работим по въпроса.
  3. Защото млякото се вкисва, а меда – захаросва.
  4. На тревопасната фауна й трябва трева, а тя не расте при такава жега и без вода. Предлагам да пуснем вода по реките, това ще реши проблем 3 и 4 наведнъж
  5. За гравитационна противотежест ще изведем още една планета на външна орбита.


Сушата не можем да я намаляваме, значи трябва да увеличим площта на моретата. Това означава увеличаване на обема и силата на тежестта. Още една излишна планета…
Михаил

Нищо, потребителят ще изтърпи. Излишната планета ще я оформим като feature. Но млякото и меда сме ги анонсирали вече. Поне в по-големите реки трябва да ги оставим…
Гавраил

Напомням, че сроковете наближават, а даже и коне няма още. Дизайнерите още не са представили проект за кон, само динозаври… За какво са ни тия динозаври!?
Йехова

Потребителите ги харесват…
Гавраил

Добре, ама и коне да има.
Йехова


До генералния директор Йехова
от началник отдел “Тестване и техническа поддръжка” Рафаил

Поради нерешените проблеми с оста, сега планетата има тенденцията да отлита в космоса.

Тревопасна фауна пак няма.


До генералния директор Йехова
от началник отдел “Схемотехника” Луцифер

Ще сложим противотежест, този път на вътрешна орбита.

Фауната се размножи, изяде тревата и измря.


Колко противотежести още ще ви трябват!?
Михаил

Като цяло, след калибрирането успяхме да ги стабилизираме на девет.
Луцифер

Правилно ли съм разбрал? Вместо една планета, потребителят ще получи девет!?
Йехова

Е и? 8 от тях и без това не стават за живот…
Луцифер

А размерите на системата?
Йехова

Не е задължително потребителят да знае за другите планети. Половината без телескоп не се виждат. Предлагам да допълним ръководството за потребителя с 11-та заповед: “Не изобретявай телескопа”.
Гавраил

Тогава те точно него ще изобретят…
Йехова

Между другото, след увеличаването радиуса на орбитата, яркостта на нощното светило падна под проектния минимум. Предлагам вместо него да сложим огледало.
Рафаил

Е сега ли се сетихте? Тъкмо уравновесихме системата! Да не искате да почваме отначало!?
Луцифер

Никакви такива! До края на срока остават 6 дни. Луцифер, или ще накарате всичко да работи, или ще ви оставя без тринадесета заплата!
Йехова


До генералния директор Йехова
от началник отдел “Схемотехника” Луцифер

Виновен ли съм, че не ми дадоха нормално ТЗ?

Предлагам да оставим наклона на оста както си е. В края на краищата в Едемската градина температурата ще е +24 градуса, а ако потребителят тръгне нанякъде – това си е негов проблем. Динозаврите няма да можем да довършим, но коне ще има. С млякото и меда нищо не стана, по реките пуснахме вода, вярно че внасят сол в моретата ама… За да не изяждат всичко тревопасните, пуснахме patch във вид на хищници, но все още не сме успели да ги програмираме да разпознават и пазят потребителите. В общи линии всичко ще работи… долу-горе…


И това е добре…
Йехова


P.S.: Началникът на отдел “Схемотехника” Луцифер все пак беше понижен заради несанкционирано подсказване на етап “Потребителско тестване”.