0

François Villon [BG]

"Нещастници, глави без капка ум, / невежество е вашата поквара
(дрънчи на раменете празен гюм!) / наивни луди, жертва на кошмара..."

НА ОНЯ СВЯТ

Почива тука мъченик,
сразен от бога Купидон;
един нещастен ученик
на име Франсоа Вийон.
Затуй, че нямаше подслон,
но с вас на маса с часове
делеше хляб и небосклон,
опявайте го в стихове:

“Дай, боже, да почива в мир
и даже на блаженства в трапа!
Той приживе на длъж и шир
до голо стриган като ряпа;
чумосван бе като вампир;
на бедността преглътнал хапа…
Дай, боже, да почива в мир
и даже да блаженствав трапа!”

С тояга бит и на синджир
(та задникът му чак се скапа!)
и просто пукна най-подир,
за милост той не щя да драпа.
Затуй, че нямаше подслон,
но с вас на маса с часове
делше хляб и небосклон,
опявайте го в стихове…

Франсоа Вийон


ЖАЛБИТЕ НА ХУБАВАТА ПРОДАВАЧКА

И сякаш чувам песента
на хубавата продавачка
как жалейки за младостта
нарежда като оплаквачка:
О, старост, безнадеждна крачка,
съвсем ще грохна може би,
(съдбата толкова ме смачка,
защо поне не ме уби?
Отказах аз на не един,
в което нищо умно няма,
и заради онзи кучи син,
с когото исках да сме двама.
Обичах го с любов голяма,
дано го огън изгори
за туй, че гледаше с измама
да пипне моите пари.
И даже не обелих зъб,
започнеше ли да ме рита,
бях вечно просната по гръб,
че той не знаеше насита,
пък аз забравях, че съм бита
щом трябваше да се отдам…
Но можех ли да съм честита
при толкоз грях и толкоз срам?
къде е сочната ми плът
и кожата ми от коприна,
ръце и рамене, и гръд,
които мамеха мнозина.
Ала година след година
с мен времето се подигра,
къде е китната градина
сред прелестните ми бедра?
Набръчках се и побелях,
а погледът до вчера жив
не тласка никого към грях,
защото е съвсем мъглив.
Краката ме държат едва,
към нищо вече нямам вкус
и аз извръщам с гняв глава -
да се погледна ме е гнус!”

Франсоа Вийон


ДОБРЕ ПРИЕТ

Край извора от жажда ще загина;
до огъня треперя вкочанен;
във своя дом със сякаш без роднини;
като във пещ пламтя и съм студен;
съвсем съм гол и царски пременен;
усмихнат плача, чакам без отрада;
посрещам мъката като награда;
могъщ и слаб в един и същ час,
от радостта не чувствувам наслада,
добре приет и нежелан съм аз.

Не вниквам в очевидната картина,
а спорното е сигурно за мен;
в незнаен път с доверие ще мина;
в случайността съм твърдо убеден;
печеля, но от загуби сломен,
в зори усещам нощната прохлада,
лежа, а пък пръстта под мен пропада;
без пукнат грош съм по-богат от вас,
наследник съм, но дял не ми се пада,
добре приет и нежелан съм аз.
Безгрижен съм, ала като мнозина

от тежка участ съм опечален;
гневът ми е възторг наполовина;
от откровеността съм оскърбен;
ще тръгна с онзи, който някой ден
посочи лебед бял за врана млада;
щади ме този, който ме напада;
лъжата с истината смесва глас
и спомням си забравена досада -
добре приет и нежелан съм аз.

Франсоа Вийон


ДА ПЪРЖИМ ЗАВИСТЛИВИТЕ ЕЗИЦИ

В арсеник, в сяра, в негасена вар,
във лава от олово и силиций,
във пикоч и фъшкия на лихвар,
във черна смрад от скапани чепици,
във змийска кръв, кипяла барабабар
със злъчки от чакали и лисици,
във нощното гърне на дърт знахар -
да пържим завистливите езици!

Във пяната на муле със самар,
което е скопено от ритници,
във лигите на котарака стар,
на дъното на запустял бунар,
където хвърлят всяка гадна твар
(влечуги разни, че и разни птици -
от тях повърнал би дори гробар!)
да пържим завистливите езици!

Във гъст разтвор, за жива плът -- кошмар,
в съсиреци на пуснати кръвчици,
в огнище на зараза, гнойна жар,
връз пъп на непрощаващи змеици,
в кирлива сапунишка, в лут катар,
в гнуслива пот на похотливи цици
(а те придават на бардака чар!)
да пържим завистливите езици!

И нека пълни гащи всяка твар
с това, което е било в паници,
но първо във гюбрето на шопар
да пържим завистливите езици!

Франсоа Вийон


ДЕБЕЛАТА МАРГО

Ако я любя и съм й слуга,
това доказва ли, че аз съм тъп?
За мен тя е нещо по-така,
защото тук е хвърлен моят пъп.
Човек убивам, но ви нямам зъб -
прекрачи ли кракът ви този праг,
ви храня и поя, и давам знак
за туй-онуй, дорде се разплатим -
добре ли е, добре дошли сте пак
във тази дупка, дето я държим.

Но легне ли Марго без грош връка,
на всичко тя тогава дава гръб -
на мен пък ми е мъчно, че така
съвсем не виждам образа й скъп
и иде ми да ги изям от скръб
елека, роклята, корсета як -
не дава, “Антихрист” ми вика чак…
Духът й се оказа несломим,
дорде й фрасна аз един кривак
във тази дупка дето я държим.

Кавгата се изнизва на шега
като пръдня из гащи. И по гръб
от смях примира, рита тя с крака
и иска още моя образ скъп…
Заспиваме пияни -- дъб до дъб,
но съмне ли се със горещ тумбак
ме яхва тя -- и пак, и пак…
Под нея проснат съм като килим -
от зор душата ми излиза чак
във тази дупка, дето я държим.

Франсоа Вийон


ОБРАТНИ ИСТИНИ

Няма истини без маскарад.
Изигран аз съм всъщност богат.
От трагизъм сме смешни наглед.
А на влюбен умът му е в ред.

На врага се осланя човек
и нуждае се всеки от глад,
който спи като пън е нащрек,
вкус на плява -- каква благодат,
колко смел е превитият врат,
нежност има в сърцето от лед
и почтеност във злия пират,
а на влюбен умът му е в ред.

На изгнаника пътят е лек,
чист е, който се къпе в разврат,
изнудвачът -- на почит човек,
луда радост -- ритникът отзад,
лицемерът е верен събрат,
най-добре е да нямаш късмет,
всичко бяло е в черния цвят,
ана влюбен умът му е в ред.

Всяко бреме е пухен дюшек,
а простакът -- духовно богат,
жив е, който лежи в ковчег,
да крадеш е почтен занаят,
йезуитът е доблестен гад,
от ядосан се иска съвет,
във бардаците няма разврат,
а на влюбен умът му е в ред.

Франсоа Вийон


МОЛЕТЕ СЕ

О, хора, що след нас сте се родили,
не ни упреквайте със думи зли -
ако към нас доброто сте проявили,
над Вас самите Бог ще се смили.
Висим петима, вждате, нали:
плътта на всекиго била е драга
но ето я -- вони и се разлага
и всяка кост във пепел се руши,
да се присмеете не се полага,
молете се за нашите души!

Говорим ви като на братя мили,
не ни презирайте, че сме били
осъдени. Души с различни сили
се раждат. Има и цветя с бодли.
Пази ни Боже с мощта си блага,
че адът, който паст към нас протяга
да ни погуби може щом реши,
насмешка в думи никой да не влага,
не е виновен мъртвият бродяга,
молете се за нашите души!

Отдавна дъждове са ни измили;
гори ни зной, когато не вали;
а врани бяха клюнове забили
във нашите очи како стрели,
Да седнем няма как -- като че ли
безпирно ни люлее и налага
фъртуната със ледена тояга;
останахме без вежди и уши,
ала не ни оплювайте веднага,
молете се за нашите души!

Франсоа Вийон


БАЛАДА ЗА ДОБРИЯ СЪВЕТ

Нещастници, глави без капка ум,
невежество е вашата поквара
(дрънчи на раменете празен гюм!)
наивни луди, жертва на кошмара
да сърбате противната попара
без угризания на съвестта
и тъй да сте подлога на смъртта,
нима срамът е прокълнато семе?
Но вижте как умира младостта
на ближния си ризата да вземе.

Грехът е винаги едно наум
и няма мъст в смирената ни вяра,
но към затвора води всеки друм
щом бяга бузата ти от шамара.
Макар че да убиваш -- кой те кара?
Да грабиш -- не в това е мъдростта.
А който е погазил съвестта
на младини с едно такова бреме,
ръце да кърши зарад участта
на ближния си ризата да вземе.

Ласкателство, измама, празен шум,
душа за продан, клетва с изневяра,
отровен цяр или боклук с парфюм
и грях, кошмарен като вълк в кошара,
едва ли ще ги издърши кантара…
И тъй -- ви казвам -- трябва доброта.
Да бъдем умни. Стига суета.
Не се ли сетим за това навреме
и роден брат ще вкараме в беда -
на ближния си ризата да вземе.

Франсоа Вийон