СЕЗОН ЗА ЛОВ НА ДИВИ КУЧКИ, ЧАСТ 02: Killing me softly

2010-12-07 20:15:10; book, български, Сезон за Лов на Диви Кучки, Rogger Dojh, Сезон за Лов на Диви Кучки, Rogger Dojh

Сезон за Лов на Диви Кучки
Автор: Rogger Dojh
Редакция: Райна Деницова
Издания:


Интернет, 2003 Издателска къща “ЛИК”, София, 2004, ISBN 954-607-641-4


 
       ,-~~-.___.
      / |  '     \
     (  )         0          It was a dark and stormy night...
      \_/-, ,----'
         ====           //
        /  \-'~;    /~~~(O)
       /  __/~|   /       |
     =(  _____| (_________|
 
 
ЧАСТ II
Killing me softly*
 
* Всички съвпадения на имена на хора и места, както и съвпадението на цялата история с реалността са напълно случайни. Всички събития са измислени (о, Господи, нима подобно нещо може да се случи в действителност?!?) *
 
Intro (Една година по-рано).
 
Session Start: Sun Jul 19 17:15:57 1998
<Rogger Dojh> haya :)
<Nella> Hi
<Rogger Dojh> a/s/l?
<Nella> 18/f/Търново
<Nella> ти?
<Rogger Dojh> 22/m/sf :)
<Nella> учиш/работиш?
<Rogger Dojh> ще умра от тъпня, ебати ужаса
<Rogger Dojh> аааа, са кандидатствах
<Nella> кво кандидатства?
<Rogger Dojh> в СУ филологии
<Rogger Dojh> с немски
<Nella> аха
<Nella> е как е, ще те приемат ли?
<Rogger Dojh> един Господ знае
<Rogger Dojh> ако не, наесен ще набивам крак
<Nella> весело :-)
<Rogger Dojh> ми по немски нямам никакъв критерий баси
<Nella> казармата?
<Rogger Dojh> същата
<Nella> кофти :-(
<Rogger Dojh> не ми пука особено
<Rogger Dojh> писнало ми е в къщи
<Rogger Dojh> е, като (ако) отида там другояче ще мисля......
<Nella> е, нали чатиш
<Nella> в казармата няма и това
<Rogger Dojh> мдаааа
<Nella> аха
<Rogger Dojh> каква зодия си?
<Nella> скорпион
<Nella> а ти?
<Rogger Dojh> аз съм овен
<Rogger Dojh> бееее-еееееее
 
1.
 
Атмосферата около Nella беше доста по-различна.
 
Всъщност, лятото, когато тръгнах и скъсах с Вероника, беше много гадно. Към края на връзката ни (т. е. няколко дни преди 1-ви септември) бях изпаднал в ужасна депресия - с гадже, с което нещата не вървят, с гъбична инфекция по топките, без пари, без работа, с тъпо образование в СУ (стопанско управление - от всичките филологически специалности, в това ме бяха приели в крайна сметка), с една гореща стая, където да си разположа жизненото пространство, без кола (встъпих във владение на Синята птица едва след морето), без нищо смислено всъщност.
 
Емоционално бях напълно down.
 
Някъде през август баща ми ми беше предложил да отида на море, без да плащам за спането - в Приморско имаме едни близки познати, при които винаги има свободна стая. Но нямаше с кого да се вдигна и изобщо не ми се мърдаше. Липсата на всякакво желание за активност ме държеше предимно у дома и социалните ми контакти бяха сведени до нула. Irc не спомагаше за подобряване на вътрешния ми емоционален климат и във всяко едно отношение се нуждаех от социално-шокова терапия.
 
Два дни преди 1-ви септември реших, че все пак ще ходя на море. Това беше едно от онези щастливи хрумвания, които са ме спасявали винаги от блатата на депресията и принудително са ме връщали в белия свят. Поне през пубертета и пост-пубертета. След това май взех да ставам по-нечувствителен и да не се депресирам толкова.
 
Особено силен мотив беше поправката по математика, която ме очакваше на 1-ви септември, цъфнала в щастливи виртуални усмивки като маймунски задник. Изборът беше между това, да отида на море и това, да ходя да се явявам на поправителен изпит. Баща ми наистина беше успял да ме мотивира да седна да уча.
 
15 дни. Духовното ми прераждане. Отидох в Приморско сам, намерих си компания, прослушах чалга, поопекох си задника на плажа и се върнах надъхан за живот и със светнали от енергия очи. Вярно, че не бях си намерил жена на морето, но все още бях ужасно глупаво влюбен във Вероника и, страдайки от неадекватни сантименталности, не си бях давал особено зор.
 
После започна семестърът и Анелия (по nick Nella) ми се обади по телефона.
 
2.
 
Място: Моят офис и квартирата на Анелия. (Бяхме си взели заедно със сестра й квартира - в хола се помещаваше централният офис на studio e-design, а те спяха в единствената друга стая).
 
Място: На голямото широко легло в ъгъла.
 
- Доч, трябва да ти кажа нещо. Но след това ти ще искаш да се разделим.
 
- Не мисля, че ще стане точно така. Кажи.
 
- Ами няма да можем да спим.
 
Доч пита умно:
 
- Защо?
 
- Не мога да ти кажа. Не ме карай да ти казвам. Просто не можем да спим.
 
Кратка съзерцателна пауза.
 
- Абсолютно никога?
 
- Да. Сигурно вече не искаш да си с мен?
 
Анелия гледа съсредоточено реакцията ми, готова да се нацупи при най-лекия повод. Реакцията ми е неопределена. Наистина, всичко друго очаквах, но това...
 
- Амии, не мисля, че това променя нещо, - казвам накрая. Дали го мисля? Не. Мисля си, че има нещо нередно в тая работа. Ама какво? СПИН? Глезотии? Някаква друга венерическа болест? Бременна е? Рак?
 
- Защо, какъв е проблемът? - питам.
 
- Не ми се говори. Няма значение. Нали каза, че това не променя нищо?
 
- Във всеки случай трябва да знам защо. Да не си бременна?
 
- О, аз ли? - избухва в престорен смях Анелия. - Не съм бременна.
 
- Хм.
 
Лежим си безметежно на широкото легло в пълна тишина - блокът се намира встрани от главните улици. Стаята е доста приятна - бели стени и плочки на земята, малко мебели (кресла, маса, легло и бюра за компютрите). Три PC-та. Няколко компютъра на едно място винаги са ми създавали усещане за комфорт.
 
- Добре де, кажи, какво има. Не мога да си представя причината. Освен, ако причината не е в онзи.
 
(Онзи в контекста на горния разговор е Онуфрито, бившето (пък и като че ли настояще) гадже на Анелия; тя уж се забива с мен, пък и Онуфрийчо се навърта наоколо ...).
 
- Не, не, не. Нали ти казах, че не мога да ти кажа.
 
Времето навън е отвратително - студено и сиво - гадната безснежна софийска зима. Затова стаята на офиса ни предлага още по-осезаем уют, изолирайки гнуста навън.
 
- Виж, ако искаш, не ми казвай. Но всъщност си мисля, че само се правиш.
 
- Не се правя! - Анелия върти очи. - Това не е нещо, за което ми се говори.
 
- Но ако имаш някакъв проблем, може заедно да успеем да го разрешим!
 
- Не е проблем, който може да се реши.
 
- Няма такива проблеми. Всичко може да се оправи, стига да искаш - тук дрънкам глупости и си давам напълно реална сметка за това. Но понякога се надъхвам да поучавам.
 
- Говориш точно като Глисто.
 
- Като кой?
 
- Глисто.
 
- Кой е Глисто?
 
- Христо. Нали ти бях разказвала. И той беше овен като теб.
 
- Браво. Намерила си с кого да ме сравняваш.
 
- Не те сравнявам. Но точно като него говориш.
 
- Добре де. Кажи сега - тук несъзнателно експлоатирам златното правило, че ако искаш да накараш една жена да свърши нещо за теб, може просто да я оставиш да те обиди по някакъв начин. След това тя 100% се чувства виновна и е много склонна да изкупи греха си. Дори й харесва. Всъщност в този момент тя е направо щастлива а) тъй като се е държала гадно (мда, това прави гадините щастливи), б) има шанс да се почувства извисена от изкуплението и в) в крайна сметка енамерила мотив да направи нещо, което иска, но до сега не й е стискало.
 
Тишина.
 
- Първият ми път беше ужасен. Просто отвратителен. Оттогава не мога да спя с никого.
 
Мозъкът ми прещраква. На челото ми от вътрешната стена се прожектират кадри - кутийка презервативи под леглото на Анелия, Анелия се увесила на врата на Онуфрито.
 
- Дори с Онуфри? Не сте спали?
 
- Не.
 
- А какво правеха онези презервативи под леглото ти?
 
Анелия не отговаря. Личи си, че не знае, какво да каже. Тъпо е да те хванат толкова директно в лъжа.
 
- Е добре де - казва тя накрая. - Но не сме спали. Само сме се опитвали. Нищо не излиза. Пък той Онуфри има много голям. Наистина е огромен - добавя тя, виждайки изражението ми на безрезервно доверие.
 
- Е, и защо си сигурна, че с нас няма да се получи?
 
Анелия мълчи. След малко продължавам, за да прекратя неудобната пауза:
 
- Моят първи път също беше ужасен. Едва ли при теб е било толкова зле.
 
- Защо, как е бил твоят първи път? Не може да е бил по-гаден от моя.
 
- Ами ходех с една мацка, - подхващам - дето я бяха дефлорирали на 13. По онова време вече беше на 15. Ма изглеждаше по-голяма, освен че имаше още малки цици. Запознахме се по супер изродски начин - Мам трябваше да се обади по телефона на един friend - Пацака (* страхливата стъклопакетна камила - Б.а.), който е на много гадна телефонна централа. Там и друг път са се смесвали разговори. И докато звънял се намесил в разговора на две мацки. Взел да се бъзика нещо, накрая поискал телефона на едната, която се казвала Сия, ма тя не щяла да го даде и затворила. Връзката с другата обаче се запазила и тя (абсолютно идиотче, да ти кажа) му продиктувала телефона на Сия. Мам се обадил на Сия и си чукнали среща.
 
- На срещата Мам трябвало да бъде с уокмен. Седнал той да чака Сия и я чака, чака и по едно време идва някакво момиче при него и му вика "Ти ли си Мам?". Той я погледнал и в първия момент още не решил, дали му харесва, рекъл - не, не съм. И Сия, която и без това си е добро и наивно дете, смутено се обърнала да си ходи. Скача след нея Мам и вика: "Аз съм бе, аз съм. Здравей."
 
- В крайна сметка Мам реши, че е крайно време да ме запознае с двете приятелки на Сия. Заведе ни в Жълтата къща, където седяхме, пихме, приказвахме и накрая изведнъж и тричките скочиха да ходят до тоалетната. А Мам ми вика "Коя ти хареса повече?" И аз, като пълен задник, отговорих, че ми харесва по-приказливата и по-забележителна. Което беше грешка. Но тогава бях тъпо парче.
 
- Защо да е било грешка? - пита Анелия.
 
- Ами другата беше дребничка и на пръв поглед изобщо не правеше впечатление. Но после се оказа, че е много по-готина. Той и Мам тогава ми се беше изненадал, но си замълча. Та когато трите момичета се върнаха, Сия си прошепна нещо с Мам, после с Деси и изведнъж се оказа, че вече си имам гадже. Такова нещо не съм предполагал, че може да ми се случи на живо.
 
- Невероятно - вмята със сарказъм Анелия. Тези истории за други жени не й харесват. Но аз твърдо съм си решил да й го върна за глупостите, дето вече ми е наприказвала за Глисто и Онуфрито.
 
- С Деси спахме след около две седмици в апартамента на една нейна приятелка. То всичко беше нагласено, предварително се знаеше за какво отиваме там (аз не знаех де, ма и трите мацки, с които бях, знаеха). Освен Деси, там бяха и рачето (дето не го избрах и сгреших) и още една, дето беше неин апартамента. Ядохме спагети, приказвахме глупости и по едно време Деси направо си ме замъкна в спалнята, ма по светло още, и се хванахме да се чукаме.
 
- Само че аз бях още девствен и нито знаех точно какво да правя, нито пък Деси беше най-приятното нещо като се съблече. Пък и беше като на порно-филм. Седна върху мен и взе да се клати, а мен някакво ми стана гадно. А отвън на вратата приятелките й седяли и надничали, 'ма видяли само един клатещ се във въздуха женски крак. Бе, грозна работа. Мен ми падна от цялата тая глупост и повече не стана. Направо се бях отвратил. След това две години не съм докосвал жена.
 
- Браво на теб.
 
- Е какво, и на теб да ти се случи, и ти ще се отвратиш.
 
- Това изобщо нищо не е. Моят първи път наистина беше ужасен.
 
- Изобщо не мога да си го представя.
 
- Добре, виж - Интонацията на Анелия премина в разказвателния спектър и аз се приготвих да изслушам най-сетне причината да не мога да я чукам.
 
И тя ми разправи, как Глисто - нейната първа любов - в един прекрасен момент наел хотелска стая в Плевен, откъдето бил или пък където учел и където спал за първи път с нея. Дотогава били лягали единствено в квартирата на сестра й в Студентски град в София, където Глисто й демонстрирал the power of the oral love. Накратко, проявил се като лизач на девици. Ох, колко готино било, тя до тогава не била изпитвала такова удоволствие, той първо й четял Майстора и Маргарита, докато си лежали един до друг, после младежът започнал да я съблича и да я целува и постепенно се смъквал все по-надолу и ... Тук Анелия е прекалено развълнувана от спомена. Привиждат й се олигавени езици, предполагам. Блех.
 
По-натам те не се виждали особено често, т. е. може би се срещали веднъж на две седмици, защото живеели в различни градове. Кога Глисто ходел при нея в Търново, кога тя до Плевен.
 
Нея вечер в хотелската стая Глисто изведнъж решил, че най-сетне ще я чука. Хванал я и я опънал без много-много да приказва. Но момичето, с нейната свръх-чувствителна нервна система, нещо не успяло да се отпусне като хората, пък може и да не се е овлажнила даже ... А и си е тясна, не може да є се отрече ... И докато се чукали, нея ужасно я заболяло и тя щяла да припадне от болка (а може и да е припаднала, де да я знам) и се разплакала и накрая Глисто стоплил да прекъсне половия акт.
 
Изминал 1 час.
 
Тогава Глисто отново решил да се пробва.
 
И като шурнала една ми ти кръв, като заклано протекло момичето. Стреснал се тогава Глисто, обадил се на местния Пирогов, хвърлил я в ръцете на хищните акушеро-гинекологични хиени и изчезнал. Уплашен.
 
Карат Анелия на носилка на колелца, около нея се събрал целият персонал на клиниката (в 2 часа през нощта там нямат никаква работа и един пациент е като манна небесна в борбата срещу скуката).
 
- За раждане? - пита някой с надежда.
 
- Не - отвръща немощно Анелия.
 
- Какво ти е?
 
Анелия, с нейните ужасно пуритански разбирания за сексуалност сред непознати, сигурно отново е припаднала при този въпрос. (Шегата на страна, но всъщност си е притеснително ... Ами ако мама и татко научат? Лелеее ...) Най-накрая все пак успяла да обясни на развеселените сестри какво й се е случило.
 
- Ще те зашием, не се безпокой. Като нова ще те направим.
 
Ха-ха-ха.
 
В резултат се оказало, че момичето е получило известни разкъсвания. Закърпили я и я пуснали да си ходи. С това приключило нейното дефлориране.
 
И, логично, вследствие на шока от преживяното, повече не могла да спи с мъж.
 
Поне според мен. Според нея проблемът си беше в увреждане на влагалището. Аз не бях изобщо сигурен в изводите си, но все пак презервативите под леглото ме навеждаха на мисълта, че фригидността й е лечима и й трябва само малко повече чувство и романтика, за да се възбуди и ще забрави за всякакви дефлорации.
 
От този момент нататък аз започнах да действам по въпроса.
 
3.
 
Анелия имаше две близки приятелки - Fuzzy и Камелия. Всяка от тях изигра известна роля в сапунения сериал, в който участвах, тъй че ето по едно кратко info.
 
3.1. Fuzzy
 
Тя се казваше Милена. Беше зодия скорпион. За разлика от Анелия обаче имаше приятен и добричък характер. Не беше особено хубава, но пък печелеше именно с личните си качества. И, важно е да се отбележи, беше се дефлорирала именно на един от горните етажи на Самуил 6 (ех, този Самуил 6, какво ли не бе преживял ...). Първото й и по онова време единствено гадже живееше в USA и тя ужасно не искаше да признае, че това е много далеч и че трябва да си потърси някой, който да й е под ръка. С нея се разбирах криво-ляво, но все пак тя си беше приятелка преди всичко на Анелия и в сапунените събития беше на нейна страна.
 
3.2. Камелия
 
Зодия овен. Беше малко по-хубава от Fuzzy, но имаше провиснал задник. Всъщност задникът й беше се прочул и с още едно свойство - по онова време беше единствената ми позната, която практикуваше анален секс. Както веднъж бе обяснила на Анелия - ми в началото ме болеше, 'ма после свикнах. Те с нейния изродски приятел к'ви ли не изпълнения имаха. Караше я да ходят да пикаят заедно прави или пък когато е в цикъл се чукали в банята, за да не цапат с кръв завивките. Те тези последните две и сега ми изглеждат безумия някакви. Но - дали са клетва, да се оправят.
 
Камелия не ме харесваше особено, но покрай Анелия ме търпеше. В това отношение споделяхме изключителна взаимност на чувствата.
 
3.3. Онуфри
 
Той не може да се нарече точно приятелка на Анелия, но пред вид изумителната му прилика с женски полов орган, все пак бихме могли да го включим в тази глава. Той беше мърда с гнусни мустачки, стойка на изправено парче кашкавал и лигаво-безволева усмивка на устните. Постоянно си подпетяваше прекалено дългите крачоли на панталоните и се влачеше като сопол. С него се запознах, когато за първи път отидох да видя новата квартира на Анелия и Ваня - нали щяхме с Оня, Дето не се Говори за Него (* Личност Zero. Нема нужда от други детайли. Посто един ненужен персонаж. Най-добре просто забравете за него. - Б.а.), да правим офиса на studio e-desing там.
 
Него ден се падна насред зимата, още в началото на познанството ни. С Анелия станахме гаджета малко по-късно - за момента проявявах единствено известно любопитство като към непознато хубаво момиче, но нито се опитвах да я свалям, нито всъщност си правех насериозно такива сметки.
 
И така: С Оня седим в хола на квартирата някъде привечер, а Анелия и сестра й Ваня се шматкат наоколо. В стаята има и още едно лице, но то е някак си невзрачно - пльоснало се на едното легло в ъгъла и само се подхилва глупаво. Нито говори, нито се обажда. След кратък размисъл предположих, че това е някакъв брат/братовчед/гадже на Ваня.
 
Анелия припка игриво, закача ме, дрънка глупости и общо взето кръжи все около мен - това го забелязах и ми беше приятно. Попитах я веднъж-дваж, кой е този човек там, но отговор не получих. "Един познат. Няма значение. Я да видим тази дантела как ще ти стои ако ти я защипя за яката."
 
Но Оня, Дето не се Говори за Него, лишен от чувство за такт, продължава да тиктака: Ама кой е този, какъв е този, кой е този, какъв е този ... Накрая на Анелия й писна и вика - гаджето ми. След това вече не ми беше толкова интересно и скоро станахме да си ходим.
 
А Онуфри, размазал се на леглото като чикия на мокър пясък, проточил мършав врат - гледаше.
 
4.
 
Изминаха две седмици, преди да си пренесем с Оня, Дето не се Говори за Него техниката в новия офис. През това време нещо назряваше между нас с Анелия.
 
Уж нищо нямаше, а всяка сутрин се чувахме по телефона, обикновено прекарвахме свободното си време заедно и в разговорите ни в irc се прокрадваха едни полу-закачливи, полу-сериозни нотки. Ходихме веднъж на кино (точно преди да се забием, всъщност), където се опитах да я прегърна през раменете, но тя подскочи като ужилена и аз веднага си прибрах крайниците до тялото (* Затвори очички, прибери ръчички ... б. козлето Боц). Забележителен ден беше онзи, през който Анелия ме храни с мандарини - бях легнал на леглото й, тя си седеше пред компютъра точно до мен и докато лениво си приказвахме някакви глупости, тя се ровеше в Интернет, белеше мандарини и аз ги ядях. Съвсем се бях побъркал тогава, когато станах да си ходя, всъщност ужасно ми се искаше както момичето седи с гръб към стаята и към мен, да отида и да пусна ръце през раменете й, но въобще не ми стискаше да го направя и затова в крайна сметка просто се махнах.
 
Нещата реално започнаха в деня, когато й сервирах закуска в леглото. Това се случи малко преди окончателното ни нанасяне. Предната вечер отново бяхме ходили с Оня, Дето не се Говори за Него до квартирата на Анелия и Ваня. На раздяла в антрето се уговаряхме за следващия ден, смеейки се безгрижно на безсмислени закачки и несериозните приказки се лееха неконтролируемо. В изблик на фриволна лекомислена оригиналност Анелия заяви:
 
- И утре сутринта искам закуска в леглото!
 
- Оо, нямаш грижи! - зарадван отговорих. - В 7:30 съм у вас.
 
Анелия се смееше. Тя си мислеше, че се ебавам. И аз се смеех - защото знаех, че именно напук на всички чужди мисли няма никаква ебавка в цялата работа. Знаех също така, че утре сутрин ще трябва да ставам в 6 часа, за да ходя на пазар.
 
Сутрешни петли по радио Viva с Жоро-савайте-ставайте-бързайте-бързайте, скок в Синята птица, газ до пазарчето на 43-ти блок в Младост - накупих натурален сок от касис, разни фъстъци и лешници, десет вида плодове и една червена роза. Това беше за десерт (ако случайно момичето се окаже тревопасно).
 
Някъде около 7 часа сутринта позвъних на вратата на квартирата и Ваня ми отвори.
 
Когато човек е глупав и не познава живота, върши неща, които по-късно му се връщат тъпкано от съдбата. И аз така направих - не почерпих Ваня с благата от закуската. В резултата на това Ваня ме намрази. Завинаги.
 
Закуската ухаеше прекрасно, от кафето се разнасяше ободряващ аромат, подносът беше отрупан с пъстри и жизнерадостни неща, а зъбите ми стискаха розата, захапана напреко.
 
Анелия спеше.
 
- Добро утро! - казах през листенцата на розата. - Roomservice! Закуски в леглото!
 
Анелия се обърна по гръб и отвори очи. Лицето й преживя бурен период на смесени изражения, всичките до едно наследници на потреса и изумлението, като се изключи изражението на изненада и се добави изражението на учудване. Очите й мигаха често-често, а думите не искаха да излязат от устата й.
 
Държеше се така странно, сигурно защото не очакваше никаква закуска да й поднесат. Още по-малко с роза.
 
- Добро утро - повторих. - Надявам се яденето да ти хареса. Взел съм предимно плодове и ядки, защото не знаех какво точно закусваш.
 
- О, благодаря! - проговори най-сетне момичето. - Аз изобщо не очаквах... Нямаше нужда! И всичкото това нещо, така или иначе, няма да мога да го изям...
 
- Е, надявам се да ти хареса.
 
- Много ми харесва! - потвърди Анелия. - Но не мога да повярвам!
 
Сутринта, която прекарахме заедно, беше много приятна - и двамата се радвахме на превъзходно настроение, всеки беше силно заинтригуван от другия, а патешко-жълтата пижама на Анелия провокираше на първично ниво мозъчните ми центрове на удоволствието. Розата също получи задоволителна порция интерес, което не остана незабелязано нито от мен, нито от Ваня - тя веднага се нахвърли да ме заяжда и да ме нарича жираф. Гадината точно започваше своята вендета - впоследствие щеше да се превърне в моя враг № 2 на територията на квартирата. Тази случка създаде един доста романтичен и драматичен поляритет - станах много симпатичен на Анелия и ужасно антипатичен на нейната пренебрегната сестра.
 
Малко по-късно сутринта закарах Анелия до факултета й, а аз самият се прибрах у дома.
 
5.
 
С Aнелия се свалихме скоро, след като PC-то ми се озова на новото си бюро. Не бяхме спали, но си умирахме да се целуваме или просто да се държим за ръка, или дори само да седим в една и съща стая и всеки да си се занимава с работата си.
 
Отначало всичко беше безметежно и щастливо. Но след вълнуващия със своя драматизъм "Не мога да спя с теб"-разговор, проведен на леглото в офиса ми и изпълнен с дефлорационни откровения, мистика обви нашата зараждаща се връзка. Мотивът за забранения плод добавяше особена тръпка във всяка целувка и всяко докосване. Онуфри, от своя страна, допълнително сгорещяваше страстите с неясните си появявания и изчезвания. Подложен на подобна конкуренция, аз ревнувах и по всякакъв начин се опитвах да бъда в постоянна близост до Анелия. И това важеше най-вече, когато тя беше при родителите си във Велико Търново.
 
Самуил 6 е адрес именно в този град.
 
На Самуил 6 се намираше квартирата, в която отседнах, когато за първи път бях на гости в Търново. Попаднах на това място съвсем случайно, просто звънях на някакъв GSM, откъдето ми продиктуваха 3-4 адреса на квартири (очевидно давани под наем напълно нелегално). Най-близката до мястото, където се срещнахме с Анелия, беше на Самуил 6. Или пък другите бяха заети. Вече не помня. Във всеки случай я държеше някаква сдухана баба, дето настояваше да се събуваме, като влизаме по стаите, и ни раздаде терлици (* BG Reality. Просто класика. - Б. Лъчезар, не го познавате.).
 
Въобще цялата инициатива по отиването ми в Търново възникна при един сърцераздирателен chat предната вечер. Мам и Милейди и още някой от приятелите ми бяха дошли на гости в офиса. Аз влязох в Интернет, за да видя дали Анелия не е online (всички запротестираха ужасно срещу самоотлъчването ми, но къде ти ...). Заприказвахме се с нея и, както се получаваше почти винаги в подобни случаи, започнах да й рева на главата да къса с Онуфри, започнах да се изнервям и когато разбрах, че Онуфрито и то си е в Търново, реших, че не издържам повече така и заявих, че ще й ида на гости.
 
Анелия естествено веднага се възпротиви:
 
Session Start: Fri Dec 24 23:41:55 1999
...
[00:48] <Nella> искам да ме прегърнеш и да ме отвлечеш
[00:49] <Nella> някъде далече
[00:49] <Rogger Dojh> имаш го
[00:49] <Rogger Dojh> утре съм в Търново
[00:49] <Nella> не, мило, не идвай
[00:49] <Rogger Dojh> можеш да ми спестиш малко главоболия като ми кажеш къде живееш
[00:49] <Rogger Dojh> но може и да не го правиш
[00:49] <Rogger Dojh> ами
[00:49] <Nella> милооооо
[00:49] <Nella> чуй ме
[00:50] <Rogger Dojh> какво да слушам
[00:50] <Rogger Dojh> ?
[00:50] <Nella> няма начин да дойдеш и да успея да прекарам дори и малко време с теб
(Тя все още не ме познаваше. Нямаше идея, на какво съм способен, като си навия нещо.)
[00:50] <Rogger Dojh> какво да слушам ? ? ?
[00:50] <Nella> просто няма как да се измъкна от вкъщи
[00:50] <Rogger Dojh> това ли да слушам?
[00:50] <Rogger Dojh> споко
[00:50] <Rogger Dojh> има начин за всичко
[00:50] <Nella> какъв?
[00:51] <Rogger Dojh> просто си вдигаш партакешите и изчезваш
[00:51] <Rogger Dojh> т.е.
[00:52] <Rogger Dojh> ок
[00:52] <Rogger Dojh> прави каквото искаш
 
(следва drop - Nella пада от мрежата; 5 минути докато се закачи отново)
 
[00:57] <Rogger Dojh> re
[00:57] <Nella> имам още 13 min преди Ваня да ме изблъска от pc-то
[00:57] <Nella> така че давай по-експедитивно
[00:58] <Rogger Dojh> до колкото разбрах
[00:58] <Nella> [Rogger Dojh PING reply]: 1 sec
[00:58] <Rogger Dojh> аз съм ти безразличен
[00:58] <Rogger Dojh> просто си влюбена в мен
[00:58] <Rogger Dojh> но това явно минава
[00:58] <Rogger Dojh> как беше
[00:58] <Rogger Dojh> далеч от очите - далеч от сърцето
[00:58] <Nella> гадняр
[00:58] <Rogger Dojh> защо да ти създавам главоболия
[00:59] <Rogger Dojh> нека съм винаги под ръка
[00:59] <Rogger Dojh> а какво чувствам аз
[00:59] <Rogger Dojh> кой го интересува
[00:59] <Nella> мисля, че ти си единственият човек след Христо, когото бих могла да обичам толкова безрезервно и себеотдадено
[01:00] <Rogger Dojh> а ще го направиш ли
[01:00] <Rogger Dojh> защото, до колкото разбирам, искаш да останеш с Онуфри
[01:00] <Nella> кога ще се видим?
[01:00] <Rogger Dojh> утре
[01:00] <Nella> не, мило
[01:00] <Nella> утре не мога
[01:01] <Rogger Dojh> тогава - когато си дойдеш, ако изобщо искаш да ме виждаш
[01:01] <Nella> ела утре
[01:01] <Rogger Dojh> можеш да доведеш и Онуфри на срещата
[01:01] <Nella> ела утре
[01:01] <Nella> ела утре
[01:01] <Nella> ела утре
[01:01] <Nella> ела утре
[01:01] <Nella> ела утре
[01:01] <Rogger Dojh> къде да те търся!?
[01:01] <Nella> ела утре
[01:01] <Nella> кажи кога ще пристигнеш, и аз ще те чакам
 
Ето така се завъртяха нещата - в един часа през нощта стана ясно, че ще пътувам на следващия ден - сутринта в 6 и половина като че ли. Приятелите ми ме гледаха изненадано, но явно вече бяха започнали да свикват с факта, че напълно съм се побъркал покрай това момиче.
 
Взех пари назаем от Мам (това, че имах фирма, означаваше предимно, че трябва да плащам осигуровки и авансов данък, а не че печеля пари - бях дива бичкия в бранша и леко не знаех въобще за какво иде реч ...) и на следващата сутрин, насред адската, мръсна и клинчава зима, аз се появих на Централна гара срещу хотел Родина, където спират автобусите за провинцията, и си купих билет.
 
Пътуването беше приятно. На отиване гледах видео и наблюдавах шофьора, който караше със 120-150 км/ч. Автобусът въобще ме заинтригува - не бях виждал до момента превозно средство със 7 скорости.
 
Намерих Анелия по телефона, срещнахме се, открихме квартирата на Самуил 6, където си хвърлих багажа и след това цял ден се мотахме из Търново. Ядохме в някаква пицария и отново спорихме за това, Анелия всъщност трябва ли да заебе Онуфрийчо или не. Вечерта бяхме в някакъв клуб на стената и там беше яко - от панорамния прозорец до нас се виждаше долната част на Търново с реката, все едно бяхме в Созопол на скалите, само че вместо море имаше нощни светлини. Слушахме музика, която ме радваше, пихме някакви неща, приказвахме си влюбени глупости. Тъй като момичето изобщо не се отдели от мен през целия ден, бях успял да забравя за Онуфрито и се чувствах наистина добре. Е, почти - все пак от време на време тя се сепваше и поглеждаше притеснено към входа, за да не влезне някой абориген, който я познава.
 
Когато вечерта напредна се вдигнахме и се прибрахме на Самуил 6.
 
6.
 
Самуил 6 беше пресечна точка на доста събитийни линии. Освен квартирата и дефлорацията на Милена, този беше адреса, където Анелия си плащаше кабелната телевизия. Този беше и адресът на вносителя, изписан върху опаковката на CD-тата, които си купувах известно време от Metro. Няма да се изненадам, ако се окаже, че там е станало и някое брутално убийство или един Господ знае още какво.
 
Стаята на моята квартира там беше порядъчно мизерна - измислено легло, прастари мебели (селско-комунистически тип, убити подтискащи багри, захабени платове - истински палат на любовните удоволствия в стил 1984). Единственото утешение беше, че на тъмно всички тези подробности се губеха.
 
Е, с Анелия известно време поседяхме на светло, приказвахме си и мисля, че вечеряхме някакви странни сандвичи, които си носех от София. Нямаше никаква музика, но това не беше проблем - май и двамата бяхме хлътнали до уши и ужасно се забавлявахме на приключението просто да сме заедно.
 
По някое време студът свърши своята работа и ни вкара под завивките, прегърнати и шушнещи влюбени глупости. Разцелувахме се и мен хормонът ме удари с небивала сила. Сами, заключени в стаята, на тъмно, изобщо не ми се струваше невъзможно да спим, каквито и обяснения да ми даваше тя. Започнах да я събличам, или по-скоро поразкопчах части от дрехите й, съобразявайки се със зимния студ.
 
Еротичната сцена от чисто сексуален характер ще я пропусна, за да спестя на читателя фрагменти от сорта на "твърдата ми мъжественост се опита да проникне в топлата й мекота, но срещна неочаквания отпор на моминската невинност". Вместо това, за изясняване на събитията ще кажа, че въпреки опитите ми, не можах да я чукам. Не че бях особено нещастен от факта - достатъчно беше, че прекарахме 2-3 часа така в леглото на почти нулево полово разстояние един от друг.
 
Към 11:30 вечерта Анелия си тръгна. C'est la vie, казах си аз и заспах щастлив.
 
7.
 
Три дни по-късно:
 
Session Start: Mon Dec 27 14:25:54 1999
[14:26] <Rogger Dojh> re
[14:26] <Nella> там ли си?
[14:26] <Rogger Dojh> аха
[14:26] <Rogger Dojh> тока спря преди малко
[14:26] <Rogger Dojh> пак може да спре
[14:26] <Nella> дано не спира
[14:26] <Rogger Dojh> ахам
[14:26] <Rogger Dojh> къде ходихте вчера с Онуфри?
[14:26] <Nella> това някаква странна изява на мазохизъм ли е?
[14:28] <Rogger Dojh> интересен въпрос
[14:28] <Rogger Dojh> не се бях замислял
[14:28] <Rogger Dojh> може би всичко е някаква странна проява на мазохизъм?
[14:28] <Rogger Dojh> но аз не съм мазохист, мисля
[14:28] [Nella] PING
[Nella PING reply]: 0 secs
[14:28] <Rogger Dojh> alright
[14:28] <Rogger Dojh> май няма смисъл да говорим изобщо
[14:28] <Rogger Dojh> bye
[14:28] <Nella> мило
[14:28] <Nella> ?
[14:29] <Nella> какво стана?
[14:29] <Nella> Денииииииии
 
(Тази ми викаше Дени незнайно защо - че нали всички съвпадения на имена и места и събития и въобще съвпадението на цялата история с действителността е напълно случайна?)
 
8.
 
След Самуил 6 (който се превърна в нещо като символ на връзката ни) дойде и нощта, когато Анелия спа за първи път у нас и тогава всъщност се оказа, че изобщо не е фригидна. Но за това няма да навлизам в подробности. По-скоро интересен е фактът, че правихме секс близо 7 часа, а на сутринта Онуфрито беше успял да ми намери телефона и се обади в къщи. Ето и какво последва:
 
- Rogger Dojh слуша - казах аз, вдигайки телефона. За целта се бях протегнал накриво през голото момиче - телефонният апарат се намираше на земята до леглото.
 
- Анелия там ли е? - попита кадифен, приглушен и може би леко задавен глас.
 
Толкова се изненадах от този въпрос (абсолютно никой не знаеше, че тя е у дома), че успях да отвърна единствено:
 
- Момент - и да подам слушалката.
 
Анелия я взе с неразбираща физиономия на лицето и каза:
 
- Ало?
 
Отсреща є затвориха.
 
- Това е Онуфри - констатира с драматично потрепване в гласа момичето и магията от нощта бе разрушена. Анелия се хвърли презглава да търси GSM-а си и започна да върти като обезумяла. Най-сетне Онуфрито благоволи да вдигне. Разговорът не го помня, но накрая връзката прекъсна и Анелия заяви, че знае той къде щял да ходи и хукна да се облича, за да иде при него.
 
- Ще направи някоя глупост! - истерично ме осведоми тя. - Ти не го познаваш. Той страшно ме обича. Трябва да ида при него. Напълно е в състояние да направи някоя глупост!!!
 
Все още млад и зелен, аз взех да се вживявам в ролята на добър приятел и дори закарах Анелия до някъде по пътя й към срещата. Това стана сигурно, защото все пак, за разлика от Онуфри, аз бях спал вече с нея, пък и тя обеща да не прави глупости. Чувствах се уверен в себе си след тази нощ. Пусто празно самочувствие! Пусти лъжовни обещания! Пуст наивитет и фрапиращ лаизъм!
 
Едно е сигурно - това беше най-готиното чукане в живота ми до онзи момент.
 
9.
 
У дома в Иван Вазов беше тайното ни любовно гнездо. Но все пак повечето време заедно го прекарвахме в квартирата - жилище за Анелия и Ваня и офис за мен и Оня, Дето не се Говори за Него. Аз почти се бях пренесъл там - когато не работех, предпочитах да стоя с Анелия, вместо с родителите си. У дома се прибирах само, за да се изкъпя, да се изакам и за да хапна по нещо.
 
Повечето ми приятели вече бяха идвали на гости, за да видят новото седалище на studio e-design. Единствено О-Гош правеше изключение. Но ето, че и това се случи. Беше някъде привечер. С Анелия ужасно се бяхме скарали заради зачестилите визити на Онуфри и поради факта, че тя не искаше да скъса окончателно с него.
 
*(Ето горе-долу как звучаха дебатите:
 
- Утре се връщам София - Това е Анелия в Търново, с която говоря по телефона.
 
- Онуфри у вас ли ще спи?
 
- Може ли да кажеш нещо, без да споменеш Онуфри?
 
- Кога ще скъсаш с него? Съвсем съм полудял. Искам да съм с теб и ти да си само с мен!
 
- Не мога, мило! Ах, как ми се иска!
 
- Тогава какъв е проблемът?
 
- Не мога да го изоставя така! Той разчита на мен, в Търново няма никакво бъдеще, а в София няма къде да живее и на кого да се опре. Ще бъде жестоко от моя страна да го изгоня от нас!
 
- А не е ли жестоко да ме измъчваш така? - тук с нескрит срам трябва да призная, че бях достоен партньор в тази сапунена опера.
 
- Не искам да те измъчвам! Но ти трябва да ме разбереш!!
 
- Да разбера?
 
- Наистина ми е трудно! Трябва да разбереш!
 
- Единственото, което разбирам е, че искаш да си с Онуфри, а не с мен. И мисля, че може би е по-добре повече да не се виждаме.
 
- Мило, обичам те!
 
Etc. etc. etc.)*
 
Агресивността на словесните послания нарастваше във времето и в деня на О-Гошовата визита ревността ми достигна необходимите за реални действия мащаби.
 
Когато О-Гош дойде на гости, Анелия беше изпаднала в истерия - бях й казал, че искам да скъсаме и след това тя беше пила чичо Лексотан. Аз самият бях в ужасно настроение, всъщност не бях дорасъл още за раздяла, но пък родилните контракции започваха и раздялата беше някъде из влагалището на връзката ни. Така или иначе, О-Гош завари една ужасна, спечена обстановка и както дойде, така го засилих да ходим заедно на вилата му на Симеоново, където да спя далеч от всички проблеми. Качихме се на Синята птица и тръгнахме към вилните зони в полите на Витоша.
В късната вечер стигнахме до портата на двора пред вилата. Аз седях като препариран (наистина се чувствах ужасно, бях изпаднал в емоционален шок - все още не знаех как да контролирам чувствата си ...) Пред мен светеха фаровете на колата, двигателят мъркаше, а в мозъка ми протичаха буйни процеси.
 
- Аз ще си бягам в къщи - заявих отведнъж. - Е, нищо, поне те докарах до тук.
 
- Не бе, ако искаш да останеш - няма никакъв проблем! Взел съм и една ракия, ще пием.
 
О-Гош ме виждаше, че съм out of space и се опитваше да ме ободри, доколкото може. Но не можеше.
 
- Не. Нищо не ми се прави. Искам да ида и да се завия презглава и да ми се маха всичко от главата.
 
- Ако искаш ще ти оставя ракията.
 
О-Гош, Господ здраве да ти дава за добрата душа! И благословено да е искреното приятелство!
 
Тази ракия бе засмукана много целенасочено още същата вечер.
 
За да е завършена главата, трябва да спомена, че с Анелия се сдобрихме още същата седмица. А от ракията остана повече от половината, за да ознаменува един малко по-късен забележителен епизод - КУПОНА У АНЕЛИЯ - за който ще разкажа в по-следващата глава.
 
10.
 
Анелия, сестра й Ваня и Онуфри, както по-рано стана дума, бяха родом от Велико Търново и често си ходеха там. В една от особено студените и отвратителни седмици, когато температурната инверсия се бе вкопчила в София и навсякъде имаше вкочанен мръсен лед, хванал кора сняг и ужасно много ледена влага, Анелия отново бе заминала при техните и аз отново прекарвах безумни часове пред PC-то в чат с нея.
 
Наближи денят, в който тя ще се връща, и аз като услужливо момче й предложих да отида да я взема с колата от автогарата. Особено, имайки предвид наистина кошмарния зимен климат и адския градски транспорт.
 
Анелия обаче, съвсем против всякакви очаквания, отказа. И това ме наведе на доста неприятни мисли.
 
- Е добре де, защо, какъв е проблемът? - попитах я аз, докато разговаряхме по телефона.
 
- Ваня каза, че ще дойде да ме вземе. Не се притеснявай, нищо няма да ми стане да си дойда с рейса.
 
- Абе няма да те оставя така да се прибираш в такова време.
 
- Дени, моля ти се! Няма нужда да идваш да ме взимаш! - Анелия упорито ме наричаше с това извънземно име. Защо пък си беше втълпила, че Дени е галеното на Доч?
 
- Бе ти ми кажи, в колко часа ще пристигнеш.
 
- И аз не знам в колко! Баща ми ще купи билет, но не знам за кога точно ще вземе.
 
- А да не би всъщност Онуфри да идва да те посреща?
 
Тишина, последвана от едно натъртено "Да".
 
- Тогава му се обади да не идва.
 
- Не мога, казах му, но той настоява.
 
- Не ме интересува. В колко ще пристигнеш?
 
- Нали ти казах, не зная и аз!
 
...
 
В края на краищата така и не разбрах точния час. Но на следващия ден едно бързо проучване из автобусните компании посочи 15:30 като възможност. Реших да рискувам.
 
Беше ясно, че Онуфрито ще присъства на сърцераздирателната среща. Поради тази причина се чувствах леко неуверен и имах нужда от морална подкрепа. За целта се обадих на Fuzzy, единствения човек от обкръжението на Анелия, към когото изпитвах положителни чувства, и я придумах да дойде с мен. Минах през Студентски град да я взема и се отправих към Централна гара.
 
Паркирах Синята птица в локалното платно и тръгнахме с Fuzzy към автогарата. Навън студ, миризлива мъгла, от която ти залепват ноздрите, всичко прелива в изобилието на бозаво-сивите цветове ... И все пак, най-вече студ. А на ъгъла на автогарата, самотна фигура стои като червей с кости от кисело мляко и гледа. Гледам я и аз, за да разбера, защо така ме гледа и гледам - я, Онуфрийчо. Гледа Онуфрийчо, как неговата ненавистна омраза, Злият Дълъг, се приближава! О, какъв ужас изживява Онуфрито в този миг на неприятност ... А освен това младежът е на автогарата от час и половина, защото Анелия му е казала, че пристига в 14:00. Но автобусът аварирал и ето ги - бавят се.
 
Онуфрито мрази Злия Дълъг. Онуфрито мрази студа. Какъв ли зъл дявол ги е събрал и двете омрази именно сега и именно тук, при него!?
 
На мен също не ми стана много мило при вида Онуфриев. Но пък аз си имах моралното превъзходство - както в локално-времево отношение (водех със себе си компания, чиито симпатии бяха на моя страна), така и в по-широкообхватен аспект (чуках се с Анелия, за разлика от Онуфри, който можеше само да я лиже поради полово-дименсионална несъвместимост).
 
Не щеш ли, за да му е по-гадно на момчето, автобусът дойде само 5 минути след мен. И влачи се Онуфри като вледенен сопол, одарен с живот, през автогарата, и доближава автобуса, а Анелия или не ме е видяла, или се прави. Слиза тя от автобуса и се хвърля на врата на Онуфрийчо, и го целува по бузката. Трогнат от сцената, аз се приближавам, придружен от Fuzzy и казвам:
 
- Мойто момиче, а за мен една целувка няма ли?
 
Онуфрито гледа като насран, а Анелия хвърля мълнии с очи, изпепелява ме целия, не момиче, а истинска змия се възправя пред мен в този момент - цялото й същество излъчва бяс и ненавист.
 
Така аз разбрах, че целувка няма да получа. В крайна сметка Онуфрито взе багажа на Анелия, Fuzzy също малко помогна, а аз, изкаран извън равновесното си положение, не особено адекватно тръгнах към колата си и заявих, че така и така съм тук, защо да не се качат да ги откарам.
 
Анелия се съгласи. Натоварихме раниците и саковете. Анелия и Fuzzy седнаха на задната седалка. Онуфри, къде и той тръгна да се качва - не знам, но изведнъж скочи, излезе от колата и пое нанякъде. Анелия се показа през вратата и винка:
 
- Онуфри, ела тук!
 
Онуфри спира, но не идва.
 
- Ела веднага тук! Качвай се в колата!
 
Аз пък боледувам мозъчно - мозъкът ме боли и вдига температура от ужас. Но нищо, това е само началото.
 
- Качвай се! - заповядва Принцеса Най-Ми-Е-Добре-С-Няколко-Мъже.
 
Онуфрито отново тръгва да сяда до мен в колата, но аз го поглеждам и той излиза навън. Не може да понесе да се намира в такава близост до тъпкача на приятелката му. Разбирам го. Не разбирам само, защо още не й е набил три шута в главата. На приятелката, това.
 
- Няма да седна отпред! - взема твърда и мъжествена позиция той, а в гърлото и гласа му напират сълзи.
 
В крайна сметка Fuzzy и Анелия се сместиха отзад достатъчно, за да поберат и един червей в повече. Седнал той там и хълца. Аз подкарах Синята птица, но погледът ми като от магнит привлечен, все към огледалото бяга - Онуфри наистина реве! Вода се лее от очите му, та е лъснал бледи страни, адамовата му ябълка спазматично играе нагоре-надолу, физиономията му сгърчена - мъж, та дрънка.
 
Така четиримата по семейно поехме заледения път към Младост. На мен тази сцена също ми се отрази на адреналина, който се изля с тонове в кръвта ми. На едно от кръстовищата на косъм се разминах с ПТП (Пътно-Транспортно Произшествие), което щеше да стане по моя вина. Но съдбата закриля лудите и влюбените, а Синята птица беше пълна с много и от двете. Благодарение на това пристигнахме живи и здрави.
 
В Младост прекарахме около един час, през който се заяждах с Онуфри, а Анелия, Милена и Ваня ни гледаха сеира. После се разкарах.
 
След този момент вече, пред нас е открит пътят към КУПОНА У АНЕЛИЯ, който ще се състои някъде през следващите седмици.
 
11.
 
Относно: Купонът и анелия
 
Това събитие беше с някакъв повод, който вече е потънал в дебрите на несъщественото минало. Във всеки случай през деня преди купона се срещнах с Анелия, подарих й нещо (възможно е да е било и цвете ...) и когато разбрах, че и Онуфри, и сестра й ще са там, се отказах да ходя. Пожелах й приятно изкарване и се замъкнах в Иван Вазов при родителите ми.
 
Седя си вечерта у дома, а PC-то ми - в квартирата при Анелия. Седя и ми е гадно, та се не знае - Анелия е с Онуфрийчо на купон. Заедно с ужасното настроение у мен нараства и любовта към алкохола. И ето я знаменитата О-Гошова бутилка ракия - подхранва самообладанието ми и бълбука сладко.
 
Някъде към 9-10 часа вечерта вече бях изпил достатъчно, за да не ми е толкова сдухано заради Анелия. Но пък жаждата за социални контакти ме завладя неудържимо. Не исках да седя сам в стаята си - и това е. Малкото дете тропна капризно с краче, повика си такси и, вземайки целия си необходим багаж (т.е. полуизпитата бутилка ракия), отпраши към Младост.
 
Пристигнах пред блока, разплатих се с последните ми останали пари и се качих на n-тия етаж. Позвъних на вратата и зачаках.
 
Отвътре се чуваше музика, смях и други прояви на веселие. Чу се и гласът на Онуфрито и звънливият смях на Анелия. "Аз ще отворя", рече тя и взе, че го стори.
 
- А! Ама ти какво правиш тук? - посрещна ме с умерено изненадан възглас тя.
 
- И аз те обичам - отговорих. - Идвам на купона.
 
- Нали каза, че няма да идваш?
 
- Благодаря за радушния прием. В крайна сметка съм тук, тъй че, къде е партито?
 
Междувременно Онуфри се опита да проникне в антрето, но бе безцеремонно избутан обратно от Анелия. Сигурно до голяма степен реакцията й беше предизвикана от блесналия поглед, който му отправих.
 
- Какво е това? - поинтересува се Анелия, визирайки бутилката с ракия.
 
- Нося си пиене - обясних аз.
 
- Сам ли си изпил всичко? - извиси трели Анелия.
 
- Само половината, при това не днес. Но няма значение - констатирах и влязох в хола, от който се бе появил Онуфри.
 
- Здравейте, прасета! - поздравих жизнерадостно насъбралите се колежки и няколкото колеги на Анелия. Те ме изгледаха глупаво и с неприязън.
 
- Привет на всички - добавих, надявайки се това послание да бъде по-разбираемо за тях.
 
Някой измърмори Здравей, погледите на останалите натежаха от враждебност и започнаха да се разсейват в различни посоки.
 
Така започна вечерта.
 
Първата сцена от купона протече в относителни мир и спокойствие. Аз си порках и гледах раздразнено Анелия, която не се отделяше от Онуфри. Ваня седеше на една ракла, гледаше мен, с присвити очи, пълни с ненавист и клатеше крака, а останалите си гледаха купона.
 
След известно време така, на мен ми омръзна и пресрещнах Анелия в антрето (което в рамките на маломерната гарсониера се използваше и като кухня). Вече съвсем бях се изнервил и й заявих, че вниманието, което отделя на Онуфрито, отнесено към вниманието, което получавам аз, е напълно неприемливо. За нещастие там се случи и една нейна колежка Соня, която изведнъж взе страната на Онуфри и дори впоследствие успя да ме хване насаме и да започне да ми обяснява някакви неща, дето изобщо не є влизаха в работата.
 
После Соня направи същото и с Анелия.
 
Накрая с Анелия проведохме следния разговор тет-а-тет:
 
- Соня харесва ли ти? - попита ме тя.
 
- Да, готина е.
 
- А пък тя теб изобщо не те харесва. Каза ми, че се държиш отвратително и се чудеше, защо изобщо се занимавам с теб.
 
При тези думи ярост се надигна в гърдите ми. Не към Соня, която ми беше през онази работа, а към Анелия, която си седеше толкова спокойно и ми дрънкаше простотии.
 
- Но аз й казах, че не е права ... - продължаваше да приказва момичето срещу мен.
 
- И каква й е работата на Соня да обсъжда връзката ни? - поинтересувах се аз.
 
- Тя ми е приятелка - отговори Анелия.
 
- Сигурно и аз трябва да започна да разказвам на приятелите си за това.
 
- Аз нямам нищо против.
 
(Ако историята не съвпадаше случайно с реалността и бла-бла-бла, това е репликата, която щеше да ми даде кардбланш да напиша тази част от книгата.)
 
- И к'во сега, цяла вечер ще седиш при Онуфри?
 
- На него му е много гадно - отвърна Анелия. - Той много ме обича. И ти като дойде, му стана още по-гадно.
 
- Знаеш ли колко ми дреме, колко му е гадно на Онуфри?
 
- Да, но мен ме интересува!
 
Вратата към антрето се отвори и някой влезе. Поради тази причина прекратихме разговора, Анелия се заприказва с колегата си от университета, а аз отново влязох в стаята при останалите гости.
 
Локаторът ми тутакси засече Онуфри, седнал сам на края на масата. До него видях свободен стол и се запътих натам. Настаних се под влажния му, мазен поглед и го зяпнах с неприкрита неприязън.
 
Седях така и мълчах, вперен в дългата му косица и рехавите необръснати мустачки.
 
Известно време той пушеше тихо и също ме наблюдаваше. Накрая смело дръпна дим от цигарата и го издуха в лицето ми.
 
Наведох се напред, полагайки нежно ръка на коляното му.
 
- Обичам да ме малтретират красиви мъже - казах с кадифен глас. Лигавата усмивка застина на лицето му, а аз разширих предизвикателно ноздри.
 
- Доч! - разнесе се гласът на Анелия, а в тона й се бяха смесили паника и агресия. Тя точно влизаше в помещението и нейният локатор също бачкаше.
 
Аз станах, доволен от възможността да се махна от Онуфри, без да накърня достойнството си и се запътих към спалнята, където поне знаех, че няма никой. Анелия се опита да ми каже нещо, но когато я подминах, тя изприпка при Онуфрито, за да разбере какво съм успял да му направя.
В спалнята се пльоснах на едното легло, закрих с лакът очите си от светлината и алкохолната дрямка започна да ме унася. Беше ми ужасно гадно и предпочитах да остана сам. Въобще целият купон ми беше страшно омразен. Ако не очаквах няколко олигофрена, на които се бях обадил, щом дойдох на купона, и ако имах пари за такси, щях да се махна. Но засега бях вързан.
 
След неопределено време вратата се отвори и някой влезе.
 
- Какво правиш тук? - попита Анелия (очевидно влязлата беше тя).
 
Не отговорих. Изобщо не помръднах.
 
- Стига сега, какво ти има? - продължи тя.
 
- Добре ли си? - добави.
 
Отместих ръката си и отворих очи. Погледнах я със зъл поглед.
 
- Не - отвърнах. - Изобщо не съм добре и ти много добре знаеш защо. На Онуфри му било гадно. А защо не си помислиш на мен какво ми е? - и веднага отговорих сам на въпроса. - Защото не ти пука изобщо!
 
- Не е вярно! - повиши тон тя. - Но не мога да го зарежа! Той не може без мен!
 
- Значи аз мога без теб?
 
- Ти не знаеш какво е да си сам в един град и единственият човек, на който разчиташ, да те зареже!
 
- Тогава може да си ходи в Търново, където няма да е сам.
 
- Знаеш, че там няма какво да работи!
 
- И тук няма работа.
 
- С един негов приятел в момента си търсят работа.
 
- Изобщо не ми пука, какво смятат да правят. Искам просто да изчезне от живота ми!
 
- Имам нужда от време, за да взема такова решение и да подредя живота си така, както за теб ще е добре!
 
- А според мен ти просто си кучка и това обяснява нещата.
 
Тук Анелия ме зяпна глупаво.
 
- И е крайно време да скъсаме - продължих. Съвсем ми беше прекипяло от тези приказки за Онуфри.
 
- Не издържам повече! - занарежда изведнъж истерично Анелия. - И с двама ви не издържам! Навсякъде всички ме тормозят, и родителите ми като се прибера у нас, и сестра ми, и ти, и Онуфри! Ще се самоубия накрая!
 
Тя се покатери на нощното шкафче под прозореца и отвори едното крило. Отвън веднага се изсипа поток леден въздух.
 
- Ще скоча през прозореца! - тя стъпи с единия крак на перваза и така застана в доста неудобна, разчекната, грозна и смешна поза. - И после изобщо няма да ми пука за никого! Вие само ще съжалявате за мен, но няма да можете да ме тормозите! И на теб ще ти е по-добре така, първо ще ти липсвам, но после за седмица-две ще ме забравиш!!
 
В този момент аз сериозно се притесних. Това истерично създание изглеждаше толкова неуравновесено, че вече очаквах да го видя как полита навън с главата надолу.
 
- Стига глупости - рекох. - Слизай от там.
 
- Изобщо не са глупости! Ще скоча и ще приключа с целия този кошмар!
 
- Виж какво, затвори прозореца и дай да седнем да поговорим сериозно.
 
- Обичам те! - заяви изведнъж тя и слезе от шкафчето. Затвори прозореца и се обърна към мен.
 
- Ти си пиян - констатира Анелия. - Не те харесвам, когато пиеш.
 
- А защо според теб съм пиян?
 
- Не започвай отново!!
 
Вратата се отвори и влезе сестра й, слагайки край на ужасния театър.
 
- Доч, търсят те на вратата - заяви тя с киселинен глас и изчезна навън.
 
- Посрещни си гостите - нареди ми Анелия по навик, който беше придобила покрай Онуфри. Първата ми реакция беше да се противопоставя, но в крайна сметка желанието да видя приятелите си надделя над отвращението да изпълнявам команди, тъй че ми се наложи да я послушам.
 
Беше Ender.
 
Толкова много не съм се радвал на никой приятел през живота си. Изпитвах желание да го прегърна, така прекрасно беше да видя позната мутра, която да каже с дебел глас "Ооо, прасе!".
 
- Здрасти, Ender-е! - отвърнах. - Баси кефа че дойде.
 
- Що, кфо става?
 
- Бе глупости. Не ми се говори сега.
 
- Да не би твойта да те е ядосала нещо?
 
- Горе-долу ...
 
- Майната й. Да се оправя. Изобщо не мога да разбера за кво се занимаваш с нея.
 
- Виж кво, айде да не говорим за това.
 
- Както искаш. Имаш ли пиене?
 
- Ето - показах му вече поопразнената бутилка.
 
- Охоо, ти добре си се потрудил. Аз нося вино.
 
- Ми хайде да сядаме да пием.
 
Точно срещу вратата в хола имаше голямо легло (същото, на което обсъждахме изгубената си девственост с Анелия в зората на връзката ни). Разстоянието между него и вратата беше единственото незаето място в стаята, затова сложихме там три стола - по един за двамата и един за маса по средата, настанихме се и започнахме да пием и да дуднем. Ender много настояваше да разбере, от какво съм се напушил така и накрая му разказах за Онуфри и това, че Анелия не се е отлепила цяла вечер от него.
 
От тази история той направо побесня.
 
- Коя е, тая ли е? - попита ме той, когато Анелия се провираше покрай нас, за да излезе. Тя го изгледа ледено - още в момента, в който го зърна на входната врата се беше наежила цялата. Сега нарочно беше бутнала вратата в него.
 
- Ender-е! - повиших глас, за да прекъсна изблика му, но той изобщо не ми обърна внимание. Протегна крак и затисна обратно вратата.
 
- Я ела за малко - каза той на Анелия и тръгна да се изправя. Аз веднага скочих на крака и го прекъснах:
 
- Ender-е, млъкни.
 
- Не ми затваряй вратата! - заповяда му Анелия, изострила ядосана муцуна.
 
- К'ва си ти ма? - поинтересува се Ender.
 
- Ender-е, млъкни!!! - повторих аз и се доближих максимално до него, снишавайки глас. - Престани, ще направиш мазало, после всичко ше се трупне на моята глава.
 
- Не ме интересува - отвърна той. - Според мен тая нещо ми се прави - после се обърна към нея. - Ти кфо, не можеш ли да минаваш по-внимателно?
 
- А вие защо сте седнали точно на вратата? - озъби се Анелия.
 
- К'ва си ти, че ще ми казваш къде да седна?
 
- Тази квартира е моя! - осведоми го Анелия. В този момент се довлече Онуфрийчо и я отмъкна в антрето. Посочих на Ender стола зад него и той с нежелание седна.
 
- Доч, съвсем си я закъсал - заяви той с компетентен глас. - И после аз трябва да ти оправям бакиите.
 
- Ужасно много проблеми ще ми създадеш! - отговорих.
 
- Ти съвсем си се сдухал. Мани я тая тъпачка.
 
- Няма да я махна. Стига си се занимавал с нея.
 
След малко разговорът се успокои и когато открихме, че и бутилката вино е свършила, бяхме вече много пияни. Ender обиколи помещението, но не намери повече алкохол.
 
- Аре да ходим да купим - каза той, като се върна при столовете ни.
 
- Ми аре - рекох аз. Измъкнахме се в антрето и точно на вратата Анелия изникна като отровна гъба до мен.
 
- Къде отивате? - попита ме тя.
 
- Не те интересува! - сопна се Ender.
 
- Да купим пиене - уточних след него. - Ще звъннем отдолу като се върнем.
 
- По това време никъде няма да намерите отворен магазин.
 
- Ще потърсим.
 
- Доч, аре - подкани ме Ender, изнервен, че разговарям с Анелия. Той пропускаше факта, че въпреки всички скандали и сапунени изпълнения, и двамата с нея бяхме ужасно влюбени един в друг и по някакъв начин си държахме взаимно.
 
Навън беше люта заледена зимна нощ. Мръсен сняг и излъскан лед. С Ender развихме бърза крачка, подгонени от пронизващия студ. Алкохолното опиянение също помагаше, тъй като притъпяваше сетивата.
 
Обиколихме цяла Младост 3, полафихме си с ченгетата от една заблудена патрулка, видяхме няколко затворени магазина, но така и не намерихме денонощен, където да продават алкохол. Накрая се прибрахме с празни ръце. Отегчени от вечерта и от купона, всеки от двама ни се излегна на по едно от леглата в спалнята, и без да светваме лампа, просто оставихме алкохола и съня да се оправят с мозъците ни.
 
12.
 
Вратата се отвори и затвори. Опияненото ми съзнание констатира този факт, но не пожела да реагира.
 
- Доч - каза гласът на Анелия. - Дойдоха ти приятели.
 
Вратата отново се отвори.
 
- Ооо, Роджър! - разнесе се Близнашки възглас.
 
- Доч! Как си, миличък?! - прибави гласът на Мими.
 
За втори път тази вечер отместих ръка и отворих очи. Но сега пред мен не се белееше ликът на Анелия, а две еднакви глави надзъртаха от двете страни на дългокосата Мими. Познати мутри. Щастливо чувство на сигурност и приятелство се запромъква през изтормозената ми от интриги психика и извика бледа усмивка на устните ми.
 
С известни затруднения успях да се изправя на крака. Позалитнах и се усмихнах още по-широко.
 
Близнаците бяха дошли. Те бяха моето спасение и моят обратен билет за местата, далеч от тук, местата, където исках да отида на секундата.
 
- 'Айде да се махаме - казах.
 
Близнаците ме изгледаха.
 
- Да бе, ние току що пристигаме. Чакай да поседим малко, да видим хората, пък тогава.
 
- Аре, аре да изчезваме - повторих.
 
- Доч, миличък, какво ти е? - умилна се Мими, искрено загрижена за мен. Виждаше, колко съм пиян, и ужасното ми настроение я плашеше, защото дори алкохолът не беше успял да го премахне.
 
- Отвратителна вечер - казах. - После ще ти разказвам.
 
- Това кой е? - поинтересува се единият Близнак и посочи Ender на другото легло.
 
- Това да не е Ender? - възкликна Мими.
 
- Той е - потвърдих. Самият Ender спеше непробудно.
 
Близнаците се опитаха да му привлекат вниманието, но когато се убедиха, че не могат, се измъкнаха от стаята и отидоха да осъществяват социални контакти. Мими остана с мен.
 
- Денушко, - рече тя (тези жени, все си измисляха някакви странни имена, които да нямат нищо общо с Dojh), - не се депресирай. Всичко ще се оправи! - Гласът й ми звучеше прекрасно - все едно ми говореше ангел хранител, явил ми се в женски облик. - Ах, тази Анелия, какво е направила пак.
 
- Няма значение. Просто искам да се разкарам от тук.
 
- Добре, Денушко, ей сега ще извикаме такси. Ти само се успокой.
 
- Съвсем спокоен съм. Но искам да се махаме.
 
- Добре, добре - рече тя и отиде да търси Близнаците и да вика такси.
 
13.
 
Таксито ни очакваше пред блока. Беше малко, Daewoo, и определено не можеше да ни побере и петимата - Ender също беше с нас, макар и да го събудихме изключително трудно. Всъщност Мими успя да свърши това благородно дело - аз вече бях тръгнал да наливам студена вода, за да го полея, което за щастие в крайна сметка не направих.
 
- О, ще трябва да извикате още едно такси - заяви ни шофьорът, недоволен, че сами не сме се сетили и доволен, че ще платим двойно.
 
- Викай - отвърнаха му близнаците.
 
Дойде и втората кола, качихме се и отпътувахме за Овча Купел, където живееха Еднаквите. Там щяхме да продължим партито без странични и нежелани елементи.
 
Караме по Околовръстното шосе, а наоколо - черна нощ, бели снежни полета и в насрещното движение префучава по някой TIR. Пред нас е таксито с Еднаквите и Мими, а с мен пътува Ender и постоянно бърника нещо по таблото на автомобила - много е пиян и много нагъл.
 
Преди първото отклонение за Симеоново таксито отпред включва аварийните светлини, отбива и спира. Веднага след това и нашата кола прави същото.
 
- Какво става? Защо спираме? - питам.
 
- Спукахме гума.
 
- А другите?
 
- И те.
 
Когато излязохме се оказа, че другото такси е спукало две гуми. Бяхме минали с висока скорост през някаква особено гадна дупка.
 
- Че възможно ли е от една дупка да се спука гума? - питам бакшиша, докато той снове около колата и слага крикове. Колегата му в това време вика трета кола, която да докара гуми.
 
- Какъв ти е проблема? - сопва се шофьора на таксито. - С тези тесни гуми - един удар, и джантата направо реже гумата. Днеска за четвърти път пукам гума. И всичко от джоба си плащам!
 
Бакшишът беше кисел като лимон. На мен пък взе да ми става готино - насред тази абсурдна обстановка ... На километри околовръст няма жива душа, само непокътнат сняг, насред който си представям виещи вълци, а до мен две таксита с изнервени мрънкотеши шофьори с неприятни личности и затова съм доволен, че си имат проблеми ... И Ender, който пикае шумно точно до пътя и псува профилактично.
 
Накрая поправиха единия автомобил, останалите се преместихме в колата, която докара резервните гуми, и продължихме към Овча Купел.
 
Същата вечер разказах на Мими и Еднаквите за особено драматичните случки от живота ми през последния месец и така се роди идеята за сапунената пиеса, наречена Кучката в бяло (Мими предложи Вдовицата в бяло като класика в жанра, но аз уточних, че говорим за истинска кучка).
 
Ето как Анелия се сдоби с новото си име. А то ужасно й подхождаше.
 
14.
 
На следващия купон у близнаците, седмица или две по-късно, аз вече бях скъсал с Анелия и се чувствах много добре. Т.е. естествено не минаваше и минута, без момичето да ангажира напълно мисловния ми процес, но поне емоционално се бях поотпуснал.
 
Баща й на Мими й беше купил видеокамера от Германия и след като на предното събиране бях нахвърлял сценария за сапунената постановка, решихме този път да я снимаме наистина.
 
Така се роди култовият филм, заснет с аматьорска камера, наречен Кучката в бяло. Участват:
 
Мими - в ролите на Кучката в бяло и на Онуфри
Rogger Dojh - в ролята на Rogger Dojh и на Онуфри
Близнакът Иво (онзи, който ходеше с Мими) - в ролята на Rogger Dojh, Онуфри и Кучката в бяло
Мам, Милейди и другият близнак - в ролята на звънец
 
Всъщност цялото представление го изнесе близнакът Иво. Аз се оказах изключително некадърен пред камерата, Мими просто си изигра ролята, но Иво направо обра овациите. Докато снимах една сценка, в която Мими играеше Онуфри, а близнакът - Анелия, въпреки всичките усилия, които положих, така и не успях да спра да се смея и камерата през цялото време се тресеше.
 
По-късно този филм стана повод за един особено емоционален скандал с Анелия, но това не е от толкова голямо значение. Много по-интересен момент беше онзи, в който Кучката в бяло заяви, че не можем да спим, защото след това я сърбяло и боляло влагалището. Скоро след това по малкия Доч също се появиха венерически признаци, тъй че се принудих да отида на кожен лекар.
 
15.
 
Докторът ми прегледа Дедовия и заяви, че това е бактериална инфекция, предизвикана от недостатъчно добра полова хигиена (преди да си легнете с гаджето, винаги си мийте ръцете и въобще се къпете много добре, за да не ви се налага да слушате подобни откровения в лекарски кабинети - дори ужасно да бързате и да сте на купон или кой знае още какво - мийте си ръцете! (* Мечката се мие чисти / Из потоците сребристи. / Има ли за тебе пречка / Да постъпваш като мечка? - Б. а.) Бактериалната инфекция беше придружена от слаби следи на candida - вид гъбичка. Направих си и посявки за по-голяма сигурност, след което ми изписаха пудра с антибиотик и чай от лайка със сода, в който да си кисна биберона. След седмица вече бях напълно здрав, но същото в никакъв случай не можеше да се каже за Анелия.
 
Анелия от своя страна трябваше да отиде на гинеколог. Дори бях намерил една възрастна жена, известна със своите професионални умения в лекарските среди. Тя работеше с моя кожен лекар, за да може когато им дойдат двойки като нас да ги лекуват едновременно и да следят и двамата за рецидиви. Но щом повдигнах въпроса, ужас настъпи и страхотия настана.
 
Анелия изпадна в шизоидна истерия, опули очи и занарежда спорадично:
 
- Как ли пък не! Там ще ме разчекнат и ще пъхат в мен някакви железа! Изобщо няма да отида, никога няма да стъпя на гинеколог! Ти изобщо не можеш да си представиш колко е отвратително!
 
- Е добре де, всички жени, които познавам, са ходили на гинеколог и не са умрели още.
 
- Няма да отида на гинеколог! Няма да правим секс, щом не мога така, но на гинеколог няма да ходя!
 
- И сега заради този тъп инат ще седим и по цяла нощ ще си говорим на философски теми, така ли?
 
- НЕ МЕ ИНТЕРЕСУВА! ТИ СИ ВИНОВЕН! Аз само с теб съм спала, и няма от къде да съм го прихванала, освен от теб!!! Ти си като някакво гнездо на зараза! Нали ми разказа, че и с оная си имал гъбички!
 
- Тогава се излекувах.
 
- Може да не си ги излекувал напълно! Сам ми каза, колко са упорити тези болести!
 
- Виж какво, ако не искаш, недей да ходиш на гинеколог. Но това е абсурдно. Още повече, че вече знаем и какво е. Трябва да идеш на лекар, а не да чакаш така, може и по-зле да стане.
 
- Няма! Махай се! Не искам да те виждам никога повече! Заради теб сега ми е така!
 
Тя се втурна да шета из квартирата и да събира малкото ми останали вещи (наскоро беше станало ясно, че няма да имам пари да си плащам наем и си бях изнесъл PC-то). Връчи ми ги и с безумен ококорен поглед ми се разкрещя отново. Аз от своя страна оставих багажа настрана и се опитах да я успокоя. Започнах да є говоря някакви безсмислени глупости и те като че ли подействаха. Накрая, като видях, че се е поотпуснала, се разкарах, защото нервите ми вече се бяха опънали до крайност.
 
В резултат скоро след този инцидент (и след още няколко подобни истерии) скъсахме за втори път - това се случи около края на март и останахме разделени почти до края на април.
 
16.
 
Измина един месец, през който близнаците си празнуваха рождения ден, аз си празнувах моя и междувременно e-design се премести в нов офис - в една от стаите на Gamers' Workshop. Освен, че бях правил web-site-а им, един от четиримата редактори ми беше много близък приятел - Groove. Но това няма пряко отношение към сапунената опера, в която играех една от главните роли, затова няма да навлизам в детайли.
 
Ето, какво се случи през април:
 
Session Start: Thu Apr 13 15:54:11 2000
[15:54] <affliction> здрасти
[15:54] affliction is wee@isdn-1-12.netplus.bg * r
[15:54] affliction on #bulgaria
[15:54] affliction using sodre.nj.us.dal.net www.ishell.net
[15:54] affliction End of /WHOIS list.
[15:54] <Rogger Dojh> affliction is wee@isdn-1-12.netplus.bg * r
 
(ident-а на Nella и мойто ISP - защо ли не се зачудих, кой се крие там?)
 
[15:54] <Rogger Dojh> това ми е много познато
[15:54] <Rogger Dojh> какво има?
[15:54] <affliction> ти ли правиш това с icq-to ми??????
[15:54] <affliction> и ако си ти, престани, pls
[15:54] <affliction> !!!
[15:55] <Rogger Dojh> не правя нищо с ничие icq
[15:55] <Rogger Dojh> какво по-точно прави някой с icq-то ти?
[15:55] <affliction> днес получих msg, че си ме add-нал
[15:55] <Rogger Dojh> е
[15:55] <Rogger Dojh> и кво от тва
[15:55] <affliction> и веднага след това точно моят uin !!!! заби
[15:55] <affliction> и вече не ще да тръгне
[15:56] <affliction> много странно, защо всички останали вървят
[15:56] <Rogger Dojh> в момента си online в icq
[15:56] <affliction> да, с icq98
[15:56] <Rogger Dojh> тогава къф е проблема
[15:57] <affliction> icq99b не тръгва с моя uin
[15:57] <Rogger Dojh> мисля, че не си избрала правилната инстанция да се оплачеш
[15:57] <Rogger Dojh> опитай с Mirabillis
[15:57] <affliction> много весело
[15:59] <Rogger Dojh> много подходящ nick си избрала
[15:59] <Rogger Dojh> отива ти
[15:59] <affliction> знаеш ли какво значи???
[16:00] <Rogger Dojh> аааа, ти беше човекът с умните въпроси
[16:00] <Rogger Dojh> ти как мислиш
[16:01] <affliction> мисля, че аз вчера я научих тая дума
[16:01] <affliction> и много ще се учудя ти да я знаеш
[16:02] <Rogger Dojh> волна си да се чудиш
[16:02] <affliction> именно
[16:02] <affliction> какво значи според теб?
[16:03] <Rogger Dojh> оффф
[16:04] <Rogger Dojh> има малко сложен превод
[16:04] <Rogger Dojh> affliction - "най-ми е добре с няколко мъже"
[16:05] <affliction> всъщност вчера бях с нещо, което крайно изнасилено може и да се приеме в този смисъл - apostate
[16:05] <affliction> affliction: pain suffering, anything causing pain or distress
[16:07] <Rogger Dojh> както вече отбелязах, знам какво значи
[16:08] <affliction> всъщност това е похвално
[16:08] <affliction> защото това е дума от SAT
[16:08] <affliction> и е една от малкото, които не мога да запомня
[16:08] <affliction> също като apostate
[16:09] <affliction> като влизам с тях ги запомням по-бързо
 
... (доста по-късно през нощта)
 
[00:40] <ancillary> кажи ми
[00:43] <ancillary> не би ли искал да си отново с мен, ако знаеш, че те обичам повече от всичко на света и че никога, никога повече няма да се държа собственически с теб?
[00:44] <Rogger Dojh> това няма да си ти
[00:44] <Rogger Dojh> все едно да съм с теб, след като са ти отрязали главата
[00:44] <Rogger Dojh> но това не е толкова страшно
 
...
 
[01:19] <ancillary> правил ли си секс с някоя друга след мен?
[01:19] <Rogger Dojh> не
[01:20] <ancillary> ясно
[01:20] <ancillary> мерси, че ми отговори
[01:21] <Rogger Dojh> :)
[01:21] <Rogger Dojh> не крия нищо от никого
[01:21] <ancillary> така и трябва
[01:21] <ancillary> :)
[01:22] <Rogger Dojh> не търся поощрение за благородната си постъпка
 
...
 
[02:57] <apostate> знам, че за теб е най-важно това, което ти искаш
[02:57] <Rogger Dojh> в продължение на колко време аз те умолявах да отидеш на лекар
[02:57] <apostate> и че свободата ти е неразделна част от теб
[02:57] <Rogger Dojh> ??
[02:58] <apostate> за да можеш после да ме чукаш
[02:58] <Rogger Dojh> нима
[02:58] <apostate> от тогава тръгна всичко
[02:58] <apostate> съботата
[02:59] <Rogger Dojh> о, да
[02:59] <apostate> колко пъти си я спомнях тази събота
[02:59] <apostate> ти ми каза
[02:59] <apostate> че сексът е неразделна част от отношенията ни
[02:59] <apostate> и аз казах в пристъп на ужас, че трябва да отида, че няма да отида
[03:00] <apostate> и от тогава ти вече не беше същият
[03:00] <apostate> няма секс - няма любов
[03:00] <apostate> нали знаеш, не го ли наебеш, любов няма
 
(Тук кучката ме цитира - съвсем точно, между другото.)
 
[03:01] <Rogger Dojh> е, какво се опитваш да ми кажеш?
[03:01] <apostate> лошото е, че аз заприличах на теб
 
(По-късно се видяхме и се оказа, че това не е вярно.)
 
[03:01] <Rogger Dojh> всъщност желанието е по-важно от самия секс в случая
[03:01] <Rogger Dojh> но квинтесенцията на любовта е именно там
[03:01] <Rogger Dojh> това са хормони
[03:02] <Rogger Dojh> където е любовта, там е и сексът
[03:02] <apostate> мда
[03:02] <apostate> мразя секса
 
...
 
[03:06] <Rogger Dojh> но наистина ще се радвам, ако престанеш с идеите да се виждаме или нещо подобно
[03:06] <apostate> знаеш ли, защо мразя секса?
[03:06] <Rogger Dojh> не ме интересува особено
[03:06] <apostate> няма проблеми
[03:06] <Rogger Dojh> можеш да ми го спестиш
[03:06] <apostate> ей сега ще скоча през прозореца и няма начин да се видим, дори и да искаш
[03:07] <apostate> знаеш ли, кое винаги ми е било гадно при мисълта за самоубийство?
[03:07] <apostate> това, че няма да разбереш, че вече ме няма
[03:08] <apostate> не, че те интересува
[03:08] <apostate> но просто ей така - за информация
[03:08] <Rogger Dojh> ето това е коренчето, което ме отблъсква от теб
[03:08] <Rogger Dojh> това, че си отмъстителна
[03:08] <apostate> всичко у мен те отблъсква
[03:08] <Rogger Dojh> това, че хапеш, когато решиш, че си наранена
[03:09] <apostate> само ти ми действаш така
[03:09] <apostate> мисля, че има нещо у теб
[03:10] <Rogger Dojh> знаеш ли, какво излиза от думите ти
[03:10] <Rogger Dojh> аз съм прекрасен, ако искам да съм с теб
[03:10] <Rogger Dojh> но ако не искам - аз съм отвратителен човек
[03:10] <apostate> не
[03:11] <Rogger Dojh> няма не
[03:11] <apostate> ти не си прекрасен
[03:11] <Rogger Dojh> целият log е пред очите ми
 
(Добре де, не съм прекрасен. Но в случая това не е толкова важно :)
 
...
 
[03:14] <apostate> защото те обичам
[03:15] <apostate> и е много трудно да се откажеш от човека, когото обичаш
[03:15] <apostate> не може да не си го изпитвал
[03:15] <apostate> всъщност няма нищо невъзможно
[03:16] <Rogger Dojh> добре
[03:16] <Rogger Dojh> виж какво
[03:16] <Rogger Dojh> в момента съм взел окончателно решение за себе си
[03:16] <Rogger Dojh> така че това, което ще ти кажа, няма да промени нищо
[03:16] <apostate> моля те
[03:17] <Rogger Dojh> обичал съм те и ще те обичам, но аз никога няма да дам любовта си на човек, който в момента, в който вижда, че ме губи, е в състояние да ме нарани
[03:17] <apostate> не искам да те наранявам
[03:18] <apostate> в момента аз самата плача като дете
[03:18] <apostate> не постъпвай така
[03:18] <apostate> не разбивай живота ми
[03:18] <apostate> защото ти си моят живот
[03:19] <apostate> обичам те
[03:19] <apostate> искам да те прегръщам и да те целувам
[03:19] <apostate> да съм с теб
[03:21] <apostate> липсват ми устните ти, и очите ти ми липсват, и ръцете ти ми липсват, и ти ми липсваш
[03:22] <apostate> защо не ме научиш, как да те обичам
[03:22] <apostate> а аз ще науча теб
[03:23] <apostate> може да бъде като в приказка
[03:23] <apostate> защото аз реагирам така само, когато съм наранена
[03:23] <apostate> но ако се научим да не се нараняваме взаимно
[03:23] <apostate> можем да го направим
Session Close: Thu Apr 14 03:40:36 2000
 
(Минават 3 дни ...)
 
Session Start: Mon Apr 17 00:49:40 2000
[00:49] <Nella> здрасти :)
[00:50] <Rogger Dojh> hi
[00:50] <Nella> оздравя ли
[00:51] <Rogger Dojh> ми не знам
[00:51] <Rogger Dojh> вече взех да изкуквам и не ми прави впечатление
[00:56] <Nella> днес ходих с Fuzzy на пицария и ужасно ме боли стомаха сега
[00:56] <Rogger Dojh> друг път не ходи на пицария с Fuzzy
[00:57] <Nella> btw картичката от вчера беше много хубава, втората :)
[00:57] <Nella> няма, вече ще ходя сама :)
[00:57] <Rogger Dojh> това бяха единствените две картички от раздел LOVE, които ми харесаха
[00:57] <Rogger Dojh> btw
[00:58] <Rogger Dojh> какво направи все пак с candidata
[00:58] <Nella> с кое?
[00:58] <Nella> нищо
[01:00] <Rogger Dojh> добре ли си?
[01:00] <Nella> ами поне няма външни признаци да не съм
[01:03] <Nella> искаш ли утре да отидем на кино?
[01:04] <Rogger Dojh> не знам за утре
[01:04] <Rogger Dojh> хайде да се уговорим тези дни
[01:04] <Rogger Dojh> гледа ми се "Догма"
[01:04] <Nella> хайде
[01:04] <Nella> и на мен
[01:04] <Nella> даже Fuzzy си беше преписала, къде го дават
[01:05] <Rogger Dojh> Ender специално ми го препоръча днес
[01:07] <Nella> ами кога?
[01:07] <Rogger Dojh> не знам в момента
[01:07] <Rogger Dojh> не се чувствам добре
[01:08] <Rogger Dojh> сутринта ще ходя да ми вземат кръв
[01:08] <Nella> за какво ще ти вземат кръв?
[01:08] <Rogger Dojh> за изследвания
[01:09] <Rogger Dojh> в поликлиниката винаги, като ми има нещо, ми вземат първо кръв и после ме преглеждат
[01:09] <Nella> какво ще ти изследват?
[01:09] <Nella> явно им прави кеф
[01:09] <Nella> може да са вампири
[01:10] <Rogger Dojh> не, кръвната картина съвсем точно може да покаже, от какво ми е скапаната температура и що не оздравявам
[01:10] <Rogger Dojh> дали има нещо сериозно
[01:10] <Rogger Dojh> така ми откриха и пневмонията миналата зима
[01:11] <Nella> какво може да ти има???
[01:11] <Rogger Dojh> инак нямаше нещо по-различно от обикновен грип на външен вид
[01:11] <Rogger Dojh> ми може да умирам примерно
[01:11] <Nella> стига глупости :((
[01:13] <Nella> нали не си започнал да умираш вече???
[01:14] <Rogger Dojh> не съм
[01:14] <Nella> ооо, това поне е хубаво
[01:14] <Nella> защо си мислиш, че може да умираш?
[01:14] <Rogger Dojh> мразя го този въпрос
[01:14] <Nella> oki
[01:15] <Nella> тогава по-добрата стратегия е да си мислиш, че вероятно не умираш :)
[01:15] <Nella> това ще поддържа духа ти :PPP
[01:16] <Rogger Dojh> много бързо се примири с мисълта за смъртта ми
[01:17] <Rogger Dojh> съвсем в твой стил
[01:17] <Nella> аз знам, че няма да умреш
[01:17] <Nella> просто няма да те оставя
[01:18] <Rogger Dojh> благодаря ти
[01:18] <Rogger Dojh> :)
[01:18] <Nella> винаги можеш да разчиташ на мен :))
[01:19] <Rogger Dojh> не мисля така
 
....
 
[01:43] <Nella> oki
[01:43] <Nella> аз отивам да спя
[01:44] <Rogger Dojh> най-добре така направи
[01:44] <Rogger Dojh> ако можеш да заспиш, няма да е лошо
[01:44] <Nella> точно така ще направя
[01:44] <Nella> утре ще ходим ли на кино, или не?
[01:45] <Rogger Dojh> не утре
[01:45] <Nella> oki
[01:45] <Rogger Dojh> но тази седмица със сигурност
[01:45] <Nella> през седмицата може пак да вляза на irc
[01:45] <Nella> oki
[01:45] <Nella> сладки сънища
[01:46] <Rogger Dojh> лека нощ
Session Close: Mon Apr 17 01:50:13 2000
 
Session Start: Tue Apr 18 01:47:12 2000
[01:47] <Nella> здрасти
[01:47] <Rogger Dojh> hi
[01:52] <Rogger Dojh> какво ще кажеш утре да отидем от 4?
[01:53] <Nella> представа си нямам, дали тогава дават "Догма"?
[01:53] <Nella> МИР
[01:53] <Nella> ул. Денкооглу 6
[01:53] <Nella> тел. 9861 135 Догма
[01:53] <Nella> 11:30, 14, 16:30, 21:30 ч.; 19 ч. без вторник
[01:53] <Nella> МОДЕРЕН ТЕАТЪР
[01:53] <Nella> бул. Княгиня Мария Луиза 26
[01:53] <Nella> тел. 835 646
[01:53] <Nella> Догма
[01:53] <Nella> 16, 18:15 ч.
[01:54] <Rogger Dojh> super, хайде в Мир от 4:30
[01:54] <Nella> това е
[01:54] <Nella> ok
[01:54] <Nella> Fuzzy искаше и тя да го гледа, нали няма да ти пречи да я поканя
[01:55] <Rogger Dojh> както искаш
[01:55] <Nella> oki
...
[02:41] <Rogger Dojh> и, да си призная съвсем искрено, но това е просто предпочитание, ще ми е по-добре, ако си сама :)
[02:42] <Nella> добре
[02:42] <Nella> Fuzzy те дразни?
[02:42] <Rogger Dojh> Fuzzy не ме дразни
[02:43] <Rogger Dojh> 10x
[02:43] <Nella> ok
[02:43] <Nella> ако искаш, кажи ми защо, ако не - няма да разпитвам
[02:44] <Rogger Dojh> ако исках, щях да ти кажа :)
[02:44] <Rogger Dojh> и без да питаш
[02:44] <Rogger Dojh> поне до толкова трябва да ме познаваш
[02:44] <Nella> ok
[02:46] <Nella> btw, това, което съм познавала, не си бил ти
[02:46] <Nella> така че последната ти реплика отпада
[02:47] <Rogger Dojh> хахаха
[02:47] <Rogger Dojh> а кой е бил според теб? баба ми
[02:48] <Nella> не съм познавала такъв човек, с какъвто говоря от няколко дни
[02:48] <Nella> така да го кажем
[02:54] <Nella> все още ли искаш да ходим на кино?
[02:54] <Rogger Dojh> да?
[02:54] <Rogger Dojh> защо
[02:55] <Nella> oki :)
[02:55] <Nella> помислих, че след това, което ти казах, си се отказал
[02:55] <Rogger Dojh> ми тъкмо ще имаш повод да се запознаеш с мен
[02:56] <Nella> не знам, дали това, което ще намеря, ще ми хареса
[02:56] <Nella> и честно казано, ужасно ме е страх
[02:57] <Rogger Dojh> идеята беше твоя
[02:57] <Nella> така беше
[03:03] <Nella> ok
 
...
 
(от тук насетне се води един непоносимо прочувствен диалог, който предпочитам да спестя на читателите; в него става ясно, че все още сме разделени)
 
...
 
[03:25] <Nella> :))
[03:26] <Rogger Dojh> така че утре ще гледаме "Догма", защото филмът е хубав, и това е
[03:26] <Nella> именно :)
[03:28] <Rogger Dojh> bye, до утре 4:10 пред Мир
[03:28] <Nella> може ли да взема Fuzzy?
[03:29] <Nella> сладки сънища :)
[03:29] <Rogger Dojh> помолих те да не я водиш, нямах пред вид, че ще си тръгна, ако тя е с теб
[03:30] <Rogger Dojh> и нямам намерение да лягам да спя
[03:30] <Rogger Dojh> bye
Session Close: Tue Apr 18 03:30:14 2000
 
17.
 
Денят Х.
 
Еднаквите бяха гледали в някакъв филм начин, по който да разбереш, дали една жена е точна и държи на теб. Наричаше се The Bottom Test. Значи, отключваш на мацката вратата на автомобила си, тя се качва, затваряш след нея и заобикаляш колата от задната страна, за да не си й пред очите. Тестът се състои в това, дали тя ще се сети да ти отключи отвътре или ще се наложи да използваш ключовете си, за да влезнеш. В първия случай гаджето преминава изпитанието успешно, във втория - отпада.
 
И така, на това кино аз отидох единствено, за да подложа Анелия на The Bottom Test. Дори се бях хванал на бас с Mishell, какво ще излезе. (Mishell беше едно момиче от Добрич, с което се бях сприятелил online и което беше в течение на цялата история). Аз заложих, че Анелия няма да ми отвори вратата. Първоначално Mishell искаше да вземе същата страна, но за да се получи все пак облог, реши да се противопостави. Залогът беше бутилка червено вино, което да изпием заедно някой ден в рамките на текущата година.
 
Аз отидох на срещата в 16:15. Анелия вече беше там. Беше облечена ужасно безвкусно - черни лачени обувки (някакви грозни, не знам защо ги беше обула - имаше други много яки чифтове, но ...), тъмносини дънки, черна жилетка ... някак изобщо не се връзваха отделните парчета, пък и дори не бяха кой знае колко хубави - дънките бяха от най-простите и глупави дънки, при това стари.
 
Както и да е, срещнахме се, здрависахме се, казахме си няколко безсмислени глупости и дойде време за филма.
 
Влязохме и го изгледахме в пълно мълчание.
 
Филмът, въпреки цялата реклама, която му бяха направили приятелите ми, излезе адски тъп.
 
Два часа по-късно се измъкнахме от тъмното кино насред слънчевия ден и се отправихме към колата, която бях оставил сравнително далече. Вървяхме и пак си говорехме някакви пресилени неща. Всъщност май се опитвах да убедя Анелия да я закарам и тя се опъваше театрално. В крайна сметка се съгласи - както се и очакваше.
 
Минахме от дясната страна на Синята птица и за първи път през живота си аз отворих вратата пред момичето и я изчаках да се настани. Тя беше приятно изненадана, дори ми благодари - такова поведение изобщо не беше в мой стил.
 
Затворих вратата, минах от задната страна на автомобила и докато още бях при задния капак, видях как Анелия се протяга и отключва вратата ми. След това и самият аз влязох и, без никакво предупреждение награбих момичето и започнах да го целувам. В чест на истината, тя ми отговори точно толкова страстно.
 
Ето как тръгнахме отново.
 
18.
 
Възродената ни връзка беше прекрасна. Или поне беше прекрасна през първата седмица.
 
След като два месеца и половина лекарите не успяха да ме излекуват от трахеит, синузит, ларингит (и каквито още заболявания на дихателните пътища се сети човек) - и това при положение, че ме натъпкаха с всевъзможни химии, накрая се намери една докторка, която, освен че беше готина, си разбираше от работата. Тя ме прегледа, прегледа и кръвната ми картина, огледа ме капризно и ми заяви:
 
- Ако не започнеш да спиш като хората и да се храниш редовно, нищо не може да ти помогне. Организмът ти има нужда от ритъм и от редовен режим.
 
И беше права, защото покрай глупостите с Анелия нито имах апетит, нито можех да спя по повече от 5 часа в денонощието - при това през деня, а не като белите хора - нощем. И след известни размишления, лекарката ми предписа Redadorm - адско приспивателно и истински наркотик.
 
Дойде вечерта, в която трябваше да започна лечението - в 8 часа щях да пия от хапчетата, да вечерям и в 8 и половина трябваше да съм в леглото и вече да си представям корабчета, палми, безоблачно небе и други успокояващи щуротии.
 
Но ето какво се случи в действителност: през деня имах среща с Анелия и вечерта тя ми дойде на гости.
 
Прибрахме се у нас и аз като добро дете си пих лекарството, вечеряхме и аз се ситуирах на леглото.
 
- Ще си тръгвам - рече по едно време Анелия, която лежеше до мен. - Ти трябва да спиш.
 
- Остани - отговорих. На устата ми играеше щастлива усмивка - приспивателното ме беше хванало, но все още не бях заспал и да си призная, за първи път през живота си като че ли се бях надрусал. Всички проблеми се бяха оттеглили от мозъка ми, волята ми беше притъпена, харесваше ми така да си лежа безгрижно по гръб, да си се усмихвам, а Анелия да се е надвесила над мен и да ми говори, докато косата й гъделичка скулите ми.
 
- Нали сам каза, че трябва да те оставя да спиш.
 
- Майната му - отговорих. - От утре ще почна да си лягам навреме.
 
Момичето се гушна до мен и продължихме да си приказваме. И двамата бяхме щастливи от факта, че отново сме заедно.
 
Времето напредна, наближи 10 часа и от дума на дума, от целувка на целувка - опънахме един хубав секс - като хора, които са карали на сухо повече от месец. Не ми пукаше от бактериални инфекции, всъщност изобщо никакви грижи не ме занимаваха - и без това упоеното ми съзнание съвсем се беше размекнало.
 
Трябва да се отбележи култовата реплика на Анелия, след като свърших:
 
- Знаеш ли, че семето ти беше горчиво?
 
- Горчиво??
 
- Да.
 
- Защо, какъв вкус има обикновено?
 
- Солен. А сега беше горчиво.
 
Е как да й обясня, колко ми беше вгорчила живота ...
 
Това беше последният път, когато спахме. Оттам насетне аз се отпуснах, престанах да се държа като тежкар и тя веднага започна да ми се качва отново на главата. Естествено аз ужасно се издразних от недвусмислената тенденция - когато си по-груб и се правиш на непукист, срещу теб стои едно малко съкровище - душичка, истинска благородна принцеса. Но минеш ли в режим Niceguy - кобра изпълзява от кожата на котенцето и започва да съска и да пръска отрова.
 
Нещата не вървяха гладко - ужасно бяхме влюбени един в друг, но въпреки това се карахме. Напрежението нарастваше и на моменти направо ставаше непоносимо. Пък и Анелия ме лъжеше - докато тя беше при майка си в Търново, Онуфри вече се беше заселил за постоянно в квартирата им, а Анелия твърдеше, че и той е в Търново.
 
19.
 
Session Start: Mon May 01 23:39:55 2000
 
...
 
[23:46] <Rogger Dojh> значи всички паразитни елементи се разкараха от вас?
[23:47] <Nella> паразитни
[23:48] <Nella> сестра ми си тръгна
[23:48] <Nella> да
[23:48] <Rogger Dojh> неее
[23:48] <Rogger Dojh> имам пред вид от софийското вас
[23:48] <Rogger Dojh> сестра ти виждам, че е online от София :)
[23:48] <Nella> да, fby-то спи в другата стая
[23:48] <Rogger Dojh> т. е.
[23:49] <Rogger Dojh> кажи ми де, кажи, какво стана?
[23:49] <Nella> ами предполагам, Онуфри се е прибрал за Великден
[23:50] <Rogger Dojh> и какво, ще се връща ли после?????
[23:50] <Nella> предполагам, че да
[23:50] <Rogger Dojh> а ние какво ще правим?
[23:50] <Rogger Dojh> аз си помислих, че си успяла да го разкараш
[23:50] <Rogger Dojh> :(
[23:51] <Nella> съжалявам
[23:52] <Rogger Dojh> ??
[23:53] <Nella> че те разочаровах
[23:53] <Rogger Dojh> а ние какво ще правим?
[23:54] <Nella> утре ще ме чакаш ли?
[23:54] <Rogger Dojh> къде ще идем после?
[23:54] <Nella> някъде
[23:54] <Rogger Dojh> къде някъде
[23:54] <Rogger Dojh> виж, кажи ми, какво си решила
[23:55] <Nella> ами където ти кажеш
[23:55] <Rogger Dojh> с мен?
[23:55] <Rogger Dojh> у нас?????????
[23:56] <Nella> ще имам големи проблеми, ако го направя
[23:56] <Rogger Dojh> кажи ми, по дяволите, какво смяташ ти да правиш
[23:57] <Rogger Dojh> с мен ли си, или с всички, които не искат да сме заедно?
 
(Погледнато от перспектива - това всъщност бяха всички, които ни познаваха - моите приятели не можеха да дишат Анелия, нейните не ме понасяха, родители и роднини бяха твърдо против тази връзка ... пък и Онуфрийчо, и той доливаше отрицателна мана върху всичко ...)
 
[23:57] <Nella> с теб
[23:57] <Rogger Dojh> ами тогава ела с мен
[23:57] <Nella> Онуфри няма да се прибира утре
[23:58] <Nella> fby-то толкова ли те притеснява????????????????????????????
[23:58] <Rogger Dojh> добре, прави каквото искаш
 
(Вече се бях изнервил ужасно от пълната пасивност на това момиче. Много я биваше да обещава и нищо да не прави. Пък и подсъзнателно я предизвиквах да ме докара до такъв бяс, че да достигна най-седне до лелеяната мотивация да я зарежа.)
 
[23:58] <Rogger Dojh> когато ще да се прибира
[23:58] <Rogger Dojh> ебал съм му майката
[23:58] <Nella> ?????????????????
[23:58] <Rogger Dojh> трябва да си тръгвам
[23:58] <Nella> добре
[23:58] <Nella> чакай
[23:58] <Nella> моля те
[23:59] <Rogger Dojh> какво има
[23:59] <Rogger Dojh> ти не знаеш, какво искаш
[23:59] <Rogger Dojh> аз ли да знам
[23:59] <Rogger Dojh> ти винаги ще имаш проблеми да си с мен
[23:59] <Rogger Dojh> защо просто не ми теглиш една
[23:59] <Rogger Dojh> и няма повече проблеми
 
(... още съвсем малко ми трябваше ... за да порасна и да се махна по своя воля от този глупав кошмар.)
 
20.
 
Ден последен.
 
В късния следобед Анелия и Fuzzy дойдоха на гости в офиса ми при Gamers' Workshop.
 
Аз бях кисел на Анелия и ги посрещнах студено. Бачках и докато си свърша работата ги оставих да пасат над някакви списания. Беше глупава ситуация, неловка и меланхолична. Изтече час и на момичетата им омръзна.
 
- Ние ще си ходим - рече Анелия.
 
- Добре - отвърнах.
 
Изпратих ги до вратата.
 
- Няма ли да ме прегърнеш? - попита ме Анелия.
 
- Не - отговорих.
 
Тя ме изгледа с традиционното си сапунено изострено изражение. Поразмисли малко и после си тръгна.
 
Аз поседях пет минути още пред PC-то и изведнъж нещо се шашнах. Реших, че трябва непременно да прекарам вечерта с Анелия, изскочих от офиса, метнах се на Синята Птица и започнах да обикалям в кръгчета района. Надявах се да ги засека, докато отиват пеш към някоя спирка.
 
Никъде не ги видях и поех към Младост 3 - там поне бях сигурен, че ще заваря Анелия. На спирката на автобусите на Орлов мост намалих леко и що да видя - Fuzzy стои там самичка. Веднага отбих.
 
- Здрасти! - рекох през спуснатото стъкло.
 
- Здравей - отвърна ми тя, донякъде изненадано, донякъде отегчено. Вече и аз прекалявах с импулсивните глупости, които вършех и тя го виждаше много добре. - Току що се качи на автобуса за към тях - добави Fuzzy, предусещайки въпроса ми.
 
- Благодаря - отвърнах. Скочих на газта и отпраших към Младост. Със сигурност щях да изпреваря градския транспорт.
 
Вече в притъмняващата вечер паркирах пред блока, точно срещу входа, където живееше Анелия. Облегнах се назад и зачаках.
 
След петнадесет минути в огледалото за задно виждане се мярна познат силует. Момичето фиксира Синята птица още отдалеч и дойде направо при мен. Качи се.
 
- Здрасти! Какво правиш тук? - поинтересува се тя.
 
- Чакам те - отвърнах умно.
 
- Нали не искаше да се виждаме.
 
- Не е точно така. Ужасно много искам да се видим. Всъщност имам едно такова предложение - да си изкараме вечерта заедно.
 
- Няма да мога, мило - рече тя.
 
Съвсем бях полудял. За мен въобще не съществуваше възможността да не стане моето. Бях решил, че каквото и да правят околните, нещата ще са както аз искам и не смятах да жаля средства и нерви, за да постигна целта си.
 
- Защо? Да не би Онуфри да те очаква?
 
- Не. Горе е сестра ми. Ще ме убие, ако изляза сега.
 
- Сестра ти не ме интересува - в мозъка ми препускаха мисли. - Виж какво, или ще изкараме заедно вечерта, или ще скъсаме.
 
- Говориш глупости.
 
- Изобщо не са глупости. Тази вечер задължително трябва да сме заедно.
 
- Доч, знаеш, че не можем да спим. Пак ми се появиха проблемите.
 
- Нямам предвид да спим. Все ми е тая, къде ще отидем. Може и на дискотека, може на гости при Fuzzy, просто не ме интересува. Важното е да сме заедно.
 
- Не мога, мило. Разбери ме.
 
- Съвсем сериозен съм, като ти казвам, че или ще прекараме нощта заедно, или ще скъсаме.
 
Анелия ме изгледа продължително в очите и очевидно това успя да я убеди, че не може да ме разколебае.
 
- Добре. Но първо трябва да се кача да отида до тоалетната, да си измия зъбите и да се преоблека.
 
- Ok - съгласих се аз на този компромис.
 
Тя излезе от колата и хлътна във входа.
 
Изминаха 5 минути.
 
10 минути.
 
След 15 минути започнах да се изнервям. Насочих цялото си внимание във входа и станах свидетел на една интересна сценка.
 
В дъното на входа, точно срещу входната врата, имаше безумна, никому ненужна ниша в стената. Вътре в нишата, още по не на място, по диагонал бе поставена остъклена врата. Единствената полза от цялото това творение беше, че всеки, който застане с лице към входа, вижда отразена в странната врата вратата на асансьора.
 
Асансьорът слезе. Вратата му се отвори малко и рязко се затвори. Това се повтори няколко пъти, след което асансьорът тръгна обратно към n-тия етаж, без никой да е излязъл.
 
"Хм", казах си аз. "Като че ли Онуфрийчо е горе? Боже, как лъже това момиче ...".
 
След 2-3 минути Анелия все още я нямаше. Слязох от колата и отидох до входната врата.
 
Вече нямах ключ за нея. Преди ден или два го бях върнал. И тъй като нямаше как да вляза, зачаках.
 
След не повече от минута от входа излезе някакъв съсед с кучето си и ми отключи. Аз се пъхнах вътре и точно видях, как асансьорът отново слиза, спира, тръгва и се качва обратно.
 
Изчаках да го освободят и си го извиках. Слязох на етажа на Анелия и застанах пред вратата на апартамента.
 
Натиснах звънеца.
 
Отвътре от антрето долетяха три врясъка.
 
- Тоя да не е стъпил в къщата ми! - писна Ваня.
 
- Нека влезе! - нададе войнствен вик Онуфри.
 
- Онуфри, махни се от тук! - изкрещя Анелия.
 
Аз стиснах на ум с две ръце главата си. Боже, къде бях попаднал!
 
Анелия отвори, измъкна се навън и дръпна вратата след себе си.
 
- Не мога да изляза! - заяви ми тя с ококорен поглед. Сапунен поглед. Поглед, от който ме побиваха тръпки.
 
- Хайде, давай да се махаме - заявих.
 
Вратата се отвори и Онуфри тръгна да прониква на стълбището. Анелия го избута вътре и влезе след него. След секунда се появи отново, с чантичката си през рамо.
 
- Да се махаме - каза.
 
Скочихме в клетия асансьор и отпътувахме.
 
Както напуснахме кабинката - и тя полетя обратно към n-тия етаж, за да събере още един заблуден пътник. Кой ли беше той? Имах доста конкретни идеи по въпроса.
 
- Това е Онуфри - възкликна троснато Анелия. Изчакахме го точно при входната врата.
 
Слиза Онуфри по стълбите и трепери. Гледа ме страшно и бучи:
 
- Махай се от тук! - вика. - Изчезвай от тук!
 
И продължава да настъпва. А аз, както съм му побеснял за цялата путьовщина, дето е сътворил за времето, през което ходех с Анелия, стоя и го наблюдавам. Наблюдавам го и в същото време се чудя на ситуацията. Вече започвам да се забавлявам - толкова е абсурдно всичко.
 
Отмятам с тежкарски жест увисналите на тила ми краища на бялата копринена кърпа, която съм вързал върху обръснатата си глава и правя крачка напред. Онуфри се спира току пред мен и ме бута в гърдите.
 
- Къф си ти бе? - задавам аз екзистенциалния въпрос на всички времена.
 
Онуфрито стои и вече не говори, само мърда жаловито с устни.
 
- Ти да не си се отворил нещо? - продължавам пълноценния диалог.
 
- Престанете! - писва Анелия и се набутва между двама ни. На мен кръвта ми е кипнала и мисълта как пребивам Онуфрийчо ме изпълва с напрегнато и щастливо очакване. Но никога до момента не съм се бил на улицата и затова си трая. Нищо друго не ме спира - дори здравият разум, тъй като Онуфри е толкова зле физически, че изобщо няма опасност да ми навреди по някакъв начин.
 
Прикрит зад Мис Най-Ми Е Добре С Няколко Мъже, Онуфри отново започва да говори някакви неща.
 
- Ще ти счупя зъбките, ей - заканвам се аз. Онуфрийчо тръгва нещо да се протяга през Анелия към мен.
 
- Омръзна ми от вас! - заявява истерично Анелия и тръгва нанякъде. - Махам се от тук! Правете каквото искате, не ме интересува!
 
И ето го - Онуфри е пред мен и нищо не ни дели вече. Усмихвам му се мазно и го хващам за ревера. Ако не се лъжа, техниката, с която го свалям на земята e Тае-Отуши. Пускам го внимателно да падне, за да не си счупи я врат, я някоя друга кашкавалена кост. Лягам напречно на него в партер и започвам да го душа. Онуфри вече неудържимо се тресе - от яд, от адреналин, и аз не знам от какво.
 
Усмихвам му се гадно в лицето и стягам захвата за душене. Онуфрийчо започва да се мята.
 
21.
 
Анелия влетя във входа и със страшна сила се развика:
 
- ПРЕСТАНЕТЕ! КАКВО ЩЕ СИ ПОМИСЛЯТ СЪСЕДИТЕ, АКО ВИ ВИДЯТ!!!
 
Тази реплика направо ме уби. Съседите! Боже, как не се бях сетил по-рано за тях!
 
Отегчено се изправих, минах покрай Анелия и се насочих към автомобила си. Анелия в това време помагаше на Онуфри да стане.
 
Запалих двигателя и дадох на задна. Анелия изтича на паркинга и нещо извика. Аз спрях и й отворих вратата. Тя тръгна да се качва, но Онуфри проникна на улицата и започна и той да излъчва вербални послания.
 
Анелия застина на отворената врата. След това тръгна да върви обратно към Онуфри.
 
Аз дръпнах вратата и дадох на заден. Анелия спря на половината път и се обърна към мен.
 
"Не!", продължих аз вътрешно един безумен спор. "След всички тези глупости няма да си тръгвам така! Ще дойде с мен, ако ще турско да стане!"
 
Спрях. Анелия стоеше и гледаше. Дадох на заден няколко метра. Анелия хукна след колата. Този път обаче я накарах да потича малко повечко, за да се отдалечи от Онуфрийчо. А той - стоеше като препикано мушкато насред паркинга.
 
Анелия най-сетне благоволи да се качи напълно в Синята птица и да затвори след себе си.
 
- Къде ще ходим? - попитах и започнах да маневрирам, за да изляза на улицата за към булеварда.
 
- Не мога! - рече внезапно тя и изцъкли очи. Погледнах я и ми стана лошо - лицето й се беше променило. Чертите й се бяха пренаредили, устните - станали съвсем тънки ... зловещо превъплъщение. Не, че физически беше станала някаква метаморфоза - чисто и просто някое мускулче се бе опънало в повече, друго се бе отпуснало не на място ... на лицето й се беше настанило истеричното изражение от гинекологичните моменти.
 
- Не мога. Не мога. Не мога. - повтаряше тя като навита.
 
- Какво не можеш? - поинтересувах се аз.
 
- Не мога, не мога, не мога ... - нареждаше Анелия. И цялата трепереше. Беше стиснала двете си ръце в скута си, беше се свила напред и трепереше ужасно.
 
Аз съвсем се стреснах.
 
- Какво ти е? - попитах я.
 
- Не мога не мога не мога. - отговори ми тя. Гледаше право пред себе си в една точка някъде из пространството.
 
Зарязах маневрирането и прегърнах полудялото същество на седалката до мен. А то беше ужасно напрегнато, все едно се опитвах да прегърна вибриращо парче скала.
 
- Спокойно - занареждах с тих и сериозен глас. - Нищо няма, спокойно, само се успокой! Отпусни се, нищо не се е случило. Само се успокой.
 
Под влияние на топлия тон и тихото баене Анелия взе да се освества. Накрая се поотпусна и аз подкарах автомобила в настъпилото мълчание.
 
- Не мога! - излетя от устата й в момента, в който блокът й започна да се отдалечава. - Не мога не мога не мога!
 
Аз отбих, бутнах се на паркинга зад една от съседните жилищни кооперации и спрях. Изключих двигателя.
 
- Никъде няма да ходим - рекох. - Не се притеснявай. Просто се отпусни. Никъде няма да ходим.
 
Отново проведох терапията с повтарянето на един и същи безсмислици и накрая тя подейства.
 
22.
 
Половин час по-късно.
 
Бях легнал напреко на седалката си, така че главата ми беше в скута на Анелия. Ръцете й ме галеха и двамата си приказвахме тихо.
 
- Обичам те! - шептеше ми Анелия. - Искам да мога да те глътна и да те нося навсякъде със себе си!
 
Сигурно съм се усмихнал. За първи път някой ми казваше подбно нещо. Не, че държах да ме гълтат (хехе, поне не и в буквален смисъл), но звучеше мило и трогателно.
 
Ръцете й продължаваха да ме милват. Тя продължи да говори, макар и с доста рязка промяна на темата:
 
- Дени - пак това глупаво обръщение! - ти си болен. Съвсем сериозно ти го казвам, трябва да отидеш на психиатър.
 
Този път мълчах изумен.
 
- Моля? - казах накрая, доста учтиво според мен.
 
- Болен си. Трябва да отидеш на лекар!
 
- Откъде ти хрумна това - все още не можех да повярвам на ушите си. Анелия наистина говореше сериозно.
 
- Ти се държиш странно - рече ми тя.
 
- АЗ се държа странно? - възкликнах, изпаднал в тотално недоумение. - Аз? И какво му е странното? Това, че съм бесен, защото, докато ходя с теб ти праскаш свирки на Онуфри?
 
Анелия се усмихна.
 
- Трябва да знаеш, че той в това отношение е много естетически издържан - отговори тя с игрив глас.
 
Опитваше се да ми каже, че харесва чепа му.
 
Изправих се на седалката си. Погледнах Анелия, но без повече въпроси. Всичкото ми желание да пребъде моето и да прекарам вечерта си с това изчадие в женска кожа се изпари.
 
- Ако обичаш, напусни - казах й аз.
 
Тя се хвърли да ме прегръща. Избутах я, протегнах се през нея и й отворих вратата.
 
- Довиждане.
 
Тя дръпна обратно и затвори вратата.
 
- Не - каза.
 
- Виж какво, до тук бяхме. Повече изобщо не ща да имам нещо общо с теб. Върви си.
 
Погледът й се изцъкли. Скулите й се опънаха и устните затрепкаха като крилца на много нервна пеперуда.
 
- Не мога ... - прошепна тя.
 
Мозъкът ми каза: Оуффф.
 
- Кажи ми, че няма да се разделяме - изрече Анелия, изпаднала в поредното си безумно безсвястно състояние на видиотен сапунизъм.
 
- Напротив - заявих. - А сега ще бъдеш ли така добра да си тръгнеш и да ме оставиш на мира?
 
- Не! - започна да нарежда момичето. - Не мога, не мога, не мога.
 
Аз слязох от колата. Анелия също слезе. Аз се качих, но преди да успея да заключа вратата от нейната страна тя се намъкна до мен. Евтиният ми трик не мина.
 
- Върви си! - настоях. Анелия протегна крайници да ме прегръща. Избутах ги отвратен настрана. - Престани! - добавих.
 
- Няма да си вървя!
 
Очите й бяха станали кръгли от театрално чувство.
 
Седях и трескаво мислех, какво да предприема. Накрая взех решение.
 
- Извинявай. Говорех необмислено. Това за раздялата беше пълна глупост.
 
Анелия ми се хвърли на врата. Изтърпях този изблик и си наложих да продължа някакъв разговор. След около 10 минути Анелия щастлива заяви, че ще се прибира, защото сестра й я чака. Разделихме се по живо по здраво, аз като бесен настъпих педалите и с мръсна газ до ламарина подкарах надалеч надалеч надалеч, към родното си гнездо и нормалните човешки взаимоотношения.
 
23.
 
На следващия ден.
 
В осем и половина сутринта телефонът до леглото, на което спях седмия си сън, иззвъня. Звъня, звъня и накрая го вдигнах.
 
- Здрасти, Дени! - пропя жизнерадостният глас на Анелия в слушалката. - Как си? Какво ще правим днес?
 
Приповдигнатото й настроение ми подейства като скилидка чесън, поставена ректално. Цяла нощ бях се мятал в леглото, тормозен от вчерашната вечер и от факта, че очевидно нямам друг избор, освен да скъсам с любимото си момиче. Сънувах кошмари, изживявах един куп адски емоции ... За себе си бях сложил край на връзката ни.
 
- Нищо няма да правим днес - отвърнах толкова враждебно, че тишината, която се възцари по линията, направо бръмчеше от напрежение. Или пък от телефонната компания пак нещо бяха оплели жиците?
 
- Защо - изрече най-накрая Анелия.
 
- Вчера ти казах - до тук бяхме.
 
- Но нали после каза, че не си говорел сериозно?!?
 
- Излъгах те. Казах ти го, за да си тръгнеш. Това беше единственият шанс да те изгоня от колата.
 
Още тишина.
 
- Идвам - каза Анелия и затвори.
 
Въздъхнах тежко, простих се с идеята да подремна още един час и започнах да шавам из къщи - да се мия, бръсна и така нататък.
 
След няма и 20 минути на вратата се позвъни. Беше Анелия.
 
Отворих.
 
Тя стои и ме гледа с изцъклен поглед и стиснати устни. Фаталното й излъчване направо ми бърка в здравето.
 
- Какво има? - питам я аз.
 
- Може ли да вляза? - отговаря ми тя.
 
Пускам я да влезне. В този момент съм само по панталони и потник. Тя стои в коридора и ме гледа. Аз тръгвам да влизам в банята, за да си се занимавам с тоалета, но тя ме спира и се опитва да ме прегърне. Дърпам се, ужасен от перспективата, а Анелия още малко ще избухне в сълзи.
 
- Виж какво - казвам, - върви си. Не желая повече да имам нищо общо с теб.
 
- Няма да си отида - заявява твърдо тя. Но на мен вече ми е дошло до гуша.
 
В търсене на решение пред очите ми преминава сцена, в която аз съм по боксерки, тръгнал да ходя през нощта до тоалетната в къщи, а Анелия лежи завита в леглото ми. "Къде отиваш?", пита ме тя. "До тоалетната", отговарям аз. "Не можеш да излизаш така!", отсича Анелия и сяда панически в леглото. "Как?", интересувам се аз. "По гащи! Ваш'те кой знае какво ще си помислят, че правим!". "А ние какво правим според теб?", опитвам се да бъда логичен. "НЯМА ДА ИЗЛИЗАШ ТАКА!", Анелия залага на много по-ефективната команда пред съмнителния изход от спора. Аз правя крачка към вратата на стаята ми и изведнъж Анелия вече се е озовала свита в ъгъла на помещението, скрила се максимално зад леглото.
 
Припомням си също, че причина за странното поведение на момичето е страхът й от майка ми.
 
Анелия отново се опитва да ме прегърне и ме връща в настоящето. Това ме стимулира бързо да прердприема нещо.
 
- Мамо! - викам аз от коридора.
 
Анелия побеснява. Хванал съм я на тясно - тя наистина ще трябва си върви. Сапунените й наклонности не предлагат сапунен изход от ситуацията.
 
- Какво? - пита майка ми от балкона.
 
- Ела за малко! - провиквам се аз.
 
Ноздрите на Анелия се разширяват от ненавист.
 
- Довиждане! - казва тя рязко, отваря външната врата на апартамента, излиза и, след като ми хвърля един изпълнен с омраза поглед, напуска живота ми завинаги (ops, поправка, очаква ни още една случайна среща) - с трясък.
 
24.
 
Майка ми влезе в коридора.
 
- Какво има? - попита ме тя.
 
- А, нищо. Нали знаеш, че Анелия се страхува от теб. Просто исках да я изгоня.
 
Майка ми огледа учудено антрето и стаята ми и след като не откри никъде Анелия очевидно реши, че мисията й е изпълнена и се върна към работата си на терасата.
 
25.
 
Изминаха няколко седмици. Постепенно започнах да се съвземам. Както винаги в подобни моменти Мими се превърна в моралната ми опора и прекарвахме много време заедно, разказвайки си един на друг какво ни се е случило. Тя почти по същото време беше скъсала с близнака Иво и също беше насъбрала похвално много сапуница.
 
Една студена вечер Мими ми се обади за някакво парти при нейна приятелка в Люлин. Разбрахме се да ги чакам с Теди (нейна съученичка от гимназията) със Синята птица на Орлов Мост на спирката с пуканките - там на тротоара често паркираха таксита и затова реших, че и аз може да се намърдам.
 
За да мога да направя десен завой на Орлов Мост и веднага да се кача на тротоара, като никога минах през ъгъла на Ректората и се спуснах в посока Младост. Светофарът на Орлов Мост светна червено и аз спрях в най-дясното платно. Нехайно отместих поглед вдясно и - що да видя - на някаква безумна пейка седи Анелия с някакъв и ме е зяпнала.
 
Момичето веднага скочи и дойде при колата ми. Опита се да отвори вратата, която беше откъм нея, но не успя - беше заключена. Аз просто й хвърлих един продължителен поглед и когато светна зелено тръгнах, завих и веднага след това отбих и паркирах.
 
Очевидно в този момент Анелия е решила, че спирам там заради нея, и изтича към мен. Този път отвори вратата от моята страна (ух, умно кученце, как се учи, бау, кажи баууу!).
 
- Здравей - рече тя.
 
Аз си замълчах - какъв смисъл имаше да говоря?
 
- Тази вечер ще дойдеш ли да спиш у нас? - хвърли във въздуха невероятното си предложение малката Кучка в бяло. За миг се стреснах, но после се сетих, че преди около седмица Анелия ме беше намерила в irc и ми беше ревала на главата за същото - нямало да има никой, сестра й била на 6тата мечка в гъза, Онуфри бил се заврял в гъза на кучето Динго, въобще всички се били изпокрили анално, а нея я било ужасно страх да остане сама в апартамента ...
 
- Не - отговорих решително.
 
- Ти си единственият човек, на когото мога да разчитам! Сестра ми и Fuzzy са в Търново, Камелия е заминала с приятеля си на екскурзия, а не мога да остана сама у нас!
 
- Обади се на Онуфри.
 
- И той си е в Търново.
 
- Имам работа. Не мога.
 
Кучката в бяло все още стоеше надвесена на вратата. Аз бях облечен с една тънка риза с къс ръкав, а навън изневиделица беше настанал адски студ.
 
- Затвори вратата, ако обичаш.
 
Очите на Анелия се изцъклиха. Останалото се подразбира от само себе си - устните, трагичното изражение, трепкането на ноздрите и т.н. Аз се изприщих от ужас - с какво бях заслужил тази закъсняла среща! С какво прегреших така пред теб, Боже, Ти, който си на Небето?!
 
Излязох от колата, тъй като Анелия не искаше да се разкара. Щом ме видя да слизам, тя нещо започна да протяга крайници. Аз се отдръпнах панически и заявих с възможно най-спокойния глас, който успях да мобилизирам:
 
- Връзката ни е приключила. Повече между нас няма нищо общо. Ако обичаш, остави ме на мира. Студено ми е така да стоя навън и искам да се прибера в колата и да затворя всички врати.
 
Кучката в бяло изостри още малко муцуна. Сълзи напъпиха на очичките й.
 
Спасението дойде под формата на Теди. Тя доприпка весела и жизнерадостна както винаги и докато Анелия я гледаше напрегнато, аз се прибрах в Синята птица, отключих другата врата и пуснах Теди вътре. Тя изчурулика нещо приветствено и на мен ми идваше да я прегърна и разцелувам.
 
Анелия ми хвърли един продължителен изпепеляващ взор, каза "Довиждане!" и трясна вратата ми.
 
- Да не провалих нещо? - притеснено се обади Теди.
 
- Глупости, ти току що ме спаси! - отвърнах аз, а Теди така и не разбра дълбокото чувство, което вложих в тези думи.
 
 
---------------------------------------------------
Приложение:
 
(Откъс от еротичната пиеса на мозъчните ужаси "The Tiny Bitch in White meets The Evil Tall One")
 
Session Start: Tue Jan 20 23:34:39 2000
 
...
 
[03:45] <Nella> сега те целувам бавно и нежно по устни-те
[03:46] <Nella> и по нослето
[03:47] <Nella> искам да прокарам език по врата ти ......и по ухото мнооооого бавно
[03:48] <Nella> и после да целувам лявата ти ръка чак до пръстите
[03:49] <Nella> и да целуна всеки един пръст по отделно мноооооооооооого бавно
[03:49] <Nella> искам да ти е хубаво
[03:51] <Nella> и искам да те галя
[03:51] <Nella> навсякъде
[03:51] <Nella> и искам да си с онази риза, за да мога да я разкопчая и да я съблека
[03:52] <Nella> и да те целувам, докато забравиш за говориш
[03:55] <Nella> това ще стане още, щом се прибера
[03:55] <Nella> обещавам ти
[03:56] <Nella> по-скоро обещавам на себе си
 
...
 
[02:19] <Nella> мило, за вторник ...
[02:19] <Nella> ако остана у вас
[02:19] <Nella> т.е. ако мога да дойда
[02:19] <Rogger Dojh> да?
[02:20] <Nella> ще вземеш ли презервативи?
[02:20] <Rogger Dojh> даа
[02:20] <Rogger Dojh> но уговорката АКО ми звучи гадно
[02:21] <Nella> ами не знам, какво ще стане до вторник
[02:21] <Rogger Dojh> какво трябва да стане?
[02:22] <Nella> не знам, сладко
[02:22] <Rogger Dojh> brb
[02:23] <Nella> този идиот Онуфри не иска да си идва във вторник
[02:23] <Nella> егати
[02:23] <Nella> кретен
[02:24] <Rogger Dojh> ??
[02:24] <Nella> той щеше да си идва в Търново във вторник
[02:25] <Rogger Dojh> ами ако не дойдеш заради него
[02:25] <Rogger Dojh> ....
[02:25] <Nella> а какво да направя?
[02:25] <Rogger Dojh> каквото искаш
[02:25] <Nella> ще го застрелям
[02:26] <Nella> лошото е, че вече не изпитвам нищо към него
[02:26] <Nella> това е много тъжно
[02:27] <Nella> там ли си?
[02:27] <Rogger Dojh> да
[02:28] <Nella> кажи нещо де
[02:28] <Rogger Dojh> нещо
[02:28] <Nella> на мен ми е по-гадно, отколкото на теб
[02:28] <Nella> повярвай ми
 
(Тук публиката се смее толкова силно, че актьорите за момент прекратяват пиесата и изчакват шумът да стихне; но дори и след това от залата долита по някое сподавено хихикане; "Тази Анелия!", разговарят, склонили глави един към друг, двама души на втория ред, "Наистина умее да разсмива хората!".)
 
[02:28] <Rogger Dojh> няма какво да говорим по въпроса
[02:29] <Nella> аз искам да говорим
[02:30] <Rogger Dojh> нали не очакваш от мен да се почувствам натъжен, че не изпитваш нищо към него и въпреки това можеш заради него да провалиш вечер, която чакаме от една седмица?
 
(На това мястото публиката казва: "Waaah! Цяла седмица!!!" Двамата от втория ред коментират помежду си: "Този Роджър, и той не е лабав ...")
 
[02:30] <Rogger Dojh> т.е.
[02:31] <Rogger Dojh> натъжен само от първото
[02:31] <Rogger Dojh> второто ме депресира
[02:31] <Nella> знаеш ли, това е ужасно тъжно
[02:31] <Nella> искам да поговорим за него като се видим
[02:31] <Nella> какво става с чувствата
[02:31] <Nella> защо отмират?
[02:31] <Rogger Dojh> това е една прекрасна тема за разговор
[02:32] <Nella> не е смешно
[02:32] <Nella> и не се подигравай
[02:32] <Rogger Dojh> изобщо не мога да се засмея, дори цял цирк да влезе в стаята
 
...
 
Session Ends Successfully
 

Подкрепете финансово (с еднократно дарение в размер на 1 лв.) онлайн-изданието на Сезон за лов на диви кучки, като използвате бутона ePay now!


 
Copyright (C) 2020 dojh.net | rogger@dojh.net