Приказки изпод Болния Мозък: САГА ЗА ПРИКАЗНАТА СТРАНА БоР И ЗА СТЪКЛЕНАТА ПЛАНИНА

2010-12-08 21:32:15; book, български, приказки, Приказки изпод Болния Мозък, R. Dojh, Приказки изпод Болния Мозък, Rogger Dojh

Автор: Rogger Dojh
Корица: Will Hall
Година: 2006

       ,-~~-.___.
      / |  '     \
     (  )         0          It was a dark and stormy night...*
      \_/-, ,----'
         ====           //
        /  \-'~;    /~~~(O)
       /  __/~|   /       |
     =(  _____| (_________|

* От романа "Пол Клифърд" на Едуард Баулър-Литън, Барон Литън Първи

Много много далеч на север, отвъд всякакви планини, реки, езера, долини, морета, и въобще отвъд всичко, лежи Приказната страна БоР, над която слънцето свенливо поклаща глава, когато изгрява и след това се скрива някъде, за да не гледа. Това обуславя и не чак до там приказните зимни температури, но кой го е грижа - там не живее почти никой.

Това е страна на митове и легенди, простиращи се като ледена длан в четирите посоки на света, за да плашат с нея малките деца вечер в леглата. Над нея освен слънце няма и птици, няма облаци, няма нищо друго, освен едно бледосиньо, премрежено от ситни мраморни бръчици небе, от което от време на време се откъсва по парче, което … Е ще видим какво прави то по-късно.

В Приказната страна БоР могат да бъдат видяни Последните Географски Забележителности. Величествената Стъклена Планина се издига като мълчалив страж на север, страж, който до сега не е допускал никого да погледне отвъд. Там е и Последното Езеро, мътнокафяво, тежко отпуснало водата си на дъното на Долината на Последното Езеро, която също така е и последната долина на света. Отвъд нея е само Стъклената Планина.

Там също са и Последното Плато, Последната Река, която се влива в Последното Езеро, и Последният Остров, който е клекнал тъжно насред него, за да даде възможност на Последния Вулкан, който вместо лава бълва вазелин, да кацне в единия му край.

Легендите за Приказния БоР са хиляди - кратки, зловещи, изпълващи с лоши предчувствия и напомнящи предсмъртен писък - и още от древни времена замествали садомазохистичните порнографски филми с малки деца. В тях се разправя за невиждани чудовища с фантастични сексуални наклонности, каквито досега в действителност не са съществували нито в БоР, нито където и да е другаде, за зли крале и кралици, които били отгледали порода гущери, които регенерирали опашките си за двадесет и четири часа, като осигурявали храна за целия двор (един много разпространен мотив между другото), за преспали в Чернобил триглави дракони и разни други неща, от които очите на човек стават кръгли като на бухал и той забива със звън глава в първия прозорец или монитор, който попадне пред очите му.

Разказват също така и за шишета. В крайна сметка, ако на всяка цена държите да чуете поне малка част от легендите и митовете за Приказната страна БоР, отидете при старата сляпа баба Гавра, тя ги помни всичките, а слепотата й ще бъде за вас несравнимо облекчение, докато се въртите от неудобство (или нещо друго) на стола, слушайки похотливия й старчески глас.

Почуквате на вратата, казвате, че търсите баба Гавра и ако имате късмет да не ви сготвят веднага за вечеря, можете да чуете преди това някоя от страшните й истории. (+ лайна).

Но това не е толкова важно. Да се върнем на Приказната страна БоР и това, което ставаше на Последното Плато под Последното Дърво, върху Последната Трева.