Приказки изпод Болния Мозък: ЗА ПЕПЛЯШКА, КОЯТО

2010-12-09 11:43:08; book, български, приказки, Приказки изпод Болния Мозък, R. Dojh, Приказки изпод Болния Мозък, Rogger Dojh

Автор: Rogger Dojh
Корица: Will Hall
Година: 2006

       ,-~~-.___.
      / |  '     \
     (  )         0          It was a dark and stormy night...*
      \_/-, ,----'
         ====           //
        /  \-'~;    /~~~(O)
       /  __/~|   /       |
     =(  _____| (_________|

* От романа "Пол Клифърд" на Едуард Баулър-Литън, Барон Литън Първи

Малко вляво от страната БоР, сред Предпоследната Гора, в Предпоследното село живееше зла мащеха с осемнадесет дъщери и петима сина. Говореше се, че само три от децата й били от един и същ баща, а едно от тях - най-малкото (викали му Пепеляшка) - дори не било родено от нея, а било доведено от един от многото й бивши съпрузи и си останало там, когато той умрял.

Мащехата не обичала особено много децата си, всъщност се радвала особено много, когато някое от тях умирало от тежка болест или недоимък. Изключение била Пепеляшка, която злата мащеха направо не можела да диша и затова я юркала по цял ден да мете, чисти, мие, пере, пренарежда мебелите и прави лицеви опори, когато обърка нещо. Сцената изглеждала горе-долу така: Пепеляшка носи огромен куп от двадесет и пет чинии от трапезарията към кухнята, но по пътя за натам малкият Иван подава краче от хола и Пепеляшка се препъва. В същия миг Злата Мащеха подава зачервено лице от банята и наблюдава с нетърпение как Пепеляшка пада, пребива се и изпотрошава почти всички чинии. Тогава Злата Мащеха изскача от банята по хавлия, надвесва се над момиченцето и го чака да се изправи. След това го събаря отново на земята и започва да крещи.

- Малка улична катерица! - пищи истерично Злата Мащеха. - Кучка от кучка родена! Нямаш ли си катерица да се чешиш, ами си хукнала презглава, а ма, порено малка! Сто лицеви!

Поставя крак на гърба на нещастното същество и започва:

- Еднооо... Двв-веее... Трриии... Не спирай, малка уличницо! Четири, пет, шест, седем осемдеветдесетединадесет! Не изоставай!

- ... Деветдесет и девет.

Пауза.

Пауза.

Пауза.

- Сто.

Хлипане.

Пауза.

Хлипане.

- Хайде, кучко! - неистов писък.

Хлипане.

Пауза.

Плющене на камшик.

Лицева опора.

- Хайде сега марш в банята да си измиеш кръвта. - озъбва се Злата Мащеха и разгонва челядта, събрала се да гледа сеир.

И Пепеляшка тича в банята, задушавайки се от плач.

Сега нека хвърлим поглед на селото - малко, спретнато, с две липи отпред, църква и не повече от сто къщи. Село като село. Малко по-вляво се вижда Предпоследният Хълм, а на върха му е построен Предпоследният Замък. Замъкът на Принц Албърт.

Белокаменни кули, могъщи крепостни стени, арки и мостове, горди флагове и силна стража, дълбок ров с крокодили и подвижен мост пред спускащата се решетка на вратата. Ето какво представляваше дворецът в онези дни.

Та за Пепеляшка. Възниква въпросът, как такова красиво, а бихме могли да кажем - дори умно - момиче, е попаднало при такъв мутант като Злата Мащеха. Всъщност преди двадесет години Злата Мащеха съвсем не е била такъв мутант, била е катерица за чудо и приказ, та затова по нея се лепяло всичко живо с три крака. Чисто и просто по онова време хората не са имали особена представа от "превантивна мярка", нито от "противозачатъчно", и след двадесет и пет раждания, някой път и по две в година, катерицата за чудо и приказ се превърнала в нещо, което по-скоро може да се нарече плужек.

Та съвсем в началото, когато Злата Мащеха била все още катерица за чудо и приказ и имала общо с плужеците толкова, колкото и едно фламинго, при нея дошъл Пепелявият. Онзи същия тип, пред когото трепереше целият свят и пред когото Хитлер изглеждаше като пацифист под егидата на ООН. И довел със себе си едно неродено бебе в епруветка. Дните му на могъщество изтичали, защото светът се бил опаплачливил до толкова, че нито един уважаващ себе си Пепеляв не би искал да има нещо общо с него. Нямало ги прекрасните средновековни години, когато рицарите били рицари, йезуитите - йезуити, а девствените момичета - една мечта.

След като изчукал Злата Мащеха, Пепелявият се преселил в друго измерение и епруветката останала да се инкубира, докато един ден оттам не излязла една съвсем мъничка Пепеляшка, с дрешки и с всичко. Дори знаела да говори. Мащехата естествено съзряла трудовия потенциал на дребната твар и още от първия ден я заюркала.

Минавали дни, месеци, години. Пепеляшка растяла, минала пубертета и ето я:

- Ах ти, гадина мръсна, епруветъчно люпило. Петдесет лицеви!

Едно, две, три, четирипетшестседемосемдеветдесетединадесет ...деветдесетиосемдеветдесетидеветсто. Няма плач, само големи мускули.

И така, един ден Пепеляшка отишла да пере бельото на осемнадесет разгонени катерици и на пет разгонени пръча на реката. Било тежка и неприятна работа, но Пепеляшка била свикнала и не й правело впечатление. Не й правело впечатление и това, че те за разлика от нея въобще носят бельо. Не й правело впечатление така, както не ти прави впечатление, че кучето има опашка, а ти нямаш.

Само че в един момент реката придошла и отнесла всичкото бельо.

Мащехата, която само това и чакала, веднага долетяла от къщата и се разпсувала. Пепеляшка само седяла и я гледала злобно. Най-сетне Злата Мащеха достигнала до финала:

- Сто лицеви, кучко!

Пауза

- Ти отваряш ли ми са. - приближила към нейното подпухнало лице лице Пепеляшка.

Мащехата зяпнала. Глътнала си там, к'вото имала в устата и не могла да си поеме дъх от изненада.

Пепеляшка се озъбила.

- Чупката. - казала накрая. Трицепсите й играели неспокойно нагоре-надолу.

- Ъъъаххххххххххъхъъъъъ, - поела си най-сетне въздух Злата Мащеха. Замахнала и цапардосала Пепеляшка по лицето. Или поне това бил планът й. Вместо това, Пепляшка се измъкнала с ескиваж и вкарала един прав директно в дясното око на Мащехата. Оттогава Злата Мащеха навсякъде ходи с големи тъмни очила, за да не се вижда тъмнолилавият бушон.

Злата Мащеха се опънала на земята в несвяст. Пепеляшка отишла директно в градината при зеленчуците, където живеел един гълъб - в него се била преродила леля й - Пепелявата.

- Аа, племеничке, здравей! - провикнал се гълъбът и се завтекъл да я прегърне, но успял само да я изблъска няколко пъти в лицето с криле. - Искаш ли карета, дрехи и кучеяш?

- За какво ми е карета, дрехи и кучиаш? - попитала Пепеляшка и смучела раничките върху кокалчетата на лявата ръка.

- Принц Албърт прави бал в двореца си. Иска да се явят най-хубавите момичета от кралството, за да си избере годеница.

- Не ща да го виждам ония плешивец.

- Ама това е друг принц Албърт. - побързала да разсее недоразумението лелята. -На този тук само името му е гадно. Инак си има всичко.

- Ok, давай карета, дрехи и кучиаши.

- Само да ти кажа. - допълнила лелята. - Точно в дванадесет през нощта, когато камбаните в църквата ударят полунощ, принцът ще се превърне в тиква, наръч сено и няколко бели мишки, ако си още в замъка.

- Защо? - попитала Пепеляшка.

- Такава е магията.

Пепеляшка, пременена като истинска принцеса, седнала в каретата и изпомачкала по пътя половината си сестри, които били тръгнали пеш. Те дори не я познали и си помислили, че е някоя знатна графиня от някое кралство на Бианабола или нещо подобно.

В седем и тридесет Пепеляшка прекрачила прага на замъка. В седем и тридесет и шест се появил принцът със своята свита и бил прекрасен и светъл като лика на зората. Още повече, че бил скинар и му викали Слънцето.

Цяла нощ танцувала Пепеляшка само с него и била щастлива, защото мразел турците, арабите и въобще всички крастави педераси. И той много я харесал, защото си говорили за химии и упражнения за мускули и не млъкнали дори за миг.

Бамм, бамм, бамм, бамм, бамм, бамм, бамм, бамм, бамм, бамм, бамм, бамм.

И Принцът се превърнал в четири бели мишки, една тиква и наръч слама. Пепеляшка ядосана грабнала тези неща, наритала стражата, която й се изпречила на пътя, метнала се направо на единия от конете, без да се суети с каретата, и за броени минути била в къщи, в градината, при зеленчуците и гълъба.

- Хей, гълъбице, я ела за малко! - изсъскала Пепеляшка.

Гълъбът долетял от небето, там където греела със сребристи лъчи луната.

Гълъбът изгърголил, защото Пепеляшка го била стиснала за гушата.

- Веднага да си ми върнеш Принца! - заповядала Пепеляшка.

Тиквата, четирите бели мишки и наръчът слама отново станали Принц Албърт, двамата с Пепеляшка се оженили и заживяли в замъка за вечни времена, сеейки нещастие и болка по съседните кралства, населени с турци, араби и други педсераси.

Две години по-късно им се родил син, иван на име Ковач. Ама това е друга история, за която ще разказвам друг път.