Приказки изпод Болния Мозък: ЗА СДКМС И ВЪЗРОДЕНАТА ПАРТИЯ И ФУРГОНИТЕ, В КОИТО

2010-12-10 12:21:03; book, български, приказки, Приказки изпод Болния Мозък, R. Dojh, Приказки изпод Болния Мозък, Rogger Dojh

Автор: Rogger Dojh
Корица: Will Hall
Година: 2006

       ,-~~-.___.
      / |  '     \
     (  )         0          It was a dark and stormy night...*
      \_/-, ,----'
         ====           //
        /  \-'~;    /~~~(O)
       /  __/~|   /       |
     =(  _____| (_________|

* От романа "Пол Клифърд" на Едуард Баулър-Литън, Барон Литън Първи

Зората обляла с алени цветове небето. Камионът ръмжал надолу по дясното платно на булеварда, теглейки един раздрънкан фургон. Лалетата, насадени в разделителната ивица, подели аленото зарево и сияели като пионерска връзка.

В шофьорската кабина седял един партиен деец, партиен секретар на окръг. А ето и мястото, към което се бил запътил - снабдителния комбинат и разпределителната база на Софийски окръг. Вратата в оградата стояла широко отворена.

Влязъл вътре и го посрещнал другар в сини работни дрехи.

- Здравейте, другарю! - поздравил той по устав и се облизал. - Идвате за катерици, нали?

- Разбира се, другарю! Аз съм другарят Иванов, партиен секретар на Ловешки окръг, но стана авария с нашите катерици за този месец и за да изпълним плана за петилетката реших лично да дойда и да поговоря с другаря Тодоров.

- Паркирайте тук, другарю! - посочил му другарят в синия комбинезон.

После двамата отишли в кабинета на другаря Тодоров. Той тъкмо опъвал на бюрото секретарката си и те почакали, докато приключи. Когато влезли, той закопчавал дюкяна на панталона си, а секретарката седяла гола зад бюрото си..

- Аа, здравейте. - поздравил ги. - Вие сте другарят Иванов, с когото разговарях вчера вечерта, нали?

- Здравейте, другарю Тодоров! Да, аз съм. Съжалявам, ако съм ви попречил ... - и той посочил с извинителен жест секретарката.

- А, не, не, няма нищо. - и той избутал с крак дрехите й, които се въргаляли насред кабинета, като ги добавил към още няколко подобни комплекта.

В последвалия разговор станало ясно, че другарят Тодоров е съгласен да преотстъпи на другаря Иванов двадесет и пет катерици, което удоволетворило и двамата.

В Ловешки окръг били пристигнали Великите на инспекция. Те отишли направо в ГЛАВПАРТСЕКСУДОВЦЕН. Той представлявал внушително здание, изградено от мръсен бетон и ръждясали метални конструкции, окичен с лозунги, като "Начукай ближния!", "Великите се грижат за загара ви", "Партията - закрила на оргиите" и "Търсете си катерици само във фургоните на СДКМС!". ГЛАВПАРТСЕКСУДОВЦЕН имал четири врати от четирите си страни - през две от тях се влизало, през две - излизало. На едната имало опашка от момичета и жени, а на другата - момчета и мъже. Опашката от жени била охранявана и на края си тя се разделяла на три - наляво водела към един електрически стол, на който стояли останките от последната жертва, направо водела във вътрешностите на ГЛАВПАРТСЕКСУДОВЦЕН, а дясната водела към малък фургон, чист и бял отвънка. Отвътре никой не знаел какво има, защото там освен Двамата Велики влизали единствено избрани катерици, а те никога вече не излизали, а дори подобно нещо да се случело, мученето, което издавали, и странните задъхани пъшкания, сякаш не им достига въздух, били напълно неразбираеми.

Катериците могли да избират една от трите посоки, но макар и да се случвало да завият вляво, никога доброволно не отивали вдясно.

Те пристигали още и още, с вързани зад гърба ръце и кърпи през устата, за да не вдигат много шум, изкарвали ги от раздрънкани камиони, като остриганите гола глава Ловци ги захвърляли зад оградата , оставяйки охраната да се оправя с тях, и скачали в колите си, за да обикалят по улиците и да ловят още катерици. Само рядко някоя катерица идвала доброволно, най-вече защото на повечето от тях им било ясно, че така или иначе все някога ще стигнат до това място.

От другата врата, откъдето излизали катериците, те вървели друсани на зиг-заг и ги натоварвали на други камиони, с които ги откарвали в разпределителната база и оттам - в локалните фургони на СДКМС.

Истината ви казвам, тогава хората наистина обичали партията и си живеели страхотно, още повече, че не ходели войници. Вместо това момичетата ходели катерици и след сто сесии във фургон ги освобождавали от служба, жигосвали на челата им червена звезда и те могли да участват в Купоните, където, нали били свикнали, им се изреждали всички, докато най-накрая не ставал кадаифа.

А Великите, които стояли дори над Партийния Секретар на СРБ, били само мит, легенда, но от страшните, като онези, които баба Гавра разправя. Всяко момиче тайно си мечтаело да изкара веднъж във фургона им, но нито една катерица не посмяла сама да влезне вътре, защото винаги виждала друга катерица, която излиза оттам и писъците й пречат на снабдителите с протеини, шоколад и катерици да си вършат спокойно работата. Всъщност онези хора, които влизали в преддверието, а те били свръхзасекретени партийни дейци, ходели с големи непрозрачни найлони на главата си и тампони в ушите, за да не омацат гащите като видят или чуят нещо.

Хубава приказка, нали? А сега няма да има поука, защото самата приказка е поука - тя е начинът, по който трябва да живеем, да вярваме в партията и да чукаме катериците. Да живеят Великите!