ТЕАТЪРЪТ, Колективно творчество от Френската гимназия

2010-12-12 13:20:34; .: LOG :., български, пиеси

Т Е А Т Ъ Р Ъ Т
 
Водещият излиза на сцената. Чете.
 
- Добър ден! Следващата пиеса се казва "Театърът". Очакваме една трета от Вас да си тръгнат, втората част да заспят, а третата - да ни освиркат. Но все пак тази пиеса е посветена на мястото, което ни събира заедно - ФРЕНСКАTA. Тъй че ви молим да изразите недоволството си след пиесата, а не по време на представлението. Героите няма да рецитират. Те ще четат репликите си. Но нима всичко не е написано много преди да се родим и нали ние само четем страница по страница книгата, наречена "Съдба". Покланя се и излиза.
 
Влиза ГЕРОЙ №.1. Говори малко смутено.
 
- Здравейте. Дойдох да играя един монолог тип "Хамлет", но на входа за сцената ми бутнаха някакви листа... Нима така се представя монолог! Къде са блуждаещите светлини, къде е пушекът от факлите на средновековния замък? Аз трябваше да рецитирам пламенно, да грабвам интереса на публиката, а не да чета. Няма го и кинжалът, с който да се пробода в края на ролята ми. И все пак да започвам: О! Къде си, мила моя Офелийо? Как ми липсваш! Очите ти са като фарове на Mercedes тялото като Ferrari. Героят спира за момент.
 
Само да ми падне режисьора. Краката ти са галантни като гуми Good Year, пръстите - деликатни като "Арда" без филтър. СТИГА! Това не може да продължава! Режисьор!
 
На сцената излиза ГЕРОЙ N.№.2.
 
ГЕРОЙ №.1: Ти ли си режисьора, бе?
 
ГЕРОЙ №.2: Не, не. Другите предвидливо си прочетоха ролите преди да излязат на сцената и в момента го бият отзад при реквизита. Аз съм актьор номер две.
 
Покланя се на публиката и се обръща към ГЕРОЙ №.1.
 
Трябва да ухажвам някаква принцеса, ама нея я няма.
 
Започва да гледа недвусмислено ГЕРОЙ №.1.
 
ГЕРОЙ №.1: Не си го и помисляй! Я се разкарай от сцената, имам да представям монолог.
 
ГЕРОЙ №.2: Не може ли да е диалог?
 
ГЕРОЙ №.1: Не монолог си е.
 
ГЕРОЙ №.2: Диалог!
 
ГЕРОЙ №.1: Монолог!
 
ГЕРОЙ №.2: Диалог!
 
ГЕРОЙ №.1: Моно... (Другият поглежда заплашително)... Добре де, диалог.
 
Как се казваш?
 
ГЕРОЙ №.2: Има ли значение. Отдавна забравих. Знам само, че съм номер 13 в класа. Но в края на краищата, за какво ще си говорим?
 
ГЕРОЙ №.1: За живота.
 
ГЕРОЙ №.2: Банално.
 
ГЕРОЙ №.1: За света.
 
ГЕРОЙ №.2: Остаряло.
 
ГЕРОЙ №.1: За екология.
 
ГЕРОЙ №.2: Много авангардно.
 
ГЕРОЙ №.1: За двойката ми по френски.
 
ГЕРОЙ №.2: За това има още двама герои отзад.
 
ГЕРОЙ №.1: Стига! От монолог ролята ми се изроди до диалог, а и само си противоречим!
 
ГЕРОЙ №.2: Не си противоречим.
 
ГЕРОЙ №.1: Противоречим си.
 
ГЕРОЙ №.2: Не си противоречим.
 
ГЕРОЙ №.1: Сега остава да кажеш "That's all folks"
 
ГЕРОЙ №.2: Хей, това е моята реплика!
 
ГЕРОЙ №.1 се обръща към публиката.
 
ГЕРОЙ №.1: - Вижте, това трябваше да е трагедия. Скоро ще потърся режисьора, за да му направя тестове за алкохол.
 
ГЕРОЙ №.2: - Ти знаеш ли, това не е лоша идея.
 
ГЕРОЙ №.1: - Кое, за теста ли?
 
ГЕРОЙ №.2: - Не за алкохола. Двамата се прегръщат и излизат от сцената, говорейки си нещо.
 
Влиза ГЕРОЙ №.3. Оглежда се.
 
ГЕРОЙ №.3: - Тук трябваше да е един, който да ме ухажва. Нищо ще мина и без него. Нагласява се. Ах, как обичам една жена! Очите и са като фарове на Mercedes... Заплашително тръгва към кулисите. Оттам изтеглят листа и й бутат друг в ръцете. Връща се и започва.
 
ГЕРОЙ №.3: - Аз съм Офелия - принцеса незнайна, на Волтер щерка, на Монтескьо балдъза и тъща на Дидро. Дьо Беле ме е кърмил, Корней ме е подхвърлял. - Хвърля листа. - Вижте, съжалете ме! Аз не исках да участвам в тази пиеса! Те ме накараха насила! Ако има състрадателни души (повдига си полата), бихте ли пребили режисьора? А съм красива, весела, умна. Само дето Хамлета ми пак закъснява и се чувствам сама като ученик на черна дъска и се чудя какво да правя... Излиза.
 
Първите двама герои пресичат сцената. Единият дърпа другия и се опитва да го върне обратно. Единият държи бутилка.
 
ГЕРОЙ N.1: Само да ми падне режисьора ще го размажа. 300 листа физика ще го накарам да научи! Ще го накарам 1000 пъти Parlez-vous francais да ми каже...
 
ГЕРОЙ №.2: Чакай не си прав. Той човека може и да не е...
 
ГЕРОЙ №.1: Вярно, не съм прав! Ще го размажа! Ще го разфасовам, мъртвилото, за бюфета ще го приготвя, на кифличка ще заприлича. Абе, къде може да е?
 
ГЕРОЙ №.2: Не виждаш ли, че от там наднича.
 
ГЕРОЙ №.1 се развиква.
 
ГЕРОЙ №.1: Абе, я чакай малко, я ела тука...
 
Другият се опитва да го успокои. ГЕРОЙ №.1 се обръща към учителите.
 
ГЕРОЙ N.1: Накажете го! Това отсъствия, хазарт, тютюн, все нещо ще се намери! И в ТНТМ го запишете! Тръгва да се дърпа да излиза.
 
ГЕРОЙ N.2: Стига, успокой се!
 
ГЕРОЙ N.1: Хайде излизай!
 
ГЕРОЙ №.2: Това не беше ли моята реплика?
 
ГЕРОЙ №.1: Беше преди да намразя режисьора.
 
ГЕРОЙ №.2: Това пак аз трябваше да го кажа.
 
ГЕРОЙ №.1: Излизай! Държейки се, двамата излизат от другата страна.
 
На сцената излизат ГЕРОЙ №.4 и ГЕРОЙ №.5.
 
ГЕРОЙ N.№4: Та вчера си вървя аз из училището и ме среща една персона, известна до болка. Козирувам си аз, а тя ми вика: "Ученик!" - Замръзнах. - "Фуражката ти не е на 2 см от очите... И как влезе?" - "Всичко е точно" -
 
отговарям. - Направиха ми тестове за никотин и алкохол, представих транспортна и ученическа карта, свидетелство за раждане, паспорт, декларация, че не съм осъждан..."
 
ГЕРОЙ №.5: И?
 
ГЕРОЙ №.4: И се оказа, че панталоните ми са с 3 см по-широки от разрешеното. Преоблякох се и се върнах... Ама оная, персоната де, разбрала, че съм минал по коридора на първия етаж. Наказанието беше да изчистя цялото училище с четка за зъби, да кажа на всеки "Прощаваш ли ми, мило другарче?". Но не това е всичко...
 
Другият се прави на стъписан
 
ГЕРОЙ №.5: Да не искаш да кажеш...
 
ГЕРОЙ №.4: Да трябваше да изслушам нейната реч тип "Йосиф Висарионович Сталин - номер 11", предназначена за след ядене.
 
ГЕРОЙ №.5 въздъхва облекчено.
 
ГЕРОЙ №.5: А аз си помислих, че е най-тежкото - реч тип "Кастро" с моменти на афиширан терор над личността. А на мен да знаеш какво ми се случи... Пратиха ме да си взема дневника на класа. И то след като откраднаха няколко от тях и се затегнаха нещата. Стигам до учителската стая, отварям я с ключа, даден ми от класния, и започвам да пълзя по пода. Тъкмо се надигнах, за да го грабна от масата, когато над главата ми прелетя учебник по философия и се разби в стената. Иззад чувалите с пясък се чу: "Ще фургам Ларуса с твърди корици".
 
Тъкмо се бях прежалил, когато връхлетя Шефа и завика: "Пак бомба. Може и да е атомна". Учителите се надигнаха от позициите, извадиха по един Гайгеров брояч и започнаха да обикалят като индиански шамани. Помолих един да се отмести, за да мога да мина, а той ми каза: "Тихо, тихо да чуем от къде цъка".
 
ГЕРОЙ №.4: Е, аз нямах този късмет. На вратата на учителската стая се сблъсках с един закъснял член на ръководството. Погледна ме като касапин угоено теле и ми вика: "Пипнахме ли те... Мълчи! Ти ще възстановяваш онези 129 загубени дневника, с които после си направихте барбекю". И пълномощното от класната не свърши работа. Добре, че Господ ми помага - казва ми кой колко отсъствия е имал. Хваща се за главата. Чувам! No.29 - отсъствие на 5.II., 7.II. и 31.II.
 
ГЕРОЙ №.5: Абе зад сцената има един, ако те халоса може би и оценки ще разпознаваш.
 
Прибират се зад кулисите. Излиза ГЕРОЙ №.6. Стои намръщен, с палка в ръка. Изкашля се и започва.
 
ГЕРОЙ №.6: В училищните власти попаднаха секретни диверсионни ученически писания. Колеги, слушайте и вземете мерки да се пресече нарушението на строгия пионерски, а-а, ученически ред. Зачита се. "Тълковен речник на митологичните събития в 9-та ФЕГ" - издаден от ученик оракул, сезон '96-'97:
 
"Ако срещнеш учител, когато бягаш - тежко контролно те чака.
 
Ако те хванат, че пушиш в тоалетната - проблем в семейството и работата.
 
Ако имаш свободен - пари ще ти искат.
 
Ако салонът пак е затворен от ХЕИ - болест на омразен учител.
 
Ако пък няма топки - ще спечелиш на покер. Но ако учителката иска все пак да играете - скорошно оздравяване на омразния учител.
 
Ако зам. директор ти мине път - смърт те чака.
 
Ако видиш Шефа - ще спиш в час и кошмари ще те мъчат"
 
Обръща се към учителите.
 
Виждате ли, Колеги, какви неща само се говорят за нас! Добре поне, че не са верни. Особено това за ХЕИ - ако беше така досега всички да сме се разболели. Спекулата с такава жълта литература трябва да секне. Това ще стане като съберем пари от учениците за отпечатване на контракнига. Пак се зачита:
 
"Хороскоп на учителя - диктатор:
 
Ако срещнеш ученик с изплашен поглед - садистични удоволствия те чакат.
 
Ако видиш някой да пуши - изчезва проблема с цигарите, а и за колегите ще останат.
 
Ако целият клас има домашно - ще ти спре химикалката, докато пишеш двайстата двойка.
 
Ако имаш проблеми с дневника - ученик ще ти подари коректор.
 
Ако реши сам да го оправя - на Шерлок Холмс ще се обърнеш."
 
Има още колеги. Другото ще съобщим утре - в 7,30 оперативка. Трябва да има разпределение на постовете, предварителна стратегия, системата 4-2-4. А това е от футболното първенство. Та, колеги - утре 7,30 оперативка. Носете си и тези атрибути (вдига си палката) или електрошокови такива.
 
Излизат ГЕРОЙ №.7 и ГЕРОЙ №.8.
 
ГЕРОЙ N.7: А бе да знаеш какъв сън сънувах?
 
ГЕРОЙ N.8: Кажи. Тъкмо си взех онази книга "Тълковен речник и т.н."
 
ГЕРОЙ N.7: Та сънувах, че съм умрял.
 
ГЕРОЙ N.8: А стига, бе!
 
ГЕРОЙ N.7: Да, бе! И изведнъж - насреща ми Сатаната. Стои и си говори на глас - чуди се къде в Ада да ме прати: "В полустудените казани - малко му е. В горещите - пак ме у малко. Морето от огън е препълнено. Май ще се наложи най-тежкото наказание - ще го изпратя във Френската." И тъкмо го каза и ме събуди една известна учителка-инквизитор.
 
ГЕРОЙ N.8: Дяволът усмихнат ли беше?
 
ГЕРОЙ №.7: Не.
 
ГЕРОЙ №.8: Рогата зелени ли му бяха?
 
ГЕРОЙ №.7: Не.
 
ГЕРОЙ №.8: 3,40 успех за годината и не е било учителка, а зам.директор.
 
ГЕРОЙ №.7: Ти слуш6ай, има още! Тъкмо си мислех, че всичко е свършило, когато учителка ли беше, зам.директор ли беше, ме погледна и каза: "Абе тоя долу к'во си мисли? От последния няма и един сапун да излезе". Щракна с пръсти и дойде Сатаната.
 
Другият го прекъсва.
 
ГЕРОЙ №.8: Чакай да позная: И тя казва "И какви ми ги пращаш само някакви хиларуси. Искам нещо повечко с мас..." Сатаната се свива и казва: "Добре, добре, само не пак в дирекцията!"
 
ГЕРОЙ N.7: Как позна!
 
ГЕРОЙ N.8: Всичко го пише в книгата. Чакат те огромни успехи в училище - по френски може и да изкараш 4, по география 5 по милост ще вземеш, по литература на 6 ще попаднеш. И не гледай учителите като сомалийче пред хуманитарна делегация, когато ти дават контролно, че може и да ги комплексираш.
 
ГЕРОЙ N.7: Я, ела зад сцената още малко да ми поразясниш сколарните знаци... Двамата излизат.
 
Влиза водещият.
 
- Извинете, но пиесата не трябваше да придобива такава насоченост. За тези остри отклонения е виновен режисьорът, както и слънчевите бури и задачите по математика. За това временно запълваме техническата пауза с два екземпляра от ФРЕНСКАТА. Дългогодишно култивирани под дейното ръководство на учители и зам. директори. Те са гордост за френската общност. Но преценете сами:
 
На сцената излизат още двама герои: ГЕРОЙ №.9 и ГЕРОЙ №.10.
 
ГЕРОЙ №.9: Ти к'во стърчиш тука бе, кълцун?
 
ГЕРОЙ №.10: Чакам си часа по диалектическа формална логика.
 
ГЕРОЙ №.9: Дай една цигара.
 
ГЕРОЙ №.10: Съжалявам, но личностната ми характеристика не включва ютилизирането на екзистенциално опасни субстанции.
 
Оня прави движение тип tournevis.
 
ГЕРОЙ №.9: Aбе, ти българин ли си? Parlez-vous francais?
 
ГЕРОЙ №.10: Oui, mon general. ( започва да пее) Allons enfants de la patrie (задължително фалшиво).
 
ГЕРОЙ №.9: Чакай, стой, задръж! Абе ти да не си от Първа градска, нещо да си сбъркал входа.
 
ГЕРОЙ №.10: Наслушал съм се на определения, че моята философия улавя единичното преживяване на творческата индивидуалност в неговата непосредствена моментност. Воден от логиката на досегашното си изложение, вече съм почти готов да ги подмина със снизходителна усмивка...
 
ГЕРОЙ №.9: Абе, човек, ти как се забавляваш? Купони, дискотеки, алкохол?
 
Другият се ухилва.
 
ГЕРОЙ №.10: Веднага ми идват на ум неологизмите на българския и чуждия печат, пропагандиращ към губене на ценни мигове, които могат да бъдат запълнени с учене... Консептуализмът, маринизмът и символизмът в тези безотговорни действия...
 
ГЕРОЙ №.9: Абе, ти майтапиш ли се с мене?... Вади карабинер.
 
ГЕРОЙ №.10: Не, не, без заплахи за реалистично и подло разчистване на сметки. Не!
 
Другият го подгонва. Изчезват зад сцената.
 
Пак излиза водещият.
 
- Тия май са се качвали в радиоактивния салон. Цъка с език.
 
Поради големи изцепки в сценария ще се наложи да направим нещо както се казва на "prima vista". Сега избрани наши актьори ще ви представят един типичен учебен час в любимата нам 9-та ФЕГ.
 
В класната стая цари пълна анархия. Влиза учител. Отива на катедрата и сяда. На стола му има кабърче. Той подскача и изревава
 
- Така значи, а. Тъпи номерца ще си правим. Добре, щом така искате аз съм съгласен. Ами днес май ще се поизпитаме.
 
Половината клас излиза.
 
Учител: Тия къде отиват?
 
Ученик: До зъболекаря госпожо.
 
Учител: А-а, много ми е гот. Да им извадят сливиците дано.
 
Ученик: Госпожо, това се прави при лекаря.
 
Учител: Ти като много знаеш искаш ли да те изпитам?
 
Ученик: Ама госпожо, аз страдам от склероза.
 
Учител: O, извинявай.
 
Влизат няколко ученика.
 
Учител: Та както казах днес ще се поизпитаме.
 
Влезлите излизат. Влизат други.
 
Учител: Хубаво е, че дойдохте, но пак сте в символичен състав. Къде са останалите?
 
Ученик: Че те да не са луди?
 
Учител: Моля?
 
Ученик: А, не нищо, боли ме корема.
 
Учител: Къде е дневника?
 
Влиза ученик.
 
Ученик: Добър ден, госпожо. Ето дневника. Носи полуизгоряла тетрадка.
 
Учител: Мерси. Та желаещи за изпитване-препитване?
 
Влиза ученик.
 
Ученик: Извинявайте, Иванчо може ли да излезе?
 
Иванчо излиза: С доволна усмивка подава 500 лв. на извикалия го.
 
Учител: Щом няма желаещи, аз ще си избера някой. А между другото някой да има въпроси по вчерашния урок?
 
Ученик: Аз.
 
Учител: Кажи си болката.
 
Ученик: Колко е часът?
 
Учител: Четвърт за гарата.
 
Ученик: Нямате представа колко съм ви благодарен.
 
Влиза ученик.
 
Ученик: Госпожо, зъболекарят вика момичетата за преглед.
 
Излизат 5-6 момичета и двойно повече момчета.
 
Учител: Абе, писна ми. Днес всичко живо е на зъболекар. Да няма нова форма на хепатит?
 
Ученик: Госпожо, зъболекарят какво общо има с хепатита?
 
Учител: Абе, пак ли ти? Ах, ако нямаше склероза как щях да те изпитам. Ама аз какво съм се разприказвал. Я да видим, да видим. Ами да-а. Защо не изпитам N. 13?
 
Ученик: Няма го. Болен е от остра заразна жълтеница.
 
Учител: Ти откъде знаеш, бе?
 
Ученик: Бях му на свиждане.
 
Учител: Напусни часа.
 
Учител: Ами тогава N. 14.
 
Ученик: Няма го, той е болен от шарка.
 
Учител: Добре.
 
Ученик: Госпожо, бях му на свиждане.
 
Учител: Напусни часа.
 
Ученик: С удоволствие.
 
Излиза.
 
Учител: Това кои номера бяха?
 
Ученик: N 13 и 14 госпожо.
 
Учител: Ти кой номер си?
 
Ученик: N. 15. Защо?
 
Учител: Ха-ха. Гепих ли те, гадино? Къде ми се губиш последните два месеца, а? Я излез да те изпитам като портиш другарчетата си.
 
Влиза чистачка (с табела на врата "Чистачката Пенка").
 
Пенка: Носим наредба от шефа. Тишина! До всички ученици на елитната (запъва се) френска гимназия. След дългото и мъчително едногодишно затваряне на салона, инсинуирано от бандата негодяи, наричаща себе си ХЕИ, изрично подчертавам, че след тежка борба за автономност и независимост (на сложните думи се запъва) милото ви ръководство победи и отвори салона. К'во е това изречение, останах без дъх?! Честито! Държим да уточним, че след едногодишно гладуване хлебарките и плъховете напуснаха салона и няма опасност да останете без долни крайници. Следва подпис.
 
Пенка отваря мастилница за печати.
 
Бихте ли оставил отпечатък от пръста си?
 
Чистачката Пенка излиза. Учениците се поздравяват с добрата вест.
 
Учител: Да, ама на нас ще ни направят паркинг (изплезва се на класа).
 
Вратата се отваря с трясък и в стаята нахлува ученик със сатър и трион в ръце. Носи табела "Крайно десен екстремист". Изревава:
 
Екстремист: Кой каза нещо за паркинг?
 
Всички ученици посочват учителя. Ученикът го подгонва. След 2 мин. учителят се връща с бушон на лявото си око. Сяда гневен на катедрата.
 
Учител: Хм! Сега ще видим тази работа. Може би сте забравили, че аз съм ви и класен.
 
Класът: Не-е-е!
 
Учител: Щом е не, да ви попитам тогава, защо г-жа Герасимова е толкова недоволна от вас?
 
Ученик: А, че тя още ли е жива?
 
Учител: Моля?
 
Ученик: А, щото вчера нещо кашляше.
 
Учителят се стъписва.
 
Учител: И-и! Какви са тия двойки по физика?
 
Ученик: Ами, тя от неблагодарност ни ги писа, докато я спасявахме от пожара.
 
Учител: А тоя пожар откъде се появи?
 
Учник: Ми то, госпожо, знаете как е. Бодлива Тел играха на двора по фланелки и полички и той, Пешо, гледайки през прозореца натиснал някакво копче. Ама то госпожо, това физиката е много хубав предмет.
 
Учителят се прокашля заплашително.
 
Ученик: Добре, добре, писа ни ги от неблагодарност, докато я спасявахме от пожара.
 
Учител: Добре, де. Не ме интересува. Спасихте ли я поне?
 
Ученик: Не, разбира се. Ние да не сме вчерашни.
 
Учител: А, добре. Тая не я харесвах много.
 
Ученик: А и теб кой ли те харесва!
 
Учител: Та май N.15 трябваше да излезе.
 
УченикN.15: Госпожо, задължително ли е?
 
Учител: Това да не ти е концерт по желание? И какво си се облегнал, това да не ти е кафене?
 
Ученик: Ама аз...
 
Учителят разтяга една химикалка-показалка и заплашително казва:
 
Учител: Ти ще дойдеш тук! - посочва мястото пред дъската.
 
№.15 излиза пред дъската. Учителят понечва да му зададе въпрос, но вратата се тряска и влиза ученик.
 
Ученик: Госпожо, вика ви директора.
 
Учител: Защо?
 
Ученик: Ами да ви мъмри, как защо? Нищо чудно и да ви уволнят.
 
Учителят тръгва съкрушен към вратата. N.15 се изхилва злобно. Учителят изревава:
 
Учител: Ще ми паднеш, гад такава! - хваща се за главата и излиза.
 
В стаята настъпва обичайната анархия. Звънец. Край на учебния час.
 
Влиза водещият.
 
Водещият: Режисьорът ме помоли... (режисьорът профучава през сцената, гонен от двама-трима артисти, от които един с палка), та режисьорът ме помоли, ако може да закърпя положението. (Обръща се назад) Така като гледам, май трагедията стана. Скоро и труп ще се появи.
 
Водещият вдига рамене и също се втурва да го гони. Иззад кулисите се чува див рев, удари и тишина. Вик: "Падна ли ми!", "Ще ти кажа аз един Мерцедес", "А, наръчник ще ми пише..." " С интимната същност на предмета ми се гавриш, а". Още удари.
 
На сцената излиза ГЕРОЙ №.11. Оправя се като след бой.
 
ГЕРОЙ №.11: Режисьорът се спъна и си удари главата в радиатора. Е, случва се и на най-големите говеда, а-а, гении. А сега, колкото и да Ви е неприятно, краят ще бъде сериозен. Всеки един от Вас рано или късно ще завърши това училище. И аз съм готов да се хвана на бас, че миг след това всеки от Вас ще съжалява. Когато станете студенти, войници, майки, баби и щурите години, изкарани тук, ще Ви липсват и ще си спомняте с умиление за тях. Не ви чета нравоучения - напротив! Бягайте, лъжете се с учителите, преписвайте, подсказвайте - ако не го правим, ще ни излезе лафът "Не сме ученици, а мърша..." Това е нормално, а и май само един човек в тази зала не е съгласен с мен. Но уважавайте тези хора, защото те го заслужават. И ако ги ругаете, правете го така, че да не Ви чуват. Не като режисьора.
 
Чуват се още удари и викове.
 
ГЕРОЙ №.11: В сценария пише да Ви разсмея с някой виц, но подминавам тази точка и направо минавам на следващата "Под непоносими освирквания актьорите и възкръсналия режисьор излизат на сцената".
 
Всички излизат и се покланят. Отзад звучи WE DON'T NEED YOUR EDUCATION (THE WALL).

 

Copyright (C) 2020 dojh.net | rogger@dojh.net