Приказки изпод Болния Мозък: ЗА ВЪЛКА И ТРИТЕ ПИЯНИ ПРАСЕНЦА
2010-12-14 17:53:58;
book, български, приказки, Приказки изпод Болния Мозък, R. Dojh, Приказки изпод Болния Мозък, Rogger Dojh
Автор: Rogger Dojh
Корица: Will Hall
Година: 2006
,-~~-.___.
/ | ' \
( ) 0 It was a dark and stormy night...*
\_/-, ,----'
==== //
/ \-'~; /~~~(O)
/ __/~| / |
=( _____| (_________|
* От романа "Пол Клифърд" на Едуард Баулър-Литън, Барон Литън Първи
Дошла зимата и трите прасенца решили да си построят дом, че да не им мръзнат сланините. Чудили се, що да сторят, пък накрая седнали и си направили къщичка от есенни листа. Или по-скоро иглу от есенни листа. Или направо да си го кажем - една огромна купчина есенни листа, в която те се ровили като истински свини.
Вълкът, на който топките му били станали на лешници от адските студове, много се издразнил, че прасенцата си имат такава хубава къща, и отишъл при тях. Седи пред къщата и разправя:
- Ей, свини, я да ме пуснете и я да се постоплим малко, че тука вънка си е ебало мамата.
Искал да свучи страшно, но като му тракали така зъбите, и все накъсвали речта му.
Прасенцата, сврели се на топличко под есенния юрган, си приказвали:
- Абе, тоя гей само да се намърда тук и ке ни изяде без да се усетим.
- Бе никфи такива, няма да го пускаме.
Третото прасенце направо се провикнало:
- Ей, гей, славен гей, по пътя си върви и гагата си де не ти е работа не ври!
Ооо, как се ядосал Вълкът, зачудил се що да стори и му хрумнала блестяща идея. Надул с все сила дробовете си и като духнал по къщата на прасенцата и тя се разлетяла на сички страни, а прасенцата останали да лежат в снега по корем, захлупили с предните си копитца очи.
Вълкът, отвратен и от прасенцата, и от себе си, и от целия живот, се разкарал.
Седнали прасенцата пак да обсъждат, де да зимуват, но било много студено, та си капнали по малко ракия да се сгреят.
- Е па я викам по-здрава къща да си построим - думало едното прасе.
- Е па от що ке я правим?
- От снег - рекло третото прасе, дето най-много било пило и вече мозъкът му в извънземен режим заработил.
Е те туй било то едно истинско иглу.
Седи Вълкът на един хълм и вие по луната, дето се не види през облаците, и гледа, на другия край на гората дим се вие. "Скапаните прасета пак къща са построили, рекъл си той, и огън са запалили, бе не ме интересува, ще ходя там, че тука топките ми на грахчета ке станат".
Отишъл Вълчо до иглуто и потропал на вратата.
- Ей, свини, я да ме пуснете и я да се постоплим малко, че тука вънка си е ебало мамата - рекъл той.
- Я па тоя! - дочул се отвътре вик. - Къф си ти бе?
- Бегай се, дорде не сме ти подпалили опашката! - викнало второто прасе.
- Ойлеле, Вълкът цял гей-парад е спретнал! - изпискало третото прасе, като надзърнало през прозорчето. Вълчо се огледал озадачено, но не видял никой друг. - Ти за десет гея се броиш бе, тъпоумнико! - изкискало се прасето на прозореца.
Вълчо направо побеснял, поел ужасно дълбоко въздух и като духнал, нищо не направил. Гадното иглу не помръднало ни на йота (какво е това йота?). Спрял се, та се замислил що да стори. "Ке се изпикаем на иглуто им и то ке се разтопи!", светнали му очичките и речено - сторено.
Мокри и кисели като лимони прасенцата се замъкнали надалеч от препиканото място, а Вълкът се върнал на хълма си, защото нямало вече къща в гората и нямало що да дири из пущинака.
Ууу, този път прасенцата подхванали сериозно бутилката, но не толкоз заради студа, колкото от срам и унижение. Седнали до горския поток, който още не бил замръзнал, и подели такава беседа:
- Тоа ке му правим главата да роди лепенки - разправяло завалено едното прасенце.
- Ке му избием зъбките, ей! - дразнело се другото.
- Ке му правим лицето трудно за рисуване! - канело се третото.
- Ей с тоя клон ке го потрошим! - размахало някакъв клон първото прасенце.
- Ей, по-леко ма! - рекло второто, защото клонът го шибнал по кратуната.
- Ке му го наврем тоя клон в ... - но първото прасенце не могло да довърши, тъй като клонът съборил второто в ледените води на потока и то се разпискало:
- Помооощ! Помооощ!
- Олеле, що стори ти ма! - провикнало се третото прасенце и се опитало да помогне на второто, но течението вече го било отнесло далееече, далече.
- Вълкът е виновен - заявило първото и, залитайки, тръгнало към хълма, откъдето се чувал самотният вой на Вълчо.
- Ке го утепем - допълнило третото прасенце и двамцата, прегърнати през рамо, се заклатушкали да отмъстят.
Намерили Вълка (премръзнал, та се вкочанил - а топките му - на ечемик се свили) и като го подбрали, направо го утепали от бой. След това се върнали при поточето да полеят победата. Напили се като кирки и заспали. Напролет, когато Баба Меца най-сетне изпълзяла от бърлогата си, била приятно изненадана от замразеното свинско, което открила да се валя безпризорно в ракитака.
Когато обаче изяла месото, Баба Меца така се напила от високото алкохолно съдържание в него, че си забравила името и накрая си измислила ново, което било 6тата мечка.
Copyright (C) 2020 dojh.net | rogger@dojh.net