Приказки изпод Болния Мозък: ЗА ИВАН И БАБАТА

2010-12-14 18:13:54; book, български, приказки, Приказки изпод Болния Мозък, R. Dojh, Приказки изпод Болния Мозък, Rogger Dojh

Автор: Rogger Dojh
Корица: Will Hall
Година: 2006

       ,-~~-.___.
      / |  '     \
     (  )         0          It was a dark and stormy night...*
      \_/-, ,----'
         ====           //
        /  \-'~;    /~~~(O)
       /  __/~|   /       |
     =(  _____| (_________|

* От романа "Пол Клифърд" на Едуард Баулър-Литън, Барон Литън Първи

Rмало едно време една баба и един дядо. Те живеели в тъмна усойна гора и жив човек не били виждали от години. Странни лилави цветя растяли около колибата им, а невидими сред клонаците птициогласявали дните и нощите с песните си.

И така, един ден се зачул конски тропот да идва през мрачния лес. Изтичала бабата, която по това време готвела над огъня, и излязла на прага на къщата и що да види - прекрасен бял жребец препуска по пътеката, а висок и силен момък го язди (тук е моментът да отбележим, че дядото бил за дърва в гората и изпуска завръзката). Спрял се конят пред колибата. Момъкът бил умел езач и покорното животно послушно пристъпяло в сложен ритъм, докато очите на младежа изучавали обстановката. Накрая той проговорил:

- Добра стига, бабо!

- Кой си ти - попитала бабата.

- Аз съм Иван, син на Иван ковача от прекрасния град Светлоград, който се намира през 9 земи в десетата.

- Ааа - отвърнала бабата. - Иване, защо го направи? Иване ти имаше всичко. Ops.

И така, стояли те и се гледали - бабата гледала с подозрение, а момъкът - изпитателно. Накрая широка усмивка озарила лицето му. Той скочил от коня си, поклонил се ниско пред възрастната жена и казал:

- Бабо, дълъг път пропътувах, през страшни непознати земи препусках, чужди царства пребродих и съм изморен от дългия път.

А бабата рекла:

- Ела, синко, за добър странник като теб гостба винаги ще се намери.

И те влезли в къщата.

(Тук разказвачът млъква и се оглежда за аудитория. Аудиторията се попипва и се почесва и се разсейва - какво друго да очаква човек с подобна завладяваща история? Разказвачът раздразнено се обръща към аудиторията: Алоо, аудиторията, спиш ли? Аудиторията мълчи. Разказвачът, раздразнено: Ебати, що не казахте, че ще си бъркате в гъза, че да ходя да правя нещо друго. Аудиторията се сепва: А, и какво станало като влезли?)

Изебали се като свине.

Съвсем по холивудски, на края на филма героят спи с героинята, показват ги на някаква характерна мелодия от различни ъгли, колко са мили един с друг и колко са възбудени, снимат някоя и друга цица, показват отстрани, как бабата на четири крака се е надвесила над Иван и косата й пада на къдрици връз лицето му, показват, как той е върху нея, а тя е обгърнала със старческите си крака хубавия му задник, показват я нея, седнала, как се надига и спуска страстно, огънала назад тяло, при което бръчките по корема й са се опънали за първи път, откакто преди 5 години дядото й помагаше да прави упражнения за дископатия. Следващият кадър е на сутринта, как бабата се събужда, опитва се да прегърне Иван, но леглото до нея е празно. Тя става, увивайки се ловко в чаршафа, тъй че за облегчение на публиката този път няма бабешки млечни жлези. Очевидно е смутена и си мисли, че Иван я е изоставил. Но, ето, животът отново е щастлив, Иван е просто навън, на чешмата, гол до кръста се мие и когато бабата излиза през вратата на колибката, той се изправя мъжествено, тръсва глава, разпръсвайки студени капки на бавни обороти, и се обръща към нея усмихнат. До тук с усмивките му. Вече е напълно изтрезнял и грозната истина го шокира... Особено силно е фрапиран от беззъбите венци, които щастливата усмивка на бабата разкрива... същата усмивка, която толкова страстно е целувал през нощта.

Иван изсвирва на коня си, който пристига в галоп. Иван се мята на гърба на животното и препуска по пътеката. Отеква гръм и лицето на бабата, което до момента е завладяно от втрещено изражение, се изкривява в болезнена гримаса. Дядото идва по пътеката, по която Иван току-що се е изгубил, с димяща пушка в едната ръка и влачейки за косата трупа на Иван с другата ръка. Бабата изпуска чаршафа от ужас и той се свлича на земята. Дядото спира и се оглежда.

- Пфу, иди се покрий с нещо бре, жено, можеш и мъртвите да уплашиш.

Сякаш, за да потвърди думите му, трупът на Иван потрепва погнусено и повръща.

Бабата припада.

Всички са нещастни.

Бонус параграф:
Ако желаете да тази приказка да е като извадена от европейска кино-продукция, достатъчно е да добавите, че бабата е майка на Иван и сестра на дядото.