6тата Мечка, Интро, 00

2010-12-15 22:46:58; 6тата Мечка, Rogger Dojh, 6тата Мечка, Rogger Dojh, book, български

6тата Мечка
Автор: Rogger Dojh

       ,-~~-.___.
      / |  '     \
     (  )         0          It was a dark and stormy night...*
      \_/-, ,----'
         ====           //
        /  \-'~;    /~~~(O)
       /  __/~|   /       |
     =(  _____| (_________|

* От романа "Пол Клифърд" на Едуард Баулър-Литън, Барон Литън Първи

0. Земята - София - 05. декември 2196 г.

6тата мечка беше ужасно гладна.

Камерун стоеше пред бялата дъска в конферентната зала и обясняваше някои технически подробности около внедряването на био-тоалетни (по-доброто название на култура бактерии, които се хранят с лайна и от другата страна изпускат ароматни газове) и беше на седмото небе от щасте. Плещеше глупости с безумно авторитетен тон и вид и танцуваше своя малък балет на противността, което ще рече, че се кланяше ту напред, ту назад, повдигаше се от време на време на пръсти, кълчеше безумно ръце и се гънеше в кръста със страстна убедителност, и изглеждаше адски гнусен на всички присъстващи. Това отчасти бе така и защото имаше голям гъз и къси крака, над които бе прикачено правоъгълно тяло с намеци на затлъстяване. На върха си тялото бе увенчано с глава, върху която растеше рядка косица, зализана по онзи неприятен начин.

- Тук е моментът да отбележа - блъвна Камерун, - че бактериалната култура WC-коки притежава уникални свойства и е уникална по рода си, което го дължим на професионализма на екипа от Масечузецкия университет, който е експериментирал в изключително неприятни обонятелни условия, така да се каже.

Тук кефът, че е в центъра на вниманието бе помрачен от факта, че никой не се засмя на шегата. Дори никой не се усмихна. Всички седяха намръшени. Няколко бяха отегчени. Всички без изключение искаха Камерун да не е там, т.е. в центъра на тяхното внимание.

След дълбокомислена пауза Камерун продължи:

- Действието на бактериите...

6тата мечка пълзеше по тавана с главата надолу и все още никой не я виждаше, защото се бе прикрила с подпространствена дефаза. Но тя виждаше и чуваше и бе приковала поглед в оратора. О, колко бе гладна 6тата мечка. Тя пълзеше, а чуруликането на оратора възбуждаше инстинктитие й.

Когато дефазата изчезна и 6тата мечка се хвърли от тавана, настъпващият кадифен мрак и надигащата се тишина умиротворително прикриха адската гледка.

Скунди по-късно тъмнината се разпръсна и звуците се върнаха. 6тата мечка я нямаше и - о, чудо! - Камерун лежеше смачкан и мъртъв, очевидно изплют.

Всички присъстващи въздишаха трагично, а всъщност с облекчение, особено онези, които бяха работили с Камерун по-отблизо. Те плачеха от мъка, но всъщност сълзите им бяха сълзи на радост.