Лабораторни Хроники 01 – Детство

2010-12-17 15:41:08; book, български, колективно творчество, Лабораторни Хроники, Колективно творчество, Лабораторни Хроники, Колективно творчество, превод от руски

Лабораторни хроники
Автор: Колективно творчество
Превод от руски: Мирослав Николов, Николай Иваненко, Дончо Ангелов
Източник: blog.doncho.net, Руският оригинал

1. Детство

15 Юни
Първият работен ден. Радостен съм. Учението свърши. Вече ще съм от полза за обществото. Обясних това на новия ми шеф. Той ме изгледа някак странно.

16 Юни
Задобрявам. Запознавам се с жаргона и с основните ценности на новия колектив.

17 Юни
Уча се да обслужвам оптиката. По тънкослойните методи. Крайно икономична и многоцелева технология. Детайлите: на екс 50 грама спирт преди закуска. След това енергично издишване върху обработваемата повърхност (лещата) с цел бърза реакция на леките съставки.

18 Юни
Появи се още един новобранец. Математик. Омотан, небръснат, в очите жажда за работа. Аз съм късметлия.

19 Юни
Направихме базов обход. Екскурзия из основните инсталации, една от които ни вдъхна доверие. Мощни хидропроводи. Нагревателна камера. Казаха, че релсите може да се разглобяват!

23 Юни
Наистина - може. Така или иначе е по-добре, използвайки инфрачервени нагреватели, да се топли обядът. Но от сланината освен сос нищо друго не остава.

Юли
Съседите си имат новобранец. Химик. Вчесан, избръснат, но по очите се вижда - наш човек. Правилно и поносимо възприема основните ценности. Реши да суши дрехи във вакуумната камера. Блестящо!

Август - Септември
Напълно овладях задълженията си. Работи се леко и между другото. Животът влиза в релси. Скучно е.

5 Септември
Открихме радиационно-стимулируем метод за добиване на спирт. Микровълновото лъчение се фокусира върху затворени в шкафа джибри. Парите се абсорбират от прибор, разположен в отпадната инсталация. За една вечер събира до половин литър.

6-20 Септември
Блаженствуваме.

21 Септември
Провал. Мощността се беше насочила в радиаторите. Пренастроихме излъчвателите. Чакаме.

22 Септември
Сутрин. Каква е тази гадост? Кисела, вони на текила. Обяд. Всичко е ясно. Грешка в двойката координати на ъгъла на вълните. Във фокуса се е оказал кактусът. Преизчислих. Пренастроих. Отнесох се.

23 Септември
Шефът ни хвана за гушите. Буквално. Остатъци от кактуса. Предадохме всичко. Оказа се, че конструкцията на антената, излъчвателят и съставът на абсорбента са нови и оригинални. Премия. Химикът вече работи с нас. Само че, спиртът вече се съхранява в метален шкаф – за да не го достигат микровълните...

24 Септември
Дойде някакъв старец. Бившият шеф. Проведе с нашия закрита (той така мислеше) дискусия. "Чуй ме, приятелю, в нашия случай химик, физик и математик заедно - това е твърде много... Това е все едно вале, дама и поп - пълна комбинация, приятелю!.." – Тук неговата ръка някакси посочи фундамента на сграда 1. Но шефът ни е непреклонен - не ни дава. Ние се кълнем да оправдаем доверието.

Пролет
Проведохме съботник. Развалихме експеримента. Те ще си платят за това. Ливадата пред корпуса е прекопана. От тях. И засята. От нас. Чакаме.

Началото на Май
Наблюдателните площадки на покрива са най-посещаваното място. От височина 40 метра ливадата представлява сама по себе си цветуща картина. С рязко еротичен уклон. Порасналите треви полягат под вятъра,в една увлекателно красива игра... Пробваме... Не всеки успя да слезе долу самостоятелно.

12 Май
Стигна до шефа. Разгром. Прекопаваме ливадата. С малки сапьорни лопатки.

20 Май
Получихме лазер. С координатно скеле към него. Картон, кожа и вълна реже без проблем. Стомана обаче не ще.

25 Май
Модифицирахме лазера. Променихме намотките на работното тяло. Въведохме капково-изпарителна система за охлаждане. Сряза от раз бронебойната стомана. Заедно със скелето. Какво да правим сега?

26 Май
Разкроявахме си титанови плочици за домино. Дишахме парите от системата за охлаждане. Понякога се замисляхме.

27 Май
Има решение! Ще участваме в програмата SETI, ще предаваме сигнали във видимия спектър. По замисъл, през нощта сервомеханиката на оптичната система прихваща обекти с определено светене и ги съпровожда в продължение на 2 минути. Чрез лъча се предава кодограмата.

28 Май
Това е! Включваме!

29 Май
(сутринта)
В лабораторията, загледан в установката, чакаше генерал. Крайно вежливо попита ние ли сме тези генетически и умствено непълноценни изобретатели. По негово мнение лица, подобни на нашите, само на такива хора може да принадлежат. Разбрахме се. Попита колко време е работило нашето устройство. По диаграмите - 4 часа. Генералът се опули: 4 часа! В два от спътниците оптиката е [beep]!. И всичките три [skipped] [skipped] и [skipped]! Ако това [beep] още веднъж се насочи нагоре, аз тук всички [skipped] в [beep]!.. Страх ни е. Генералът е 140 кг - с тези рамене просто трябва да ни сграбчи... Страх!

29 Май
(обяд)Поихме генерала. Попремина му. Успокои се. Каза, че може би на противника му е по-зле. При него ще има проблеми с 5 или повече спътника... Устройството той ще го вземе, ако до довечера не започне война...

29 Май
(вечерта)
Чакахме войната. Обяснявахме на генерала установката. Разбра всичко. Поинтересува се от съдържанието на посланието. Дадохме му да го прочете. Смути се. Гъсто почервеня. "Е,.. о!.. Е, нали, <Зелени човечета> – това добре, но <...> – това е преувеличение. И по натам... Също преувеличение..." – Затова пък вече ни гледа с уважение.

30 Май
Шефът ни заведе до ограден участък 2 на 6 метра. Обясни, че той лично няма да се поскъпи за паметници на всеки от нас. Ако искаме - бронзови, може и позлатени. Ако още веднъж, [skipped], някой!.. Кълняхме се. Кълняхме. Размина се.

Юни
Честно работихме.

25 Юни
Имаме си новобранец. Китаец. Усмихнат, услужлив, прилежен. Приспособихме го на мястото на автоматиката на климатика. Температурата държи в идеални граници. Не се разсейва с почивки или обеди.

Юли
Обучаваме китаеца. Вече е активен, пуши. Във всеки прибор вижда предмет с многоцелева употреба. Не вярва в канони и аксиоми. Вече е разчупен, не е схванат от традиции и стереотипи. Като цяло - почти наш човек. Жалко, че ще си тръгне скоро. Ще му е трудно сам самичък.

30 Юли
Появи се новобранец. От ВУЗ. Тъп поглед, отворена уста. Нищо не знае. Но не бяхме ли и ние такива? За сравнение можем да кажем, че вече сме пораснали...