6тата Мечка, Част първа, 08

2010-12-19 21:39:13; 6тата Мечка, Rogger Dojh, 6тата Мечка, Rogger Dojh, book, български

6тата Мечка
Автор: Rogger Dojh

       ,-~~-.___.
      / |  '     \
     (  )         0          It was a dark and stormy night...*
      \_/-, ,----'
         ====           //
        /  \-'~;    /~~~(O)
       /  __/~|   /       |
     =(  _____| (_________|

* От романа "Пол Клифърд" на Едуард Баулър-Литън, Барон Литън Първи

8. Земя - България - Софсити - 12. април 2307 г. 10:00 АM

Злият Дълъг отиде на работа, възседнал Синята Птица. След като пристигнаха и стопанинът й я освободи, тя отлетя, понесла на гърба си единствено О-Гош, към Небесното гнездо, където щеше да почива до вечерта. По пътя О-Гош се спусна със Свински парашут над Свинефермата, където отглеждаше прасета - една от най-престижните професии през 2307 г. Животните го посрещнаха радостно и започнаха да го засипват с въпроси и закачки. Грухтящите им гласове се извисиха над околността и врявата затихна едва, когато им бе дадено да ядат.

Злият Дълъг влезе в офиса на фирмата си и се настани тежко зад Президенсткото бюро, сядайки на Президенсткия стол и качвайки крака до Президентския компютър. С тъга огледа празния офис, в който, след финансовата криза, беше останал само Президентът. Денят започваше и Злият Дълъг се чудеше, с какво да се захване, за да припечели малко пари.

В този момент Пси-то на компютъра се включи пряко към импланта му и го поздрави, след което пусна пси-музика (отново през импланта) и на неин фон стовари картотекираната през нощта входяща информация.

Едно зловещо име изпъкваше на фона на редовния bullshit - 6тата мечка.

Информационните бюлетини съобщаваха за десетки случаи на мистериозно изчезване през изминалата нощ. В най-различни места в галактиката хуманоиди биваха изличавани от безумната твар, която оставяше след себе си странна зловеща миризма и кичури кафява козина. Тя се предвижваше през подпространството по недостижим за науката начин и успяваше да прекоси хиляди светлинни години за части от секундата.

Видеоматериалите бяха по своему подтискащи с монотонната липса на изчезналите хуманоиди в тях.

Последната от записаните емисии беше исторически преглед за предни появявания на 6тата мечка. Ето краткото й резюме.

"За последен път успешни военни действия срещу 6тата мечка са били водени през 2196 г., когато армадата хиперпространствени командоси на адмирал Чук успяла да изненада врага близо до Плитчините и да го притисне под ъгъл 90 градуса спрямо трите измерения на възприятието. Въпреки страховитата съпротива, която гадината оказала, тя била задържана достатъчно дълго във вакуумиран отсек от подпространството, за да може Седма Инжинерна Дивизия да се придвижи до мястото и да я изолира в подпространствена Усукана Сфера.

Равносметката от конфликта през 2196 г. бе - над 100 милиарда изчезнали и близо 400 милиона загинали при разработката и тестването на манипулационната апаратура, въздействаща на подпространството, и огромна икономическа криза в следствие всеобщата паника и военизацията на производството във всички цивилизовани светове.

От тогава модерни подпространствени патрули надзираваха 6тата мечка и бдяха над мира в галактиката."

Едва след първата вълна от изчезвания патрулите със закъснение бяха открили, че 6тата мечка е оставила в Усуканата Сфера своя кукла и се е изплъзнала.

Злият Дълъг мислеше. Накрая се свърза с Антикон 1.

- Здравей - каза Злият Дълъг.

- Здрасти - каза Антикон 1. - Как си?

- Слуша ли новините?

- За 6тата мечка ли? Да.

- Този път няма да могат да се оправят с нея. Анализите показват, че тя е станала 10Е7500 пъти по-интелигентна от човек и се очаква в близките 7 дни, през които метаболизмът й ще се възстановява, да унищожи една пета от човешкото население на галактиката.
Антикон 1 обмислаше чутото.

- Стъклопакетното Войнство - въздъхна той накрая.

Злият Дълъг изръмжа одобрително и само добави:

- Конярника, 15:30.

- Обади се на О-Гош.

- Да.

- О-Гош, с Антикон 1 ще се заемем с 6тата мечка лично. Сбор 15:30 на Конярника, над Гигаконския гроб.

- Хммм, добре.

Така възникна Доброволната Дружина за Спасение на паплачта.

Синята птица изпляска с криле и изпружи крака, за да кацне на Победния плац до Конското гробище. Когато слезе от гърба й, Злият Дълъг бе в пълното си бойно снаряжение от Антиконските войни - Ангелска каска със Стъклопакетен шлем, Концептуалният меч в дясната ръка, Ангелският костюм с настръхнали пера по крилата и Запа пистолет в кобура на колана.

Възседнал легендарната си камила-пацак от Първи Антиконски Полк, въоръжен с КонКилър и защитен от Огледална стъклопакетна броня, там го очакваше Антикон 1, предводителят на Първи Антиконски Полк.

- О, гъз! - поздрави той по устав своя колега, предводителя на Втори Антиконски Полк, Злия Дълъг.

- Здрасти, Куре! - отвърна Злият Дълъг също по устав и отдаде чест, като се оригна.

Двамата огледаха спокойно околността, изпъстрена с PVC кръстове, поддържащи полутленните останки на сразените конски рояци в постоянно неживо състояние. Гробът на Гигакон сияеше меко на слънчевите лъчи, а Победният флаг се развяваше гордо над него. На флага беше изобразена концепция (процедура по разцепването на кон на две).

Иглата на ОО-wing-а пронизваше ясния небосвод и прототипът на първия ОО-wing, свалил Кон-дор, искреше като адско бижу.

Злият Дълъг се подразни от сравнението с адско бижу и погледна на другата страна. Там бе мавзолеят на Загиналия Стъклопакетен Послушник Никой - символ на победата, при която не бе дадена нито една жертва от страна на Стъклопакетните войски.

Антикон 1 за миг си припомни страховитата битка - безчислените пълчища коне, предвождани от Гигакон и подкарвани от червените, октоподообразни, влачещи се по гръб Мегаконе от една страна и строените в права редица две камили-пацак на двамата Стъклопакетни рицари, застанали гордо срещу тях. В небето - налитат Кон-дори, пресрещнати от ОО-wing-ове, въоръжени със запа лъчи и с Тайното оръжие. По земята пъплят конци, а подземните кон-кораби разорават почвата и биват взривявани на парчета от петте милиона стъклопакетни танка, настъпващи от север. Тогава Върховните Жреци на Глупостната Църква - Злият Дълъг и Антикон 1 - бяха извадили своите оръжия и бяха се хвърлили в лют бой с Гигакон и никой не бе посмял да ги доближи дори, и всички, които не успяваха да избягат надалеч, пищяха и умираха, защото страшни бяха Жреците в този момент.

Сянка закри за секунда слънцето и двамата на Победния плац се завърнаха в настоящето. Ескадрила елитни Прасета в Космоса пикира и се приземи редом до Синята птица. О-Гош се смъкна от гърба на Свинята майка и се ухили добродушно.

- Здравейте - каза той иззад лазерната си Свинска зурла. Огнените копита присветваха като въглени на краката му. Свинската опашчица на Свинския му набедреник трептеше бодро и двамата ветерани от Антиконските войни веднага усетиха разширяването на информационния поток към тях.

- Гошшоооооо :) - цъфнаха в усмивки Злият Дълъг и Антикон 1, а Прасета в Комоса тутакси се строиха и отдадоха чест, макар и да не знаеха, кои са тези странни хора.

- И са кфо? - попита О-Гош и Антикон 1 се зае да му разясни предварителния план.