Мая, 06. Лицето в снега

2010-12-19 21:46:59; book, български, Мая, Rogger Dojh, Мая, Rogger Dojh

Мая
Автор: Rogger Dojh

       ,-~~-.___.
      / |  '     \
     (  )         0          It was a dark and stormy night...*
      \_/-, ,----'
         ====           //
        /  \-'~;    /~~~(O)
       /  __/~|   /       |
     =(  _____| (_________|

* От романа "Пол Клифърд" на Едуард Баулър-Литън, Барон Литън Първи

6. Лицето в снега

Къде си?

Снегът се трупа навън. Вятърът е силен и шибан. Няма луна, няма слънце, няма облаци, няма небе. Нищо няма. Най-вече теб те няма.

Коя си? Търся те, само че не знам какво всъщност търся. Затова те няма. Кубинките ми скърцат в снега, небето над главата ми е синьо, студено и противно. Дърветата са съвсем заскрежени и навяват неприятни мисли. А теб те няма. Някъде има заспали под снега змии. Те сигурно са студени и не им е студено. Затова пък на мен ми е студено. Защото вървя, а наоколо само скали и сняг.

Сигурно живееш някъде. Иска ми се сега да си сама, да гледаш през прозореца заледените улици и светлините на блоковете и да си мислиш за мен. Сигурно и ти не ме познаваш. Само се чудиш, кой ли съм и защо ме измисли.

Оставих лице в снега. Смешно е - вдлъбнато лице в снега. То е за теб. Седи си там и гледа. Чака да те види. Само че не може, защото очите му ги няма. Това всъщност не е от значение - и теб те няма.

Все някой шибан ден може и да се срещнем. Така е то, може и да се срещнем някъде. И, знаеш ли, мисля си, че може и да не се познаем. Ти ще си мислиш за нещо, аз за нещо друго, а стъпките ни ще се разминат в кишата и единственият спомен ще бъде калта по панталоните ни.