Лабораторни Хроники 09 – Терминатор

2010-12-26 18:09:26; book, български, колективно творчество, Лабораторни Хроники, Колективно творчество, Лабораторни Хроники, Колективно творчество, превод от руски

Лабораторни хроники
Автор: Колективно творчество
Превод от руски: Мирослав Николов, Николай Иваненко, Дончо Ангелов
Източник: blog.doncho.net, Руският оригинал

17 Септември
Quake ни oмръзна, спиртът свърши. Как да работим в такива условия? Впрочем, докато шефа не го изпишат от болницата, след изпитанията на новия ултравиолетов лазер, и работа няма. Ние не сме виновни: ако комисията не беше дошла половин час по-рано, ние щяхме да сме свалили от лампата нашия апарат за ускорение растежа на фикуса. Но те дойдоха и сега лежат опърлени с шефа.

26 Септември
Съседите работят. Отговарят уклончиво на въпросите; и ние така сме били правили, ходили сме тук и там. Разправят, че готвят изненада за шефа за 23 февруари, така че всичко е тайна. Надувки. Глупаци.

27 Септември
На съседите им увисна компютър. Един. Останалите изгоряха от раз. Кой би си помислил, че нашият нов вирус ще е такъв провал? Трябваше всички да изгорят! Утешаваме се, изследвайки данните, свалени от последния компютър. Снимките на каките се оказват много забавни.

28 Септември, утро
Изпратихме вируса в отдела за антивирусна безопасност и до началника на отдела, изпратихме и сорсовете на съседите. Чакаме.

28 Септември, вечер
Дочакахме. Вече нямаме съседи.

1 Октомври
Намерихме си играчка. Пароли, защити от копиране - лицензи? Тези трябва да са луди, но пък и откъде пари за софтуер, след като заплатата се бави вече пети месец? Сваляхме защити.

4 Октомври
Свалихме ги. И какво е това сега? Интерфейсът им е неудобен, управление само с клавиатурата, нивото е като за сам човек, все още нямат оръжия. Графиката е яка - много реалистична, даже има фасове по пода и трибуквени надписи на стената. Ако го доработим това, ще се получи НАША не лоша изненада за шефа.

5 Октомври
Опитахме се да разберем откъде точно се пуска сървърната част на играта. На институтския компютър ли?! Абе, тия наред ли са? Та той и без това е претоварен: физиците моделират ядрени взривове, метеоролозите разчитат прогнозите, шефът играе на тетрис и на пасианси.

12 Октомври
Пренаписахме интерфейса за нашите невро-манипулатори. Тествахме. Просто фантастична реалистичност. Ура! Появи се първото чудовище. Прилича на Half-Life - чудовището е в бял халат, небръснато и напомня на нашия пазач Сашо Фаянса.

13 Октомври
Мъчихме чудовището. Гадта е рядко хитра и низка - ето това е AI! Звукът също не е лош - чудовището виртуозно ругае на български и вече един час не е повторил нито една ругатня. Да не би диалозите да се синтезират в реално време?!

16 Октомври
Чудовището изчезна. Влезе в някакво прозорче 20х20 см. и се изпари. Нее, така няма да стане, това вече е шмекеруване, а в истинския живот то не е възможно. Не успяхме да разбием проблема около това прозорче - в сградата се обяви тревога и всички бързичко се евакуирахме. Странно, за тревогата пък нищо не сме направили.

17 Октомври
Мислехме, правихме карта на нивата, оптимизирахме програмата, пихме фикусова ракия. Много помага. В института вървят някакви слухове за пришълци в подземните етажи. Пълни простотии. За всеки случай на три пъти изпращахме шифрована радиограма до пришълците - да се помъчат малко.

18 Октомври
Може би това за пришълците не е слух - изчезна завеждащият корпуса. Между другото, така и му се пада. Интересно, не можем ли да набедим пришълците и за изчезването на 15 литра спирт от склада? Съмнявам се. Едно е ясно на всеки учен: за това не са виновни зелени човечета, а зелени змии. Шегичка.

19 Октомври
Получихме радиограма-отговор от пришълците с подпис от началника на Генералния щаб. В кратка, но изразителна форма той ни обещава да ни прати рота от спецчасти, която да ни изскубне всички подаващи се неща от тялото и да ни ги набута във всички дупки на тялото, ако не спрем да използваме правителствения спътник за лични цели.

21 Октомври
Намериха Фаянса в Сарафово, при сестрите си. Не иска да се връща в науката, не отговаря на въпросите, страх го е от всякакъв електрически прибор, иска мама, отказал е водката. Започва да ни обзема лека душевна тревога.

24 Октомври
Пихме антифриз, довършвахме играта. По-точно, довършвахме това, което ни остана в акъла след антифриза. Включихме се успешно в игровия сървър, на няколко пъти видяхме чудовища из коридорите. Никой не успя да разбере. Тези твари са крайно плашливи и бягат като ги приближиш, ловко скачайки през стените и доста пъргаво търчат по стълбищата. Трябва да приключим с тези веднъж завинаги.

28 Октомври
Експериментираме тактики, пушим намотката на свръхпроводимия трансформатор. В подземните етажи на института вече никой не слиза. Липсват доброволци.

2 Ноември
Изписаха шефа. Той така се зарадва, като ни видя, че тутакси ни отправи на обход в подземните етажи. Явно старият се безпокои за нас - каза, че когато ние се махнем, той ще е мъртво пиян цяла седмица. С шампанско. Ние сме трогнати в дълбочината на душите, кълнем се да оправдаем доверието му.

16 Ноември
В подземните етажи е скучно, студено, мръсно и пустинно. Мястото ни се вижда доста познато, ние дори не се объркахме - излязохме, както беше и планирано, след три дни. Впрочем, останалите горе говорят, че била минала седмица.

18 Ноември
Колегите гледат на нас като на герои - с ужас и благоговение. Постоянно се опитват да ни направят някаква гадост. Всички се връщат към нормалната работа, ние - към играта. Успяхме да разберем къде изчезват чудовищата. Сега вече имаме ключове и кодове от всички вътрешни врати.

19 Ноември, 13:20
Дойде рота спецчасти. Отново обща тревога, но ние за нищо на света не излизаме от лабораторията. Дори със сила няма да ни извлекат. Опитахме се да се развлечем, пихме нещо. Формулата я има в дневника, после ще разберем какво е било. Играхме.

19 Ноември, 13:25
Дойде войска! На нивото се появиха войници с камуфлаж. Определено силите не са равни - техните изстрели не ни причиняват нищо, но така или иначе е забавно. Развличахме се с майора. Колонките загряха от вопли. Сега вече и войниците се разбягаха. Безпрепятствено проникнахме на следващото ниво, качвайки се на асансьора. Награда за делата ни.

19 Ноември, 14:50
Всичко е ясно. Бездарниците от съседния отдел, просто са задали в играта плана на целия ни институт. Банално и лишено от творчество. Но пък откъде им са ясни и всички тайни места? Нещо тука не е чисто.

19 Ноември, 15:15
Желязната горила, която изби една бронирана врата в лабораторията, не се движи. Ние също. Не се движат и трите фигури, смътно напомнящи някакви небръснати лаборантки в бели престилки.

19 Ноември, 16:15
Еврика! Еврика заради строгия режим на конфискация на имуществото. Ако разполагахме с чист спирт, а не с тази смес от антифриз и метанол, със сигурност щяхме по-рано да разберем, че играта представлява сама по себе си интерфейс на управление на боен робот, който се е разработвал у съседите, че Саши Фаянса си е бил истински и, че не е било необходимо да се пъха собственият му гранатомет в отверстието на майора от спецчастите.

19 Ноември, 16:21
Обсъждахме си перспективите. Не всичко е чак толкова лошо. Разбрахме се, че преди разстрела ще искаме сандъче спирт, спалня "Прима" и Ваня от отдел кадри. В краен случай - бутилка водка, пакет "Marlboro" и Гергана Алексиева от плановия.

19 Ноември, 16:30
Опитахме се да замажем следите. Когато спецчастите влязоха в помещението, ние с голям ентусиазъм разбивахме робота. С голи ръце, крака, стативи от центрофугата и пили за нокти.

19 Ноември, 16:47
Хванаха ни. Дали това е краят?

19 Ноември, 16:50
Не. Изведоха ни на двора. Пляскат. Казват, че сме били герои: трите, с голи ръце, сме унищожили робота. Ние сме съгласни с тях. Шефът гледа подозрително, но мълчи. Оказва се, че военните не са лоши, а са сърдечни, душевни момчета. Майорът разправя, че ще ни представи за награда. Шефът каза, че по-добре посмъртно.

20 Ноември
Дадоха ни робота за пренастройка и превъоръжение. Кодовото название на проекта е Терминатор 2.