6тата Мечка, Част първа, 17

2011-01-07 13:27:37; 6тата Мечка, Rogger Dojh, 6тата Мечка, Rogger Dojh, book, български

6тата Мечка
Автор: Rogger Dojh

       ,-~~-.___.
      / |  '     \
     (  )         0          It was a dark and stormy night...*
      \_/-, ,----'
         ====           //
        /  \-'~;    /~~~(O)
       /  __/~|   /       |
     =(  _____| (_________|

* От романа "Пол Клифърд" на Едуард Баулър-Литън, Барон Литън Първи

17. Кучи Гъз - Долината на Смъртта - 15. април 2307 г. 07:33 АM

Детето С Три Ръце се събуди и с изненада откри, че третата му ръка се е превърнала в нещо, което изглеждаше някак свежо, лигаво и зачервено и болеше на пипане. Освен това видимо се беше преместило към гладкия участък между краката му. Кожата наоколо стоеше сбръчкана от едната страна и болезнено опъната от другата.

Принцеса Белолика донесе от Сухия Кладенец течна прах, с която изми изнемощялото тяло на Детето с Израстъка. След това го облече внимателно с изтърканата виолетова роба и го напои с козе мляко. През цялото това време Детето не отрони и дума.

В моравия здрач, характерен за деня в Долината на Смъртта, три тъмнозелени усойни стебла набираха ръст в Горичката на Бавното Разлагане. Те ярко се отличаваха от традиционно прогнилата растителност, чиито цветове дори току що напъпили изглеждаха повяхнали и покрити с мухъл.

Детето, все още мълчаливо като риба, почувствало прилив на сили след масажа, който Принцеса Белолика му направи на леглото в пещерата, се запъти към дупката на Треперещия Фреди. С него по някога сядаха на Планетния бряг, наблюдаваха космоса и си говореха. Принцесата се почувства задължена да го придружи.

Цял следобед двамата обикаляха из долината, но не откриха и следа от стария мизерник. Последното място, където надникнаха, преди да се приберат, беше Гнилочната Горичка.

- Погледни! - проговори изведнъж Детето, щом излязоха до Черното езеро, обрамчено от сиянието на Гнойните лилии.

Ненужно бе да уточнява, кое бе привлякло вниманието му - нямаше начин Принцеса Белолика да не забележи жизнения зелен цвят на трите стъбла, напращели от влага, и най-вече нежните жълти цветчета, разцъфнали на върха на всяко. Дори сред тежките зловония на вечно изнасилваната в непрестанна агония растителност се стелеше свеж като планински въздух повей, сладък и ароматен.

- Принцесо! - възкликна развълнувано Детето. - Това са светещи орхидеи, каквито растат единствено в Забранената градина на прокълнатия свят Феникс! Възможно ли е техни семена да са долетяли чак до тук?

- Колко е красиво! - заумилква се около най-близкото цвете Принцесата. Протегна се на пръсти, за да подуши цветчето.

- Не го късай! Ако го откъснеш, цялото цвете ще умре, а ти ще се отровиш от Горчивия дъх на Светещата орхидея.

Принцеса Белолика тутакси отстъпи крачка назад.

- Нима то е смъртоносно?

- По-страшно е от обикновена смърт - първоначално разлага тялото ти на зелена слуз, докато духът ти остава уловен в откъснатия цвят и изпитва невъобразима агония. След това душата ти се разтяга до безкрай и се къса сред непознати на живо същество мъки.

- Откъде си научил толкова много неща? - попита го Принцеса Белолика, вече на уважитлно разстояние от адското красиво и благоуханно нещо.

Детето си откъсна Гнойна лилия и я пусна да плува по гладката повърхност на Черното езеро. Тя като жива започна да описва фигури, докато изведнъж не потъна рязко навътре. След нея излязоха две-три мехурчета.

- Фреди Трепетликата ми е разказвал. Той знае много неща.

- Може би си е заминал? - Принцеса Белолика се опита да подскаже едно възможно (и много глупаво, според Детето) обяснение.

Детето, което бе клекнало до Черното езеро и разплиташе кълбо белезникави червеи, вдигна към нея поглед и помълча малко. След това каза:

- Не. Няма къде да замине. Може би е паднал отвъд Планетарния бряг. Може би Приливът ще го върне обратно.

И без да дочака отговор, то хвърли червеите в непрогледната вода, изтри длани във виолетовия халат и закрачи към дома си. Принцеса Белолика го последва на няколко крачки разстояние.